Р Е Ш Е Н И Е
N ……………
гр.
София, 06.06.2019 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 4 СЪСТАВ, в закрито заседание
на шести юни през две хиляди и деветнадесета година в състав:
председател:
ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛенове: КАЛИНА
АНАСТАСОВА
мл.с.
СВЕТОСЛАВ СПАСЕНОВ
като
разгледа докладваното от съдия К.Анастасова частно гражданско дело № 6329 по описа на СГС за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 435 - 438 ГПК.
Образувано
е по жалба на длъжника ЗАД ОЗК З. АД, срещу акт на съдебния изпълнител - уведомление
изх.№ 1120 от 09.04.2019 г., с което е оставено без уважение искането на
длъжника за намаляване на присъденото адвокатско възнаграждение и разноски в
полза на взискателя съобразно подаденото възражение вх.№ 1121/09.04.2019 г. /на
ЧСИ/ по изпълнително дело № 20197800400205 на ЧСИ В.Л., peг. №780 при КЧСИ.
Жалбоподателят
поддържа, че на взискателя следва да бъдат присъдени разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение в минимален размер – 200.00 лв. съобразно
действителната правна и фактическа сложност на спора и извършените процесуални
действия.
Жалбоподателят
поддържа, че разноските са силно завишени, както и че пропорционалната такса по
т.26 от ТТРЗЧСИ е неправилно определена. Претендира разноски.
Взискателят
- Г.С.П., чрез адв. Д.Й.изразява становище за неоснователност на жалбата.
По
делото са постъпили и писмени обяснения от ЧСИ В.Л., peг. №780 при КЧСИ,
досежно допустимостта и основателността на жалбата.
Софийският
градски съд, след като взе предвид доводите на страните и прецени данните по
делото, приема за установено следното от фактическа страна:
Производството
по изпълнително дело № 20197800400205 е образувано на 01.04.2019г. въз основа
на изпълнителен лист издаден на 08.03.2018г. от Софийски районен съд, 74-ти
състав, на основание Съдебно решение от 18.10.2016г. по ГД № 37786 от 2014г. по
описа на Софийски районен съд, във връзка със съдебно решение от 19.11.2018г.
по ГД № 16563 от 2017г. Съгласно последният, длъжникът “З.А.Д.ОЗК- З.” АД, ЕИК ********
е осъден да заплати на взискателя Г.С.П. сумата в размер на законна лихва за
забава за плащане върху сумата от 2 000,00лв. за периода считано от
27.04.2011г. до 09.07.2014г., както и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата
от 920,77лв. разноски пред първа инстанция и сумата от710,59лв. разноски пред
въззивна инстанция.
В
молбата за образуване на делото, Г.П.е посочила, че с изявление за прихващане,
получено от длъжника на 05.03.2019г. е заявила, че от сумите посочени в изпълнителния
лист и след извършване на прихващане на суми, които тя самата дължи на “З.А.Д.ОЗК-
З.” АД, ЕИК ********, от нейна страна се претендира да й бъдат платени 1 640,76
лв.
Приложени
към молбата за образуване, по делото са представени документи удостоверяващи
предварително заплатен по банков път адвокатски хонорар, в размер на 240,00лв.
с ДДС, а именно: 1. Договор за правна защита и съдействие № 010475 от
26.03.2019, 2. Фактура № ********** от 28.03.2019г., 3. Документ от
Райфайзенбанк България ЕАД за извършена транзакция.
Съгласно
чл. 10 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения в
редакцията й от 22.01.2019г., дължимото адвокатско възнаграждение за образуване
на изпълнителното дело възлиза на 200.00лв. без ДДС. Видно от горепосочената
фактура, процесуалният представител на взискателя Адвокатско дружество “Й. и Е.”
е регистрирано по ДДС и след неговото начисляване минималното адвокатско
възнаграждение следва да бъде в размер на 240,00лв., колкото е и заплатеният от
взискателя в настоящото изпълнително производство хонорар.
За
удовлетворяване вземането на взискателя по изпълнителното дело, по изрично
негово искане инкорпорирано в молбата за образуване, на основание чл. 507, ал.
1 от ГПК, едновременно с поканата за доброволно изпълнение, получена от
длъжника на 03.04.2019г., е изпратено запорно съобщение до О.Б.АД.
На
09.04.2019г., е депозирано пред ЧСИ от страна на длъжника възражение с вх. №
1121/09.04.2019г., в което същият посочва, че претендираният от взискателя
адвокатски хонорар в изпълнителното производство е в прекомерен размер и следва
да бъде редуциран на 200,00 лв.
При
съобразяване, че присъденото в полза на взискателя адвокатското възнаграждение
по изпълнително дело № 20197800400205 е в размер на 240,00лв. с ДДС, което
отговаря на абсолютния минимум, ЧСИ В.Л. изготвя документ до длъжника, с който
го уведомява, че оставя горепосоченото възражение без уважение, тъй като
изнесеното в него не кореспондира с документите намиращи се между кориците на
делото.
При
така констатираните факти, съдът намира следното от правна страна:
По
допустимостта на частната жалба:
Съгласно
чл.435, ал.2, т.7 ГПК длъжникът може да обжалва постановлението за разноски.
Жалбата се подава чрез СИ в едноседмичен срок от извършването на действието,
съответно от деня на съобщението (чл.436, ал.1 ГПК). Частната жалбата е подадена
в срок; същата изхожда от лице, овластено да търси защита от принудително
изпълнение срещу акт, подлежащ на съдебен контрол (постановление за определяне
на разноските) и дължимата държавна такса е внесена.
По
основателността на жалбата:
Жалбата
е неоснователна.
Отговорността
за разноски в изпълнителното производство се урежда по правилата на чл.79 ГПК,
глава VII (чл.78 - 82) от Закона за частните съдебни изпълнители (ЗЧСИ) и
Тарифата за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители
(ТТРЗЧСИ), приета с ПМС № 92 от 19.04.2006 г., обн. ДВ, бр. 35 от 28.04.2006 г.
Съобразно
чл.78, ал.1 ЗЧСИ такси по изпълнението се събират за извършване на изпълнителни
действия и извършването на други действия, а съгласно ал.2 размерът и видът на
разноските по изпълнението се определят с тарифа на МС по предложение на
министъра на правосъдието след съгласуване с камарата. За събиране на таксите
по изпълнението се изготвя сметка в два или повече еднообразни екземпляра,
подписани от частния съдебен изпълнител, единият от които се връчва на
задълженото лице (чл. 79 ЗЧСИ). Обикновените такси се събират само за действия,
изрично посочени в тарифата /чл. 82 ЗЧСИ/, а пропорционалните такси се събират
в процент според материалния интерес /чл. 83 ЗЧСИ/.
Съгласно
чл.79 ГПК разноските за изпълнението са за сметка на длъжника, освен в
случаите, когато делото се прекрати съгласно чл. 433 ГПК, освен поради плащане,
направено след започване на изпълнителното производство, или изпълнителните
действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда; или когато
разноските, направени от взискателя са за изпълнителни способи, които не са
приложени.
Минималният
размер на адвокатско възнаграждение според указаното в чл.10, т.1 и т.2 от
Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения е 350 лв., включващо 200 лв. за образуване на делото и 150 лв.
за процесуално представителство по делото.
В
случая възнаграждението за адвокат присъдено на взискателя е определено
единствено за образуване на изпълнително дело в размер на 240.00 лв. с ДДС и
същото е съобразено с посочения минимален размер.
С
оглед това, описаните в поканата за доброволно изпълнение и уведомлението на
ЧСИ разноски за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в
размер на сумата 240.00 лв. с ДДС са дължими. Възражението на жалбоподателя за прекомерност
на присъдено адвокатско възнаграждение в полза на взискателя, съдът намира за
неоснователно.
Според
т.26 от Тарифата за таксите и разноските към Закона за частните съдебни
изпълнители, за изпълнение на парично вземане се събира такса върху събраната
сума. Пропорционалната такса за изпълнение на парично задължение по т. 26 от
Тарифата се начислява и събира, дори длъжникът да погаси дълга си след
получаване на поканата за доброволно изпълнение. Съгласно разпоредбите на чл.
78, ал. 1, т. 1 и чл. 83, ал. 1 от Закона за частните съдебни изпълнители
/ЗЧСИ/, таксите по изпълнението се събират за извършването на изпълнителни
действия, като пропорционалните такси се събират в процент според материалния
интерес. Съобразно т.26, буква "в" от ТТРЗЧСИ, длъжникът дължи
пропорционална такса в размер на 204.55 лв. с ДДС, изчислена върху сбора от сумата
по изпълнителния лист и сумата, определена за адвокатско възнаграждение на
взискателя. Поради липса на законно основание за намаляване на размера на
присъденото в полза на взискателя адвокатско възнаграждение под определения от
разпоредбата на чл.10, т.1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, минимален праг, не е налице
предпоставка за редуциране на дължимата пропорционална такса по т.26, буква
"в" от ТТРЗЧСИ.
По
разноските
Налице е
акт по смисъла на чл.81 ГПК, с който приключва делото
в настоящата инстанция, с
който жалбата срещу действия на ЧСИ е оставена без уважение. Следователно отговорността за разноски по настоящето дело следва да се
понесе от жалбоподателя,
като страна, срещу която е постановено решението.
В
полза на взискателя, на основание чл.78, ал.3 и ал.5 ГПК вр. чл.10, т.5 от
Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения следва да бъде присъдена сумата 240.00 лв. с ДДС за заплатено
адвокатско възнаграждение при съобразяване искането на жалбоподателя,
действителната правна и фактическа сложност на спора и минималният размер на
дължимо адвокатско възнаграждение.
Така
мотивиран, съдът
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ
без уважение подадената от ЗАД ОЗК З. АД, ЕИК ********-длъжник по изпълнително
дело № 20197800400205 на ЧСИ В.Л., peг. №780 при КЧСИ с район на действие –
СГС, жалба срещу акт на съдебния изпълнител /уведомление изх.№ 1120 от 09.04.2019
г./, с което е оставено без уважение искането на длъжника за намаляване на
присъденото адвокатско възнаграждение и разноски - пропорционални такси по
т.26, буква "г" от ТТРЗЧСИ в полза на взискателя Г.С.П. съобразно
подаденото възражение вх.№ 1121/09.04.2019 г. /на ЧСИ/.
ОСЪЖДА
ЗАД ОЗК З. АД, ЕИК ******** да заплати на Г.С.П., ЕГН **********, на основание
чл.78, ал.3 ГПК сумата 240.00 лв. с ДДС- разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
Препис
от решението да се изпрати на ЧСИ и страните за сведение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.