№ 240
гр. Севлиево, 14.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на петнадесети
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Христо Н. Христов
при участието на секретаря СТАНИСЛАВА М. ЦОНЕВА
като разгледа докладваното от Христо Н. Христов Гражданско дело №
20214230100235 по описа за 2021 година
Предявени са искове с правно основание чл. 50 ЗЗД.
Постъпила е искова молба от М.Д.А.., с ЕГН **********, от гр.
************************************, срещу И.А.М.. и Г.Ю.И.., двамата от с.
************************************.
Ищцата твърди, че живее в гр. ************************************. Съпругът
А.Т.А. бил родом от с. Кормянско, общ. Севлиево и наследник на къща с дворно място в с.
************************************, където живеела майка му и често я посещавали.
Ответниците били съседи и живеели на същата улица на № 12. Притежавали домашно куче -
голямо и силно. Отглеждали го на двора си. На 21.01.2021 г., към 16,30 ч. ищцата излязла на
разходка с домашния си любимец, който бил маломерен от породата „пекинез". Движейки се
по улицата, наближавайки къщата на ответниците, видяла че кучето им е на зида на
оградата. Над зида имало телена мрежа висока около 1 м. Още като ги видяло то с един скок
прескочило мрежата и се нахвърлило върху ищцата. Съборило я на земята и я захапало за
лявата предмишница. С дясната ръка под нея ищцата пазела своето кученце. Започнало да я
хапе по ръката. Продължило да я хапе по лявата ръка, в предмишницата и над лакътя.
Откъснало месо над лакътя. По предмишницата било също страшно, само кръв и месо.
Успяло да я ухапе и по дясната предмишница. Съседката Г. се развикала на собственичката,
че кучето й е нападнало жена, да излезе. Гюлшан излязла, но само гледала. Викала му по
име, но я било страх да го пипне. Излезли и други съседи, гледали и се скрили. Кучето
продължавало да хапе ищцата. Това продължило към десет минути. Ищцата изпитала
неописуем ужас. Болките били неимоверни, късало живо месо от плътта . Дошли двама
мъже с колове в ръцете, когато ищцата вече била изпаднала в шок и успели да разкарат
кучето. Ищцата станала и си тръгнала, нейното куче било избягало и се било спасило.
1
Повикали „Бърза помощ", но в това време зетът на ищцата си дошъл с колата и тръгнал с
нея към ЦСМП - Севлиево, а линейката я срещнали по пътя и я върнали. Ищцата била
приета в МБАЛ "Д-р Ст. Христов" - гр. Севлиево. Час и половина била шита още същата
вечер в ортопедията на болницата. Четири дни лежала в болницата, била на системи с
антибиотици. Била изписана на 25.01.2021 г.. Лежала в къщи, но ръката много се
зачервила и се подула. Болките не спирали въобще. По съвет на д-р Белоев ищцата
постъпила в МБАЛ "Д-р Тота Венкова" - гр. Габрово на 28.01.2021 г., където била лекувана
осем дни с лекарства на системи и се правили редовни превръзки. Иищцата била изписана
на 05.02.2021 г.. Оттогава се лекувала в дома си. Лявата ръка въобще не я чувствала като
своя. Не можела да служи и да я обслужва. Белезите и по двете ръце били дълбоки и
щели да останат завинаги. Отново била с превръзки, имала два шева за махане от голямата
рана. Болките не преставали. Кучето я направило инвалид за цял живот. Ответниците като
собственици и лица, под чийто надзор било кучето отговаряли за нанесените на ищцата
неимуществени вреди изразяващи се в разстройство на здравето , търпяни болки и
страдания и обезобразяване на двете ръце с дълбоки белези. Предвид изложеното ищцата,
иска постановяване на решение, с което да бъдат осъдени ответниците да заплатят
солидарно сумата от 3000,00 лева, представляваща обезщетение за причинени на ищцата, от
кучето на ответниците неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумата от
датата на увреждането до окончателното ѝ изплащане. Претендира разноски.
Препис от исковата молба и доказателствата са връчени на ответниците и в
едномесечния срок по чл. 131 ГПК е постъпил отговор. Оспорват твърденията в исковата
молба. Твърдят, че кученцето на ищцата е раздразнило с лая си тяхното куче, поради което
последното се е скъсало и прескочило оградата. Ищцата за да предпази кученцето си ритала
кучето на ответниците, поради което твърдят съпричиняване от нейна страна. Претендират
разноски.
