№ 274
гр. Сливен, 11.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Цанка Г. Неделчева
при участието на секретаря Галина Едр. Пенева
като разгледа докладваното от Цанка Г. Неделчева Административно
наказателно дело № 20252230201186 по описа за 2025 година
за да се произнесе съобрази:
Производството е образувано по повод жалба от В. И. И. с ЕГН ********** от
гр. П., против НП № 25-0804-005938 от 14.07.2025 год., издадено от Началник сектор в
ОД на МВР - Сливен, Отдел „Охранителна полиция” - Сливен, с което на
жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 150,00
лева на основание чл. 179, ал. 1, т. 5, предл. 5 от ЗДвП за нарушение на чл. 42, ал. 1, т.
2 от ЗДвП и административно наказание „Глоба” в размер на 150,00 лева на основание
чл. 179, ал. 1, т. 5, предл. 5 от ЗДвП за нарушение на чл. 42, ал. 2, т. 2 от ЗДвП и на
основание Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 год. на МВР били отнети 26 контролни
точки.
В с.з. жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и с процесуален
представител, който поддържа жалбата, моли да бъде отменено наказателното
постановление и претендира деловодни разноски. Жалбоподателят изразява съгласие с
процесуалния си представител.
В с.з. административнонаказващият орган, не изпраща процесуален
представител, който да изрази становище по жалбата. По делото е постъпило писмено
становище от процесуален представител на въззиваемата страна, в което се изразява
становището по съществото на делото, моли издаденото НП да бъде потвърдено и
прави възражение за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение.
РП – Сливен, надлежно уведомена на основание чл. 62 от ЗАНН, не изпраща
представител.
1
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в своята
съвкупност и по отделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото,
съдът намира за установено следното от фактическа страна:
На 06.06.2025 год. бил съставен АУАН, с фабр. № 0583136 против
жалбоподателя за това, че на 23.05.2025 год. около 07,29 часа на второстепенен път II-
53 км. 129 в посока гр. Ямбол управлява личния си лек автомобил „Ауди А6 Авант” с
рег. № ***** като предприема и извършва изпреварване при наличие на пътна
маркировка М3 (прекъсната единична линия) без да се убеди, че има видимост,
свободен път на разстояние, достатъчно за изпреварването и че може да заеме място в
пътната лента пред изпреварваното пътно превозно средство, без да го принуждава да
намали скоростта или да измени посоката на движение, като същият принуждава два
последователни автомобила да минат плътно най-вдясно и да намалят скоростта, за да
може той да се прибере в пътната лента, с което създава опасност. В акта било
отразено, че навлизайки в лентата за насрещно движение създава опасност за
насрещно движещото се превозно средство „Киа Спортидж“ с рег. № *****, като го
принуждава да отбие най-вдясно на пътното платно и да намали скоростта. В акта
било посочено, че са нарушени разпоредбите на чл. 42, ал. 1, т. 2 от ЗДвП и на чл. 42,
ал. 2, т. 2 от ЗДвП. В акта било отразено, че като доказателство бил приложен оптичен
носител – един брой CD – диск. Актът бил връчен лично на жалбоподателя на
06.06.2025 год. (л. 13 от делото).
Въз основа на акта било издадено процесното НП № 25-0804-005938 от
14.07.2025 год., издадено от Началник сектор в ОД на МВР - Сливен, Отдел
„Охранителна полиция” - Сливен, с което на жалбоподателя било наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 150,00 лева на основание чл. 179, ал.
1, т. 5, предл. 5 от ЗДвП за нарушение на чл. 42, ал. 1, т. 2 от ЗДвП и административно
наказание „Глоба” в размер на 150,00 лева на основание чл. 179, ал. 1, т. 5, предл. 5 от
ЗДвП за нарушение на чл. 42, ал. 2, т. 2 от ЗДвП и на основание Наредба № Із-2539 от
17.12.2012 год. на МВР били отнети 26 контролни точки. В НП било отразено, че в
случая деянието е типично за вида си, то не се отличава от останалите такива;
изпълнителното деяние на нарушението засяга обществените отношения, свързани с
правилата за движение по пътищата и изискванията към пътните превозни средства за
участие в движението по пътищата, а и конкретните обстоятелства по извършването
му не разкриват по-ниска степен на обществена опасност на нарушението в сравнение
с обикновените нарушения от този вид. НП било връчено лично на жалбоподателя на
18.09.2025 год. (л. 14 от делото).
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена от
събраните по делото гласни и писмени доказателства. Въз основа на нея направи
следните правни изводи:
2
Жалбата е процесуално допустима – подадена в законния срок от лице, имащо
правен интерес от обжалване, а разгледана по същество е частично основателна.
