№ 529
гр. София , 21.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на двадесет и втори април, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Мария Райкинска
като разгледа докладваното от Катерина Рачева Въззивно гражданско дело
№ 20211000500081 по описа за 2021 година
при участието на секретар Валентина Колева, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. С решение № 3820 от 29.06.2020 г. по гр.д.
1788/2018 г. на СГС, ГО, 7 състав, поправено по реда на чл. 247 от ГПК с решение № 261033
от 04.11.2020 г. :
- е осъдил „ОЗК Застраховане“ АД да заплати на А. М. М. на основание чл. 432, ал. 1 КЗ,
вр. с чл.45, ал.1 ЗЗД, сумата 8 000 /осем хиляди/ лв. – застрахователно обезщетение за
претърпени неимуществени вреди - болки и страдания от травматични увреждания,
настъпили вследствие на пътно – транспортно произшествие от 17.07.2017г., ведно със
законната лихва върху тези суми, считано от 28.01.2018 г. до окончателното изплащане, като
е отхвърлил иска в частта за неимуществени вреди за разликата до пълния предявен размер
от 26 000 лв., както и претенцията за законна лихва в периода от 13.12.2017 г. до 27.01.2018
г.
- е осъдил „ОЗК Застраховане“ АД да заплати на С. М. М. на основание чл. 432, ал. 1 КЗ,
вр. с чл.45, ал.1 ЗЗД, сумата 6 400 /шест хиляди и четиристотин/ лв. – застрахователно
обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и страдания от травматични
увреждания, настъпили вследствие на пътно – транспортно произшествие от 07.07.2017 г.,
ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 27.01.2018 г. до окончателното
изплащане, като е отхвърлил иска в частта за неимуществени вреди за разликата до пълния
предявен размер от 15 000 лв. както и претенцията за законна лихва в периода от 13.12.2017
г. до 27.01.2018 г.
С решението ответникът застраховател е осъден да заплати на ищците 150 лева на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК за разноски, на адвокатско дружество „В. и Б.“ за осъщественото
безплатно процесуално представителство съгласно чл. 38, ал.2 от ЗА, адвокатско
възнаграждение в размер на 741, 77лв. с ДДС и по сметка на СГС сумата 576 лв. държавна
такса, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
1
Ищците са осъдени да заплатят на ответника сумата 421 лв. на основание чл. 78, ал. 3 от
ГПК.
Срещу решението в отхвърлителната част е подадена въззивна жалба от А.М.. В нея се
поддържа, че обезщетението от 10 000 лева е занижено предвид уврежданията, както и че
намаляването му до 8000 лева е неправилно, тъй като не е налице принос на ищцата като
пътник в каруцата.
Срещу решението в осъдителната част по отношение на двамата ищци е подадена въззивна
жалба от „ОЗК Застраховане“ АД, като се излагат съображения, че не е налице деликт,
евентуално, че обезщетенията са завишени,а приносът - занижен.
На въззивната жалба на застрахователното дружество е постъпил отговор от ищците, в
който се поддържа нейната неоснователност.
Постъпила е частна жалба от адвокат В. срещу решение № 261033 от 04.11.2020 г. в частта
му с характер на определение по чл. 248 ГПК с искане за присъждане на по-високо
възнаграждение за първата инстанция предвид факта, че то следва да се определи за всеки от
исковете поотделно.
Страните не са направили доказателствени искания.
При извършената служебна проверка на основание чл.269 от ГПК, съдът намира, че
обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово компетентния съд, в
изискуемата от закона форма, по допустим иск, предявен от и срещу процесуално
легитимирани страни с правно основание чл. 432 от КЗ.
Пред въззивната инстанция не е спорно, че 07.07.2017 г. около 08.00 часа на път II - 84, км.
55+100 в зоната на десен завой в посока към с. Юндола между едноосна каруца, теглена от
един кон, с водач С.М. и пътник А.М. и л.а. „Ауди", модел „80", управляван от застрахован
при ответника водач, се е осъществил пътен инцидент, в резултат на който са пострадали
водачът и пътникът в каруцата. Не е спорно наличието на валидно застрахователно
правоотношение към деня на инцидента между водача на МПС и ответника по отношение
на л.а. „Ауди". Спорно е дали е осъществен деликт, какво е справедликвото обезщетение за
неимуществени вреди на двамата пострадали и имат ли те принос за настъпване на вредите.
