Р Е
Ш Е Н
И Е № 3856
Гр. Пловдив,
26.10.2012 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ХV-ти граждански състав, в публично заседание на
двадесет и седми септември през две хиляди и дванадесета година в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА
Секретар:
Ирина Тодорова
като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 9796 по описа за 2003 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Обективно съединени искове с правно основание чл.200, ал.1 от КТ и
чл.86 от ЗЗД.
Производството
е образувано по искова молба на Р.Й.Р. , ЕГН *****, от ********, срещу
“Трансекспрес” ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив,
бул.”Васил Априлов” № 139, с предявени обективно съединени осъдителни искове:
за присъждане на следните суми: сумата от 3000лв.- неимуществени вреди
изразяващи се в болки и страдания в резултат на новооткрито професионално
заболяване “**********”, ведно със законната лихва от 22.01.2002г.; сумата от
3000лв.- неимуществени вреди изразяващи се в болки и страдания в резултат на
новооткрито професионално заболяване “**********6”,ведно със законната лихва от
22.01.2002г.; сумата от 2000 лв., неимуществени вреди изразяващи се в болки и
страдания в резултат на влошаване на професионално заболяване “**********”, ведно със законната лихва от
22.01.2002г.; сумата от 4180лв.-сбор от имуществени вреди от по 120лв. месечно
за всеки от месеците в периода от 02.11.2000г. до 01.05.2005г. представляващи
разлика между заплата която би получавал ако не се е разболял и не е бил
инвалидизиран и получаваната пенсия за срока на инвалидизация, ведно със
законната лихва върху всеки закъснял периодичен платеж начиная от 25.09.2003г.
до окончателното плащане; сумата от по 30лв. месечно за периода от 01.01.2003г.
до 01.01.2005г., представляваща разходи за закупуване на лекарства за лечение
на признатите му професионални заболявания, ведно със законната лихва върху
всяка закъсняла начиная от 01.01.2003г., в едно със законната лихва от
21.06.2011г. до окончателното плащане и разноски.
Ищецът твърди, че е работил по трудов договор в ответното
дружество като ш. през периода от 09.01.1969г. до 24.06.1998г.,
като през периода от 01.10.1994г. до 01.10.1996г. е бил трудоустроен на
длъжност м. на КПП, а впоследствие е работил като ш. на „****" и ш. на автобус „***". С влязло в сила
решение по гр.д.№***/****. на ПРС, ХVгр.с. е била ангажирана отговорността на
ответното дружество във връзка с признати му професионални заболявания и инвалидизирането
му с ЕР на ТЕЛК № ****/******. С това решение му били присъдени обезщетения за
неимуществени вреди и имуществени вреди за времето на трудоустрояването и за
разходи за лекарства до 01.11.2000г. С решение по гр.д.№***/****. на ПРС, ХV
грс., потвърдено с решение на ПОС му било присъдено и обезщетение за
имуществени вреди за периода от 10.09.1998г. до 02.11.2000г. и за лекарства за
периода от 01.11.2000г. до 01.01.2003г.
С ЕР
на ТЕЛК № ****/******. бил преосвидетелстван и му била определена 46% намалена
работоспособност за професионалните му заболявания „***************." със
срок на инвалидността до 01.01.2003г.
С
последващо Експертно решение на ТЕЛК №*****/*****. отново е преосвидетелстван и
му била определена 85% намалена работоспособност със срок на инвалидността до
01.01.2005г. за професионалните му заболявания с диагноза: "**********.”,
“**********6”, ******, *****. **********."
Въз
основа на така очертаната обстановка се иска обезщетяване на вредите претърпени
от него неимуществени вреди- болки и страдания в резултат на получени
новооткрити професионални заболявания, тези които е претърпял и ще търпи
занапред в резултата на влошеното му здравословно състояние от професионалните
заболявания от ЕР на ТЕЛК от № ***/****. и ЕР на ТЕЛК №****/****. и имуществени
вреди в резултат на инвалидизиране поради професионални заболявания, като се
осъди ответникът да заплати следните суми: сумата от 3000лв.- неимуществени
вреди изразяващи се в болки и страдания в резултат на новооткрито професионално
заболяване “**********”, ведно със законната лихва от 22.01.2002г.; сумата от
3000лв.- неимуществени вреди изразяващи се в болки и страдания в резултат на
новооткрито професионално заболяване “**********6”,ведно със законната лихва от
22.01.2002г.; сумата от 2000 лв., неимуществени вреди изразяващи се в болки и страдания
в резултат на влошаване на професионално заболяване “**********”, ведно със законната лихва от
22.01.2002г.; сумата от 4180лв.-сбор от имуществени вреди от по 120лв. месечно
за всеки от месеците в периода от 02.11.2000г. до 01.05.2005г. представляващи
разлика между заплата която би получавал ако не се е разболял и не е бил
инвалидизиран и получаваната пенсия за срока на инвалидизация, ведно със
законната лихва върху всеки закъснял периодичен платеж начиная от 25.09.2003г.
