РЕШЕНИЕ
№ 22
гр. гр. Своге, общ. Своге, обл. София, 17.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВОГЕ в публично заседание на двадесети май през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Лидия Ант. Георгиева
при участието на секретаря Ирена С. Стоянова
като разгледа докладваното от Лидия Ант. Георгиева Административно
наказателно дело № 20251880200038 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба подадена от ЕТ „...“, ЕИК: ..., представляван от
К. Т. К., против Наказателно постановление № ... от 10.02.2025 г., издадено от
заместник-председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически
надзор /ДАМТН/, с което на жалбоподателя за нарушение на чл. 8а, ал. 3 от
Закона за чистотата на атмосферния въздух /ЗЧАВ/, вр. чл. 4, ал. 1 от
НИКТГИБОУРНТК, е наложено на основание чл. 83, ал. 1 от ЗАНН, вр. чл.
43а, ал. 3 и чл. 34, ал. 6 от ЗЧАВ административно наказание „имуществена
санкция“ в размер от 30 000 лв. /тридесет хиляди лева/.
В жалбата се излага несъгласие с констатациите в наказателното
постановление и се иска от съда да го отмени изцяло като неправилно,
незаконосъобразно и издадено при допуснати нарушения на материалния и
процесуалния закон. Твърди се, че жалбоподателят не е субект на
административнонаказателната отговорност, вменена му с обжалваното
наказателно постановление, както и че обвинението не е доказано. В
проведеното открито съдебно заседание от 20.05.2025 г., пълномощникът на
жалбоподателя поддържа жалбата и излага аргументи в насока недоказаност
на процесното административно нарушение, обуславящи отмяна на
атакуваното наказателно постановление.
В депозирано становище вх. 1739 от 09.05.2025 г.,
административнонаказващият орган оспорва жалбата и моли процесното
наказателно постановление да бъде потвърдено. Моли също да му бъдат
присъдени разноски за юрисконсултско възнагражение и прави възражение за
1
прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение, претендирани от
жалбподателя. В проведеното открито съдебно заседание, АНО не се явява и
не изпраща представител.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема следното от фактическа
страна:
На 15.11.2024 г. ЕТ „...“, ЕИК: ... доставило на „...“ ЕООД твърди горива
– въглища с тегло от 26,400 кг., за което била изготвена товарителница № ... от
14.11.2024 г. За извършената доставка ЕТ „....“ издало фактура №.... от
18.11.2024 г.
На 20.11.2024 г. свидетелите Г. С. Р. и А. И. Р. – служители на
Регионален отдел „Контрол на качеството на горивата за битово отопление –
Западна България“ /РО ККГБО – ЗБ/ извършили проверка на обект „магазин
за строителни материали“, находящ се в гр. С., ул. „...“ № ..., стопанисван от
„...“ ЕООД. Проверката била обективирана в Протокол за проверка и вземане
на проби от горивата за битово отопление № .../20.11.2024 г. В Протокола било
посочено, че е „несъотносимо към проверката“ дали разпространяваното
твърдо гориво – въглища отговаря/не отговаря на изискванията за опаковане,
съгласно чл. 4, ал. 1 от НИКТГИБОУРНТК, както и че при проверката не са
взети проби от твърдото гориво - въглища. Констатирано е, че към датата на
проверката е налично твърдо гориво за битово отопление – въглища, от 26400
kg в насипно състояние, което е доставено с фактура № ..../18.11.2024 г. На
място в обекта бил свидетелят П. П. П. – управител на „...“ ЕООД, който след
поискване предоставил на държавните служители от РО ККГБО – ЗБ
сканирано копие от фактура № .../18.11.2024 г., декларация за съответствие на
качеството на твърдите горива №... от 04.01.2023 г., издадена от „...“ ООД,
ЕИК – ..., както и сертификат за качество № ... от 28.12.2022 г. Свидетелят П.