В съдебното заседание ищцата лично и чрез процесуалния си представител поддържа
предявения иск по доводите изложени в исковата молба. Ищцата е поискала и съдът е
допуснал изменение на исковете чрез увеличението на размерът им, до размер на сума от
5000,00 лева, за обезщетение за неимуществени вреди, вместо първоначално заявения
размер от 3000,00 лева.
В съдебното заседание ответниците лично и чрез процесуалния си представител
заявяват, че предявеният иск следва да се отхвърли по доводите изложени в отговора.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:
Установява се от епикриза, издадена от МБАЛ „Д-р Стойчо Христов“ ЕООД – гр.
Севлиево, от епикриза, издадена от МБАЛ "Д-р Тота Венкова"- гр. Габрово и от документ,
издаден от ДКЦ „ЗДРАВЕ“ ЕООД - гр. Севлиево, че ищцата е претърпяла вследствие на
ухапване от куче две операции в посочените болнични заведения – през периода 21 – 25
януари 2021 г. и през периода 28 януари – 5 февруари 2021 г., като при преглед от невролог
на 30.06.2021 г. е установен деформиращ белег на предмишницата на лявата ръка на ищцата
2
и невъзможност ищцата да движи трети, четвърти и пети пръст на лявата си ръка.
От показанията на свидетеля И.С. се установява следното: свидетеля живее до
ответницата, а ищцата не я познава; възникнал инцидент на 21.01.2021 г., излязъл и имало
едно малко куче у ищцата и едно голямо куче; ищцата се развикала за помощ; ръката на
ищцата била наранена, свидетеля извикал бърза помощ, уплашил се; имало кръв по ръката
на ищцата; свидетеля бил с един кол, почти ударил голямото куче и то избягало; и двете
кучета лаели и пищяли; свидетеля виждал кучето на комшията Ибрям и мисли, че кучето е
тяхно; не било имало други инциденти с това куче; инцидента бил януари зимата, ищцата
била с блуза и свидетеля видял разкървавена ръката и блузата, и се уплашил; голямото куче
било по-близо до ищцата, която с ухапаната ръка държала и малкото куче; ищцата била
уплашена и крещяла; за 10 минути се случило всичко; свидетеля счита, че голямото куче е
прескочило.
От показанията на свидетелката Б.Р., дъщеря на ищцата, преценени по реда на чл. 172
ГПК от съда, с оглед на всички други данни по делото, предвид възможната
заинтересованост, се установява следното: свидетелката заявява, че на 21.01.2021 г. към 16
часа се обадила майка по телефона и казала по най - бързия начин да отидат до мястото
защото е нахапана от куче; линейката се забавила и свидетелката отишла до селото и
гледката била потресаваща; ищцата била в дупки, в кръв, била с бяло яке и всичко било в
кръв; по ръкава имало скъсване; после отишли на бърза помощ; през дупките, които се
виждали по лявата ръка на ищцата, се виждали костите на ръката ; ищцата била изпаднала
в шок; свидетелката останала с ищцата в болницата и след това имало операция;
състоянието на ищцата се влошило, наложило се да я приемат в гр. Габрово в болницата;
имало процедури за зашиване, лекарства; свидетелката виждала кучето, било винаги
агресивно и голямо; ищцата не можела да се обслужва сама две седмици; усещала болка,
парене, все едно нямала ръка, не можела да хваща нищо, била безчувствена; имала белези;
още била под стрес; блузата под якето и панталона били в кръв; ищцата имала преди
години друг инцидент, пак се разхождала с малкото куче и била нахапана от питбул.
От показанията на свидетеля Х.Х. се установява следното: свидетеля живее през една
къща от ответницата; към края на януари, свидетеля излизал да хвърли боклук и видял до
оградата пострадалата, кученцето било в нея другото се въртяло и лаело около нея; имало
разстояние, ищцата била облегната и държала малкото кученце; от мястото си свидетеля не
видял кръв; в момента когато влизал не свидетеля не виждал да я хапе голямото куче;
свидетеля видял това и се прибрал, кучето лаело; на свидетеля му казал човек от махалата,
че ищцата била нахапана от голямото куче, което лаело, но той не го видял; кучето било на
пътя, свидетеля го виждал преди в двора на ответницата вързано; ответниците имали кучето
от година – две, хранели го, то стояло вързано на двора и не го пускали; свидетеля не е
виждал И., когато станал инцидента, свидетеля бил на 10 – тина метра от ищцата и кучето.