до окончателното плащане; сумата от по 30лв. месечно за периода от 01.01.2003г.
до 01.01.2005г., представляваща разходи за закупуване на лекарства за лечение
на признатите му професионални заболявания, ведно със законната лихва върху
всяка закъсняла начиная от 01.01.2003г., в едно със законната лихва от
21.06.2011г. до окончателното плащане и разноски. Ангажира доказателства.
В о.с.з. ищецът, чрез пълномощника си адв.Г* подържа исковете с
подробни съображения в писмена защита.
В о.с.з. ответникът, чрез пълномощника си адв.Д*, оспорват исковете
по основание и размер. Възраженията си по основателността основава, на това че
няма връзка между изпълняваната от ищеца трудово функция и заеманата длъжност в
ответното дружество и новооткритите заболявания, а не е налице и ексцес на
установено професионално заболяване “*********** *********”. Твърди също, че е
обжалвал двете ЕР на ТЕЛК от 2001г. и 2002г. с които са установени
професионалните заболявания на ищеца. Иска се отхвърляне на исковете.
Претендира разноски.
Съдът, след
като прецени събраните по делото доказателства и с оглед доводите на страните,
намира за установено следното:
Не се спори
между страните, а и от представените копия от две съдебни решения, влезли в
сила, постановени по гр.д.№***/***. на ПРС, ****.с. и по гр.д.№***/***. на ПРС,
ХV грс. (последното присъединено към настоящото) се установява в съответствие с
твърденията на ищеца, че е ангажирана отговорността на ответното дружество по
реда на чл.200 КТ във връзка с признати му професионални заболявания и
инвалидизирането му с ЕР на ТЕЛК № ***/******., като са присъдени обезщетения
за неимуществени вреди за признати му професионални заболявания “Разстройство
на вегитативната нервно система; ******* ********** гр.ІІ ******* ********** за
********** ********* от ІІ степен-смесена *******; ***********
*********-********* ******** *********”; както и обезщетение за разликата между заплата която би получавал
ако не бе трудоустроен поради професионалните заболявания и пенсията която
получава са периода от 10.09.1998г. до 02.11.2000г.; както и обезщетения за
имуществени вреди за закупуване на лекарства за лечение на тези
проф.заболявания за периода 01.12.1995г.-01.11.2000г. и по ЕР на ТЕЛК
№***/*****. за периода 01.11.2000г.-01.01.2003г.
Не е спорно между страните, а и от същите съдебни
решения се установява ищецът да е работил при ответника “Трансекспрес” ЕООД по
трудово правоотношение за неопределено време като ш. през периода от 09.01.1969г. до 24.06.1998г.,
като през периода от 01.10.1994г. до 01.10.1996г. е бил трудоустроен на длъжност
механик на КПП, а впоследствие е работил като ш. на „****" и ш. на автобус „***" и до 24.06.1998г. на която дата ТД е прекратен.
Не се спори и ищецът след 24.06.1998г. повече да не работил в ответното
дружество.
По делото са представени общо две ЕР на ТЕЛК от 2001и
2002г. Видно от първото ЕР на ТЕЛК № ***/*****. на ищеца Р .Р. е определен общо ****% НРС за срок от две
години и до 01.01.2003г. за няколко различни заболявания от които водещо такова
“разстройство на вегитативната нервна система”, а именно: 1. ****** гр.ІІ; 2.
****7 (шийна); 3. ****** С-6, С-в бил.
Видно от първото ЕР на ТЕЛК №****/*****. след
преосвидетелстване на ищеца Р .Р. е
определен общо ****% НРС за срок до 01.01.2005г. за няколко различни
заболявания от които водещо такова “болести на ************ ********” , а
именно: 1. ********; 2. ******* 3. *******; 4. ******* ***.; 5. **** ****
гр.ІІ за горни крайници затегнато
протичане. За тези заболявания ТЕЛК е приел причинна връзка – професионално
заболяване, като за заболяванията *****
****** на ниво С4-5 и на ниво С5-6 на основание доказани чрез КАТ е обусловило
два пъти по ****% НРС за всяка от херниите поотделно, а за заболяването
******** ************ от втора степен със затегнато протичане – 40% НРС,
установено с клиничен преглед и Протокол на ДЕК №****/******. и епикриза от юли
2001г.
По повод на обжалване на решение на НЕЛК за връщане на
жалба на “Трансекспрес” ЕООД-гр.Пловдив против ЕР на ТЕЛК № ***/****. и ЕР на
ТЕЛК №***/****. по искане за прогласяване нищожност на тези ЕР на ТЕЛК е
образувано пред СГС –Административно отделение ахд.№***/****. Производството по
ахд.№**/***. е приключило, като жалбата на Трансекспрес” ЕООД-гр.Пловдив е
отхвърлена. С оглед на това съдът намира, че
ЕР на ТЕЛК № 0028-004/05.01.2001г. и ЕР на ТЕЛК №****/******. са влезли
в сила.
По делото не е представен Протокол на ДЕК №**/***. и
епикриза от юли 2001г. Само от изписаното като анамнеза в ЕР на НЕЛК №
****/******., като е посочено с този протокол на ищеца да е признато
професионално заболяване “******* ******
гр.ІІ за ****** ********” и са изредени други такива “*********
********* и *********** ********** бил, професионални характер на тези
заболявания –с Протокол на Диагностична експертна комисия, то няма и причини да
се счита това да не е било така, тъй като ТЕЛК при издаване на ЕР съобразяват
същите с медицинската документация отнасяща се за лицето на което определят
намалена работоспособност.
С ЕР на ТЕЛК №****/******. е установен по предвидения
за това ред освен горните професионални заболявания на Р . и нови такива дискова херния на две нива, а
именно: “******** ******** ********* син. на ниво С4-5” и “******** **********
********* дек. на ниво С5-6”, които като липсват в предходното ЕР на ТЕЛК са
новоустановени такива, за които също е признат професионален характер на тези
две заболявания.
По делото не се спори, а и ответникът е признал, че на
Р . със съдебни решения са му присъдени
суми за неимуществени и имуществени вреди в резултат на другите негови
професионални заболявания между които и заболяване “******* ********** гр.ІІ за ******** ********”, установени с с ЕР на ТЕЛК № ****/******., и е признато
заболяванията му за професионални,
същият е ********** III ****** *********, със срок до 01.11.2000г., като
за този срок му е отпусната и пенсия за инвалидност. Тези факти са преклудирани
с влязлото в сила решение по гр. д. №****/******. по описа на ПРС, ХVгр.с.
Заболяванията “********* ******** на нива С 4-5 и С
5-6” са установени при преосвидетелстването му с ЕР на ТЕЛК №****/******. и не
са били предмет на тези дела и за него на ищеца не е присъждано обезщетение за
неимуществени вреди.
Безспорно ищецът не е претендирал въз основа на това
ЕР на ТЕЛК №****/******. от ответника обезщетение за неимуществени вреди, но му
е присъдено обезщетение за неимуществени вреди от професионални заболяване “******** ******** гр.ІІ за ******** ********”, установени в ЕР на
ТЕЛК № ****/******. със съд. Решение по гр.д.№****/******. В настоящото
производство обаче ищецът претендира неимуществени вреди в резултата на
влошаване на заболяването “********* ********* гр.ІІ за ******* **********”, т.е. претендира вреди
от “******” на това заболяване и от степента “затегнато протичане” на същото
установена при преосвидетелстването през 2002г. ЕР на ТЕЛК от 22.01.2002г.,
като сочи наличието на влошаването му установено с това последно последното ЕР
на ТЕЛК. Няма пречки обезщетение за неимуществени вреди да се претендира само
за настъпилите такива от влошаване на здравословното състояние, независимо че е
било поискано обезщетение за загубената трудоспособност при първоначалната
констатация от оторизираните медицински органи на професионалното заболяване. В
тази хипотеза съдът по същество при оценката на подлежащите на обезщетяване
вреди ще съобразява само тези от влошаването на здравословното състояние, а не
от цялостното увреждане на здравето, като се изключат от репарацията тези,
които предхождат констатацията на ексцеса. Такъв е именно и конкретния случай и
тъй като ексцеса е констатиран ЕР на ТЕЛК от 22.01.2002г., а се претендират
вреди именно от ексцес, а не от цялостното увреждане на здравето от това
заболяване, то и от тогава ще се преценяват претърпените от ищеца вреди при
разграничаване на двата стадия в развитието на болестния процес с оглед
отрицателното им отражение върху здравето на ищеца. По същество страните не
спорят и по обстоятелството, че със съдебни решения на ищеца са присъдени
обезщетения за имуществени вреди, а именно сумата от 2986,58лв. - разликата
между заплата която би получавал ако не бе трудоустроен поради професионалните
заболявания и пенсията която получава са периода от 10.09.1998г. до
02.11.2000г. по ЕР на ТЕЛК №****/******.; както сумата от по 10лв. месечно -
обезщетения за имуществени вреди за закупуване на лекарства за лечение на
проф.заболявания: ******** ********** гр.ІІ; ******** ********* С-6, С-7
(шийна) и ******** ******** С-6, С-в бил., за периода 01.11.2000г.-01.01.2003г.
Безспорно при тези данни за периода след 01.01.2003г.
имуществени вреди за разходи за лекарства за лечение на горните три заболявания
на ищеца не са присъждани, а при определяне на размера на нужните средства за
закупуване на лекарства не се били разглеждани и новооткритите му заболявания
“******** *********” на нива С4-5 и С5-6, установени с ЕР на ТЕЛК №****/******.