По отношение на посоченото в т. 1 от НП нарушение в обстоятелствената част е
отразено, че водачът предприема и извършва изпреварване при наличие на пътна
маркировка М3 (прекъсната единична линия) без да се убеди, че има видимост,
свободен път на разстояние, достатъчно за изпреварването и че може да заеме място в
пътната лента пред изпреварваното пътно превозно средство, без да го принуждава да
намали скоростта или да измени посоката на движение, като същият принуждава два
последователни автомобила да минат плътно най-вдясно и да намалят скоростта, за да
може той да се прибере в пътната лента, с което създава опасност. От една страна така
описаното нарушение пресъздава разпоредбата на чл. 42, ал. 1, т. 2 от ЗДвП. В
посочената разпоредба законодателят е посочил, че водач, който ще предприеме
изпреварване, е длъжен след като е подал сигнал, да се убеди, че има видимост,
свободен път на разстояние, достатъчно за изпреварване, и че може да заеме място в
пътната лента пред изпреварваното пътно превозно средство, без да го принуждава да
намалява скоростта или да изменя посоката на движение. От друга страна е посочено,
че с действията си жалбоподателят е принудил два последователни автомобила да
минат плътно най-вдясно и да намалят скоростта, което е квалифицирано като
нарушение на чл. 42, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, изразяващо се в това, че водачът не се е
убедил, че може да заеме място в пътна лента пред изпреварваното ППС без то да
измени посоката си на движение, опасност. Следователно е налице противоречие
между описанието на нарушението и квалифицирането на същото, тъй
административнонаказателната отговорност на водачът е ангажирана за това, че е
принудил един автомобил да измени посоката се на движение, а в обстоятелствената
част е посочено, че два автомобила били минали плътно най-вдясно и намалили
скоростта си. За пълнота следва да се отбележи, че от приложените към
административнонаказателната преписка кадри от видеозаписа и от самия видеозапис
се установява, че жалбоподателят е извършил изпреварване на три последователни
автомобила, но в обстоятелствената част на НП не са индивидуализирани двата
автомобила, който били намалили скоростта, респективно не е индивидуализиран
автомобилът, който е изменил посоката си на движение.
Следва да се отбележи, че по същия начин нарушението на жалбоподателя е
описано и квалифицирано и в съставения АУАН. Това от своя страна води до липса на
изчерпателно фактическо описание на нарушението, което е задължително съгласно
разпоредбата на чл. 42, ал. 1, т. 4 от ЗАНН, а именно посочване в акта на конкретните
факти и обстоятелства, които, като се подведат под съответната правна норма,
осъществяват предвидения в нея състав на административно нарушение. Описанието
на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено, следва да се съдържат
в АУАН и е недопустимо изясняването на тези обстоятелства – начина на извършване
3
на нарушението, едва в хода на въззивното производство. Това е така, защото АУАН
поставя началото на административнонаказателното производство и нарушителят
следва да има възможност да разбере точно какво административно нарушение му се
вменява, че е извършил. Всички останали гласни и писмени доказателства могат да
бъдат единствено доказателства в подкрепа на съдържащите се в АУАН констатации.
Разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН безусловно е императивна, тъй като осигурява
правото на защита на привлечения към административнонаказателна отговорност, в
чието съдържание са включва и правото му да знае точно какво административно
нарушение се твърди, че е извършил, за да може да организира защитата си в пълен
обем. В конкретния случай това процесуално нарушение не е от категорията
нарушения в акта, които могат да се преодолеят по реда на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, тъй
като е съществено и не би могло да се санира в последващ стадий на
административнонаказателното производство. Същевременно обаче, то се съдържа и в
наказателното постановление, тъй като в него по същия начин липсва изчерпателно
фактическо описание на нарушението, както и обстоятелствата при които е било
извършено. Поради това, така издаденото наказателно постановление е съставено в
нарушение на разпоредбите на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, което от своя страна също
представлява съществено процесуално нарушение. Липсата на изчерпателно
фактическо описание на нарушението, както и обстоятелствата при които е било
извършено, води до незаконосъобразност на издаденото НП, тъй като се нарушава
правото на жалбоподателя да знае основанието за наложеното му наказание и да
организира спрямо това адекватно своята защита. Освен това неспазването на
разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, прави невъзможно упражняването на
съдебен контрол за законосъобразност на обжалваното НП, доколкото районния съд в
производството по обжалване на НП по реда на чл. 58д – 63д от ЗАНН, следва да
установява съществуването или несъществуването на описаното в НП
административно нарушение и съответно – съпоставяне на установеното действие или
бездействие на жалбоподателя със съответната действаща правна норма,
регламентираща същото като административно нарушение, което се предпоставя от
индивидуализация на съответното административно нарушение, съобразно всички
изисквания на чл. 57 от ЗАНН. Административнонаказващият орган следвало да спази
всички изисквания на нормите на ЗАНН, включително и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН,
като неспазването на това изискване води до незаконосъобразност на НП, в тази му
част и същото следва да бъде отменено само на това процесуално основание, без да се
разглежда спорът по същество.
