РЕШЕНИЕ
№ 150
гр. Пловдив, 05.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Вера Ив. Иванова
Членове:Катя Ст. Пенчева
Тодор Илк. Хаджиев
при участието на секретаря Мила Д. Тошева
в присъствието на прокурора Светлозар М. Лазаров
като разгледа докладваното от Тодор Илк. Хаджиев Въззивно гражданско
дело № 20225000500322 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Производството по делото е образувано по жалба на П.Р.Б. против
Решение № 657/ 16.05.2022 г. по гр. д. № 1618/ 2021 на ОС - П., с което е
осъдена да заплати на Т. П. Б. на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ сумата от
7 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди за обвинение
в извършване на престъпление, за което е оправдана с Решение № 260068/
13.04.2021 г. по НД № 131/ 2021 г. на АС - П..
В жалбата се прави оплакване за незаконосъобразност на постановеното
решение, като се поддържа, че ищецът не е търпял вреди от незаконно
обвинение, както и че присъденото обезщетение е завишено. Предвид
изложеното се иска да бъде отменено обжалваното решение, вместо което се
постанови ново, с което да се отхвърли предявения иск или евентуално да се
намали присъденото обезщетение.
Въззиваемият Т. П. Б. чрез пълномощника си оспорва жалбата.
1
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Въззивната жалба е подадена в законния двуседмичен срок по чл. 259
ГПК от надлежна страна и против акт, подлежащ на инстанционен съдебен
контрол, поради което е допустима.
Т. П. Б. е предявил против П.Р.Б. иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3
ЗОДОВ, който урежда отговорността на държавата за причинени вреди на
гражданите от правоохранителните органи в случаите на обвинение в
извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако
образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че
деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е
престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано,
след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е
амнистирано.
По настоящето дело не е спорно, че със Заповед за задържане на лице от
15.05.2017 г. Т. П. Б. на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР е задържан за срок
от 24 часа като заподозрян в извършване на престъпление по чл. 234, ал. 1
НК.
С Постановление от 31.05.2018 г. по ДП № 63/ 2017 г. на ОД на МВР Т.
П. Б. е привлечен като обвиняем за извършено на 15.05.2017 г. престъпление
по чл. 234, ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 НК.
С Присъда № 174/ 20.06.2019 г. по НОХД № 4050/ 2018 г. на РС – П. Т.
П. Б. е признат за виновен по повдигнатото му обвинение по чл. 234, ал. 1, вр.
чл. 63, ал. 1, т. 3, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 НК, като е осъден на наказание
лишаване от свобода за срок от 1 година, изпълнението на което е отложено
на основание чл. 66, ал. 1вр. чл. 69, ал. 1 НК за срок от три години, която с
Решение № 260046/ 12.02.2021 г. по ВНОХД 1288/ 2020 г. на ОС – П. е
потвърдена.
С Решение № 260068/ 13.04.2021 г. по нд /В/ № 131/ 2021 г.,
постановено по реда на ХХХIII НПК е възобновено производството по
делото, отменено е Решение № 260046/ 12.02.2021 г. по ВНОХД 1288/ 2020 г.
на ОС – П., като Т. П. Б. е признат за невиновен и оправдан по повдигнатото
му обвинение.
2
По делото е назначена съдебно – психологична експертиза, според
която воденото срещу ищеца наказателно производство се е отразило
негативно на емоционалното и психологическото му състояние, но не е
излязло извън рамките на нормалпсихологичното и да повлияло на качеството
му на адаптация и последващо функциониране.
При тези данни по делото съдът намира следното:
Наказателното производство е средство за осъществяване на
наказателната репресия на държавата срещу лице, обвинено в извършване на
престъпление. В хода на наказателното преследване обвиненото лице е
подложено на редица ограничения и неудобства, произтичащи от наложените
му принудителни процесуални мерки по глава VII, раздел II на НПК, (мерки
за неотклонение, лишаване от право да напуска страната, отстраняване от
длъжност и пр.), както и от изпълнението на процесуалните задължения на
обвиняем, изискващи непосредственото му участие в процесуалните
действия. През този период обвиняемият се намира в състояние на
несигурност, безпомощност, стрес, страх от налагане на наказание,
невъзможност да планира личния си живот, унижение, накърнено
достойнство и добро име. Съдебната практика е възприела разбирането, че с
повдигането на обвинение и започването на наказателно преследване всеки
индивид търпи редица негативни изживявания, които не следва да доказва,
тъй като настъпването им се счита за сигурно. Само в случай, че ищецът
твърди, че е претърпял страдания, неудобства или други неблагоприятни
промени извън обичайните (чувствително влошаване на здравословното или
психично здраве, промяна в семейното му, служебно или социално
положение и др.), той следва да ги докаже на общо основание.
Размерът на обезщетението за неимуществени вреди от незаконно
обвинение съобразно установения в чл. 52 ЗЗД принцип на справедливостта е
в зависимост от интензитета на причинените на страдания и неудобства, а той
се определя от тежестта на наказанието, продължителността на наказателното
преследване, степента на засягане на основните му граждански права – на
свобода, на свободно придвижване.
В настоящия случай ищецът Т. П. Б. е привлечен към наказателна
отговорност за престъпление по чл. 234, ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3, вр. чл. 20,
ал. 2, вр. ал. 1 НК, за което след законовата редукция се предвижда наказание
3
„лишаване от свобода“ до 3 години. Наказателното производство по
отношение на него е продължило от 15.05.2017 г., когато е задържан по реда
на ЗМВР, до 13.04.2021 г., т. е. приблизително 4 години, през който период му
е била наложена най – леката мярка за неотклонение „подписка“. Предвид
младата възраст на ищеца към момента на привличането му като обвиняем –
на 16 г. и 9 месеца, сравнително дългия срок на наказателното производство,
и свързаните с него неудобства и ограниченията в личния живот, породени от
изпълнението на процесуалните му задължения на обвиняем и подсъдим,
изискващи непосредственото му участие в процесуалните действия,
определеното от окръжния съд обезщетение е в съответствие с претърпените
от него морални страдания. През този период несъмнено ищецът е изпитвал
редица негативни емоции от състоянието на неяснота и несигурност, от
опасността да бъде признат за виновен и да лежи в затвора, от накърненото
му добро име и злепоставяне сред неговите близки и познати. В тази насока е
и заключението на приетата съдебно – психологична експертиза, според която
воденото срещу ищеца наказателно производство е провокирало негативни
психоемоционални изживявания макар и да не е довело до излизане извън
рамките на психонормалното му състояние и да повлияло на качеството му на
адаптация и последващо функциониране. По делото липсват данни незаконно
обвинение да е довело до вреди над обичайните - влошаване на психичното
му или здравословно здраве, социална изолация, съществена промяна в
начина му на живот или чувствително засягане на доброто му име в
обществото, но това не означава, че ищецът не е търпял морални страдания,
подлежащи на възмездявани на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ.
Присъденото обезщетение е адекватно на претърпените от ищеца страдания,
при определянето му окръжният съд е преценил съобразно тяхната тежест и
значение всички обстоятелства, относими към изискването за справедливост
по чл. 52 ЗЗД, поради което въззивната инстанция намира, че не са налице
основания за неговото намаляване. Като е уважил предявени иск за сумата от
7000 лв., окръжният съд е постановил законосъобразен съдебен акт, който
следва да се потвърди.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
4
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 657/ 16.05.2022 г. по гр. д. № 1618/
2021 на ОС – П..
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5