Р Е Ш Е Н И Е
№ 5 6 3
В ИМЕТО НА НАРОДА
10.04.2020г. гр.Пловдив
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН
СЪД VII
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ
На шестнадесети януари две
хиляди и двадесета година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МЕТОДИ АНТОНОВ
Секретар: Милена Георгиева
Като разглежда докладваното от съдията
НАХД № 2967 по описа за 2019 година
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане
на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо
средство серия К №
2176916, издаден от ОД на МВР
Пловдив, с което на С.С.А., ЕГН **********, за нарушение на чл.21,
ал.1 от ЗДвП и на основание чл.189, ал.4, вр. с чл.182, ал.1, т.5 от ЗДвП, е
наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 600/шестстотин/
лева.
ОСЪЖДА ОД на МВР - Пловдив да
заплати на С.С.А., ЕГН **********, сумата от 300 /триста/ лв за разноските по
делото, представляващи адвокатско възнаграждение.
Решението
подлежи на обжалване пред Административен съд Пловдив в 14 – дневен срок от
съобщението до страните, че същото е изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
М О Т И В И:
Производството
е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалван
е Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство серия К № 2176916, издаден от ОД на МВР Пловдив, с което на С.С.А.,
ЕГН **********, за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.189,
ал.4, вр. с чл.182, ал.1, т.5 от ЗДвП, е наложено административно наказание
ГЛОБА в размер на 600/шестстотин/ лева.
Жалбоподателят С.С.А.,
по съображения, изложени в жалбата и чрез процесуалния си представител в
съдебно заседание, моли съда да отмени процесния електронен фиш като незаконосъобразен
и неправилен.
Административнонаказващият орган - ОД на МВР - гр. Пловдив,
редовно призован, не изпраща представител и не взема становище по делото.
Пловдивският районен съд – VІІ н.с., като прецени събраните
доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срок, процесуално допустима е
и разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.
Издаден е Електронен фиш за налагане
на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо
средство серия К №
2176916, издаден от ОД на МВР
Пловдив против С.С.А., ЕГН **********,
за това, че на 12.07.2018г.г. в 11:06 часа в гр. Пловдив, бул. „Санк Петербург“
срещу № 1, с МПС лек
автомобил „Фолксваген Джета“ с рег. № ****, е извършено нарушение за скорост,
установено и заснето с автоматизирано техническо средство № TFR1-M 581 /мобилна камера/ -
при разрешена скорост 50 км/ч.,
установена скорост 96 км/ч. и превишаване на разрешената скорост с 46
км/ч. Въз основа на заснемането бил издаден и обжалвания електронен фиш.
Съдът,
въз основа на всички събрани по делото доказателства, намира за установено, че
действително на датата, отразена по електронния фиш, описаният в него лек
автомобил е извършвал движение с превишена скорост в рамките на населеното
място. Това обстоятелство е било установено и надлежно заснето с
автоматизирано техническо средство, с издадено удостоверение за одобрен тип
средство за измерване при БИМ / Удостоверение за одобрен тип средство за
измерване и Протокол № 1-33-18 от 07.02.2018г./, както и било обективирано в клип № 7353, радар
№ 581.
Въпреки изложеното, съдът намира, че обжалваният електронен фиш
обаче, е неправилно издаден по отношение на жалбоподателя С.С.А., независимо от
обстоятелството, че същият е бил установен като собственик на автомобила към
датата на извършеното нарушение, което и не се оспорва от него. Причина за това
е, че доказателствата по делото са категорични, че процесното административно
нарушение е извършено на посочените в електронен фиш серия К № 2176916 време
и място от лицето Ф.Ф.А. ***, а не от глобения С.С.А., като още в
сроковете по чл.189, ал.5 от ЗДвП – 14-дневен, в качеството на собственик на
управляваното със скорост над максимално разрешената за движение в населено място
моторно превозно средство, С. А. се е възползвал от правото си да посочи кое
друго лице, а не той, е управлявал лекият автомобил „„Фолксваген
Джета“ с рег. № **** на 12.07.2018г.г. в 11:06 часа в гр. Пловдив, бул. „Санк
Петербург“ срещу № 1 и е приложил доказателствата за това, с които той е
разполагал /договор за ползване/. Това жалбоподателят е сторил, съглано реда по
чл.189, ал.5 изр. ІІ от ЗДвП – чрез попълнена писмена декларация с данни за
лицето, извършило нарушението. Като е изпълнил законово регламентираните в
чл.189 ал.5 от ЗДвП изисквания и е посочил всички данни за прекия извършител на
административното нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП в срок, видно от приложената
по делото справка Кат за съставени и връчени фишове, съдът счете, че
санкционираният с електронния фиш серия К № 2176916 С.А. не е процесуално
бездействал.
Изложеното от него в декларацията му има характер на възражение
за ангажираната спрямо него с електронния фиш административна отговорност, което
и е задължавало административнонаказващият орган да анулира първоначално
законосъобразно /с оглед на изискването на чл.188 ал.1 пр.2 от ЗДвП/ издадения
електронен фиш и да насочи административнонаказателната репресия спрямо
действителния нарушител.
С оглед на горното, съдът намира,че обжалваният електронен фиш
серия К № 2176916, е незаконосъобразен, доколкото водач на управлявания с
превишена скорост на 12.07.2018г.г. в 11:06 часа в гр. Пловдив, бул. „Санк
Петербург“ № 1, с МПС лек автомобил „Фолксваген Джета“ с рег. № **** е било
лицето Ф.Ф.А. ***, а не жалбоподателят С.С.А., което е било посочено от
жалбоподателя в качеството му на собственик на моторното превозно средство в сроковете
по чл.189, ал.5 от ЗДвП, с приложени писмени доказателства в
подкрепа на твърденията си, съдът счита,
че административната отговорност спрямо С.С.А. за нарушението по чл.21, ал.1 от ЗДвП, следва да отпадне като електронният фиш бъде отменен като незаконосъобразен.
Последният е следвало да бъде анулиран, което обстоятелство да изхожда от
категорични доказателсва с всички правни последици във връзка с това.
По отношение на разноските, на основание на чл.
63, ал. 3 ЗАНН страните имат право на разноски. В тази връзка е
направено изрично искане от страна на представляващия жалбоподателя за
присъждане на разноски в размер на 300 лева, представляващи заплащане на
адвокатско възнаграждение. Предвид развоя на делото и доказаното извършване на
разноски от жалбоподателя в пълния претендиран размер, доколкото в приложения в
жалбата договор за правна защита и съдействие е удостоверено възнаграждението
да е заплатено в брой. Ето защо съдът приема претенцията за основателна в
пълния си размер.
Мотивиран от гореизложеното, ПРС – VІІ наказателен състав,
постанови решението си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала.
А.Д.