С оглед гореизложеното съдът намира, че не е налице хипотезата на чл. 63, ал.
7, т. 1 от ЗАНН и да приложи закон за същото, еднакво или по – леко наказуемо
нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението, тъй като в
настоящия случай в НП липсват съставомерни факти относно извършеното
4
нарушение, а именно липсва изчерпателно фактическо описание на нарушението,
както и обстоятелствата, при които е било извършено.
По отношение на посоченото в т. 2 от НП нарушение в хода на съдебното
дирене по настоящото дело не беше оборена доказателствената сила на съставения
АУАН. Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, редовно съставените актове по
ЗДвП имат доказателствена сила до доказване на противното. От показанията на
свидетел К. – очевидец на нарушението се установява, че заради движението на
жалбоподателя в неговата лента за насрещно движение, се е наложило да намали
скоростта и да отбие максимално вдясно, за да може да се разминат безопасно. В
разпоредбата на чл. 42, ал. 2, т. 2 от ЗДвП е предвидено, че водач, който изпреварва, е
длъжен, когато при изпреварването навлиза в пътна лента, предназначена за
насрещното движение, да не създава опасност или пречки за превозните средства,
движещи се по нея. В настоящия случай, тъй като по време на изпреварването
жалбоподателят е създал опасност за насрещно движещото се превозно средство, като
го е принудил да намали скоростта си за да не настъпи ПТП, съдът намира, че същият
е извършил описаното в акта и в НП нарушение на чл. 42, ал. 2, т. 2 от ЗДвП, поради
което същият следва да понесе предвидената в ЗДвП административнонаказателна
отговорност.
В настоящия случай своевременно се явява искането на процесуалния
представител на жалбоподателя за присъждане на разноските във вид на адвокатско
възнаграждение. Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в производствата
пред районния и административния съд, както и в касационното производство
страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. В разпоредбата на
чл. 144 от АПК е предвидено, че за неуредените в този дял въпроси се прилага ГПК. В
чл. 78, ал. 1 от ГПК законодателят е посочил, че заплатените от ищеца такси, разноски
по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от
ответника съразмерно с уважената част от иска. Освен това при определяне размера на
адвокатското възнаграждение съдът взе предвид Решение по дело С-438/22 на СЕС, в
което е дадено тълкуване на разпоредбата на чл.101, §1 от ДЕС. С оглед
гореизложеното, предвид обстоятелството, че НП е частично отменено и
съобразявайки оказаната на жалбоподателя адвокатска защита по настоящото
производство, което не представлява фактическа и правна сложност, съдът намира че
следва да бъде присъдено адвокатското възнаграждение в размер на 200,00 лева. В с.з.
процесуалният представител на жалбоподателя претендира да им бъдат присъдени
разноски, като съгласно представения по делото Договор за правна защита и
съдействие (л. 3 от делото) същите са в размер на 500,00 лева, поради което съдът
намира, че възражението на въззиваемата страна срещу размера на разноските,
посочено в придружителното писмо (л. 8 от делото), е основателно. Ето защо съдът
следва да присъди разноски в размер на 200,00 лева, като до претендирания размер от
5
500,00 лева, следва да се отхвърли, като неоснователно.
Вещественото доказателство по делото, а именно: 1 брой диск, находящ се на л.
25 от делото следва да се върне на административнонаказващия орган, след влизане в
сила на решението.
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 25-0804-005938 от
14.07.2025 год., издадено от Началник сектор в ОД на МВР - Сливен, Отдел
„Охранителна полиция” - Сливен, в частта с което на В. И. И. с ЕГН ********** от
гр. П., е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 150,00 лева на
основание чл. 179, ал. 1, т. 5, предл. 5 от ЗДвП за нарушение на чл. 42, ал. 2, т. 2 от
ЗДвП и на основание Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 год. на МВР са отнети 13
контролни точки, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 25-0804-005938 от 14.07.2025 год.,
издадено от Началник сектор в ОД на МВР - Сливен, Отдел „Охранителна полиция” -
Сливен, в частта с което на В. И. И. с ЕГН ********** от гр. П., е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 150,00 лева на основание чл. 179, ал.
1, т. 5, предл. 5 от ЗДвП за нарушение на чл. 42, ал. 1, т. 2 от ЗДвП и на основание
Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 год. на МВР са отнети 13 контролни точки, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Сливен да заплати в полза на В. И.
И. с ЕГН ********** от гр. П. разноски в размер на 200,00 (двеста) лева,
представляващи платено адвокатско възнаграждение, като ОТХВЪРЛЯ до
претендирания размер от 500,00 (петстотин) лева, като НЕОСНОВАТЕЛНО.
Вещественото доказателство по делото, а именно: 1 брой диск, ДА СЕ ВЪРНЕ
на административнонаказващия орган, след влизане на решението в сила.
Решението подлежи на касационно обжалване пред СлАС в 14 – дневен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
6