Решение по дело №136/2023 на Административен съд - Плевен

Номер на акта: 261
Дата: 22 май 2023 г.
Съдия: Недялко Митев Иванов
Дело: 20237170700136
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 15 февруари 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

 

№ 261

 

гр. Плевен, 22.05.2023 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН, първи касационен състав, на двадесет и осми април две хиляди двадесет и трета година в публично съдебно заседание в състав:

Председател: НИКОЛАЙ ГОСПОДИНОВ

Членове:   ЕЛКА БРАТОЕВА

                                                        НЕДЯЛКО ИВАНОВ

при секретар Бранимира Монова и с участието на прокурор Иван Шарков изслуша докладваното от съдия-докладчика Недялко Иванов по касационно административно дело № 136/2023 г.

 

Производството е по чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс вр. чл.63в от  Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по касационна жалба на „Центурион 13“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, район Приморски, ж.к. „Изгрев“ №16, 3-880, представлявано от Т.В.В. чрез адв. В.Д. от Адвокатска колегия – гр. Варна срещу решение № 104/20.12.2022 г., постановено по а.н.д. № 280/2022 г. на Районен съд – Левски.

В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението поради процесуални нарушения и нарушение на материалния закон– касационни отменителни основания по чл. 348 ал. 1 т. 1 и т. 2 от НПК. Счита, че от събраните писмени и гласни доказателства по делото, по един несъмнен и категоричен начин се установява, че към момента на проверката действително е имало неплатени трудови възнаграждения в срок, но трудовото възнаграждение на Атанасов за м. февруари 2022 г., което е било дължимо до края на месец март, е било платено преди изтичане на крайния срок за изплащането му и жалбоподателят не е допуснал нарушението, за което му е наложено административно наказание с обжалваното НП, поради което същото следва да бъде отменено. Навежда доводи, че са неправилни и незаконосъобразни изводите на Районен съд – Левски, че в хода на административно-наказателното производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения, тъй като законодателят е поставил изрично изискване наказващият орган да посочи в наказателното постановление нарушението, датата и мястото, обстоятелствата при които е извършено, доказателствата, които го потвърждават и законови разпоредби, които са нарушени с извършеното административно нарушение, а издаденото НП е постановено при наличие на нарушение във формата, изразяващо се в липса на императивно изискуеми негови реквизити, а именно - описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават. Посочва, че липсва пълно описание на констатираните факти - липсва какъв е конкретният размер на неплатено трудово възнаграждение, по какъв ред се изплащат трудовите възнаграждения - по банков път или в брой, дата на извършване на нарушението и място на извършване на нарушението. Счита, че липсата на описание на фактите в НП е съществено нарушение на формата му, което съгласно трайната съдебна практика се приема като съществено процесуално нарушение. Навежда доводи, че в чл.245, ал.1 от КТ е предвидено гарантирано изплащане на трудовото възнаграждение в размер на 60 на сто от брутното трудово възнаграждение, но не по малко от минималната работна заплата за страната, при добросъвестно изпълнение на трудовите задължения на работника или служителя. От предназначението на трудовото възнаграждение - да осигури приходи за издръжка на работника или служителя и членовете на неговото семейство следва неговата задължителна периодичност. Законът обаче държи сметка и за хипотези, при които работодателят не е в състояние да изплаща пълния размер, поради което установява задължение за изплащане поне на един минимален размер. Именно това задължение е от публичен ред и установява чрез императивна правна норма държавната намеса в регулиране на трудовите правоотношения. Според съдебната практика поради тази специфика на характера му само това задължение представлява обект на административно нарушение по чл. 414, ал. 1 от КТ по смисъла на легалната дефиниция, а не и визираните в чл.128 от КТ. Моли да бъде отменено решението, а по същество - да бъде отменено НП. Претендира присъждане на сторените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева и в условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендирано юрисконсултско възнаграждение. Искането за разноски е направено в молба на лист 25 и 26 от делото и има приложен оригинал на договор за правна защита и съдействие на лист 31 от делото.

В съдебно заседание касаторът – „Центурион 13“ ЕООД - гр. Варна, ЕИК *********,  не се явява, не се представлява.

В съдебно заседание ответникът по касация – Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Плевен, не се явява, не се представлява.

В съдебно заседание прокурорът от Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно е следва да бъде оставено в сила.

Настоящият състав на Административен съд – Плевен, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, доводите на страните, както и след служебна проверка на осн. чл. 218 ал.2 АПК за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз основа на установените факти, приема следното от правна страна:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211 ал.1 АПК, от надлежна страна и затова е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

С решението си съдът е потвърдил наказателно постановление № 15-2200135/01.06.2022г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“, гр.Плевен, с което на „Центурион 13“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, р-н Приморски, ж.к.“Изгрев“ № 3-880, представлявано от управителя Т.В.В., на основание чл. 416, ал. 5 от КТ, вр. с чл. 414, ал. 1 от КТ е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1500 лв. за нарушение на чл.128, т.2 от КТ, затова че при извършена документална проверка в периода 12.05.2022г. - 19.05.2022г. в Дирекция „Инспекция по труда“, гр.Плевен е установено, че в обект за охрана – завод в гр. Левски „Интернешънъл стил тюбс“ АД работодателят – „Центурион 13“ ЕООД не е изплатил в установения с трудовия договор срок - до 30.03.2022г. уговореното трудово възнаграждение за извършената работа от А. С. А. през месец февруари 2022г.

Настоящата инстанция намира, че решението е валидно, допустимо и постановено при правилно прилагане на закона. Съдът не е допуснал процесуални нарушения при разглеждане на делото, като е обсъдил събраните доказателства и доводите на жалбоподателя и правилно е приел, че не са налице съществени процесуални нарушения и нарушението е безспорно установено и тези мотиви на основание чл. 221 ал. 2, изр. второ от АПК се споделят изцяло от касационната инстанция и съдът препраща към тях.

В случая нарушението е безспорно установено, като неоснователни са доводите на касатора, че не е допуснато нарушение, тъй като трудовото възнаграждение било изплатено в брой на 29.03.2022г. и правилно РС Левски е приел, че описаното в АУАН и НП деяние е доказано, с оглед на събраните по делото доказателства и липсата на такива, установяващи плащане  на трудово възнаграждение.

Неоснователно е и възражението на касатора за неправилно приложение на материалния закон, тъй като деянието е квалифицирано, като нарушение на чл.128, т.2 от КТ, чийто състав е изпълнен. В случая се касае за нарушение, осъществявано чрез бездействие през определен период – срок, през който работодателят е задължен да заплати трудовото възнаграждение – от 01 до 30 –то число на месец март, а не за нарушение, осъществявано чрез действие на конкретна дата. Вписаната в АУАН и НП дата 30.03.2022г. е посочена като крайна дата, на която изтича срока за изпълнение на задължението на работодателя, респективно на която нарушението, осъществявано чрез бездействие, се явява довършено.

С оглед горепосоченото съдът намира, че решението следва да бъде оставено в сила като законосъобразно.

 

Воден от горното и на основание чл.63в от ЗАНН, във връзка с 221 ал.2 от АПК предл. първо съдът 

 

РЕШИ:

 

Оставя в сила решение № 104/20.12.2022 г., постановено по а.н.д. № 280/2022 г. на Районен съд – Левски.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните и Окръжна прокуратура – Плевен.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /П/              ЧЛЕНОВЕ: 1. /П/                    2. /П/