РЕШЕНИЕ
№ 78
гр. Петрич, 19.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕТРИЧ, ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Андроника Ил. Ризова -
Ръжданова
при участието на секретаря Людмила Маламова
като разгледа докладваното от Андроника Ил. Ризова - Ръжданова
Административно наказателно дело № 20211230200914 по описа за 2021
година
Настоящото производство е образувано на основание чл. 59 и сл. от
ЗАНН.
Образувано е по подадена от "В. Е. Т. 20**" ЕООД, ЕИК *****, жалба
против наказателно постановление № 42-0002572/12.10.2021 г., издадено въз
основа на Акт за установяване на административно нарушение Серия А-2012
№295536/08.09.2021 г. В жалбата се твърди, че НП е незаконосъобразно,
противоречи на материалния и процесуален закон, като в жалбата са
изложени подробни доводи за това. Моли съда да отмени изцяло
наказателното постановление, както и да възложи сторените във връзка с това
разноски.
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от надлежно
легитимирано за целта лице, отговаря на изискванията чл. 84 от ЗАНН, във
връзка с чл. 320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.
В открито съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, се
представлява от процесуален представител. Въззиваемата страна, редовно
1
призована, не изпраща представител.
Районен съд -Петрич, след преценка на всички събрани доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази закона, намира жалбата за
основателна, поради следните съображения:
По делото е безспорно установено, че на дружеството – жалбоподател
"В. Е. Т. 20**" ЕООД, била извършена тематична проверка от длъжностни
лица към Областен отдел "Автомобилна администрация" гр. Благоевград във
връзка със сигнал с peг. № 12-00-00-867/28.06.2021 г.
Фирмата - превозвач притежава Лиценз на Общността № 17445 от
15.05.2012 г. За проверката е съставен констативен протокол от 08.09.2021 г,
като са приети следните нарушения: Превозвачът не е предоставил
информация от дигиталната карта на водача Й. М. за периода от 01.03.2021 г.
до 01.06.2021 г. Превозвачът е извършил международен превоз на товари с
водач Й. М., който за периода от 01.03.2021 г. до 01.06.2021 г. не отговаря на
изискванията за психологическа годност.
Горните нарушения се установявали от сигнал рег. № 12-00-00-
867/28.06.2021 г за извършена контролна проверка на територията на Р.
Гърция и последващ сигнал за това до ИА „АА“ – гр. София.
Актът за установяване на административно нарушение бил съставен
от св. В. Ж. Г. в присъствието на свидетеля К. ИВ. М. и връчен на
упълномощено лице и подписан от него без възражения, в деня на съставяне
на Констативен протокол за извършена тематична проверка. Впоследствие
дружеството - жалбоподател не се е възползвало от законното си право и не е
депозирало допълнителни писмени възражения в срока по чл. 44, ал. 1 от
ЗАНН. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в
административнонаказателната преписка е издадено наказателно
постановление № 42-0002572/12.10.2021 г. от директора на РД "АА", София,
с което на "ВИ ЕС ТРАНС 2017" ЕООД, ЕИК *********, е наложено
административно наказание имуществена санкция в размер на 3 000 лв. за
нарушение на чл. 57, ал. 1 от Наредба № 11 от 31.10.2002 на МТС.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от
събраните по делото писмени и гласни доказателства - от разпита в съдебно
заседание на актосъставителя и свидетеля при съставяне на АУАН, както и от
присъединените на основание чл. 283 от НПК писмени доказателства.
2
Предвид установената по-горе фактическа обстановка, съдът приема,
че атакуваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган,
но при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, както и
на материалния закон, водещи до неговата отмяна.
Съдът намира за напълно основателен доводът, изложен в жалбата за
липса на задължителни реквизити по чл. 42, т. 3 и т. 4 от ЗАНН в АУАН и
по чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН – в Наказателното постановление. Съдът
констатира, че нито в акта, нито в постановлението са посочени дати на
извършване на нарушенията, с което са опорочени императивните изисквания
на чл. 42, т. 3 от ЗАНН, съответно чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Датата,
посочена в АУАН и НП – 08.09.2021 г., и мястото – в сградата на ОО "АА"
Благоевград се свързват със съставяне на АУАН, но същите по никакъв начин
не индивидуализират деянията, в които са се изразили същинските
нарушения. В конкретния случай, видно от съдържанието на АУАН и НП, са
вписани две дати – 19.02.2021 г. и 01.06.2021 г. като е посочено, че
нарушенията са извършени в периода между двете дати. Всъщност текстово
обаче е посочено, че се касае за осъществен международен превоз на товари
в този период, без да се сочи на коя дата, както и по какъв маршрут, за да се
прецени дали превозът е бил международен. Посочено е единствено, че на
05.03.2021 г. водачът е проверен от контролните органи в Р. Гърция. От
приложеното известие за уведомяване за извършване на тематична проверка
/на лист 52 от делото/, с което са изискани редица документи от превозвача
става ясно, че 01.03.2021 г. – 01.06.2021 г. е тримесечният период на проверка
на дейността на транспортното предприятие като са изискани превозни
документи за този период – изрично описани в известието. Видно от трудовия
договор на Музенидис, същият е сключен, считано от 22.02.2021 г. /eто защо
неясно е защо е прието, че е допуснат да извършва международен превоз за
периода от 19.02.2021 г./. Представени са 2 броя ЧМР, едното от които е
нечетливо, поради което не е възможно да се ползва като доказателство, а във
второто липсва каквато и да е информация, поради което е неотносимо.
В случая настоящият съдебен състав намира, че санкционираното
нарушение не е и доказано по изискуемия се със закона начин.
Посочената за нарушена разпоредба на чл. 57, ал. от Наредба №
11/31.10.2002 г. регламентира, че лицето по чл. 2, ал. 1 /едноличен търговец
3
или търговско дружество, което притежава лиценз на Общността и заверени
копия на лиценза, издаден от министъра на транспорта, информационните
технологии и съобщенията или упълномощено от него длъжностно лице/
допуска до управление на превозните средства за международни превози на
пътници и товари само водачи, които са психологически годни.
За да е извършено нарушение на чл. 57, ал. 1 от Наредба № 11 от
31.10.2002 от обективна страна, следва посочените в чл. 2, ал. 1 от Наредбата
субекти, да са допуснали до управление на превозно средство за
международен транспорт водач, който не е психологически годен. С
протоколно определение от 18.01.2022 г. съдът задължи и изиска
административнонаказващия орган да представи доказателство относно
направена справка в информационния масив на системата, касаеща наличието
или липсата на удостоверение за психологическа годност на водача, но такава
не беше представена. Единствено свидетелите В.Г. и К.М. в разпита в съдебно
заседание на 19.04.2022 г. споделят, че е направена такава по ЛНЧ, име или
фамилия на водача /гръцки гражданин/, което съдът обстоятелство приема за
недоказано. Освен това, тук е необходимо да се отбележи, че
административнонаказващия орган в АУАН и НП е изписал нарушението „ е
разрешил“, което е несъответствие в правната норма на на чл. 57, ал. 1 от
Наредба № 11 на МТС за международен автомобилен превоз на пътници и
товари.
На следващо място, обаче не се изключва водачът Й. М. да е
психологически годен, удостоверено с друг вид документ /издаден в Р.
