Р Е Ш
Е Н И Е №1812
гр.
Бургас, 19 октомври
2018г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр. Бургас, в съдебно заседание на седемнадесети
октомври през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ГАЛИНА РАДИКОВА
при секретар
СТОЯНКА АТАНАСОВА, като разгледа докладваното от съдия ГАЛИНА РАДИКОВА адм. д. № 1972 по описа за 2018 година, за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба, подадена от З.Х.М., ЕГН **********, с адрес: ***,
чрез процесуален представител адв. С.К. против
Заповед № 769з-60 от 19.06.2018 г., издадена от началник сектор „Пътна полиция“
към ОДМВР- Бургас.
Жалбоподателят иска отмяна на акта. Твърди, че същият е издаден при
неправилно приложение на материалния закон.
В съдебно заседание, чрез пълномощника си адв.
К., поддържа жалбата. Иска отмяна на оспорената заповед и аргументира позицията
си. Претендира присъждане на разноски, за които представя списък.
Ответникът- началник сектор „ПП“ ОДМВР Бургас, не се явява и не
изпраща представител.
Жалбата е процесуално допустима за разглеждане. Подадена е от лице, с
доказан правен интерес от оспорването- адресат на акта и в предвидения от
закона срок.
І.ФАКТИТЕ:
Със заявление бл. № 28872/2018, вх. № 128 от 4.01.2018 г. , подадено
до Сектор "Пътна Полиция" при ОДМВР Бургас З.Х.М. е поискала да й
бъде издадено свидетелство за управление на МПС.
Представила е съответните документи, сред които и свидетелство за
завършено основно образование серия "О-17", № 030919, рег. №
2964-110/14.09.2017г., издадено от Средно училище „Петко Росен“ гр.Бургас.
Въз основа на заявлението и представените документи на оспорващия е
било издадено свидетелство за управление на МПС № ********* от 5.01.2018г. и
контролен талон към него от 22.05.2017 г. /л.28/, което Х. е получила на
8.01.2018г.
На 19.06.2018г. началникът на сектор „ПП“ ОДМВР Бургас издал
оспорената заповед, с която на осн. чл.19 от НАРЕДБА
№ I-157 от 1.10.2002 г. за условията и реда за издаване на свидетелство за
управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната
дисциплина, разпоредил изземване на българско СУМПС № *********, кат.В,АМ,В1,
издадено на 15.01.2018г. ( погрешно изписване на датата на издаване) от ОДМВР
Бургас на З.Х.М..
В мотивите за издаване на акта посочил, че представеното свидетелство
за завършено основно образование е издадено по реда на досега действащия Закон
за предучилищното и училищното образование и не може да послужи за издаване на
свидетелство за управление на МПС съгласно чл.151, ал.2 от ЗДвП и §16 от ПЗР
към ЗИД на ЗДвП (обн.-ДВ.бр.77 от 2017г., в сила от
26.09.2017), тъй като е необходимо М. да има завършен 10 клас, а не 7 клас,
както е удостоверено с представеното свидетелство за завършено основно
образование.
Заповедта била връчена на адресата й на 13.07.2018г. и изпълнена на
същата дата.
ІІ. ПРАВОТО:
Заповедта е издадена от компетентен орган - началник Сектор
"Пътна полиция" към ОД на МВР Бургас, съобразно правомощията, предоставени
му с разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от
НАРЕДБА № I-157 от 1.10.2002 г.
Спазена е изискуемата писмена форма. Изложени са мотиви за издаването, посочено
е правното основание.
В хода на административното производство и при издаване на оспорения
акт не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Материалният закон
обаче, е приложен неправилно.
Изземването на свидетелството за управление на моторно превозно
средство на основание чл. 19 от Наредба №
I-157 е принудителна административна мярка по см на
чл.22 от ЗАНН.
Принудителните административни мерки са инструмент на държавата за
обезпечаване на законосъобразното осъществяване на определени правоотношения
чрез налагане на държавната принуда. С мярката по чл. 19 от Наредба №
I-157 се цели да се преустанови извършването на правнорегламентираната дейност - управление на моторно
превозно средство, тогава, когато правото за извършването на дейността е
придобито не по реда, установен в наредбата.
Според чл.23 от ЗАНН, случаите когато могат да се прилагат
принудителни административни мерки, техният вид, органите, които ги прилагат, и
начинът на тяхното приложение, както и редът за тяхното обжалване, се уреждат в
закон или указ. Това изискване е гаранция за законоустановеността
на административната принуда, която пряко засяга права и законни интереси на
адресата.
Поради това, Закона за движение по пътищата е предвидена възможността
за налагане на различни по вид принудителни административни мерки в
изчерпателно изброените в закона хипотези (Глава Шеста "Принудителни
административни мерки" - чл. 171 - чл. 173а) тогава когато бъдат накърнени
обществените отношения, регламентирани с този закон.
В чл. 171, т. 1 от ЗДвП са предвидени случаите, в които се допуска
временно отнемане на свидетелството за управление на МПС, а с т. 4 на текста, е предвидена една единствена хипотеза, при
която може да се изземе СУМПС - на лице, което не е изпълнило задължението си
по чл. 157, ал. 4 (да върне издаденото му СУМПС след като са му отнети всички
контролни точки и е изгубил правоспособността си).
Законът не предвижда възможност за изземане на СУМПС при фактическите
основания, посочени в оспорената заповед.
Разпоредбите, уреждащи налагането на ПАМ не мога да бъдат тълкувани разширително, а уредените хипотези се считат за
изчерпателно изброени. ПАМ според целта и последиците си представляват форма за
упражняване на държавна принуда, поради което
стриктното тълкуване и прилагане на закона е задължително.
Затова, регламентирането на принудителни административни мерки с
подзаконов акт, както е в случая, е недопустимо.
Като не отчел противоречието на чл. 19 от Наредба №
I-157 с чл. 23 ЗАНН и не се е съобразил с разпоредбата на чл.5, ал.1 от АПИ и чл.15,
ал.3 от ЗНА, административният орган е издал незаконосъобразен акт, който
следва да бъде отменен.
Допълнителен аргумент в подкрепа на изложеното е и последвалото, и
действащо към момента изменение на чл.19 от Наредбата, изключващо възможността
за налагане на ПАМ когато СУМПС е издадено или подменено въз основа на документ
с невярно съдържание, неистински или преправен документ или не по реда,
установен в тази наредба.
При този изход на спора следва да бъде уважено своевременно
направеното искане на жалбоподателя за присъждане на разноски, които са
доказани в размер на 410лв. (10лв.- държавна такса и 400лв.- възнаграждение на
адвокат).
Воден от изложените мотиви и на основание чл.
172, ал. 2 от АПК, Административен съд гр. Бургас, четвърти състав,
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед № 769з-60 от 19.06.2018 г.,
издадена от началник сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР- Бургас.
ОСЪЖДА ОДМВР гр.Бургас да заплати на З.Х.М., ЕГН **********,
с адрес: *** сума в размер на 410лв.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховен
административен съд гр. София, с касационна жалба, в 14 дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: