РЕШЕНИЕ
№......
11.10.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, първи наказателен състав в
публично съдебно заседание на двадесет и пети септември през две хиляди и
деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР КИРИЛОВ
При
участието на секретаря Захаринка Петракиева като разгледа докладваното от
съдията Кирилов НАХД № 1245 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по чл.59 и
следващите от ЗАНН.
Постъпила е жалба от И.К.С.,***,
с ЕГН: **********, против НП №19-0938-001125/19.04.2019 г. на Началник сектор
към ОДМВР Плевен, Сектор „Пътна полиция“ – гр.Плевен, с което на жалбоподателката
С. на основание чл.53 от ЗАНН и по чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП е наложено
административно наказание – глоба в размер на 50.00 лева, за нарушение на 137А,
ал.1 от ЗДвП. На основание Наредба N Iз – 2539 на МВР се отнемат общо 6 точки.
Недоволна от издаденото наказателно постановление
останала жалбоподателката С., която го обжалва в срок.
В жалбата се иска отмяна изцяло на НП като
незаконосъобразно.
В съдебно заседание жалбоподателката редовно
призована, се явява лично и с адв. Й.Й.от САК.
Ответната страна ОД на МВР – гр.Плевен, редовно
призована, представител не се явява.
Жалбата
е подадена в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН, поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна.
Съдът, като прецени доказателствата поотделно и в
съвкупност намира за установено следното:
Акт за установяване на административно нарушение Серия
АА №201348 е съставен на 03.03.2019г. от И.В.Д. на длъжност младши автоконтрольор
при Сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР-Плевен срещу И.К.С. ***, ЕГН: **********
за това, че последната на 03.03.2019г., около 10:40 часа в гр. Плевен, ул. ***,
с посока на движение гр. Ловеч, като водач на лек автомобил „Рено Меган Сценик“
с рег.№ ***, като извършва следното: 1. Управлява без поставен обезопасителен
колан, с който е оборудван автомобила – нарушение на чл.137А, ал.1 от ЗДвП.
В показанията си актосъставителят и свидетел по
делото И.В.Д. заявява, че на часът описан в акта на датата 03.03.2019г. е бил
на работа с колегата си К.Ч.П., като са извършвали ППД на ул. „***“. При
извършване на служебните си задължения свидетелят Д. забелязал приближаващият
се лек автомобил управляван от жалбоподателката С., която не използвала
обезопасителен колан по време на движение. Д. подал сигнал със „стоп“ палка на
водача да спре в дясно. Заявил какво й е нарушението. Съставил на водача
АУАН в присъствието на свидетеля К.Ч.П.. Свидетелят Д. посочва в своите
показания, че в служебния автомобил се е намирал и колегата му Д.Д., който е
бил водач на патрулния автомобил.
От показанията на свидетеля К.Ч.П. се установява,
че на посочената в акта дата е работел като *** „Пътна полиция“, съвместно с
колегата си И.Д., извършвайки контрол на пътното движение в района на ул. „***“,
бившата ул. „***“, от ул. „***“ продължение в посока изхода за гр. Ловеч, до ***.
При извършване на контрола забелязали към тях да се приближава с движение,
посока на движение от ул. „***“ посока гр. Ловеч, лек автомобил „Рено“ със
софийска регистрация, управляван от жалбоподателката, която не си е била
поставила обезопасителен колан по време на движението. Свидетелят П. описва
пътниците намиращи се по време на проверката в автомобила. Подробно
възпроизвежда своите непосредствени възприятия за случилото, като сред тях е й
констатацията на жалбоподателката, че й нейния съпруг е полицейски служител.
В хода на съдебното следствие по
искане от страна на жалбоподателката С. е допуснат до разпит в качеството на
свидетел К.Д.И., пътник в процесното МПС.
В своите показания свидетелят
Иванов твърди, че всички в автомобила са пътували с поставени обезопасителни
колани.
При проведените очни ставки всеки
един от участващите държи на своите показания, поради което не се изясняват
конкретните процесни обстоятелства.
В своите обяснения жалбоподателката
И.К.С., твърди че при движението си в гр. Плевен и извършвайки лек завой видяла
туристически автобуси, като намалила
скоростта, за да ги заобиколи, в този момент видяла патрулната кола и
подадената й „стоп“ палка. След възприемане на подадения й сигнал,
жалбоподателката С. подала мигач, спряла на посоченото й място, изключила
двигателя на колата, махнала обезопасителния си колан и се обърнала да си вземе
чантата, за да си извади документите. Жалбоподателката С. спряла пред
патрулната кола. Полицейският служител тръгнал към жалбоподателката и тогава
същата си разкопчала колана и се обърнала да си вземе чантата.
Тези твърдения на
жалбоподателката са логично и житейски необосновани, защото според тях тя е
разкопчала предпазния колан преди още полицейския служител да се е приближил и
сама се е поставила в състояние на нарушение, което твърдение няма логическа
обоснованост и смисъл. Правилния подход е да изчака приближаването на служителя
на реда и тогава да извърши необходимите действия.
При така анализираните гласни
доказателствени средства съдът намира от правна страна следното:
Съдът извърши проверка на
обжалваното Наказателно постановление и установи, че същото съдържа изискуемите
от закона в чл. 57 от ЗАНН задължителни реквизити, а именно посочени са имената
и длъжността на лицето, което го е
издало, има номер и дата, посочен е АУАН, въз основа на който е издадено НП,
посочени са имената и длъжността на актосъставителя, както и местослуженето на
същия, данните на нарушителя, визирани в т. 4 на чл. 57 от ЗАНН, описано е
извършеното нарушение, мястото на което е извършено, законовата разпоредба, която
е нарушена, вида и размера на наложеното наказание, дали НП подлежи на
обжалване, в какъв срок и пред кой съд. Наказателното постановление е подписано
от длъжностното лице, което го е издало. Спазен е и визираният в чл. 34, ал. 3
от ЗАНН срок за издаването на наказателно постановление. Същото е издадено от
компетентен орган, а именно Началник сектор към ОДМВР гр. Плевен, сектор „Пътна
полиция“, съобразно изискванията на чл. 189, ал. 12 от ЗДвП и чл. 47 от ЗАНН, с
оглед приложената като доказателство по делото Заповед № 8121з-515 от
14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи.
Съдът
счита, че и АУАН също е издаден от компетентно лице – свидетелят И.В.Д. –
младши автоконтрольор при СПП към ОДМВР
гр. Плевен, който съгласно т. 1.3 от посочената по-горе заповед е оправомощен
да съставя актове за установяване на административни нарушения по ЗДвП. АУАН е съставен в срока по чл. 34, ал. 1, б.
„в” от ЗАНН.
На
следващо място, за да бъде законосъобразно издаденото Наказателно постановление
следва да има съответствие между отразеното в него и в АУАН, въз основа на
който се издава. В настоящият случай съдът счита, че това съответствие е
налице. Спазена е и процедурата по съставяне на акта. Същият е съставен при
условията на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, в присъствие на нарушителя и двамата
свидетели, присъствали при извършване и установяване на нарушението.
Наказващият орган е изпълнил задълженията си по чл. 52, ал. 4 от ЗАНН, като
след подаденото от И.К. С. писмено възражение срещу АУАН е издал Заповед УРИ
316З-1360/16.04.2019г., относно извършване проверка по сигнал и по изнесеното в
посочения сигнал, съдържащо данни за неправомерни действия на служители от ОД
на МВР-Плевен, като е извършил и проверка на спорните обстоятелства. Изискани
са били писмени сведения от свидетелите К. Ч.П. и И.В.Д., като в Докладна
записка рег. № 1772р-4827/16.04.2019г., изготвена от Началник сектор „ОП“ Първо
РУ-Плевен, е отразен резултата от извършената проверка по повод възражението на
С..
Предвид
изложеното съдът счита, че в хода на административно-наказателното производство
по издаване на обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, които да водят до незаконосъобразност на
наказателното постановление и да налагат неговата отмяна.
И.К.С.
*** е санкционирана за това, че като водач на МПС, когато е в движение не
използва обезопасителен колан, с който МПС е оборудвано – нарушение по чл.
137А, ал. 1 от ЗДвП.
На
първо място съдът счита, че със събраните по делото писмени и гласни
доказателства се установява по безспорен и категоричен начин, че И.К.С. е
управлявала на посочените в АУАН и НП дата, място и време, лекия автомобил „Рено
Меган Сценик“ с рег.№ ***. Предвид това съдът приема, че жалбоподателката е
имала качеството на водач по смисъла на §6, т. 25 от ДР на ЗДвП.
В
показанията си свидетелите И.В.Д. и К.Ч.П.
заявиха, че още при приближаването към тях на лекия автомобил и по време на
проверката са видяли, че жалбоподателката С. е управлявала без поставен обезопасителен
колан на автомобила.
От
своя страна свидетелят К.Д.И., който е бил заедно със С. в автомобила, заяви че
всички в автомобила са били с поставени обезопасителни колани, но жалбоподателката
го е махнала след спирането, за да може да се обърне и да си вземе чантата от
задната седалка на автомобила, за да извади документите си за проверка. Съдът
намира, че следва да се кредитират показанията на свидетелите
И.В.Д. и К.Ч.П. относно значимите
за правилно установяване на фактическата обстановка обстоятелства, тъй като
същите са имали непосредствени възприятия от случилото се, депозирани са с
максимална точност.
На
второ място съдът отчита обстоятелството, че свидетеля К.И.е познат на
жалбоподателката, което поставя под съмнение обективността в пълна степен на
неговите показания.
На
трето място при спиране за проверка от служители на полицията, водачът е длъжен
да остане на своето място, в положението в което се намира, включително и с
обезопасителният колан, ако е бил с поставен такъв, докато не му бъде
разпоредено друго от съответния служител на полицията.
В този смисъл съдът не приема за
доказано, че И.К.С. е управлявала лекия автомобил с поставен обезопасителен
колан, но го е разкопчала при спирането за извършване на проверката.
Показанията на свидетелите Д. и П. са категорични, че при спирането на
автомобила жалбоподателката е била без поставен обезопасителен колан. Предвид изложеното съдът счита, че И.К.С. е
осъществила фактическия състав на нарушението по чл. 137А, ал. 1 от ЗДвП,
съгласно която разпоредба водачите и пътниците в моторните превозни средства от
посочените категории, когато са в движение, използват обезопасителните колани,
с които моторните превозни средства са оборудвани. В конкретният случай не са
налице доказателства за наличието на някои от посочените изключения по ал.2 на
чл.137А от ЗДвП, което да позволява на жалбоподателката да не използва
обезопасителен колан.
Предвид изложеното съдът приема, че с НП
правилно е определена нарушената норма от ЗДвП.
Съдът намира, че така
определените административни наказания съответстват на тежестта на извършеното
нарушение и са съобразени с разпоредбите на чл. 27, ал. 2 и ал. 5 от ЗАНН.
Не е налице основания за изменяне
на НП и в частта му относно постановеното отнемане на 6 контролни точки.
Съгласно чл. 6, ал. 1, т.10 (Изм.
- ДВ, бр. 28 от 2017 г., в сила от 04.04.2017 г.) от Наредба №Із-2539 на МВР за
определяне първоначалния максимален размер на контролните точки на водач на
МПС, условията и реда за отнемането им и списъка на нарушенията на правилата за
движение по пътищата, за които се отнемат, съгласно които текстове за нарушения
на ЗДвП
на водачите на МПС се отнемат
контролни точки, както следва: т.10 - за неизпълнение на задължението за
използване на предпазен колан или за носене на каска (чл. 183, ал. 4, т. 7,
предл. 1 от ЗДвП)
- 6 контролни точки. Отнемането на контролни точки с оглед безспорно
установеното за извършено административно нарушение е една законосъобразна
последица.
При така установената фактическа
обстановка, съдът счита за доказано по безспорен начин, че жалбоподателката С.
е извършилавменените й нарушения, поради което е ангажирана и
административно-наказателната й отговорност.
С оглед изложеното съдът намира,
че наказателно постановление е законосъобразно и правилно, и следва да бъде
потвърдено.
Водим
от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН наказателно
постановление №19-0938-001125/19.04.2019 г. на Началник сектор към ОДМВР
Плевен, Сектор „Пътна полиция“ – гр.Плевен, с което на жалбоподателката И.К.С.
на основание чл.53 от ЗАНН и по чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП е наложено
административно наказание – глоба в размер на 50.00 лева, за нарушение на 137А,
ал.1 от ЗДвП. На основание Наредба N Iз – 2539 на МВР се отнемат общо 6 точки.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Плевенски регионален
административен съд в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е
изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: