Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 01.03.2017 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Софийският окръжен
съд, гражданско отделение, първи въззивен състав в публичното заседание на двадесет
и трети януари през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ДОНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАЙЛО ГЕОРГИЕВ
НЕВЕНА
ВЕЛИКОВА
при секретаря Ц.
Павлова, като разгледа докладваното от съдията ДОНКОВА гр. д. № 648 по описа за
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
С решение № 39 от 19.05.2016 г. по гр. д.
№ 313/2015 г. по описа на Сливнишкия районен съд, е уважен предявения от Ю.А.А.
срещу Н.А.А. иск по чл.30, ал.1 ЗН за възстановяване на запазената й част от
наследството на Р. Д. А., като е отменено изцяло дарението на следния недвижим
имот: дворно място, находящо се в с. Х., община Б., с площ
Съдът като прецени доводите на
страните прие следното:
Ищцата е предявила срещу ответника
иск за възстановяване на запазената й част от наследството на Р. Д. А. чрез
намаляване на дарението, извършено от общата наследодателка в полза на
ответника с нотариален акт № 20/2013 г.
Твърди се в исковата молба, че на
04.02.2013 г. майка им дарила на ответника, неин брат, гореописания имот. С
извършеното дарение била накърнена запазената част на ищцата от наследството на
майка им, което е включвало само дарения имот.
Искът е по чл.30 ЗН.
Ответникът го оспорва /видно от
уточнението, направено в първото съдебно заседание от процесуалния му
представител/, независимо че в отговора формално е заявено, че го признава. Посочва,
че в наследството на общата наследодателка са се включвали и други недвижими
имоти – земеделски земи и урегулиран поземлен имот. Изразил е воля при установяване
накърняване на запазената част на ищцата да задържи дарения имот при условията
на чл.36 ЗН.
Решението
е обжалвано от ищцата в първоинстанционното производство, в частта, с която е
отменено изцяло дарението, с искане да се отмени и вместо него да се постанови
друго, с което да бъде възстановена накърнената й запазена част от наследството
чрез намаляване на дарението, извършено с нотариален акт № 20/2013 г.
Решението е
обжалвано и от ответника със същото искане. В жалбата се сочи, че неправилно
районният съд е приел, че запазената част на ищцата от наследството е била
накърнена чрез извършеното дарение. Евентуално се претендира неговото
намаляване до размера, необходим за възстановяване на запазената част или
присъждане паричната равностойност на тази част.
Съдът, след
преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните по реда на
чл.235, ал.2 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от
удостоверение за наследници № 147/14.02.2014 г., Р. Д. А. е починала на 04.02.2014
г. и е оставила децата си Н.А.А. и Ю.А.А. като единствени свои законни
наследници.
Установява
се от нотариален акт № 23, т.1, н. д. № 20/2013 г. за дарение на недвижим имот,
че Р. Д. А. е прехвърлила на сина си Н.А.А. правото на собственост върху дворно
място, находящо се в с. Х., община Б., с площ
Видно от договор
за доброволна делба, сключен на 07.10.2015 г. между Н.А.А., Ю.А.А. и Н. Д. З.,
като съсобственици на следния недвижим имот: УПИ IX-585 в кв.67 по плана на с. Х.,
местността „К.”, при описани граници, без построената в него сграда, със същия гореописаният
имот е поставен в общ дял на страните по делото. Не е спорно, че имотът е
останал в наследство от общата наследодателка.
С нотариален
акт № 57, т.4, н. д. № 668/2006 г. за собственост върху земеделски имоти,
възстановени по ЗСПЗЗ, общата наследодателка е призната за собственик на
следните земеделски имоти, находящи се в землището на с. Х.: нива в м. „Л.”, с
площ 1,001 дка, съставляваща имот № 011048; нива в м. „П.”, с площ 2,902 дка,
имот № 035050; нива в м. „Л.”, с площ 2,318 дка, имот № 140053; нива в м. „К.
реката”, с площ 0,503 дка, имот № 133015; нива в м. „А.з.”, с площ 14,481 дка,
имот № 135061.
Според заключението
на съдебно-техническата експертиза оценката на земеделските имоти, е съответно следната:
5 000 лв.; 13 059 лв.; 12 749 лв.; 2 776,50 лв. или същата
възлиза общо на сумата 33 584,50 лв. Пазарната стойност на УПИ IX-585 в
кв.67 по плана на с. Х. е 33 690 лв. Оценката на дарения имот към момента
на откриване на наследството е 125 402 лв. Вещото лице е посочило, че
стойността на този имот е една и съща и към момента на дарението, тъй като за
периода от една година процентното увеличение на цените на сградното
строителство е съизмеримо с увеличаване процента на овехтяване. Пазарната
стойност на дворното място възлиза на 19 620 лв., а на сградата –
105 782 лв.