също декларирал писмено, че към 20.11.2024 г. в обект „магазин за строителни
материали“, находящ се в гр. С., ул. „...“ № .... има наличност на горива за
битово отопление – въглища в количество от 26 400 кг., неопаковани, в
насипно състояние с Декларация за съответствие № ... от 04.01.2023 г. Въз
основа на представените доказателства държавните служители преценили, че
ЕТ „......“, в качеството му на разпространител, на 18.11.2024 г. е
разпространило чрез продажба твърдо гориво за битово отопление – въглища,
които не са в запечатана опаковка с тегло 25 kg (до -1%).
Предвид констатираното нарушение е изпратена покана до ЕТ „...“, изх.
№ ...от 22.11.2024 г., негов представител да се яви в сградата на Регионален
отдел „Контрол на качеството на горивата за битово отопление – Западна
България“, гр. С., на дата 16.12.2024 г., от 09,00 до 12,00 часа, за съставяне и
връчване на АУАН. Поканата е получена от представител на ЕТ „...“ на
12.12.2024 г. На горепосочените дата и време се явил представител на
жалбоподателят, чието пълномощно контролните органи преценили като
невалидно. Предвид това АУАН бил съставен в отсъствие на нарушителя.
След като му бил връчен, жалбоподателят депозирал възражение срещу АУАН
в срока по чл. 44 от ЗАНН, което не било уважено и било издадено процесното
Наказателно постановление № ... от 23.03.2022 г. на заместник-председателя
на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор – гр. С.
2
Горната фактическа обстановка съдът приема за безспорно доказана въз
основа на събраните писмени доказателства: Акт за установяване на
административно нарушение /АУАН/ № .... от 16.12.2024 г.; Протокол за
проверка и вземане на проби от горивата за битово отопление № .../20.11.2024
г.; фактура № .../18.11.2024 г.; декларация за съответствие на качеството на
твърдите горива № ... от 04.01.2023 г., издадена от „Ритъм-4-ТБ“ ООД, ЕИК –
BG *********; сертификат за качество № T2212012/HC-PD-SY от 28.12.2022
г.; Заповед № ... от 17.02.2025 г., издадена от Председателя на ДАМТН;
Заповед № .../16.06.2022 г., както и всички други писмени материали,
съдържащи се в приложената административнонаказателна преписка,
изготвена във връзка с обжалваното Наказателно постановление № ... от
10.02.2025 г., издадено от заместник-председателя на Държавна агенция за
метрологичен и технически надзор /ДАМТН/. В тази насока са и
свидетелските показания на разпитаните по делото свидетели: Г. С. Р., А. И. Р.
и П. П. П., които съдът цени в цялост като логични, последователни,
безпротиворечиви и съответстващи на останалия събран доказателствен
материал.
От приложения по делото оригинал на Акт за установяване на
административно нарушение №.... от 16.12.2024 г., съставен от св. Г. Р., на
длъжност старши инспектор в РО ККГБО – ЗБ, се установява обективираната
в него фактическа страна на нарушението, както и отразената като нарушена
разпоредба от ЗЧАВ.
От представените и приети по делото Заповед № .... от 17.02.2025 г.,
издадена от Председателя на ДАМТН и Заповед № ..../16.06.2022 г., се
установява, че процесните АУАН и Наказателното постановление за изготвени
от компетентни органи.
Видно от Протокол за проверка и вземане на проби от горивата за
битово отопление № .../20.11.2024 г., на 20.11.2024 г. св. Р. и Р. са извършили
проверка на обект „магазин за строителни материали“, с адрес: гр. С., ул. „...“
№ ..., стопанисван от „...“ ЕООД. В цитирания Протокол за проверка е
посочено, че въз основа на декларация, подписана от П. П. – управител на „...“
ЕООД от 20.11.2024 г. и фактура № ..../18.11.2024 г. са констатирали, че в
проверявания обект е налично твърдо гориво за битово отопление – въглища с
тегло от 26, 400 кг. в насипно състояние. Посочено е също, че при извършената
проверка не са взети проби от твърдо гориво – въглища.