Установяват се от заключението на вещото лице по събраната съдебно – медицинска
експертиза и от изслушването на вещото лице, в съдебно заседание следните обстоятелства:
при процесния инцидент на 21.01.2021 г., ищцата М.Д.А.. е получила множество дълбоки
3
разкъсно-конузни рани по вътрешната и външна повърхност на предмишницата на лявата
ръка, в долната част на мишницата на лявата ръка и по-малки рани от двете страни на
китката на дясната ръка и по тръбната повърхност на предмишницата на дясната ръка; има и
две рани в горната част на лявата седалищна област; раните на лявата предмишница за
засегнали и сухожилието на мускула-разгъвач на пръстите на ръката, както и лакътния нерв
на лявата ръка; проведено е хирургично лечение с обработка на раните, зашиване на
сухожилието, изчистване на раните и на силно засегнатите меки тъкани; настъпило е и
усложнение - възпалителен процес на раните на лявата ръка - типично за ухапване от
животно, което носи голям брой микроби в слюнката; друго настъпило усложнение е
травматичното засягане на лакътния нерв, което е довело до нарушена сетивност на лявата
ръка в зоната на инервация с този нерв (4-ти и 5-ти пръсти), както и нарушена подвижност
на пръстите, които също са в тази зона - 3-ти, 4-ти и 5-ти на лявата ръка, има контрактура на
5-ти пръст (подвижността е засегната основно от физическото увреждане на сухожилието на
мускула-разгъвач и други мускули в по-малка степен); настъпилите усложнения са довели
до постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота, останалите увреждания са
довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота (разстройство на здравето
извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК); уврежданията отговарят да са причинени при
множествени ухапвания от куче; увреждането на лявата ръка засяга подвижността на 3-ти,
4-ти и 5-ти пръсти, което намалява значително качеството на двигателната активност на
фините движения на ръката; намалената сетивност също води до смущения при липса на
информация за допир; намалено е качеството и на самообслужването на ищцата; общият
възстановителен период за зарастване на раните и меките тъкани е около 1 месец, като
предвид изминалото време и липсата на подобрение, няма да настъпи пълно възстановяване
на лявата ръка (по отношение на подвижността на пръстите и нарушената сетивност);
болките са били значителни в момента на нанасяне на уврежданията (ухапванията)
и са били силни по време на първите 10 дни от лечението (особено и от възникналата
инфекция); до края на първия месец е имало умерено болки, до зарастване на раните, в
последващия период е възможно да има болки при натоварване на лявата ръка, поради
деформациите на меките тъкани и неврологичното увреждане; в областта на всички
ухапвания са останали белези, но особено значими са те по лявата предмишница, където има
и деформация на меките тъкани, която ще остане като козметичен дефект завинаги; ищцата
има белези на задните части, за които заявява на вещото лице, че са от предходен инцидент;
описаните в медицинската документация увреждания, кореспондират с пресните
увреждания, които са описани от невролог.
При така установените обстоятелства съдът прие следното от правна страна:
Уважаването на предявените искове с правна квалификация чл. 50 ЗЗД, предполага
установяването от ищцата на следните предпоставки: наличие на причинени вреди на
ищцата; че вредите са произтекли от вещ, в конкретният случай куче; причинна връзка
между увреждащото действие на вещта(кучето) и причинените вреди на ищцата; че вещта
4
(кучето) е собственост на ответниците или се намира под техен надзор.
Установи се от показанията на разпитаните по делото свидетели, преценени съвкупно
с писмените доказателства и заключението на вещото лице по събраната съдебно –
медицинска експертиза, че на 21.01.2021 г., в с. Кормянско, на улицата, ищцата М.Д.А..