С оглед така
приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи:
Ищцата е низходяща на Р. Д. А. и има право на
запазена част от нейното наследство.
При искане за възстановяване на накърнена
запазена част и намаляване на безвъзмездно разпореждане на наследодателя се
формира маса по смисъла на чл.31 ЗН. В този случай в тежест на упражняващия
правото по чл.30 ЗН е да докаже само степента си на родство с наследодателя,
пораждаща правото му на запазена част, а на ответника, черпещ права от
извършеното в негова полза разпореждане и съответно претендиращ запазването му,
е да докаже какво включва наследствената маса и съответно, че е било налице
имущество на наследодателя, покриващо запазената част. Ако ответникът по
искането по чл.30 ЗН не докаже какво друго имущество включва наследствената
маса, съдът следва да приеме, че тя се изчерпва с имуществото, предмет на
безвъзмездната сделка и да го намали съответно на запазената част.
Запазената
част на низходящите, когато наследодателят не е оставил съпруг, е уредена в
разпоредбата на чл.29, ал.1 ЗН – запазената част на всяко дете, когато
наследодателят е оставил две деца е общо 2/3 от имуществото на наследодателя
или 1/3 от него за всяко от тях. Разполагаемата част при две деца също е равна
на 1/3 от наследството.
За да се
определи конкретният размер на запазената част на ищцата в наследството на Р. А.,
е необходимо да се установи стойността на наследствената маса по смисъла на
чл.31 ЗН - да се оценят имуществата, включващи се в наследството, задълженията,
които трябва да се приспаднат от оценката на имуществата и към чистата стойност
на наследството да се прибави стойността на дарението, извършено от
наследодателката. Запазената част е накърнена и може да се иска
възстановяването й, само ако наследникът не може да я получи от свободните
наследствени имоти.
При откриване
на наследството, наследодателката е оставила имущество, както следва:
1. земеделски
земи на обща стойност 33 584,50 лв.;
2. УПИ IX-585
в кв.67 по плана на с. Х., местността „К.”, на стойност 33 690 лв.;
3. няма задължения, чиято оценка да се
приспадне от оценката на правата;
4. извършеното
дарение е на стойност 125 402 лв. според оценката му към датата на
откриване на наследството – 2014 г.; дареното дворно място е било индивидуална
собственост на наследодателката, поради което в масата следва да се включи
цялата му стойност или 19 620 лв., а сградата е притежавана при условията
на съпружеска имуществена общност с А. А., поради което в масата следва да се
включи само частта на наследодателката, включително и частта от прекратената
съпружеска имуществена общност или общо 4/6 ид. ч. от стойността й, или 70 521,34
лв. /1/6 ид. ч. на основание
наследствено правоприемство и 1/2 ид. ч. от прекратената СИО/;
Следователно,
масата по чл.31 ЗН е на стойност 157 415,84 лв. /33 584,50 лв. +
33 690 лв. + 19 620 лв. + 70 521,34 лв./. От така формираната
маса, стойностното изражение на запазената част на ищцата е 52 471,95 лв.
– 1/3 от 157 415,84 лв. Разполагаемата част от наследството също е 1/3 и
има същото стойностно изражение.
Свободните
наследствени имоти – земеделски земи и урегулиран поземлен имот, които не са
предмет на дарение, са на стойност 67 274,50 лв.
Следва да се
изчисли дали ищцата може да получи размера на своята запазена част от чистия
актив на наследственото имущество извън дарението, като се има предвид броя на
наследниците и техните права на наследяване съгласно чл.5-чл.10 ЗН. При
изчисляване на това имущество трябва да се отчетат правата на всички наследници
със запазена част, т. е. същото служи за допълване на запазените части на
всички наследници с право на такива. Имуществото, извън дарението, е подлежало
на наследяване от децата при законните им дялове – по 1/2 ид. ч. Стойностното
изражение от него за всеки от тях, съобразно квотата им в наследяването, е 33 637,25
лв. /1/2 от 67 274,50 лв./.
Делът на ищцата
в имуществото, което подлежи на наследяване по закон – 33 637,25 лв., е
по-малък с 18 834,70 лв. от стойността на запазената й част в наследството
на Р. А. /52 471,95 лв./. Запазената част на ищцата е накърнена, като не се
установява наследодателката да е направила в нейна полза универсално или частно
завещателно разпореждане или дарение, с които да се прихване това накърнение.
Следва да се
прецени дали са налице предпоставките на чл.36, ал.2 ЗН, тъй като надареният
ответник е наследник с право на запазена част.
