Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 147
гр. Сливен, 05. 07. 2022 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – СЛИВЕН, в публично заседание
на двадесет и трети юни, две хиляди двадесет и втора година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ГАЛЯ ИВАНОВА
При участието на секретаря Галя Георгиева, като
разгледа докладваното от административния съдия административно дело № 198 по описа на съда за 2022 година, за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във връзка с §
27, ал. 2, т. 3 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ /Доп. ДВ, бр.
61 от 2016 г., в сила от 05.08.2016 г./ и чл.
45ж от ППЗСПЗЗ.
Образувано е по жалба от Р.И.Й. с ЕГН: **********,***,
подадена против Решение № 969 от 07.04.2022 г. на Общински съвет /ОС/– Сливен,
с което не е дадено съгласие за предоставяне като обезщетение на н. на И. А. К.
предложените от Общинска служба по земеделие /ОСЗ/ Сливен поземлени имоти: 1.
Поземлен имот с идентификатор 67338.420.210 с площ от 1076 кв. м., м. „Б. п.”;
2. Поземлен имот с идентификатор 67338.420.211 с площ от 962 кв. м., м. „Б. п.”;
3. Поземлен имот с идентификатор 67338.420.279 с площ от 434 кв. м., м. „Б. п.”.
В жалбата си оспорващата твърди и излага съображения
за незаконосъобразност на оспореното решение. Счита, че решението противоречи
на приложимия материален закон – § 27, ал 2 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ. Моли решението
да бъде отменено и преписката върната за ново произнасяне.
В съдебно заседание оспорващата, редовно призована, не
се явява. Представлява се от упълномощен процесуален представител, който поддържа
жалбата и моли да бъде уважена. Претендира присъждане на направените по делото
разноски.
Административният орган, редовно призован, се
представлява в съдебно заседание от упълномощен процесуален представител, който
оспорва жалбата, моли да бъде оставена без уважение като неоснователна, счита
оспореното решение за законосъобразно, претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Административният съд, след като обсъди и прецени
наведените в жалбата доводи, становищата на страните, събраните по делото
относими към спора доказателства и извърши проверка за законосъобразност на
оспорения административен акт, приема за установено от фактическа страна
следното:
Оспорващата Р.И.Й. е н. по закон на И. А. К., п. на ********
в г. С.
С Решение № 148 от 05.10.1995 г. по преписка по
заявление вх. № 00515 от 20.12.1991 г. на ОСЗ Сливен, е признато п. на с. на н.
на И. А. К. в съществуващи (възстановими) стари реални граници на следните
имоти: 1. Нива от 0,500 дка, пета категория, находяща се в терен по параграф 4 на г. С. в м. „К. а.” и 2. Лозе от
2,000 дка, пета категория, находящо се в терен по параграф
4 на г. С. в м. „К. а.”, и е отказано възстановяване на п. на с. в
съществуващи (възстановими) стари реални граници на двата имота със следните
мотиви: „П. на с. не се възстановява поради: По параграф 4 от ЗСПЗЗ – обезщетение съгласно
закона”.
С Молба Вх. № РД-12-05-135 от 16.06.2020 г. по описа
на ОСЗ Сливен, подадена от Р.И.Й., е поискано преписката да бъде изпратена на
Кмета на Община Сливен за продължаване на процедурата по обезщетяване на н. със
земя, на основание чл. 45ж, ал. 1, изр. 1 от ППЗСПЗЗ.
С влязло в сила Решение № 249 от 16.12.2021 г. по адм.
дело № 283 / 2021 г. по описа на Административен съд – Сливен, постановено в
производство по чл. 256 от АПК, е осъден Началникът на ОСЗ Сливен да представи
на основание чл.
45ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ мотивирано искане до Кмета на Община Сливен по Молба
Вх. № РД-12-05-135 от 16.06.2020 г., подадена от Р.И.Й.
От ОСЗ Сливен
до Кмета на Община Сливен е представено Мотивирано искане на основание чл. 45ж,
ал. 1 от ППЗСПЗЗ във връзка с § 27 ал 2, т. 3 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ и в изпълнение
на съдебно решение № 249 от 16.12.2021 г. на Административен съд Сливен – Вх. №
2400-283 от 03.02.2022 г. по описа на Община Сливен. В искането е посочено, че
е необходимо съгласно чл. 45ж, ал. 2 от ППЗСПЗЗ ОС да се произнесе на основание
§ 27, ал. 2 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ за предоставяне на имоти: 67338.420.279,
67338.420.210, 67338.420.211– находящи се в з. на г. С., общинска собственост.
Към искането са приложени скици на имотите, Решението на ОСЗ Сливен от 1995 г.,
Решение № 249 от 16.12.2021 г. на Административен съд – Сливен, Молбата на Р.Й.
с Вх. № РД-12-05-135 от 16.06.2020 г. по описа на ОСЗ Сливен.
Искането е постъпило в ОС – Сливен на 23.03.2022 г. На
07.04.2022 г. е проведено заседание на ОС – Сливен, на което по т. 22 от
дневния ред е прието оспореното в настоящото производство Решение № 969 на ОС –
Сливен. С решението, на основание чл.
21, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА и чл. 8, ал. 1 от ,
Общинският съвет не е дал съгласие за предоставяне като обезщетение на н. на И.
А. К. предложените от ОСЗ Сливен поземлени имоти: 1. Поземлен имот с
идентификатор 67338.420.210 с площ от 1076 кв. м., м. „Б. п.”; 2. Поземлен имот
с идентификатор 67338.420.211 с площ от 962 кв. м., м. „Б. п.”; 3. Поземлен имот
с идентификатор 67338.420.279 с площ от 434 кв. м., м. „Б. п.”. Решението е
прието с поименно гласуване с 35 гласа “за”, 0 гласа “против” и 0 гласа
“въздържали се”, при общ брой на общинските съветници – 41. Решението е прието
по Предложение Изх. № 6101-1187 от 23.03.2022 г. от Кмета на Община Сливен
относно: Предоставяне на земеделска земя от ОбПФ за обезщетение по реда на §27,
ал. 2 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ, внесено във връзка с постъпилото мотивирано искане на
ОСЗ Сливен. В Предложението е посочено, че н. на И. А. К. не са участвали в проведеното
анкетиране на б. с. при изготвяне на помощния план на м. „К.” с. о. „И.”, з. г.
С., и не присъстват в регистрите на одобрения със Заповед № РД-11-09-02 от
26.04.2004 г. на Областен управител на област Сливен план на новообразуваните
имоти, поради което е недопустимо да се приложи реда за възстановяване по
смисъла на чл. 45ж от ППЗСПЗС във връзка с § 27, ал. 2, т. 3 от ПЗР на
ЗИДЗСПЗЗ. Предложено е ОС да не даде съгласие за предоставяне като обезщетение
на н. на И. А. К. предложените от ОСЗ Сливен поземлени имоти.
Не е спорно между страните, че предложените от ОСЗ
Сливен поземлени имоти са земи от общинския поземлен фонд.
Въз основа на
установената по делото фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е допустима. Оспореното решението е съобщено
на оспорващата Й. на 03.05.2022 г., а жалбата срещу решението е подадена на
10.05.2022 г. – в преклузивния срок по чл. 149, ал. 1 от АПК. Жалбата е
подадена от лице, което е активно процесуално легитимирано, в качеството си на
н. на н. И. А. К., при наличие на правен интерес и срещу административен акт,
който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност.
Разгледана по същество, жалбата е основателна по
следните съображения:
Оспореното решение е издадено от компетентен
административен орган в кръга на неговите правомощия. Предмет на решението на
ОС са имоти- общинска собственост,
представляващи земи от общинския поземлен фонд. Съгласно чл.
21, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА, ОС приема решения за придобиване, управление и
разпореждане с общинско имущество, а по реда на §
27, ал. 2 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ /ДВ, бр. 62 от 2010 г., доп., ДВ, бр. 61 от
2016 г., в сила от 05.08.2016 г./ предоставя земи от общинския поземлен фонд.
Решението е прието при необходимия кворум, с квалифицирано мнозинство и с
поименно гласуване, съгласно чл.
27, ал. 2, ал.
4 и ал.
5 от ЗМСМА. Не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила.
Но оспореното решение е незаконосъобразно, тъй като не
са изпълнени изискванията за форма на акта. Липсва посочване на прието за
установено от фактическа страна, а само са изброени правни основания, които
регламентират сложния фактически състав на процедурата по обезщетяване със
земеделски земи от общинския поземлен фонд. Липсва правна обосновка на акта.
Липсват мотиви на акта, доколкото не представлява мотивиране на акта посоченото
в предложението на кмета, че н. на И. А. К. не присъстват в регистрите на
одобрения със заповед на Областния управител план на новообразуваните имоти.
Решението е постановено и в противоречие с материалния
закон. Съобразно нормата на чл.
21, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА, ОС приема решения за придобиване, управление и
разпореждане с общинско имущество и определя конкретните правомощия на кмета на
общината и кметовете на райони и кметства. Съгласно §
27, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ, неприключилите производства по обезщетяване
със земеделски земи от общинския поземлен фонд се приключват по досегашния ред,
а в съответствие с ал. 2 на разпоредбата, общинските съвети предоставят земи от
общинския поземлен фонд при наличие на едно от следните условия: 1.
установяване на границите на земеделските имоти, за които е издадено решение на
общинската служба по земеделие за признаване на правото на възстановяване на
собствеността в съществуващи или възстановими стари реални граници; 2.
изпълнение на съдебни решения за признато право на собственост; 3. обезщетяване
на собствениците, чиято собственост не може да бъде възстановена. Съгласно чл.
45ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, общинската служба по земеделие представя мотивирано
искане до кмета на общината в случаите по §
27, ал. 2, т. 1, 2 и 3 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ. Според ал. 2 на чл.
45ж от ППЗСПЗЗ, Общинският съвет се произнася на първото си заседание след
постъпване на искането по ал. 1 с решение за предоставяне на имотите в
изпълнение на задължението си по § 27, ал.
2 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ.
В разглеждания случай, Общинският съвет е сезиран, на
основание чл.
45ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ във връзка с §
27, ал. 2, т. 3 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ, с мотивирано искане от ОСЗ Сливен, във
връзка с приключване на процедурата по обезщетение на н. на И. А. К. със
земеделски земи от общинския поземлен фонд. От представените по делото
документи е установено, че е осъществен сложният фактически състав,
регламентиран в закона, за обезщетяване на с., чиято с. не може да бъде
възстановена. На н. на И. А. К. е издадено от ОСЗ решение за признато, но
невъзстановено п. на с. по отношение на земеделски земи в з. на г. С. От същите
е заявено искане за обезщетяване със земя, въз основа на което от ОСЗ е
представено мотивирано искане до кмета на общината с приложени скици на имотите
от общинския поземлен фонд, предложени като обезщетение. Причините, поради
които собствеността не може да бъде възстановена реално (в съществуващи или
възстановими на терена реални граници) са извън предмета на настоящото
производство.
В случаите по §
27, ал. 2 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ Общинският съвет действа при условията на
обвързана компетентност, като е длъжен да постанови решение, с което да
предостави съответните земеделски имоти на Общинската служба по земеделие, в
качеството й на единствен решаващ колективен административен орган по
възстановяването на собствеността върху земеделските земи. Оспореното решение
противоречи на приложимия материален закон – §
27, ал. 2, т. 3 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ. Общинският съвет е бил длъжен
единствено да съобрази наличието на предпоставките за приемане на решение в
съответствие с §
27, ал. 2, т. 3 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ, във връзка с чл.
45ж, ал. 2 от ППЗСПЗЗ за предоставяне на поисканите земеделски земи от
общинския поземлен фонд, въз основа на което Общинската служба по земеделие да
завърши процедурата, съгласно чл.
45ж, ал. 3 от ППЗСПЗЗ. В правомощията на Общинския съвет липсва възможност
да преценява други обстоятелства освен посочените в закона и след като всички
тези предпоставки в случая са били налице, административният орган не е имал
основание да постанови оспорения административен акт.
Възстановяването на правото на собственост върху
земеделски земи се извършва с решения на Общинската служба по земеделие, която
е компетентният административен орган по реституционно искане за възстановяване
на собствеността. Единствено ОСЗ може да прецени дали са налице пречки за
земеделска реституция. Същата компетентност на ОСЗ се отнася и за
обезщетяването със земеделски земи на собственици, чиято собственост не може да
бъде възстановена, а Общинският съвет единствено е задължен да проведе
процедурата по чл.
45ж, ал. 2 от ППЗСПЗЗ във връзка с §
27, ал. 2 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ. В условията на обвързана компетентност
Общинският съвет проверява само предпоставките по §
27, ал. 2 от ПЗР към ЗИДЗСПЗЗ, а в случая е налице хипотезата по т. 3 – обезщетяване
на с., чиято с. не може да бъде възстановена. Административният орган е
следвало да уважи искането за предоставяне на земите така, както са предложени,
след което ОСЗ да завърши процедурата съгласно чл.
45ж, ал. 3 от ППЗСПЗЗ. В подкрепа на горните изводи е съдебната практика,
изразена в Решение № 3422 от 05.03.2020 г.
на ВАС по адм. д. № 5364/2019 г., IV о.;
Решение № 15682 от 17.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7323/2020 г., IV о.
По изложените съображения, оспореното решение е
незаконосъобразно и следва да бъде отменено. Преписката следва да бъде върната
на ОС – Сливен за ново произнасяне, при което да се изпълнят дадените указания
по тълкуване на закона. Разглеждането на искането за предоставяне на земите
следва да се извърши в срока по чл.
45ж, ал. 2 от ППЗСПЗЗ – на първото заседание след връщането и решението да
бъде връчено по реда на АПК.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1
от АПК, претенцията на оспорващата за присъждане на направените по делото
разноски е основателна, поради което Общински съвет – Сливен следва да бъде
осъден да заплати на оспорващата направените от нея по делото разноски в размер
на 360 лева, от които: 10 лева – внесена държавна такса, и 350 лева –
договорено и платено адвокатско възнаграждение.
С оглед изхода на спора, претенцията на
административния орган за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е
неоснователна.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2
от АПК, Административен съд - Сливен
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 969 от 07.04.2022 г. на Общински
съвет – Сливен, с което не е дадено съгласие за предоставяне като обезщетение
на н. на И. А. К. предложените от Общинска служба по земеделие Сливен поземлени
имоти: 1. Поземлен имот с идентификатор 67338.420.210 с площ от 1076 кв. м., м.
„Б. п.”; 2. Поземлен имот с идентификатор 67338.420.211 с площ от 962 кв. м.,
м. „Б. п.”; 3. Поземлен имот с идентификатор 67338.420.279 с площ от 434 кв. м.,
м. „Б. п.”.
ВРЪЩА преписката на Общински съвет – Сливен за ново
произнасяне при спазване на дадените указания по прилагане на закона.
ОСЪЖДА Общински съвет – Сливен да заплати на Р.И.Й.
с ЕГН: **********,***, сумата от 360 /триста и шестдесет/ лева, представляваща разноски
по делото.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред
Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: