Р Е
Ш Е Н
И Е
№...................../
............................. г., гр. Варна
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВАРНА, VІІ тричленен
състав, в публично съдебно заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ ДИМИТРОВА
СТОЯН КОЛЕВ
при участието на секретаря Светла
Великова и прокурора Силвиян Иванов, като разгледа докладваното от съдия
ТАНЯ ДИМИТРОВА касационно административнонаказателно дело № 2342/2021 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХІІ от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63 от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на ОД на МВР Варна,
подадена чрез ст. юриск. К. Л.-А., срещу Решение № 593 от 21.09.2021 г.,
постановено по АНД № 2857/2021 г. на Районен съд – Варна (ВРС), с което е
отменено Наказателно постановление (НП) № 20-0819-002281 от 21.06.2021 г.,
издадено от Началник група към Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Варна.
В жалбата се релевират доводи за неправилност на
решението на ВРС, поради постановяването му в нарушение на материалния закон.
Оспорват се изводите на районния съд за липса на съставомерност на деянието от
субективна страна поради неуведомяването на собственика за извършената служебна
дерегистрация на процесния автомобил. Сочи се, че това обстоятелство е
ирелевантно за съставомерността на процесното административно нарушение и за
наличието на предвидените в закона предпоставки за ангажиране на отговорността
на водача. Твърди се, че узнаването за прекратяването на регистрацията на
моторното превозно средство (МПС) от собственика му не представлява елемент от
фактическия състав по прекратяване на регистрацията на същото, тъй като
собственикът на МПС е носител на задължението за сключване на договор за
застраховка „Гражданска отговорност“, поради което е длъжен да познава
законовите последици, явяващи се резултат от неизпълнението на това задължение.
Аргументира се, че нарушението по чл. 140, ал. 1 от Закона за движението по
пътищата (ЗДвП) може да се извърши и при двете основни форми на вината – умисъл
и непредпазливост, доколкото непредпазливите деяния по отношение на това
административно нарушение не са изключени от законодателя като ненаказуеми.
Счита се, че правилно е приложена санкционната норма на чл. 175, ал. 3,
предложение първо ЗДвП и е наложено наказание в минимален размер, като не са
налице основания за приложение на чл. 28 ЗАНН, тъй като случаят не се отличава
от обичайните нарушения по чл. 140, ал. 1 ЗДвП. Искането е да се отмени
решението на ВРС и да се потвърди издаденото НП. Претендира се присъждане на
разноски за юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 63, ал. 5 ЗАНН. В
случай на неуважаване на жалбата и претендиране от насрещната страна на
разноски за адвокатско възнаграждение се моли същите да бъдат присъдени в
минимален размер. В хода по същество на спора, касаторът чрез гл. юриск Л., поддържа
жалбата. Сочи се, че ВРС не е съобразил нормата на чл. 7, ал. 1 ЗАНН, като
процесното деяние е извършено под формата на „непредпазливост“, а именно
„небрежност“, т.к. при липсата на сключена гражданска отговорност, водачът е
могъл да предвиди последиците от последващата служебна дерегистрация.
Ответникът по касация – П.Д.Я., чрез процесуалния си
представител - адв. В.П., в хода на делото по същество отправя искане съдът да
остави в сила обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Позовавайки
се на събраните по делото доказателства, включително постановлението на
прокуратурата, ответникът настоява, че липсва каквато и да е форма на вина на
наказаното лице.
Представителят на Окръжна прокуратура – Варна дава
заключение за неоснователност на жалбата и пледира за оставяне в сила на
обжалвания съдебен акт като правилен и законосъобразен. Изтъква се, че
разпоредбата на чл. 143, ал. 10 ЗДвП е свързана не непосредствено с поведението
на водача, който не е сключил застраховка „Гражданска отговорност“, а
регистрацията се прекратява служебно след подадено уведомлението от
Гаранционния фон, така че трудно може да обоснове в случая вина под формата на
„небрежност“ на водача.
Касационната
жалба е подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от лице,
участвало във въззивното производство, решението по което е неблагоприятно за
него, поради което е процесуално допустима.
Административният съд, като прецени доводите на
страните, фактите, които се извеждат от събраните по делото доказателства,
както и мотивите на съдебния акт, в рамките на наведените в жалбата касационни
основания и предвид обхвата на касационната проверка, очертан с разпоредбата на
чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено следното:
С обжалваното пред ВРС НП № 20-0819-002281/21.06.2021
г. на Началник група към Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Варна, за
извършено нарушение на чл. 140, ал.1 ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 3, предл.
1 ЗДвП, на Т.А.Ф. са наложени следните административни наказания: „глоба“ в
размер на 200 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца.
Според съдържанието на НП нарушението се изразява в
управление от Ф. на 14.05.2021 г., около 10:21 ч. на лек автомобил с рег. № В3044РХ,
в гр. Варна, по бул. „Васил Левски“, на пътен възел „Почивка“ в посока к.к.
„Златни пясъци“, като МПС не е регистрирано по надлежния ред, тъй като същото е
със служебно прекратена регистрация от дата 23.02.2021 г. по реда на чл. 143,
ал. 10 ЗДвП. Посочено е, че НП се издава на основание Постановление № 7364/2021
г. от 11.06.2021 г. на Районна прокуратура – Варна за прекратяване на
наказателно производство по описа на Районна прокуратура – Варна по ЗМ № І-147/2021
г. по описа на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Варна.
ВРС приема, че НП е издадено от компетентен орган и в
срока по чл. 34 ЗАН.
За да отмени НП, въззивният съд установява съществено
нарушение на административнонаказателното производство – в НП липсват факти,
свързани със субективната страна на вмененото нарушение, а е посочено само че
автомобилът бил с прекратена регистрация от определена дата, на основание чл.
143, ал. 10 ЗДвП, като липсват факти досежно това наясно ли е била въззивницата
с факта на прекратяване на регистрацията и точно на тази дата. Направен е
извод, че НП е издадено и в нарушение на материалния закон – липсват доказателства
за субективната страна на нарушението, т.к. липсват данни за връчване на
въззивника на уведомлението по чл. 547, ал. 10 от Кодекса за застраховането за
липсата на застраховка, а липсва и уведомление от органите на МВР за служебното
прекратяване на регистрацията на МПС, респ. не е налице съставомерност на
деянието. Направен е извод, че нарушението по чл. 175, ал. 3 ЗДвП (идентично по
състав с престъплението по чл. 345, ал. 2 НК, различаващо се единствено по
степента на обществена опасност) е формално, на просто извършване и като такова
според теорията и константната съдебна практика (в т.ч. и така със задължителен
характер), може да бъде извършено само умишлено и то при форма на вината пряк
умисъл, като в случай на липса на знание за който и да е от обективните
признаци на състава на престъплението (нарушението), се изключва умисъла.
Фактът, че застраховката не е била платена, ВРС сочи, че сам по себе си не може
да обуслови извод за наличие на пряк умисъл, съответно за съзнаване, че
регистрацията на МПС-то е прекратена. Отбелязано е, че прекратяването на
регистрацията по чл. 143, ал. 10 ЗДвП става след постъпване на уведомление от
гаранционния фонд, което се предхожда от уведомяване от фонда на собственика на
МПС, че застраховката не е платена и в 14-дневен срок следва да се представят
доказателства за плащането й и ако такива не постъпят ще бъдат предоставени
данни на МВР за предприемане на мерки по прекратяване на регистрацията, т.е. ще
бъде ли изпратено уведомление от гаранционния фонд до собственика и кога, ще
бъдат ли изпратени данни за непостъпили доказателства за платена застраховка и
кога, ще бъде ли извършено и кога служебно прекратяване са факт, които водачът
на МПС дори не може да предположи единствено и само на база липсата на валидна
застрахователна полица. ВРС изтъква, че именно поради това е предвидено нарочно
задължение за съответните служби за прекратената регистрация, за разликата от
прекратяването на регистрацията по чл. 143, ал. 15 ЗДвП, която настъпва по
силата на закона, с изтичането на 2-месечен от придобиване на МПС.
Настоящият
състав на съда намира касационната жалба за неоснователна, а решението на
въззивния съд за правилно и законосъобразно като постановено при липса на
касационните основания по чл. 348 НПК за отмяната му.
ВРС е изследвал обективно, всестранно и пълно всички
обстоятелства по делото, извършил е правилна преценка на релевантните по делото
факти, които правилно са изведени от всички относими доказателства (разгледани
поотделно и в тяхната съвкупност) и правилно са отнесени към приложимите
материалноправни разпоредби.
Въззивният съд правилно е приложил материалния закон.
Тричленният състав на административния съд споделя
изводите на ВРС и на основание чл. 221, ал. 2 АПК препраща към мотивите на
въззивната инстанция.
С процесното НП ответникът по касация е наказан за
нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП, която правна норма регламентира, че по
пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни
средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен
номер, поставени на определените за това места. Неизпълнението на това законово
задължение подлежи на административнонаказателно санкциониране на основание чл.
175, ал. 3 ЗДвП, предвиждащ налагане на административни наказания лишаване от
право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и глоба
от 200 до 500 лева на водач, който управлява моторно превозно средство, което
не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с
регистрационен номер.
Безспорно по делото е установено, че управляваният от Ф.
автомобил е нейна собственост. От прокурорското постановление за отказ да се образува
наказателно производство се установява, че след направена справка от служители
на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Варна е установено, че процесният лек
автомобил е със служебно прекратена регистрация, извършена на основание чл.
143, ал. 10 ЗДвП – поради липса на валидна застраховка „Гражданска отговорност“.
Установява се от доказателствата по делото, че водачът на автомобила не е бил
уведомен и не е знаел, че автомобилът е без регистрация.
Съгласно посоченото правно основание за прекратяване
на регистрацията – чл. 143, ал. 10, изречение първо ЗДвП – служебно се
прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено
уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането, и се уведомява собственикът на
пътното превозно средство. Анализът на разпоредбата сочи, че за прекратяването
на регистрацията на превозното средство и за да произведе целеното действие
спрямо собственика на МПС, се изисква кумулативното наличие на визираните в нея
предпоставки – получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането и уведомяване на собственика на
превозното средство за служебно прекратената регистрация. В случая по делото е
безспорно установено, че към момента на проверката касационният ответник не е
бил уведомен (не е знаел), че е била прекратена регистрацията на автомобила му.
Данни в тази насока не са представени от касатора, като същият не отрича
липсата на извършено уведомяване. След служебното прекратяване на регистрацията
на МПС служителите на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Варна не са
изпълнили задължението си по чл. 143, ал. 10, изречение първо, предложение
последно ЗДвП и по чл. 18б, ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 8 във връзка с чл. 18, т. 2 Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в
движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета,
теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни
превозни средства, а именно да уведомят собственика на превозното средство за
извършената служебна дерегистрация. По делото липсват доказателства Ф. да е била
уведомена и от Гаранционния фонд по реда на чл. 574, ал. 10 от Кодекса за застраховането (КЗ), а именно, че ако не
представи в 14-дневен срок доказателства за наличие на валидна застраховка „Гражданска
отговорност“ за автомобила ще бъдат предприети действия по чл. 574, ал. 11 КЗ, т.е. ще бъдат уведомени компетентните органи на
Сектор „Пътна полиция“ за предприемане на действия по дерегистрация. С оглед
горното правилно ВРС приема, че деянието, респ. вмененото административно
нарушение на ответника по касация, не е съставомерно от субективна страна,
доколкото липсва каквото и да е доказателство, че Ф., към инкриминираната дата
е съзнавала, че управлява нерегистрирано МПС. Напротив, установено е по делото
именно обратното, че собственикът на МПС не е имал знание за извършената
служебна дерегистрация. При това положение е несъмнено, че липсата на знание за
това обстоятелство изключва вината на водача и собственик на процесното МПС при
извършване на вмененото му нарушение. От липсата на вина, т.е. на субективен
елемент, следва, че деянието не осъществява състава на административното
нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП, в какъвто смисъл са изложените от районния
съд мотиви.
Не може да бъде споделено твърдението в касационната
жалба, че нарушението е доказано от субективна страна, тъй като същото е
осъществено при форма на вината непредпазливост, при която не е изключена административнонаказателната
отговорност и по аргумент от чл. 7, ал. 2 ЗАНН деянието е съставомерно и наказуемо. Съждението
относно извършването на неправомерно деяние от касационния ответник в условията
на непредпазливост означава, че на липсата на знание за прекратената
регистрация на управлявания автомобил противостои правното задължение за
формирането на такова знание (аргумент от чл. 11, ал. 3 НК, във връзка с чл. 11 ЗАНН). В конкретния казус обаче по делото не е установен
надлежен юридически факт, който би могъл да породи подобно задължение. В случая
е установено, че процесното ППС е било с прекратена регистрация от дата 23.02.2021
г. по реда на чл. 143, ал. 10 ЗДвП – по уведомление от Гаранционен
фонд, без валидна застраховка „Гражданска отговорност“. Противно на становището,
поддържано в касационната жалба, цитираната разпоредба не урежда правно задължение
на заинтересованото лице самò да следи за това дали е извършено служебно
прекратяване на регистрацията на автомобила или не, а вменява задължение на
надлежните органи да уведомят собственика на пътното превозно средство за
прекратяването на регистрацията. При констатираната в хода на въззивното
производство липса на уведомяване на собственика на процесното МПС за
прекратената служебно регистрация на автомобила му, следва да се приеме, че администрацията
не е изпълнила своето задължение по чл. 143, ал. 10, изречение първо ЗДвП, с
оглед на което собственикът на автомобила не би могъл да знае за прекратената
регистрация. Налага се извод, че вмененото на Янчев административно нарушение
по чл. 140, ал. 1 ЗДвП би могло да бъде извършено само при форма на вината
умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2 НК, която правна норма е субсидиарно приложима по силата
на чл. 11 ЗАНН. Щом умисъл обаче не е налице, то значи, че нарушение
не е било извършено и поведението на жалбоподателя не може да бъде
санкционирано. Оттук следва, че разглежданото деяние е извършено без доказана
вина, поради което съставът на административното нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП се явява неосъществен, респ. издаденото НП е незаконосъобразно, както
правилно и обосновано е приел решаващият състав на ВРС.
При извършената служебна проверка на валидността,
допустимостта и съответствието на съдебното решение с материалния закон,
съобразно изискванията на чл. 218, ал. 2 АПК, не се констатират пороци.
Решението е постановено от законен състав, при законосъобразно упражнено право
на въззивна жалба и при правилно приложение на материалния закон.
Обжалваното решение на районния съд следва да бъде
оставено в сила като правилно и законосъобразно.
Съдът не дължи произнасяне по разноските, т.к. ответникът
по касационната жалба не прави искане в този аспект.
На основание
чл. 221, ал. 2 АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1 ЗАНН, Административен съд – Варна
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 593 от 21.09.2021 г.,
постановено по АНД № 2857/2021 г. на Районен съд – Варна.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.