Гърция/. Без за нуждите на настоящето дело да е необходим детайлен анализ
на разпоредбите на европейското законодателство, гарантиращо свободата на
установяване на гражданите на държави, членки на Европейския съюз, следва
да се отбележи, че Директива 2005/36/ЕО на Европейския парламент и на
Съвета от 7 септември 2005 г. относно признаването на професионалните
квалификация, както и Директива 2003/59/ЕО на Европейския Парламент и на
Съвета от 15 юли 2003 година относно начална квалификация и
продължаващо обучение на водачи на някои пътни превозни средства за
превоз на товари или пътници, за изменение на Регламент (ЕИО) №
3820/85 на Съвета и Директива 91/439/ЕИО на Съвета и за отмяна
на Директива 76/914/ЕИО на Съвета, създават система от правила за работа
на лицата, граждани на страни от ЕС при признаване на придобитата
4
квалификация на лицето в една от страните в останалите страни-членки на
съюза, без да е необходимо допълнително професионално квалифициране.
Наред с това в Директива 2006/126/ЕО относно свидетелства за
управление на превозни средства се определят условията за издаване,
подновяване или замяна на европейски свидетелства за управление на
моторни превозни средства, по-специално минималните стандарти за
физическа и психологическа годност. Следователно психологическата
годност на притежателите на свидетелства за управление, които упражняват
дейност като професионален водач, вече е установена при издаването и
подновяването на свидетелството за управление. Няма причина да се
предполага, че професионалните дейности по управление на превозни
средства пораждат конкретни опасения за пътната безопасност, които
предвиденият в Директива 2006/126/ЕО преглед за психологическа годност не
може да разсее. Освен това налагането на по-строги минимални стандарти за
психическа годност на професионални водачи, извършващи превози за
български транспортни предприятия ги поставя в по-неблагоприятно
положение. По делото е представено заверено копие на валидно свидетелство
за управление на МПС на водача /стр. 84 и 85 по делото/, от което е видно, че
същият притежава категории А, В, С, ВЕ, СЕ с валидност на издаване до 2025
г. Съгласно цитираната по-горе Директива, която определя основните
правила, на които трябва да отговаря националното законодателство по
отношение на издаването и подновяването на свидетелствата за управление на
МПС, всяка страна членка като издател на свидетелство за управление на
МПС трябва да регламентира извършването на физически и психологически
прегледи на водачи на МПС. Предвидени са правила за извършване на
прегледите за физическа и психологическа годност в два случая - при
издаване на свидетелство за управление на МПС и при последващо
подновяване на свидетелството за управление на МПС. В чл. 51, ал. 4 от
Закона за българските лични документи /ЗБЛД/ в съответствие с директивата
е предвидено, че "Срокът на валидност на свидетелството за управление на
моторно превозно средство за категории С, СЕ, С1, С1Е, D, DE, D1, D1E и Т е
5 години. " В случая към момента на извършване на нарушението водачът на
товарния автомобил има валидно свидетелство за управление на МПС за
съответната категория, поради което и същият се счита за психологически
/умствено по смисъла на директивата/ и физически годен да управлява МПС
5
от тази категория, поради валидността на свидетелството за управление на
МПС към същия момент.
По делото жалбоподателят е направил разноски за адвокат в размер
на 440 лева, като същите са доказани в пълния претендиран размер, като в
договора за правна защита и съдействие, приложен към жалбата, е
удостоверено възнаграждението да е заплатено. Съдът намира, че този размер
не се явява прекомерен предвид разпоредбата на чл. чл. 18, ал. 2 във връзка
с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 година за минималните размери
на адвокатските възнаграждения.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 42-0002572/12.10.2021 г.,
издадено от директора на РД "АА" София, с което на "В. Е. Т. 20**" ЕООД,
ЕИК ***, е наложено административно наказание имуществена санкция в
размер на 3 000 лв. за нарушение на чл. 57, ал. 1 от Наредба № 11 от
31.10.2002 на МТС.
ОСЪЖДА РД "АА" София да заплати на "В. Е. Т. 20**" ЕООД, ЕИК ***,
разноски за адвокат в размер на 440 /четиристотин и четиридесет/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Благоевградския
административен съд по реда на Глава Дванадесета от АПК в 14-дневен срок
от съобщаването му на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Петрич: _______________________
6