№ 10031
гр. София, 13.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 75 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ ИВ. И.А АНГЕЛОВА
при участието на секретаря СНЕЖАНКА К. КИРИЛОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИВ. И.А АНГЕЛОВА Гражданско
дело № 20211110139775 по описа за 2021 година
Предявен е от „С.Б.” ЕООД срещу Д. А. Б. положителен установителен иск с
правно основание по чл.422, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.92 ЗЗД и чл. 234, ал.3, т.2 КТ и
чл.86, ал.1 от ЗЗД за сумата от 1 010 лв., представляваща неустойка за неизпълнение на
задължение по Договор за повишаване на квалификация от 10.05.2017 г. към трудов
договор № 420044/17.11.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от 06.02.2018 г. до окончателното изплащане на вземането и сумата от 160,49 лева,
представляваща лихва за забава за периода от 05.11.2017 год. до 30.05.2019 год., за
които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д.№
31166/2019 г. по описа на СРС, 75 с-в.
Ищецът твърди, че между него и ответника е бил сключен трудов договор
№420044/17.11.2015 год., по силата на който Д. А. Б. е бил назначен на длъжност
„готвач, заведение за бързо хранене“, към който на 10.05.2017 год. е сключен договор
за повишаване на квалификацията, по силата на който „С.Б.“ ЕООД се е задължил да
проведе на служителя обучение за повишаване на квалификацията. Сочи, че
ответникът е преминал успешно курсовете „Основен курс за управление на смяна“, за
което е положил изпит на 19.05.2017 год. и „Курс за управление на смяна за
напреднали“, за което е положил изпит на 27.07.2017 год. Твърди, че съгласно чл. 12 от
договора за повишаване на квалификацията ответникът се е задължил да не прекратява
трудовото правоотношение по време на обучението и 18 месеца, след неговото
завършване, като в чл. 13 е предвидена неустойка в размер на 1200 лева, при
едностранно прекратяване на трудовото правоотношение преди изтичането на
сроковете по чл. 12. Поддържа, че Д. Борисв е уведомил, че считано от 05.11.2017 год.
прекратява едностранно трудовото правоотношение, поради което дължи предвидената
в договора неустойка.
Ответникът-Д. А. Б., чрез назначеният му особен представител, е депозирал в
срок отговор на исковата молба, в който оспорва предявените искове като
неоснователни. Поддържа, че така уговорената неустойка е прекомерна като
1
надхвърляща действителните вреди съизмеряващи се с разходите за обучението, които
ищецът е направил. Не оспорва наличието на трудово правоотношение, договор за
обучение, както и прекратяването на договора по инициатива на ответника, преди
уговорения срок по чл.12 от договора за квалификация.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите
на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
По реда на чл. 410 и сл. ГПК срещу ответника Д. А. Б., в полза на ищеца „С.Б.”
ЕООД, е издадена заповед за изпълнение от 16.10.2020 год. по описа на СРС, 75 с-в, за
задължение за заплащане на сума в размер на 1010 лева, представляваща неустойка по
договор за повишаване на квалификацията от 10.05.2017 год. и за сумата от 160,49
лева, представляваща лихва за забава за периода от 05.11.2017 год. до 30.05.2019 год.
Не се спори между страните по делото, а и се установява от представените
писмени доказателства, че между тях е съществувало трудово правоотношение по
силата на сключения на 17.11.2019 год. трудов договор, като ответникът е заемал
длъжността „готвач, заведение за бързо хранене” при ищцовото дружество.
Между страните по делото е сключен и Договор за повишаване на квалификация
от 10.05.2017 г. към трудов договор № 420044/17.11.2015 год. По силата на
възникналото облигационно правоотношение ищецът е поел задължението да подготви
и проведе обучение за повишаване на квалификацията на служителя под формата на
два курса – „Basic Shift Management Class” и “Advanced Shift Management Class” в срок
от шест месеца от подписване на горепосочения договор. Съобразно уговореното в
чл.12 от него служителят се е задължил да не прекратява трудовото правоотношение по
време на обучението и 18 месеца след неговото завършване. В чл.13 от горепосочения
договор страните са постигнали съгласие в случай, че служителят прекрати
едностранно трудовото правоотношение преди изтичане на сроковете по чл.12, същият
да дължи на работодателя неустойка в размер на 1 200.00 лв.
Не се спори между страните по делото, а и се установява от представената по
делото Заповед №318/05.11.2017 г., че трудовото правоотношение с ищеца е
прекратено на основание чл. 326, ал.1 във вр. ал.2 КТ, считано от 05.11.2017 год.
По предявения иск с правно основание чл.92 ЗЗД и чл. 234, ал.3, т.2 КТ ищецът
следва да установи при условията на пълно и главно доказване следните
правопораждащи факти: наличието на трудово правоотношение между страните,
договор за повишаване на квалификацията, изпълнение на задълженията му по него и
наличието на неустоечна клауза в договора в претендирания размер.
В случая между страните не е спорно, че на ответника е било проведено
обучение за повишаване на квалификацията, съобразно уговореното в сключения
Договор за повишаване на квалификация от 10.05.2017 год. към трудов договор №
420044/17.11.2015 г., поради което съдът приема този факт, за установен.
На следващо място уредбата на професионалната квалификация по КТ е
изградена върху договорния принцип, като в рамките на договорната свобода на
страните е установена известна закрила на труд - например максимален срок на
задължението по чл. 234, ал. 3, т. 1 КТ за работа при този работодател. Съгласно чл.
234, ал. 3, т. 2 КТ с договора за повишаване на квалификацията страните могат да
предвидят отговорност при неизпълнение на поетото от работника/служителя
задължение да работи при работодателя определен срок. Целта на разпоредбата е
2
работата в определения по чл. 234, ал. 3, т. 1 КТ срок при този работодател да
компенсира разходите за обучение. За разлика от договора за ученичество /чл. 230 -
232 КТ/, при договора за квалификация и преквалификация не е уреден по
императивен начин размерът на обезщетението при неизпълнение на договора от
страна на обучавания - дали обезщетението следва да съответства на неизпълнената
част от договора, или се дължи цялата сумата за разходите по обучението.
Следователно този въпрос е предоставен на договорната свобода на страните. (в този
смисъл Решение № 272 от 5.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1637/2010 г.)
Работник или служител, който е сключил със своя работодател договор за
повишаване на квалификацията си, като се е задължил да работи при него за определен
срок от време и обучението е било за сметка на работодателя, но не е изпълнил така
поетото задължение - дължи на основание чл. 234, ал. 3, изр. 1 от КТ заплащане на
разходите, направени за повишаване на квалификацията му (в този смисъл решение по
чл. 290 от ГПК № 168 от 12.04.10 г. по гр. д. № 896/09 г. на IV г. о. на ВКС). Във всички
случаи се дължи само възстановяване на направените разходи за обучение и то в
размер съответен на неизпълнението (по аналогия със сходните хипотези на чл. 232,
ал. 3 от КТ, в който смисъл е постановено по реда на чл. 290 от ГПК решение № 272 от
5.10.11 год. по гр. д. № 1637/2010 год. на ВКС). Приема се, че целта на закона - е
работата в определения по чл. 234, ал. 3, т. 1 от КТ срок при този работодател да
компенсира направените от него разходи за обучение. По този начин се компенсират
вредите на двете страни до реалния им размер и се прилага установения в трудовото
право принцип, че на работодателя се дължи обезщетение съответно на
неизпълнението. (в този смисъл е Решение № 9 от 14.02.2013 год. на ВКС по гр. д. №
689/2012 год.). В случая ищецът не е ангажирал доказателства относно размера на
разходите, които твърди да е сторил за повишаване квалификацията на ответника.
Предвид изложеното съдът намира предявеният иск е неоснователен и следва да
се отхвърли.
По иска с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК вр. с чл. 86, ал.1 от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 86 от ЗЗД при неизпълнение на парично
задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата. В случая с оглед акцесорния характер на претенцията и достигнатите изводи
за неоснователност на главния иск, то и иска за забава следва да се отхвърли.
Воден от горното
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „С.Б.” ЕООД, ЕИК /////, със съдебен адрес: гр.
София, ///// – адв. С. В., срещу Д. А. Б., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. ////, иск
с правно основание чл.422, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.92 ЗЗД и чл. 234, ал.3, т.2 КТ и чл.86,
ал.1 от ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1
010 лева /хиляда и десет лева/, представляваща неустойка, дължима за неизпълнение
на договор за повишаване на квалификацията, сключен на 10.05.2017 г. към трудов
договор №420044/17.11.2015 г. и за сумата от 160,49 лева /сто и шестдесет лева и
четиридесет и девет стотинки/, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.
№31166/2019 г. по описа на СРС, 75 с-в..
3
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4