№ 383
гр. София, 04.02.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-21, в закрито заседание на
четвърти февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Радостина Данаилова
като разгледа докладваното от Радостина Данаилова Търговско дело №
20211100901372 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на И.А.. Д., насочена срещу М.
на О. и Т.-Х. ЕАД, с която се иска установяване на нищожност на решенията на
министъра на О., обективирани в решение за отмяна на крайно класиране в конкурс и
решението по Протокол № РД -36-38/08.07.2021г. за освобождаването на И.Д. като
член на Съвета на директорите на Т.-Х. ЕАД, евентуално за установяване
несъществуването на тези обстоятелства, ако бъдат вписани в регистъра.
В исковата молба са изложени твърдения, че ищецът е определен за
представител на Държавата в съвета на директорите на Т.-Х. ЕАД и вписан в
Търговския регистър, като след проведен нов конкурс е номиниран отново за
независим член на управителния орган с решение на конкурсна комисия от 2021 г..
Министърът на О. е отхвърлил изготвеното от комисията крайно класиране и с
решение по Протокол № РД -36-38/08.07.2021 г. е освободил И.Д. като член на Съвета
на директорите, като е определил нови членове на Съвета до провеждане на конкурс,
като ищецът, поддържа, че тези решения противоречат на Закона за публичните
предприятия и Правилника за прилагането му, тъй като счита, че след като е класиран
на първо място в проведения конкурс за избор на представители на Държавата в
ответното дружество, едноличният собствени к на капитала е следвало именно него да
назначи за нов мандат, а дори и да го отхвърли – да премине към нова конкурсна
процедура, без да освобождава членовете с изтекъл мандат, тъй като законът забранява
да се определят представители на Държавата в дружествата, в които притежава
капитал без конкурс.
Предявените искове са недопустими, поради което и исковата молба подлежи на
връщане на основание чл.130 ГПК.
По отношение недействителността на решенията на органите на търговски
дружества, регистрирани в Република България, е налице задължителна съдебна
практика, обективирана в Тълкувателно решение №1/2002 г. на ОСГК на ВКС, в което
е прието, че квалифицирането на порочните решения на общото събрание като
нищожни е допустимо единствено по критериите на Търговския закон, като общите
правила за недействителност на гражданско-правните сделки е изключено от
наличието на специалните такива. Останалите решения на Общото събрание са
единствено отменяеми и то само при посочените в Търговски закон основания, срокове
и по иск на член на дружеството.
В същото тълкувателно решение е прието, че нищожност на решение на
1
Общото събрание, което в случаите на едноличните дружества се замества от решение
на едноличния собственик на капитала, може да се релевира безсрочно чрез иск и от
всяко лице, което има правен интерес, тъй като съответното решение засяга конкретни
негови субективни права.
В настоящия случай при изложените в исковата молба твърдения съдът намира,
че за ищеца липсва правен интерес от предявяване на иск за нищожност на решението
на едноличния собственик на капитала на ответното дружество за освобождаването му
като член на Съвета на директорите на Т.-Х. ЕАД и за избор на нови членове. Такова
едно решение касае управлението и представителството на ответното дружество и
може да рефлектира единствено в правната сфера на лице, което по силата на
отношението си с дружеството има признато от правния ред право да участва в
управлението му или да определя начина и субектния състав на това управление,
каквото лице ищецът по делото не е и следователно няма как изборът на нови членове
на управителния орган на ответното дружество да засяга негови права. Що се отнася до
твърденията относно съществуващо право да бъде назначен/оставен да изпълнява
функциите на член на Съвета на директорите, то същото право, касае съществуването
на мандатно отношение с Т.-Х. ЕАД и не може да получи защита чрез искове относно
валидност и законосъобразност на решенията на собственика на капитала на търговско
дружество, а следва да бъде защитено с иск, произтичащ от договора за изпълнение
или от неизпълнение на твърдяното законово задължение за продължаване на
мандатното отношение, като никакви права, включително, произтичащи от мандатно
правоотношение не биха могли да обусловят надлежно участие на М. на О. като
надлежна страна.
На следващо място, освен поради липса на правен интерес, исковете са
недопустими и поради обстоятелството, че изложените твърдения са такива за
незаконосъобразност на атакуваните решения, което поради вече изложените
съображения обуславя съответен петитум единствено за отмяната им, но ищецът,
който не е съдружник, не е измежду легитимираните да предявят искове за отмяна на
решението лица.
Във връзка с дадени от Софийския апелативен съд указания на ищеца е дадена
възможност да уточни фактите и обстоятелствата, които въззивната инстанция счита,
че са били неясни, които указания са били съобщени на ищеца лично на 13.01.2022 г. и
не са изпълнени в определения срок, поради което и с оглед разбиранията на
въззивната инстанция са налице и предпоставките на чл.129, ал.3 ГПК за връщане на
исковата молба.
По изложените съображения и на основание чл.129, ал.3 и 130 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА исковата молба с вх. 8336/13.07.2021 г., по която е образувано т.д. №
1372/2021 г. на Софийския градски съд, VІ-21 състав.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийския
апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му.
След влизане в сила на определението препис от него да се изпрати незабавно
на Агенция по вписвания – Търговски регистър.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
2