Р Е Ш Е Н И Е
№: 452 16.03.2020г. гр.Бургас,
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд - гр.Бургас ХІІІ-ти състав
На двадесети февруари, две хиляди и двадесета
година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Румен Йосифов
Членове: 1. Павлина Стойчева
2. Веселин Белев
Секретаря: С. Х.
Прокурор: Христо Колев
Като разгледа докладваното от съдия Румен Йосифов,
касационно наказателно административен характер
дело № 47 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63, ал.1,
изр.ІІ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), вр. чл.348
от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), вр. чл.208-228 от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба
на кмета на Община Созопол, чрез пълномощника адвокат Я.Н. ***, против решение
№ 1345/05.11.2019г. постановено по НАХД № 3290/2019г. на Районен съд - Бургас,
с което е отменено наказателно постановление (НП) № 31/10.07.2019г. издадено от
кмета на Община Созопол, с което за нарушение на чл.15, ал.1 от Закона за устройство
на черноморското крайбрежие (ЗУЧК), на основание чл.23 от ЗУЧК на „Интерстрой
Груп“ООД, ЕИК-********* е наложено административно наказание имуществена
санкция в размер на 10`000 лева.
Касаторът намира атакуваното
съдебно решение за незаконосъобразно, като постановено при неправилно
приложение на материалния закон и допуснати процесуални нарушения. Посочените в
жалбата оплаквания съдът квалифицира по чл.348, ал.1 от НПК – неправилно
решение поради противоречие с материалния закон и съществено нарушение на
съдопроизводствените правила. В съдебно заседание касаторът, чрез пълномощника
си адвокат Я.Н., поддържа жалбата и пледира за отмяна на оспореното съдебно
решение с потвърждаване на НП. Оспорва преценката на районния съд за неправилно
приложение на материалния закон – чл.23 от ЗУЧК, предвид извършена
законодателна промяна в ЗУЧК.
Ответникът по касация – „Интерстрой
Груп“ООД, ЕИК-********* гр.Бургас, ул.Гладстон
№57, чрез редовно упълномощения адвокат К.К. от АК-Бургас, оспорва жалбата.
Счита решението на районния съд за правилно, законосъобразно и аргументирано,
защото не може да се установи кой е бил извършителят на процесното строителство.
Пледира за потвърждаване на атакуваното решение.
Представителят на Окръжна
прокуратура - Бургас дава заключение за неоснователност на оспорването, поради
което пледира касационната жалба да бъде оставена без уважение.
След като прецени твърденията на страните
и събрания по делото доказателствен материал, Административен съд - Бургас в
настоящия си състав намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Касационната жалба е подадена в преклузивния
14-дневен срок по чл.211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с
изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество е основателна.
Производството пред Районен съд - Бургас е
образувано по жалба на „Интерстрой Груп“ООД против НП № 31/10.07.2019г. на
кмета на Община Созопол, с което за нарушение на чл.15, ал.1 от ЗУЧК, на
основание чл.23 от същия закон му е наложена имуществена санкция от 10`000 лева,
за това, че в площта на УПИ ІІ, кв.59 по плана на гр.Созопол, ПИ с
идентификатор 67800.504.386, на 15.05.2019г. в качеството му на строител е
извършило строително-монтажни работи (СМР) – полагане на бетон за конструктивни
елементи: колони и греди от кота +3,40м. до кота +6,80м., чрез използване на
строителна механизация – бетонпопмпа, за строеж: „Заведение за обществено
хранене“. За нарушението бил съставен акт за установяване на административно
нарушение (АУАН) № 9/10.06.2019г. със същото съдържание като НП, който е подписан без възражения от управителя
на дружеството Л.К.. Съставен бил констативен протокол № 000223/15.05.2019г.,
подписан от свидетеля по акта, който е служител на общинската администрация.
Като писмено доказателство по преписката е
представено разрешение за строеж № 50/22.03.2019г. с който на ПК“Созопол“,
ЕИК-*********, като собственик на същия УПИ ІІ, кв.59, ПИ идентификатор
67800.504.386 по плана на гр.Созопол, е разрешено изграждането на строеж „Заведение
за обществено хранене- Бистро“. Представен е и договор за строителство от
12.04.2019г. с който „Интерстрой Груп“ООД като строител и ПК“Созопол“ като
възложител, са се споразумели за изграждането на този строеж именно от „Интерстрой
Груп“ООД.
Пред районния съд е разпитан
актосъставителят, който е посочил, че при извършената проверка на място на 15.05.2019г.,
служителите установили стабилизирана бетон-помпа, която изливала бетон по
елементи на второто ниво на сградата. Строежът на първото ниво бил завършен и
върху него бил направен кофраж за следващото, в който се изливал бетонът. Служители
съставили констативния протокол и въз основа на него и договора за
строителството, поканили строителя „Интерстрой Груп“ООД за съставяне на АУАН. На
основание тази покана управителят се явил и бил съставен актът. Това станало
по-късно, а не на датата на установяване на нарушението, защото при проверката
на място нямало представител на дружеството-строител.