Разпитан в качеството на свидетел, св. Г. Р. посочва, че на 20.11.2024 г.,
заедно с неговия колега св. А. Р. са извършили проверка на обект на адрес: гр.
С., ул. „....“ №...., стопанисван от „...“ ЕООД, където са установили въглища в
насипно състояние. На място св. П. – управител на „....“ ЕООД им предоставил
документи, отнасящи се за установените въглища - фактура № .../18.11.2024 г.,
издадена от ЕТ „....“, декларация за съответствие на качеството на твърдите
горива № ... от 04.01.2023 г., издадена от „...“ ООД, ЕИК – .... и сертификат за
качество № .... от 28.12.2022 г. Св. Р. посочва, че при съставяне на акта за
извършеното нарушение, той е посочил, че същото е извършено на датата на
съставяне на фактурата – 18.11.2024 г. Посочва, че не може да знае кога е
извършено разпространението, както и че то може да е било извършено на
друга дата. Св. Р. посочва също, че не е присъствал при доставянето на
въглищата от ЕТ „.......“ на „........“ ЕООД, поради което не знае дали при
3
доставката им те са били в насипно състояние или са били опаковани.
Посочва, че при извършване на проверката не са били взети проби от
установените в обекта въглища. Твърди също, че е съставил АУАН в отсъствие
на нарушителя, тъй представителят на ЕТ „....“, който се е явил в сградата на
Регионален отдел „Контрол на качеството на горивата за битово отопление –
Западна България“ в гр. С., за съставяне на АУАН не е представил валидно
пълномощно.
В своите свидетелски показания, св. А. Р. потвърждава заявените от св.
Р. обстоятелства относно извършената проверка на обект на адрес: гр. С., ул.
„...“ № ..., стопанисван от „....“ ЕООД, където са установени въглища в
насипно състояние. Св. Р. потвърждава, че за дата на нарушението е приета
датата на изготвяне на фактурата, както и че при извършване на проверката не
са били взети проби от установените в обекта твърди горива- въглища.
Разпитан в качеството на свидетел П. П. – управител на „....“ ЕООД
посочва, че при извършената проверка от служителите на РО ККГБО – ЗБ, те
са установили наличните в неговия склад въглища. Св. П. твърди, че
въглищата били доставени в неговия обект от ЕТ „....“ на 15.11.2024 г. Той
посочва също, че на 18.11.2024 г. ЕТ „....“ не му е доставяло въглища. Св. П.
твърди също, че не знае дали въглищата са били доставени в насипно
състояние или са били пакетирани, тъй като не е присъствал при извършване
на доставката. Сочи, че в търговските му отношения с ЕТ „....“ се е установила
практика първо да се доставят въглищата, след което да се изготвя фактурата,
която се изпраща от ЕТ „...“ на ел. поща на „...“ ЕООД, както е станало и в
настоящия случай. Св. П. твърди, че за извършената доставка на 15.11.2024 г.,
той е получил на ел. си поща сканирано копие от фактура № .../18.11.2024 г.,
издадена от ЕТ „....“, която е предоставил на контролните органи. Посочва и че
не знае дали в обекта е имало и други въглища, освен доставените от
жалбоподателя, както и че винаги когато остане малко количество въглища
прави доставка за нови, за да не свършват.
Съдът кредитира свидетелските показания на разпитаните по делото
свидетели като логични, последователни, безпротиворечиви и съответстващи
на останалия събран доказателствен материал.
С оглед гореизложеното, то съдът счита, че се опровергава
собственоръчно направеното изявление от 20.11.2024 г. на св. П.,
обективирано във фактура № .../18.11.2024 г., че въглищата са предоставени в
насипно състояние, доколкото в дадените пред съда свидетелски показания св.