Освен това и на ищеца са присъдени имуществени вреди като разлика между
получаваната инвалидна пенсия и заплата която би получавал при ответника
обхващащи периода до 02.11.2000г. за проф.заболявания установени ЕР на ТЕЛК №
****/******. и в този смисъл тези факти са преклудирани. А с настощата искова
молба се претендират такива, съответно за периодите: за лекарства 01.01.2003г.
до 01.01.2005г. и за разлика между пенсията и заплата- от 02.11.2000г. до
01.05.2005г., за които периоди няма постановявано съдебно решение. Ето защо и
исковете са допустими.
За да се ангажира отговорността на ответника по иска
по чл. 200 КТ, задължително е
установяването на функционална връзка между изпълняваната работа при
съответните условия на труд и влошаването на здравето на работника вследствие
на тази работа, това се установява и от легалната дефиниция на "********
***********" в разпоредбата на чл. 56 КСО,
която включва като основен елемент причинна връзка между специфичните условия
на труд и/или вредности, като безусловен или решаващ фактор за възникването на
конкретното заболяване и на резултата от него - временна или трайна
нетрудоспособност. Професионално заболяване е онова, което е възникнало
изключително или предимно при въздействието на вредните фактори на работната
среда или процес върху организма и е включено в списък на болести. В настоящия
случай професионалния характер на заболяването “************ ************
гр.ІІ за ********* *********” е
установено съобразно предвидения за това ред с посочените по-горе Протокол на
ДЕК №****/******. и последващите две ЕР на ТЕЛК, а с ЕР на ТЕЛК №****/******. е
признат и професионалния характер на новооткритите две заболявания “********
********* на ниво С 4-5 и на ниво С 5-6”.
По делото са приети и неоспорени от страните СМЕ на вещото лице д-р
А .А от 16.02.2004г. (л.39) и от
03.07.2012г. (л.133-135) . Според вещото лице заболяванията “******* *******
********* син. на ниво С4-5” и “******** ******** ********* дек. на ниво С5-6”
са констатирани и признати за професионални от специализирана комисия по
проф.заболявания към от ТЕЛК с ЕР на
ТЕЛК №****/******. като са доказани едва тогава с направата на изследване –
“скенер”. Вещото лице сочи, че тези заболявания са в причинна връзка с работата
на ищеца като “***” при ответника. Както и промените да са необратими и тези
заболявания да предизвикват болки и схващания на ****** гръбнак, болки по
ръцете, изтръпване на същите, намалена мускулна сила в ръцете. Вещото лице
сочи, че е възможно да са съществували и преди и пир предишните
освидетелствания, като е записана диагноза “ ******** ********”, която насочва
да се търсят ******** ********, но са доказани едва след направа на скенер. С
второто заключение по СМЕ в.л. д-р А.А. сочи, че нови две заболявания на Р
. “********* ******** ********* на нива
С4-5 и С5-6” са установени през 2001г., отразени са в списъка на
професионалните заболявания, но не може да се установи датата на възникване на
заболяването, тъй като не е остро такова. Освен това установеното преди това
заболяване “******** на ******** ********* насочва към такова заболяване и може
да бъде предпоставка за развитието на
заболяване “******** *********”, както и да бъде като усложнение на установено
преди това дегенеративното заболяване. В заключението е посочено също, че
заболяването “******** ******** гр.ІІ
********* протичане” не е преминало в нов стадий и не е налице ексцес на
това заболяване, а израза “затегнато протичане” означава да не са настъпили
подобрения. Според заключение по СМЕ от 16.02.2004г. за лечение на
професионалните заболявания на ищеца са необходими конкретна група медикаменти,
като за закупуването им се необходими по 30лв. месечно.
При това положение няма как да се приеме, че на заболяването
“********** ********** гр.ІІ” на Р
. , като е записано при
преосвидетелстването да “със затегнато
протичане” е преминало в нова фаза на развитие, а се установява всъщност само
да няма подобрения, респективно не се установява наличие на ексцес за това
заболяване. И до колкото за същото вече му е присъдено обезщетение за неимуществени вреди, то искът
да осъждане на ответника да заплати 2000лв. – неимуществени вреди поради ексцес
на същото заболяване е неоснователен и
като такъв ще се отхвърли.
По отношение на новите две заболявания на Р . - “********** ********** ********** на нива
С4-5 и С5-6” съдът намира следното: тези заболявания са установени през 2001г.
с извършване на изследване “компютърна томография” и по предвидения за това ред
с ЕР на ТЕЛК и след изпълнение на процедура по чл.62 КСО, като е признат и
професионалния им характер, а и фигурират в списъка на професионалните
заболявания. На следващо място от заключение по СМЕ се установява и причинна
връзка между тези заболявания на ищеца с изпълняваната от него работа като
“****”, дори и те да са следствие на вече констатираните и придобити от него
докато е работил при ответника други професионални заболявания, а именно
“******* на ниво С 6-7 и ********* на ниво С6,8 “ представляващи все
дегенеративни заболявания на ****** ********. Определено в случая не само се
касае за заболявания на между ******* ******** на нива С4-5 и С5-6, които са
друг вид, а и не се установява ищецът да ги е имал до тогава, тъй като
предходните му заболявания касаят нива С 6-7-8, т.е. други по място увреди на
******* ********. На следващо място, според заключение по СМЕ поради тези
заболявания да не са остри е възможно да са съществували още преди
установяването им с компютърната томография през 2001г., но поради това
изследването да е направено едва тогава от тогава е и са установени тези
заболявания. И до колкото вещото лице по неоспорената от страните СМЕ сочи, че тези две заболявания са
в причинна връзка имено с изпълняваната от Р .
трудова функция за длъжността “ш. ”, което е в съответствие с
разпоредбата на Наредбата за реда за съобщаване, регистриране, потвърждаване,
обжалване и отчитане на професионалните болести (НРСРПООПБ), приета с
Постановление № 79 на Министерския съвет от 29 март 2001 г. (обн., ДВ, бр. 33
от 2001 г.), действала към 2002г., според която
“към професионалната болест се отнасят и нейното усложнение и късните й
последици”, какъвто съдът намира да е конкретния случай. На следващо място по делото няма данни ищецът
да е работил след отпускането на инвалидна пенсия по ЕР на ТЕЛК от ****., дори
и това да е било така, до колкото при преосвидетелстването му през 2001г. по
повод - пенсиониране му е определен ****% НРС, то същата година са направени и
медицинските изследвания, при което и няма как да се мисли новооткритите
заболявания да са във връзка с упражнявана от ищеца трудова дейност
междувременно.
Ето съдът намира да са налице всички предпоставки, ангажиращи
отговорността на ответника за
обезщетяване на претърпени от ищеца неимуществени вреди от тези две
заболявания, а именно – установен по предвидения ред от ТЕЛК професионален
характер на заболяванията, които експертни решения са влезли в сила, в резултат
на влязло в сила съдебно решение на СГС –Административно отделение постановено
по ахд.№***/****., както и наличие на причинна връзка между тях и изпълняваната
работа. Налице е при това вреда изразяваща се в търпени от ищеца Р .Р. болки и страдания от двете му заболявания -
“********** ********** С4-5 и на ниво С5-6”, изразяващи се в схващания на шиен
гръбнак, болки по ръцете, изтръпване на същите, намалена мускулна сила в
ръцете. Видно от представеното Съдебно решение от 05.04.1999г. постановено по
гр.д. № ****/******. на ПРС на Р . е
присъдено обезщетение за неимуществени вред в размер на 1000000 неденом. лева
за болки и страдания от проф.
заболявания: “Разстройство на вегитативната нервно система; ******** ******
гр.ІІ ******** ******* за ********* ******** от ІІ ********-******* *******;
********** *********-******* ******** *******”, за умерени по своята сила
физически страдания изразяващи се в схващания на шиен гръбнак, болки по ръцете,
изтръпване на същите, намалена мускулна сила в ръцете. При това положение се
оказва, че болките и страданията, които ищецът е търпял от професионалните си
заболявания установени още през 1998г. с ЕР на ТЕЛК № ****/******. са от същия
вид, както тези за които претендира обезщетение за неимуществени вреди от
новооткритите му две заболявания. Напълно е възможно обаче, в резултат на
новите заболявания търпените от него болки и страдания да са се увеличили, а
същото следва и от обстоятелството, че процента на намалена работоспособност
отчитайки именно тези заболявания е променен от 46% на 85% НРС, т.е. увеличен е
почети двойно. Което само по себе си дава достатъчна индикация за влошаване на
качеството на живот на Р . , респективно
и за прибавяне на допълнителни страдания от тези заболявания, макар и от същия
вид. Определено и безспорно е, че тези нови заболявания са дегенеративни такива
и не се очаква да има подобрение. В тази
връзка следва да се отбележи, че съобразно чл.
3 НРСРПООПБ, професионалните болести се потвърждават или отхвърлят от ТЕЛК
и от НЕЛК, които са единствените компетентни органи на които е възложено и
дадено право да установяват дали едно заболяване е професионално, а съдът само
съобразява вече установеното от компетентния органа, като не е оправомощен да
пререшава този въпрос и той не е предмет на настоящото производство. Освен това
съдът намира, че професионалния характер на
тез две новооткрити заболявания на Р .
отразяват именно увреждане на здравословното състояние в резултат на
обичайните, нормално присъщи или съпътстващи работа му като “ш. ” тежести и
вредности.
На следващо място следва да се има предвид характера на
имуществената отговорност на работодателя. Тя е уредена в глава Х, раздел първи
на Кодекса на труда и съставлява възлагане от закона на професионалния риск от
увреждането на работника или служителя върху работодателя. Отговорността е
договорна, тъй като произхожда от трудовия договор, но чл. 200, ал. 3 КТ изрично предвижда
обезщетяване както на имуществените, така и на неимуществените вреди. Нещо
повече - съгласно препращащата норма н чл.