държала своето малко куче, когато голямото куче на ответниците прескочило мрежата и
започнало да хапе ищцата, по лявата дясната ръка. В един момент свидетеля И.С. дошъл
с един кол и посегнал да удари голямото куче и то избягало. При процесният инцидент на
21.01.2021 г. на ищцата М.Д.А.. били причинени следните увреждания: множество дълбоки
разкъсно-конузни рани по вътрешната и външна повърхност на предмишницата на лявата
ръка, в долната част на мишницата на лявата ръка и по-малки рани от двете страни на
китката на дясната ръка и по тръбната повърхност на предмишницата на дясната ръка;
раните на лявата предмишница за засегнали и сухожилието на мускула-разгъвач на пръстите
на ръката, както и лакътния нерв на лявата ръка; проведено е хирургично лечение с
обработка на раните, зашиване на сухожилието, изчистване на раните и на силно
засегнатите меки тъкани; настъпило е и усложнение - възпалителен процес на раните на
лявата ръка - типично за ухапване от животно, което носи голям брой микроби в слюнката;
друго настъпило усложнение е травматичното засягане на лакътния нерв, което е довело до
нарушена сетивност на лявата ръка в зоната на инервация с този нерв (4-ти и 5-ти пръсти),
както и нарушена подвижност на пръстите, които също са в тази зона - 3-ти, 4-ти и 5-ти на
лявата ръка, има контрактура на 5-ти пръст (подвижността е засегната основно от
физическото увреждане на сухожилието на мускула-разгъвач и други мускули в по-малка
степен); настъпилите усложнения са довели до постоянно разстройство на здравето,
неопасно за живота, останалите увреждания са довели до временно разстройство на
здравето, неопасно за живота; уврежданията отговарят да са причинени при множествени
ухапвания от куче; увреждането на лявата ръка засяга подвижността на 3-ти, 4-ти и 5-ти
пръсти, което намалява значително качеството на двигателната активност на фините
движения на ръката; намалената сетивност също води до смущения при липса на
информация за допир; намалено е качеството и на самообслужването на ищцата; общият
възстановителен период за зарастване на раните и меките тъкани е около 1 месец, като
предвид изминалото време и липсата на подобрение, няма да настъпи пълно възстановяване
на лявата ръка (по отношение на подвижността на пръстите и нарушената сетивност);
болките са били значителни в момента на нанасяне на уврежданията (ухапванията)
и са били силни по време на първите 10 дни от лечението (особено и от възникналата
инфекция); до края на първия месец е имало умерено болки, до зарастване на раните, в
последващия период е възможно да има болки при натоварване на лявата ръка, поради
деформациите на меките тъкани и неврологичното увреждане; в областта на всички
ухапвания са останали белези, но особено значими са те по лявата предмишница, където има
и деформация на меките тъкани, която ще остане като козметичен дефект завинаги;
описаните в медицинската документация увреждания, кореспондират с пресните
увреждания, които са описани от невролог.
5
Предвид възприетите по – горе обстоятелства, съдът намира елементите от
фактическият състав на предявените искове с правна квалификация чл. 50 ЗЗД за установени
от доказателствата по делото. На първо място установи се, че твърдените от ищцата вреди са
произтекли от вещ, конкретно от кучето описано в исковата молба. Съдът намира, че се
установи и, че вещта (кучето), причинител на процесните вреди е собственост на
ответниците. От показанията на свидетелите С. и Х. се установи, че ответницата, заедно със
своя съпруг държи в двора си и се грижи за кучето от години. Всичко изложено по – горе,
предвид липсата на каквито и да било данни за друго куче, освен кучето на ответниците да е
причинило процесните увреждания, налага извод, че същите са причинени именно от
собственото на ответниците куче.
Съдът намира, че се установи по делото, че е налице и причинна връзка между
увреждащото действие на кучето на ответниците и установените вреди причинени на
ищцата. Установи се от заключението на вещото лице по събраната съдебно – медицинска
експертиза и от изслушването на вещото лице, в съдебно заседание, че на ищцата са били
причинени подробно обсъдените по – горе вреди. Причинната връзка е зависимост, при
която деянието е предпоставка за настъпването на вредата, а тя е следствие на конкретното
действие, в конкретният случай причинено от кучето на ответниците. По делото, ако кучето
на ответниците не бе причинило посочените по – горе рани на ищцата, не би се наложило на
последната да търпи процесните болки и страдания.