П. ясно и категорично заявява, че не знае дали въглищата са били доставени в
насипно състояние или са били пакетирани, тъй като не е присъствал при
извършване на доставката. В тази връзка съдът не кредитира горепосоченото
собственоръчно изявление на св. П., обективирано във фактура №
.../18.11.2024 г.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи :
По допустимостта на жалбата:
Съдът приема, че законоустановеният срок за обжалване на
наказателното постановление е спазен, тъй като
административнонаказващият орган не е представил доказателства за
4
връчването на НП на жалбоподателя. Доказателствената тежест лежи върху
наказващия орган (арг. от чл. 84 ЗАНН вр. с чл. 103, ал. 1 НПК), а
задължението да се докаже спазването на четИ.десетдневния срок лежи върху
оспорилия наказателното постановление. Невъзможността да се докаже
надлежното връчване на наказателното постановление, винаги следва да се
тълкува в полза на жалбоподателя. Жалбата е подадена от процесуално
легитимирана страна, против акт, подлежащ на самостоятелен контрол по
съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на
разглеждане по същество.
По основателността на жалбата:
Разгледана по същество жалбата е основателна.
За да бъде ангажирана административнонаказателна отговорност
спрямо едно лице е необходимо да са налице няколко кумулативно предвидени
от закона предпоставки: на първо място следва да е извършено
административно нарушение /действие или бездействие/, което нарушава
определена законова разпоредба. То следва да е извършено виновно и да е
обявено от закона за наказуемо с административно наказание по
административен ред. На второ място, по безспорен и категоричен начин е
необходимо да бъде установено авторството на деянието. На трето място е
необходимо да са спазени формалните изисквания на чл. 34 от ЗАНН, относно
предпоставките за образуване на административно наказателното
производство и сроковете за завършването му, както и издадените АУАН и НП
да отговарят на формалните изисквания и да съдържат предвидените в закона
реквизити. Съгласно чл. 57, ал. 1 ЗАНН, наказателното постановление трябва
да съдържа: данни за нарушителя; описание на нарушението; датата и
мястото, където е извършено; обстоятелствата, при които е извършено, както и
доказателствата, които го потвърждават; законните разпоредби, които са били
нарушени виновно; вида и размера на наказанието; отегчаващите и
смекчаващите обстоятелства; разпореждането с веществените доказателства;
размера на обезщетението, както и в какъв срок и пред кой съд подлежи на
обжалване.
Съдът, предвид вмененото му задължение за цялостна проверка на
атакуваното наказателно постановление и АУАН, констатира следното: по
отношение спазването на процесуалните правила - и при съставянето на акта
за установяване на административно нарушение и при издаването на
наказателното постановление са спазени всички срокове и процедури по
ЗАНН, като са спазени и преклузивните срокове по чл. 34 ЗАНН. АУАН и НП
са издадени от компетентни органи съгласно приложените по делото Заповед
№ 2010-104 от 17.02.2025 г., издадена от Председателя на ДАМТН и Заповед
№ А-406/16.06.2022 г. При съставяне на АУАН, а впоследствие при издаване
на обжалваното НП, не са допуснати съществени процесуални нарушения,
водещи до нарушаване правото на защита на жалбоподателя. Спазени са
разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. В АУАН и НП са посочени датата и
мястото на извършване на нарушението, обстоятелствата, при които е
извършено, пълно, точно, ясно и в достатъчна степен е индивидуализирано
вмененото на въззивника административно нарушение, позволяващо на
жалбоподателя да разбере в какво е обвинен и срещу какви факти да се
защитава.
5
Следва да се посочи, че в тежест на административнонаказващия орган
(по аргумент от чл. 84 ЗАНН, във връзка с чл. 83, ал. 1 НПК), тъй като именно
той е субектът на административнонаказателното обвинение, е да докаже по
безспорен начин пред съда, с всички допустими доказателства, че има
административно нарушение и че то е извършено виновно от лицето,
посочено като нарушител (така и ППВС № 10/1973 г.). Това произтича и от
разпоредбата на чл. 84 ЗАНН, който препраща към НПК, а съгласно чл. 16
НПК, обвиняемият (в случая нарушителят) се счита за невиновен до доказване
на противното.