По повод спорния въпрос за елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане
съдът излага следните съображения. От неоспореното и прието от съда заключение на
САТЕ, изготвен от инж.д-р А. А., което настоящата инстанция намира за обективно и
компетентно, се установява следният механизъм на пътния инцидент. Каруцата се е
движила в десния край на платното за движение със скорост 7 -8 км/ч., а зад седалката върху
шасито, е бил поставен метален плуг, като част от ралото му и двете дръжки са били вляво
извън левия габарит на каруцата. Зад каруцата в същото време се е движил лекият
автомобил със скорост над 40 км/ч. Автомобилът се е движил по посока изток, срещу ранно
слънце и е застигнал бързо каруцата поради голямата разлика в скоростите. Л.а. Ауди е
ударил с крайната си предна дясна част стърчащите в ляво извън габарита на каруцата части
на плуга. Първо с предната броня е ударена едната от дръжките на плуга и са се счупили
левият край на бронята и левият мигач на автомобила. След това острият връх на ралото се е
врязал в предния ляв калник и го е продрал по цялата му дължина. Достигайки твърдата
част на калника, непосредствено пред предната дясна колона, поради голямото
съпротивление, плугът се е завъртял, затова острият връх се е придвижил надолу и е разпрал
и предната част на предната лява врата. След това контактът му с л.а. Ауди е преустановен.
Опорната точка на каруцата с пътя е чрез колелата и дългите надлъжни греди, които са били
вързани в предната си част здрава за хамута на коня. Ударната сила е създала въртящ
момент спрямо каруцата и спрямо напречната й ос и по-конкретно спрямо контактните
петна на гумите на двете колела с пътната настилка. Тъй като тези надлъжни греди са дълги
2
и предният им край се явява като опорна точка, възпиращи въртящия момент, те са се
огънали в мястото, където са захванати към металното шаси на каруцата. В края на удара,
когато е реализирана най-голямата сила, ударената каруца, заедно с пътуващите върху
седалката е била тласната напред и надясно към десния банкет. Развързаният плуг първи е
изпаднал на десния банкет и терена вдясно от платното за движение. Каруцата се е
преобърната и е легнала на лявата си страна.
Причина за настъпилото ПТП според експертизата е липсата на постоянно наблюдаване на
пътя пред автомобила от страна на водача л.а. „Ауди", както и действията на водача на коня,
защото се е движил по платното за движение на второкласен път и е поставил в багажника
на каруцата, най- вероятно диагонално плуг, стърчащ вляво извън габарита на каруцата. В
обясненията си в о.с.з. вещото лице пояснява, че водачът на лекия автомобил е имал
възможност да види каруцата, защото пътният участък, в който е настъпило ПТП, е
относително прав, а автомобилът е имал сенник, който можело да ползва. Пояснява още, че
в зоната на ПТП има банкет, но на много участъци са поставени мантинели. Сочи, че не би
се отразило на видимостта на водача, ако каруцата е имала светлоотразители. Описва
каруцата като самоделка без капак и ритли, по-скоро приличаща на фаетон.
В показанията си пред първата инстанция, водачът на лекия автомобил е разказал, че е бил
заслепен от слънцето и не е видял каруцата, както и че след удара видял жената да тича след
коня.
Съдът приема, че е налице противоправно поведение на водача, изразяващо се в нарушение
на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, според който водачите са длъжни да контролират непрекъснато
пътните превозни средства, които управляват и чл. 20, ал. 2 ЗДвП, според който водачите на
пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се
съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на
превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие, като са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат,
когато възникне опасност за движението. Заслепяването от слънцето е попречило на водача
да контролира управлявания от него автомобил и не представлява обстоятелство, което го
освобождава от отговорност. Той е бил длъжен да използва сенника си или слънчеви очила,
за да вижда движещите се пред него превозни средства. Ето защо, неоснователни са
оплакванията, че липсва противоправност и вина в поведението на застрахования водач.
По повод справедливото обезщетение за неимуществени вреди съдът съобрази
представените медицински документи от дните непосредствено след инцидента,
заключението на СМЕ и разпитаните свидетели.
От приетата епикриза по ИЗ №3161/ 2017 издадена от МБАЛ Велинград, се установява, че
ищцата след претърпяно ПТП е постъпила в отделението по ортопедия на 07.07.2017 г. с
диагноза: навяхване и разтягане на ставния апарат на лакътна става. Като обективно
състояние е отразено: дясна лакътна става - оточна, болезнена и с ограничени движения.
Охлузвания на ръката. На 07.07.2017 г. под обща анестезия е направено наместване на
изкълчената става и е поставено гипсова имобилизация. Ищцата е изписана от лечебното
заведение на 10.07.2017 г. с подобрение. Според заключението на СМЕ на вещото лице д-р
Б. Б., неоспорено от страните, получените от ищцата травми в причинна връзка с инцидента
са: изкълчване на дясна лакътна става, охлузни рани по ръката. Пояснено е, че, изкълчването
е трета степен травматична увреда. Болничното лечение е било три дни, като на 10.07.2017
г. под обща анестезия е направено наместване на изкълчената става и гипсова
имобилизация. Последвало домашно-амбулаторно лечение, като средния срок за
възстановяване от такива травми е 2 - 2,5 месеца. При проведения личен преглед на ищцата
вещото лице е установило обективно запазена походка, както и дискретна болка при предно-
задна компресия на таза. Обоснован е извод, че ищцата е търпяла 3-4 дни болки с голям
3
интензитет, които постепенно са намалявали и са били с променлив характер в следващите
1-1,5 месец.
Видно от Епикриза по ИЗ № 3159/ 2017 от МБАЛ Велинград, ищецът постъпил след ПТП в
хирургично отделение на 07.07.2017 г. с диагноза: мозъчно сътресение - без открита
вътречерепна рана, повърхностна травма на окосмената част на главата. Обективно
състояние: Запазено общо състояние. Отговаря адекватно, но забавено. Не е губил съзнание
и спомен преди и след инцидента. разкъсно- контузна рана в окосмената част на главата в
слепоочнате област с размер 10 см. След медикаментозно лечение и консултация с невролог,
Салих е изписан от болничното заведение на 11.07.2017г. с подобрение. Според
заключението на СМЕ и обясненията на вещото лице в о.с.з. причинените на ищеца травми
са мозъчно сътресение без загуба на съзнание, разкъсно - контузна рана на окосмената част
на главата с размер 10 см., контузия на главата. Проведено е болнично лечение за 4 дни в
МБАЛ Велинград и домашно-амбулаторно - като средният срок за възстановяване от такива
травми е 1 - 1,5 месеца. Салих е търпял 3-4 дни болки с голям интензитет, които постепенно
са намалявали и са били с променлив характер в следващия 1 месец. Като остатъчни
последици при Салих са отбелязани голям надлъжен белег в лявата темпорална област на
главата в окосмената част с дължина 7-8 см.
Според вещото лице и двамата пострадали са възстановени от получените травми и
остатъчните последици не пречат на тяхното ежедневие.
Разпитани са синът и снахата на ищците. Съдът кредитира показанията, доколкото са в
синхрон с медицинската документация – за първоначалния престой в болницата за нуждата
от чужда помощ по време на този престой, както и за факта, че ищцата е ходила на
рехабилитация във Велинград. За последния факт макар няма документи, но предвид
медицинската необходимост от рехабилитация и пълното възстановяване на ръката,
констатирано от вещото лице, съдът приема, че е проведена такава. Съдът не кредитира
показанията на сина М. С., според които майка му е била 3-4, може би 5 месеца с
обездвижена ръка. Съдът кредитира показанията на снахата Ф. К., че и двамата още са
безработни, но намира, че този факт не е в причинна връзка с пътния инцидент.
Като съобрази възрастта на С.М. – 49 години към деня на инцидента, описаните по-горе
травми, белега в окосмената част на главата, болничния престой от четири дни,
възстановителния период от 1 - 1,5 месеца, деня на ПТП – 07.07.2017 г. отнесен към
застрахователните лимити, съдът намира, че обезщетението от 8000 лева, определено от
СГС, не е завишено.
Справедливото обезщетение за А. М. М., предвид възрастта от 49 години към деня на
инцидента, болничния престой от 3 дни, проведената рехабилитация, наместването на
изкълчената става под обща анестезия, гипсовата имобилизация и възстановителен период
от 2 - 2,5 месеца, деня на ПТП – 07.07.2017 г. отнесен към застрахователните лимити, е
според настоящия състав 14 000 (четиринадесет хиляди) лева. Частично основателни са
оплакванията за занижен размер и неоснователни оплакванията за завишен размер.
Неоснователна е претенцията за присъждане на 26 000 лева, като се има предвид, че
травмата е само една, възстановителният период е два, два и половина месеца, няма
доказателства за продължителна и травматична рехабилитация, няма усложнения и травмата
е заздравяла без остатъци.
По повод наличието на принос на водача на каруцата съдът излага следните съображения.
Възраженията на ответника са, че каруцата не е била с необходимите светлоотразители, не
отговаряла на изискванията на чл. 167, ал.2, т.4 от ЗДвП, а именно - не е било регистрирана
от кмета на общината, не е отговаряла на изискванията на чл. 147, ал.1 от ЗДвП - не е била
технически изправна, не се е движила по пътния банкет, пътниците не са били със
светлоотразителни жилетки, каруцата не била пригодена за возене на пътници, водачът е
нарушил чл. 5 от ЗДвП, като с поведението си не е трябвало да създава опасности и пречки
4
за движението, да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява
имуществени вреди, както и на чл. 106 от ЗДвП, според който водачите на пътни превозни
средства с животинска тяга, на животни или на стада трябва непрекъснато да направляват
животните, така че да не създават пречки и опасности за движението, и да не ги оставят без
надзор в обхвата на пътя.
Липсата на светлоотразители, установена по делото, не е в причинна връзка с пътния
инцидент, тъй като той е настъпил в светлата част на денонощието и дори и да имаше, това
не би се отразило на видимостта на каруцата (така изрично заключението на АТЕ). Нещо
повече, водачът в показанията си признава, че е бил заслепен, поради което поставените
знаци нямаше да допринесат за това той да види каруцата. По същата причина – че водачът
не е видял каруцата изобщо е ирелевантно за настъпването на инцидента регистрацията или
липсата на такава на превозното средство, пригодеността й за превоз на пътници въпреки
безспорно установения факт, че тя е представлявала „самоделка“ – с една ос с тапицирана
седалка от автомобил. Не се доказва по делото, че водачът не е направлявал животното
непрекъснато, с което е станал причина за инцидента. Пътниците имат задължение да са
поставени светлоотразителни жилетки само през тъмната част на денонощието, поради
което няма противоправно поведение на пострадалите.
Установява се, че каруцата не се е движила е по банкета, като от заключението на АТЕ
следва да се приеме, че от двете страни на пътя имало чакълирани банкети. Установява се
също така, че сблъсъкът е бил не между каруцата и автомобила, а между стърчащия
извънгабаритен плуг в каруцата и автомобила. Ето защо, съдът намира, че нарушението на
задължението за движение по банкета е в причинна връзка с инцидента. Въззивната
инстанция е обвързана поради липсата на жалба от ищеца и от приетата от СГС
основателност на възражението за принос поради движение по платното за движение на
второкласен път и поставяне в багажника на каруцата, най- вероятно диагонално плуг,
стърчащ вляво извън габарита на каруцата, като е обвързана и от минималния размер на
този принос. Предвид искането във въззивната жалба на ответника алтернативно на
отмяната на решението за намаляване на обезщетенията и увеличаване на приноса,
въззивната инстанция намира, че поведението на водача на каруцата е в нарушение на чл.
15, ал. 5 ЗДвП за движение по пътния банкет, както и чл. 5 от ЗДвП, като поставяйки
извънгабаритен плуг на каруцата е създал опасност и пречки за движението и е поставил в
опасност живота и здравето на хората. Този принос според въззивната инстанция е 40 %, тъй
като съприкосновението е било само между автомобила и стърчащия плуг, поради което
дължимото обезщетение за неимуществени вреди е 4800 (четири хиляди и осемстотин) лева.
Решението следва да бъде отменено в частта от 4800 до 6400 лева.
Принос на ищцата като пътник в каруцата не се доказва, тъй като тя не е отговорна за
превозвания в нея плуг, както и за движението по банкета. Съгласието й да се вози в
нерегистрирано пътно превозно средство не е в причинна връзка с вредоносния резултат.
Основателни са оплакванията в нейната въззивна жалба за липса на принос. Поради
приетото по-горе справедливо обезщетение от 14 000 лева решението следва да бъде
отменено за разликата от 8000 до 14 000 лева, като й се присъдят допълнително 6 000 (шест
хиляди) лева и да с е потвърди в останалата отхвърлителна част.
Настоящият състав намира въззивните оплаквания срещу приетата начална дата на
законната за основателни. Денят, от който се претендира законна лихва, е 13.12.2017 г. - 15
работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3 от КЗ съобразно чл.
497, ал. 1, т. 1 от КЗ и искането следва да бъде уважено. Правилни са съображенията на
първоинстанционния съд, че на осн. чл. 107 от КЗ застрахователят има право да се снабди с
необходимата информация от органите на МВР, други държавни органи, които имат право
да установят настъпване на релевантни обстоятелства, а когато исканата информация е част
от досъдебното производство след разрешение на прокурор. Ето защо в конкретната
хипотеза на претендиращите обезщетение не може да се вмени неизпълнение на указания на
5
застрахователя. Решението следва да бъде отменено в частта, в която са отхвърлени
исковете за законна лихва за периода от 13.12.2017 г. до 27.01.2018 г. Допълнителното
обезщетение за ищцата от 6000 лева следва да бъде присъдено от 13.12.2017 г. до
окончателното плащане.
По повод частната жалба правилно е изложеното в нея разбиране, че адвокатското
възнаграждение се дължи за всеки от представляваните ищци поотделно, поради което
съобразно уважената и отхвърлена част от иска с първоинстанционното решение за А.М. би
се дължало 483,70 лева с включен ДДС(8000х1310/26000 + 20 % ДДС), а за С.М. би се
дължало 501,76 лв. с включен ДДС(6400х980/15000+20 % ДДС).
Поради изменението на уважената и отхвърлената част от исковете с настоящото решение
дължимите за първата инстанция адвокатски хонорари с включен ДДС са: за А.М. – 846,75
лева (483,70х14000/8000), а за С.М. – 376, 32 лева (501,76х4800/6400). Решението в частта, в
която ответникът е осъден да заплати на адвокатското дружество общ хонорар за двамата
ищци и определението, с което е отказано да бъде изменено това решение, следва да бъде
отменено изцяло, като в полза на адвокатското дружество бъдат присъдени адвокатски
хонорари за първата инстанция: за А.М. – 846,75 лева и за С.М. – 376, 32 лева.
Държавната такса, дължима от ответника по сметка на СГС на основание чл. 78, ал. 6 от
ГПК, е 752 лева и той следва да бъде осъден да заплати допълнително 176 лева.
Разноските, дължими от ищците на ответника, са 497 лева (421х26200/22200) и следва да му
бъдат присъдени допълнително 76 лева.
За въззивната инстанция ищецът и ответник по жалбата С.М. дължи на ответника по иска и
въззивен жалбоподател разноски от 82 лева ( 1600/6400 от сбора на ДТ от 128 лева и
юрисконсултско възнаграждение 200 лева).
Ответникът по иска дължи държавна такса по сметка на САС предвид частичната
основателност на жалбата на ищцата в размер на 120 лева.
Претендира се адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗАдв, но по делото няма
представен договор за осъществена безплатна правна помощ, поради което искането е
неоснователно.
С тези мотиви съдебният състав на Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 3820 от 29.06.2020 г. по гр.д. 1788/2018 г. на СГС, ГО, 7 състав,
поправено по реда на чл. 247 от ГПК с решение № 261033 от 04.11.2020 г., в следните части:
В частта, в която искът на А. М. М. на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, вр. с чл.45, ал.1
ЗЗД, е отхвърлен за сумата 8 000 (осем хиляди) лв. до 14 000 (четиринадесет хиляди)
лева застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и
страдания от травматични увреждания, настъпили вследствие на пътно – транспортно
произшествие от 17.07.2017 г., както и в която е отхвърлена претенцията за законна
лихва върху обезщетението в периода от 13.12.2017 г. до 27.01.2018 г.
В частта, в която искът на С. М. М. на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, вр. с чл.45, ал.1
ЗЗД е уважен за сумата от 4 800 (четири хиляди и осемстотин) лева до 6 400 (шест
хиляди и четиристотин) лв. – застрахователно обезщетение за претърпени
неимуществени вреди - болки и страдания от травматични увреждания, настъпили
вследствие на пътно – транспортно произшествие от 07.07.2017 г. ведно със законната
лихва върху разликата от 1600 (хиляда и шестстотин) лева, считано от 27.01.2018 г. до
6
окончателното изплащане, както и в която е отхвърлена претенцията за законна лихва
върху обезщетението в периода от 13.12.2017 г. до 27.01.2018 г.
В частта, в която „ОЗК Застраховане“ АД е осъдено да заплати на адвокатско
дружество „В. и Б.“ общ адвокатски хонорар за двамата ищци в размер на 741,77 лв.
и вместо него постановява:
ОСЪЖДА „ОЗК Застраховане“ АД, ЕИК ********* да заплати на основание чл. 432, ал. 1
КЗ, вр. с чл.45, ал.1 ЗЗД, на А. М. М. ЕГН ********** допълнително сумата от 6 000 (шест
хиляди) лева - застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и
страдания от травматични увреждания, настъпили вследствие на пътно – транспортно
произшествие от 07.07.2017 г. със законната лихва от 13.12.2017 г. до плащането, както и
законната лихва върху обезщетението, присъдено от СГС в размер на 8000 (осем хиляди)
лева, от 13.12.2017 г. до 27.01.2018 г.
ОСЪЖДА „ОЗК Застраховане“ АД, ЕИК ********* да заплати на основание чл. 432, ал. 1
КЗ, вр. с чл.86, ал.1 ЗЗД на С. М. М. ЕГНХ ********** законната лихва върху дължимото
обезщетение от 4 800 (четири хиляди и осемстотин) лева за периода от 13.12.2017 г. до
27.01.2018 г.
Потвърждава решение № 3820 от 29.06.2020 г. по гр.д. 1788/2018 г. на СГС, ГО, 7 състав,
поправено по реда на чл. 247 от ГПК с решение № 261033 от 04.11.2020 г., в останалата му
част.
ОСЪЖДА „ОЗК Застраховане“ АД, ЕИК ********* да заплати на основание чл. 78, ал. 6
ГПК държавна такса от 176 лева по сметка на СГС и 120 лева по сметка на САС.
ОСЪЖДА А. М. М. и С. М. М. да заплатят на „ОЗК Застраховане“ АД на основание чл. 78,
ал. 3 и ал. 8 от ГПК разноски за първата инстанция в размер на 76 лева.
ОСЪЖДА С. М. М. на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК на „ОЗК Застраховане“ АД
разноски за въззивната инстанция в размер на 82 лева.
ОТМЕНЯ решение № 261033 от 04.11.2020 г. в частта му с характер на определение по чл.
248 от ГПК, като ИЗМЕНЯ решението на СГС в частта за разноските, както следва:
ОСЪЖДА „ОЗК Застраховане“ АД, ЕИК ********* да заплати на адвокатско дружество „В.
и Б.“ на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв адвокатски хонорар за първата инстанция за А.М. –
846,75 лева и за С.М. – 376, 32 лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на страните пред
ВКС по реда на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7