Неоснователни са възраженията за съпричиняване в отговора. Твърденията, че с
поведението на ищцата и нейното куче, е провокирано кучето на ответниците и така ищцата
е допринесла за увреждането си съдът намира за неоснователни. Възражението по същество
е такова за съпричиняване, като наличие на такова може да се приеме, единствено при пряка
причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат.
Приносът на увредения - обективен елемент от съпричиняването, може да се изрази в
действие или бездействие, но всякога поведението му трябва да е противоправно и да води
до настъпване на вредоносния резултат, като го обуславя в някаква степен. Приносът може
да се изрази в допринасяне на пострадалия за възникване на самото увреждащо деяние или в
допринасяне за настъпване на вредата спрямо самия него, като и двата факта водят до
приложение на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Следва да се разграничат две хипотези - първата
допринасяне за настъпване на самото увреждащо деяние и втората, когато пострадалият не е
допринесъл за настъпване на събитието, но с поведението си е спомогнал за собственото си
увреждане, респективно за увеличаване размера на вредата. В конкретният случай, от
доказателствата по делото не се установиха факти, които да обосновават извод, че
конкретно действие или бездействие на ищеца е противоправно.
Не се установи, при доказателствена тежест за това на ответниците, ищцата да е ударила или
ритала голямото куче, като не се установи и същата или кучето да са извършили каквото и
да било друго противоправно действие. С оглед изложеното липсва противоправно деяние
извършено от ищцата, в каквато и да било връзка с процесното деяние извършено от кучето
на ответниците, поради което по делото не може да се обоснове извод, че ищцата е
6
допринесла за настъпване на увреждащото деяние или е спомогнала за собственото си
увреждане, респективно за увеличаване размера на причинените вреди. По изложените
съображения съдът намира възражението за съпричиняване, за неоснователно.
Въз основа на ангажираните в производството доказателства съдът приема за
установено настъпването на твърдените от ищцата неимуществени вреди. По отношение на
размера на дължимото обезщетение, определено по справедливост съгласно чл. 52 ЗЗД,
настоящият състав съобразява следното: характера и вида на причиненото увреждане;
продължителността и интензивността на свързаните с него болки и страдания, установени
от показанията на свидетелите И.С. и Б.Р. и от заключението на вещото лице по съдебно –
медицинската експертиза; вида и продължителността на проведеното лечение; възрастта на
ищцата; установените преживявания на ищцата в резултат на полученото увреждане и
последвалото лечение и обществено - икономическите условия към момента на настъпване
на увреждането. Предвид изложеното след като съобрази и актуалната съдебна практика по
сходни на процесния случаи съдът, намира, че за обезщетяване на неимуществените вреди
на ищцата следва да бъде определено обезщетение в размер на 5 000,00 лева.
С оглед изложените обстоятелства съдът определя обезщетение за неимуществените
вреди, причинени на ищцата от кучето на ответниците, в размер на 5 000,00 лева, въз основа
на критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД, поради което предявените в същият размер
искове за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди са доказани и поради това
основателни, и следва да бъдат уважени.
Основателна е и претенцията за присъждане на законна лихва за забава върху
присъдената главница, като следва да се присъди законна лихва върху главницата, от деня на
увреждането – 21.01.2021 г., съобразно чл. 84, ал. 3 ЗЗД, до окончателното изплащане на
сумата.
С оглед уважаването на исковете, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищцата следва
да се присъдят разноски, в размер на сумата от 925,00 лева, за заплатени такси, адвокатско
възнаграждение, депозити за разпит на свидетел и за възнаграждение за вещо лице.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл. 50 ЗЗД, И.А.М.. и Г.Ю.И.., двамата от с.
************************************ да заплатят солидарно на М.Д.А.., с ЕГН
**********, от гр. ************************************ сумата от 5 000,00 лева,
представляваща обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди, причинени на
21.01.2021 г., в резултат на непозволено увреждане от животно, собственост на И.А.М.. и
Г.Ю.И.., ведно със законната лихва, считано от 21.01.2021 г. до окончателното изплащане на
сумата.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, И.А.М.. и Г.Ю.И.., двамата от с.
7
************************************ да заплатят на М.Д.А.., с ЕГН **********, от гр.
************************************, направените по делото разноски в размер на
925,00 лева.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Габровския окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Севлиево: _______________________
8