В случая стойността
на притежавания от наследодателката дарен имот – цялото дворно място и 4/ 6 ид.
ч. от сградата /общо 90 141,34 лв./ не надвишава сумата 104 943,90 лв.,
представляваща сбор от запазената част на ответника /52 471,95 лв./ и
разполагаемата част от наследството /52 471,95 лв./. От горното следва, че е
налице хипотезата на чл.36, ал.2 ЗН, която обаче не може да намери приложение,
тъй като останалата част от сградата, извън дарението, е съсобствена между
надарения ответник и ищцата /всеки от тях притежава по 1/6 ид. ч. на основание
наследствено правоприемство от баща си А. А./. Горното разрешение е възприето в
решение № 25 от 07.03.2014 г. по гр. д. № 4215/2013 г. на ВКС, първо г. о.,
постановено в производство по чл.290 ГПК, в което касационното обжалване е било
допуснато по въпроса за начина, по който следва да бъде извършено
възстановяване на запазената част от наследството, ако претендиращият
възстановяването сънаследник притежава дял от дарения имот. Възстановяването на
запазената част следва да се извърши чрез определяне на частта, необходима за
допълване на накърнената запазена част чрез съотнасяне на съответстващата й
част от стойността на имота към цялата му стойност. Разпоредбата на чл.36 ЗН
намира приложение само ако наследникът с право на запазена част не притежава
дял от имота на друго основание. Нейната цел е надареният да задържи в
патримониума си целия имот, предмет на разпореждането и евентуално делба на
същия да не се извършва, респективно целият имот да бъде върнат в наследството
и да бъде поделен между всички наследници. Ако наследодателят приживе е
притежавал само идеална част от имота, с която се е разпоредил посредством
дарение, такава възможност обективно не съществува – дори да бъде постановено
надареният да задържи изцяло предмета на извършеното от наследодателя
разпореждане, имотът ще остане съсобствен между него и притежаващото на
самостоятелно основание дял от него лице, което претендира възстановяване на
запазената си част. Заплащането на запазената част при задържане на имота в
хипотезата на чл.36 ЗН има за цел окончателно уреждане на отношенията и
изключва възможността за извършване на последваща делба. Заплащането съответно
на разполагаемата част е допустимо само когато в наследството се връща целия
имот и поделянето му се извършва при дяловете, определени по правилата на
чл.5-9 ЗН.
Искът за
възстановяване на запазената част на ищцата от наследството на Р. А., чрез
намаляване на извършеното дарение, е основателен и следва да бъде уважен като
по горните съображения се постанови намаляване на дарението с 52 471,95
/90 141,34 ид. ч.
Несъвпадането
на изводите на въззивния съд с тези на районния налагат обжалваното решение да
бъде отменено изцяло и вместо него да бъде постановено друго, с което се
възстанови запазената част на ищцата от наследството чрез намаляване на
дарението, извършено с нотариален акт № 20/2013 г., до размера на посочената
идеална част. С оглед така постановения резултат следва да се посочи, че при
предявяване на искането наследникът, който твърди, че запазената му част е
накърнена с извършено от наследодателя дарствено разпореждане, не е длъжен да
посочи начина, по който да бъде извършено възстановяването, а дори и да го
посочи, съдът е длъжен да формира крайния си извод с оглед всички установени по
делото и имащи значение за начина на възстановяване факти. Тази преценка касае
правилността на решението, а не неговата допустимост, тъй като се извършва в
рамките на заявеното искане.
Воден от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ изцяло решение № 39 от 19.05.2016
г., постановено по гр. д. № 313/2015 г. по описа на Сливнишкия районен съд, и ВМЕСТО
него ПОСТАНОВЯВА:
ВЪЗСТАНОВЯВА на основание чл.30, ал.1 ЗН
запазената част на Ю.А.А. от наследството на Р. Д. А., починала на 04.02.2014
г., в размер на 52 471,95 /90
141,34 ид. ч.
НАМАЛЯВА дарението, извършено с
нотариален акт № 23, т.1, н. д. № 20/04.02.2013 г., от Р. Д. А. на следния
недвижим имот: дворно място, находящо се в с. Х., община Б., с площ 645 кв. м.,
представляващо УПИ II-617 в кв.85
по плана на населеното място, местността „К.”, заедно с 4/6 ид. ч. от построената
в северозападната част двуетажна масивна жилищна сграда с гараж, при граници на
имота: от две страни улици, УПИ I-616 и УПИ III-617, в полза на Н.А.А., до
размера на запазената част на Ю.А.А. - 52 471,95
/90 141,34 ид. ч.
Решението
подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.