За да отмени процесното наказателно
постановление, първоинстанционният съд е приел, че в производството не е
доказано по несъмнен начин, че именно „Интерстрой Груп“ООД е извършвало
строителството в периода на забраната по чл.15 от ЗУЧК – от 15 май до 1
октомври. От разпита на актосъставителя се установявало, че при проверката на
място нямало представител на това дружество. Конкретна информация за това кой е
нарушил строителната забрана не се съдържала и в цитираните писмени
доказателства. Не било установено и чия собственост била строителната техника
изсипваща бетонна смес на обекта. Сключването на договора за строителство не
означавало автоматично, че именно „Интерстрой Груп“ООД е извършило
строителството в началния период на строителната забрана, защото можело и друго
лице да го извърши – с възлагане или без.
Освен поради недоказаност, районния съд е
отменил НП и на още едно основание – защото разпоредбата на чл.23 от ЗУЧК
санкционирала друго нарушение. Първостепенният съд обаче е цитирал не
редакцията на тази норма към момента на извършване на нарушението и издаването
на НП, а тази приета след това в ДВ, бр.56 от 2019г., в сила от 16.07.2019г.
Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на
районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията
предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.
Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само
посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи
служебно.
Жалбата е основателна по следните
съображения:
Основание за налагане на оспореното
административно наказание е чл.23 от ЗУЧК, съгласно който в приложимата му
редакция ДВ, бр.27 от 2013г., за нарушение на чл.10, 11, 12, 15, 17 и на § 3 от
този закон, физическите лица се наказват с глоба в размер от 1000 до 10`000 лева,
а на едноличните търговци и на юридическите лица се налага имуществена санкция
в размер от 10`000 до 50`000 лева, ако не подлежат на по-тежко наказание. След
посоченото по-горе законово изменение в ДВ, бр.56 от 2019г., чл.23 от ЗУЧК в
две алинеи санкционира други нарушения, но неспазването на забраната на чл.15
от ЗУЧК не е декриминализирана, защото е създаден нов чл.23а, в чиято ал.1 е
предвидено, че който наруши разпоредбите на чл.15, се наказва с глоба в размер
от 1000 до 10`000 лева или с имуществена санкция в размер от 10`000 до 50`000 лева,
ако не подлежи на по-тежко наказание. Следователно нарушението на чл.15 от ЗУЧК
се наказва по същия начин, както към момента на нарушението, така и към момента
на издаването на НП, на решението на районния съд, така и понастоящем. Поради
това липсват основания за прилагане на чл.3, ал.2 от ЗАНН, а наказващият орган
правилно е посочил основанието за налагане на глобата – чл.23 от ЗУЧК, защото
към момента на издаването на НП – 10.07.2019г., това е била действащата правна
регламентация.
Неправилна е преценката на районния съд и
че от доказателствата по делото не може да се установи, че строителството в
имота е било извършено от „Интерстрой Груп“ООД. Това се установява именно от
договора за строителство, който като частен писмен документ който носи подписа
на страната която го е издала – „Интерстрой Груп“ООД, представлява доказателство
за фактите по този договор и обвързва съда на основание чл.180 от ГПК, вр.
чл.144 от АПК и чл.63, ал.1 от ЗАНН. Поради това липсват основания да се
приеме, че не „Интерстрой Груп“ООД, а друго лице е извършвало строителство в УПИ
ІІ, кв.59, ПИ идентификатор 67800.504.386 по плана на гр.Созопол. Наличието на
такива факти не е било твърдяно в хода на административно-наказателното
производство – актът е бил подписан без възражения от представителя на
нарушителя, а в хода производството пред районния съд не е било оспорено
съдържанието на договора за строителство и не са били ангажирани никакви
доказателства, че не дружеството което е било задължено да осъществи
строителството, а някакво хипотетично трето лице го е извършило. Разсъжденията
на районния съд в тази насока са произволни и не почиват на установените факти
и ангажираните доказателства.
С оглед изложените съображения, съдът намира,
че са налице твърдените касационни основания, поради което обжалваното решение
като постановено при неправилно приложение на материалния закон следва да се
отмени и вместо него да се постанови друго с което да се потвърди наказателното
постановление. При съставяне на АУАН и НП не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила. Те са съставени от компетентни
органи и при спазване на изискванията на чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН, в кръга
на тяхната компетентност, при спазване на изискванията за форма и съдържание.
Установените фактически обстоятелства са описани в достатъчна степен в акта и
наказателното постановление и са правилно квалифицирани под съответните
приложими правни норми. Определеното наказание е в рамките на установения
минимален размер.
Воден от горното и на основание чл.221,
ал.2 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр. ІІ-ро от ЗАНН, Административен съд
- Бургас, ХІІI-ти състав,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 1345/05.11.2019г.
постановено по НАХД № 3290/2019г. на Районен съд - Бургас
и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №
31/10.07.2019г. издадено от кмета на Община Созопол.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.