212 КТ правилата за деликтната отговорност (чл.
51, ал. 1 и чл. 52 ЗЗД) намират
приложение и при отговорността по чл.
200 КТ при определяне на обезщетението за неимуществените (морални) вреди.
Съгласно посочените правни норми на обезщетяване подлежат всички вреди, които
са пряка и непосредствена последица от увреждането. Обезщетението репарира
накърняването на лични права и интереси. Следователно и в хипотезата на
намаляване трудоспособността за съответната професия в резултат на новооткрити
заболявания, приложими са посочените по-горе общи разпоредби на ЗЗД и се дължи
обезщетение за претърпените неимуществени вреди.
От изложеното следва, че неимуществените вреди на Р .Р. , подлежат
на обезщетяване от работодателя, съобразно характера и степента на търпените
болки и страдания. И тъй като болките и страданията не са променили вида си, но
са променили степента си, то съдът намира по правилото на чл.52 ЗЗД
справедливото обезщетение за болките и страданията, които ищецът търпи и ще
продължава да търпи от установените му професионални заболявания с ЕР на ТЕЛК
от 1998г., както и новоустановените професионални заболявания с ЕР на ТЕЛК от 2002г. , а именно двете му
заболявания - “ С4-5 и на ниво С5-6” съвкупно следва да се обезщетят със сумата
от 8000лв. Като се отчете факта, че на ищеца вече е присъдено обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 1000лв. за установените през 1998г.
професионални заболявания, което следва да се вземе предвид при определяне на
дължимото от ответника обезщетение, то справедливият размер обезщетението за
неимуществени вреди от новооткритите две
заболявания е общо 7000лв., като се отчита и изменението на
социално-икономическата обстановка през изминалото време. Ищецът претендира
сумата от общо 6000лв., или по 3000лв. за всяко от заболяванията “*********
******* ******* ” , отделно за това заболяване на ниво С4-5 и на ниво С5-6. И
тъй като сам е ограничил претенциите си до размера на сумите от по 3000лв., то
и исковете му по чл.200 КТ ще се уважат изцяло, като се осъди ответникът да
заплати тези суми, представляващи обезщетение за неимуществени вреди от горните
професионални заболявания, ведно със законната лихва върху тези суми от
22.01.2002г. – дата на ЕР на ТЕЛК № ****, явяваща се и дата на установяване на
увреждането, което като е професионално заболяване е с характер на непозволено
увреждане.
По отношение на иска за присъждане на обезщетение за имуществени
вреди в размер на по 30 лв. месечно за закупуване на лекарства за периода от
01.01.2003г. до 01.01.2005г., за лечение на признатите му професионални
заболявания, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска начиная от
01.01.2003г., съдът намира следното: Безспорно се установява по делото, че са
налице предпоставките за ангажиране отговорността на ответника за репариране на
претърпени от Р . вреди в резултат на
признати му професионални заболявания с ЕР на ТЕЛК № ****/******., което е със
срок на инвалидност до 01.01.2005г. Според заключение по СМЕ за признатите на
ищеца с това ЕР на ТЕЛК заболявания е необходимо лечение, чрез прием на
медикаменти, заплащането на които е на стойност от 30лв. месечно. Предвид тази
част от заключението по СМЕ, и до колкото а установени нови заболявания, а за
периода до 01.01.2003г. вече са му присъдени средства за лекарства. Най-сетне,
вярно е, че не са представени доказателства за закупувани лекарства от страна на
ищеца. Заболяванията му обаче - както и новооткритите такива ***** на ********
******* на нива С4-5 и С 5-6, така и предишните му професионални заболявания,
изискват постоянен прием на лекарствени препарати. Ето съдът намира искът за
имуществени вреди –разходи за лекарства за периода от 01.01.2003г. до
01.01.2005г. е доказан по основание и по размер и като такъв следва да се
уважи, като се осъди ответникът да заплаща ежемесечно тези суми, ведно със
законната лихви за забава върху всяка закъсняла вноска начиная от 01.01.2003г.
до окончателното плащане.
По отношение на иска за имуществени вреди и за сумата от общо
4180лв.-сбор от имуществени вреди от по 120лв. месечно за всеки от месеците в
периода от 02.11.2000г. до 01.05.2005г. представляващи разлика между заплата
която би получавал ако не се е разболял и не е бил ******** и получаваната
пенсия за срока на ********, ведно със законната лихва върху всеки закъснял
периодичен платеж начиная от 25.09.2003г., съдът намира следното: Както вече бе
посочено по горе от представеното Разпореждане на РУСО-Пловдив от 02.12.1998г.
на осн. чл.19 от ЗП за периода от 10.09.1998г. до 01.11.2000г. въз основа на ЕР
на ТЕЛК от 1998г. на Рагел Р . е
отпусната пенсия за инвалидност за определената му ІІІ ст. инвалидност за срок от две години и до 02.11.2000г., а му
е присъдено и обезщетение за имуществени вреди
за разликата между пенсията и заплатата която би получавал за този
период. С последващо Разпореждане на РУСО-Пловдив от 13.09.2002г. е преизчислен
размера на пенсията за същия период но вече при прилагане на чл.17 от ЗП, т.е.
поради професионален характер на заболяванията.
При преосвидетелстването му с последващо ЕР на ТЕЛК №****/******. за
същите професионални заболявания на ищеца, признати му за такива още с ЕР на ТЕЛК
от 1998г. му е определен **** % НРС за срок от 2 години и до 01.01.2003г. по
повод пенсиониране. Видно от Разпореждане на РУСО-Пловдив № ***** от
13.09.2002г. (л.32) по повод подадено заявление от Р . на 13.05.2002г. е възстановено правото му на
инвалидна пенсия въз основа на ЕР на ТЕЛК № ****/******. и му е определена
такава за периода от 22.01.2002г. до 01.05.2005г. – т.е. за срока на
инвалидизация по до ЕР на ТЕЛК № ****.
По делото са приети и неоспорени от страните основна и допълнителна
ССЕ изготвена от в.л. М. М., която съдът кредитира като компетентна и
безпристрастна и основана на данните по дело и на проверени ведомости за
заплати в ответното дружество, както и тези в РУСО-Пловдив. Видно от заключението по ССЕ в периода от
02.11.2000г. до 21.01.2002г. на ищеца Р .Р.
не е отпускана пенсия за инвалидност, тъй като не е имал право на такава
и не е получавал пенсия. За същия период на база БТВ изплащано на други
служители на длъжността “ш. ” в ответното дружество, ако бе работил е щял да
получи възнаграждение в размер на общо 1754,27лв.
Според т.5 от доп.заключени по ССЕ общо за периода от 22.01.2002г. до 01.05.2005г. разликата
между възнагражденията които ищецът е щял да получи ако работеше при ответника
и получаваната от него пенсия е в размер на 1992,84лв.
Въз основа на така установената фактическа обстановка съдъ формира и
правните си изводи: По делото се установява, че за периода от 02.11.2000г. до
21.01.2002г. на ищеца е определена 46% НР за срок от две години, за която няма
данни да е трайна такава, а и със същото са определени и конкретните вредни
условия на труд. Тъй като които от
здравословното състояние на ищеца не се установява да има силно ограничава
възможността да намери работа, поради което той да не работи, а няма и забрана
за полагане на труд от лице което е било временно пенсионирано поради ІІІ група
инвалидност, но в последствие му е определена намалена работоспособност под
50%, т.е. не се касае и за трайно намалена работоспособност. На следващо място
самия факт, че от компетентния органи
НОИ РУСО- Пловдив не му е
определена пенсия, по съображения да няма право на такава, а от ищеца не са
ангажирани доказателства за това да не работил в този период, нито други такива
досежно причините поради които не му е получавал пенсия въпреки ЕР на ТЕЛК от
2001г. да е по повод пенсионирането му, а негова е доказателствената тежест. На
следващо място следва да се отбележи, че присъждане на обезщетение за
имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи е допустимо само при
доказана трайна нетрудоспособност, а това не се установява от представените от
ищеца доказателства няма данни дори за трудоустрояването му за тази част от
исковия период. Ето защо съдът намира че за периода от 02.11.2000г. до
21.01.2002г. ищецът не е доказал елемент от фактическия състав на иска по
чл.200, ал.3 КТ, а именно трайно намалена работоспособност и претърпени вреди
като резултат и пряка последица от установените
му професионални заболявания, поради което и искът за заплащане на
имуществени вреди от по 120лв. месечно и за периода от 02.11.2000г. до 21.01.2002г. или за
около 15 месеца е неоснователен и като такъв ще се отхвърли. Основателен съдът
намира искът по чл.203, ал.3 КТ в частта и за периода от 22.01.2002г. до 01.05.2005г.,
за който период с последващо ЕР на ТЕЛК № ***/****. е определен **** % намалена
работоспособност, който процент сам по себе си говори за трайно намалена
такава, както и за невъзможност или поне за голяма затруднение за Р . да работи и да упражнява трудова дейност.
Видно от заключени по ССЕ за този период и от 22.01.2002г. до 01.05.2005г.
претърпените от ищеца имуществени вреди като разлика между получаваната
инвалидно пенсия и заплатата която би получил при ответника е в размер на общо
1992,84лв., като всяка от отделните месечни разлики е под претендирания размер
от по 120лв. месечно. До този и размер искът е основателен и като такъв ще се
уважи, като се осъди ответникът да заплати тази сума ведно със законната лихва
от 25.09.2003г. – деня следващ предявяване на искова молба в съда, а над тези
размери и до пълния претендиран такъв от общо 4800лв. и за периода от
02.11.2000г. до 21.01.2002г., както и за законната лихва върху периодични
платежи от по 120лв. начиная от 02.11.2000г. искът е неоснователен и като такъв
ще се отхвърли.
При този изход на делото и на осн. чл.78, ал.1 ГПК ищецът има право на разноски в размер на 98,05лв., по съразмерност с
уважената част от исковете, като е представляван от адвокат и е представил
доказателства за направени такива от 150лв.
На основание чл. 78, ал.3 ГПК ответникът има право на разноски, като
е претендирал такива, представляван е от адвокат и е представил доказателства
за направени разноски от общо 490лв. в това число 400лв. за адв.възнаграждение
и 90лв. за ССЕ и СМЕ, като се осъди ищецът да му заплати сумата от 169,74лв.,
разноски по съразмерност с отхвърлената част от исковете.
На основание чл. 78, ал.6 ГПК ще се осъди ответникът да заплати на
ПРС сумата от 369,75лв. за държавна такса, както и 49,0лв. разноски за СМЕ и
ССЕ по съразмерност, при изплатени такива от общо 75лв. от БС, в полза на
държавата, бюджетна сметка на ВСС.
Мотивиран от гореизложеното, ПРС, ХV гр.с.:
РЕШИ
ОСЪЖДА “Трансекспрес” ЕООД,
със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул.”Васил Априлов” № 139, да заплати на Р.Й.Р. , ЕГН *****, от ********, сумата от общо 6000 лева (шест хиляди лева), представляваща
обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания, които е търпял и ще
продължава да търпи в резултат на новооткрито професионални заболявания
установени с ЕР на ТЕЛК №****/******., в това число: 3000лв.- неимуществени
вреди за заболяване “**********” и 3000лв.- неимуществени вреди за заболяване
“**********6”, ведно със законната лихва върху тези суми считано от
22.01.2002г. до окнчателното плащане, като ОТхвърля иска по чл.200 КТ за сумата
от 2000 лв., неимуществени вреди изразяващи се в болки и страдания в резултат
на влошаване на професионално заболяване
“**********” както и за законната лихва от 22.01.2002г., като
неоснователен.
ОСЪЖДА “Трансекспрес” ЕООД,
със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул.”Васил Априлов” № 139, да заплати на Р.Й.Р. , ЕГН *****, от ********, ежемесечно сумата в размер от по 30 лв. (тридесет лева), представляваща
обезщетение за имуществени вреди от професионалните заболявания: ********* ******* ******* син. на ниво С4-5; ********* *******
******* дек. на ниво С5-6; *********
******* ; *********** ************* бил. и *********** ******** гр.ІІ за горни крайници затегнато протичане, за
закупуване на лекарства за лечението им за периода от 01.01.2003г. до
настъпване на законоустановена причина за изменението или прекратяването на
това обезщетение, ведно със законната лихва върху всяка вноска, начиная от
01.01.2003г.
ОСЪЖДА “Трансекспрес” ЕООД,
със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул.”Васил Априлов” № 139, да заплати на Р.Й.Р. , ЕГН *****, от ********, сумата от общо 1992,84лв. (хиляда деветстотин деветдесет и
два лева и 84ст.), представляваща обезщетение за имуществени вреди - сбор
от разлика между заплата която би получавал ако не се е разболял и не е бил
инвалидизиран и получаваната пенсия за периода от разликата между пенсията и
заплатата която би получавал за от 22.01.2002г. до 01.05.2005г., ведно със законната
лихва върху тази сума считано от 25.09.2003г. до окончателното плащане, като ОТхвърля
исковете по чл.200, ал.3 КТ и чл.86 ЗЗД над горните размери и до
пълните претендирани такива от общо 4800лв. и за периода от 02.11.2000г. до
21.01.2002г., както и за законната лихва върху периодични платежи от по 120лв.
начиная от 02.11.2000г., като неоснователни.
ОСЪЖДА “Трансекспрес” ЕООД,
със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул.”Васил Априлов” № 139, да заплати на Р.Й.Р. , ЕГН *****, от ********, сумата от 98,05лв.
(деветдесет и осем лева и 05 ст.), разноски за производството по
съразмерност с уважената час от исковете,
А на ПРС сумата от 369,75лв. (триста шестдесет и девет лева и
75ст.) –държавна такса за производството, както и 49,0лв. (четиридесет и девет
лева)-разноски за СМЕ и ССЕ, в полза на държавата, бюджетна сметка на ВСС.
ОСЪЖДА Р.Й.Р. , ЕГН *****,
от ********, да заплати на “Трансекспрес”
ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул.”Васил Априлов” № 13, Сумата от 169,74лв. /сто шестдесет и девет лева и 74 ст./ разноски по делото
по съразмерност с отхвърлената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред ПОС в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ/п/
( Валентина Иванова)
Вярно с оригинала!
КК