В настоящия случай, административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя е ангажирана за това, че: на 18.11.2024 г., в качеството му на
разпространител на твърди горива за битово отопление – въглища по смисъла
на § 1, т. 45 от ДР на ЗЧАВ е разпространявало, чрез продажба твърдо гориво
за битово отопление – въглища, които не са в запечатана опаковка с тегло 25
kg (до -1%), съставляващо административно нарушение на разпоредбите на
чл. 8а, ал. 3 от ЗЧАВ, вр. чл. 4, ал. 1 от НИКТГИБОУРНТК. За констатираното
нарушение, на основание чл. 83, ал. 1 от ЗАНН, вр. чл. 43а, ал. 3 и чл. 34, ал. 6
от ЗЧАВ му е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в
размер от 30 000 лв. /тридесет хиляди лева/.
Предвид гореизложеното, следва да бъде преценено наличието на
всички елементи от състава на нарушението по чл. 8а, ал. 3 от ЗЧАВ, вр. чл. 4,
ал. 1 от НИКТГИБОУРНТК.
Текстът на чл. 8а, ал. 3 от ЗЧАВ гласи, че се забранява предоставянето
и/или разпространението на твърди горива, които не отговарят на
изискванията за качество, опаковане и етикетиране, определени в наредбата по
ал. 1, която именно е процесната наредба. Правилата за опаковане, за които е
ангажирана отговорността на едноличния търговец са посочени в чл. 4, ал. 1
от НИКТГИБОУРНТК, съгласно която твърдите горива могат да бъдат
предоставяни на пазара и/или разпространявани, само ако са опаковани в
запечатана опаковка, с тегло от 25 kg, (до -1%), която не позволява тяхното
разсипване и промяна на качеството им. Следователно изпълнителното деяние
на процесното административно нарушение може да се изрази в две форми –
предоставяне на пазара и/или разпространение на твърди горива.
В оспорваното наказателно постановление изрично се приема, че като
разпространител ЕТ "..." разпространява чрез продажба твърдо гориво за
битово отопление – въглища. Съгласно легалната дефиниция, дадена в § 1, т.
44 от ДР на ЗЧАВ, разпространение на твърди горива е движението на
твърдите горива по веригата от производител, съответно от внос или
въвеждане, до разпространителя включително, а в § 1, т. 45 от ДР на ЗЧАВ е
посочено, че разпространител на твърди горива е лице, което етикетира,
пакетира, разпространява или извършва продажба на твърди горива за битово
отопление. Цитираните законови разпоредби водят на еднозначен извод, че
доколкото движението на твърдите горива от разпространителя се включва в
съдържанието на определението за разпространение, то и продажбата, като
част от дейността на разпространителя на твърди горива, попада в обхвата на
понятието разпространение. /в този смисъл Решение № 2112 от 23.11.2023 г.
на АдмС - Пловдив по к. а. н. д. № 2107/2023 г. и Решение № 868 от 12.05.2023
г. на АдмС - Пловдив по к. а. н. д. № 770/2023 г./. Предвид гореизложеното, не
6
намират правна основа аргументите на жалбоподателя за несъставомерност на
деянието с позоваване на понятията за разпространение и разпространител на
твърди горива, дадени в ЗЧАВ.
След анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства се
установява, че ЕТ „......“, ЕИК: .... и „...“ ЕООД са сключили договор за
продажба на 26,400 кг. твърди горива – въглища. Следва да се посочи, че
договорът за продажба е консенсуален договор, за чието сключване е
достатъчно постигането на съгласие от двете страни по правоотношението, а
действията по доставката на стоката и заплащането на цената са действия по
изпълнение на договора за продажба. От приложената по делото
товарителница сер. М № ...... и от свидетелските показания на св. П. П. се
установява, че процесните въглища са били доставени в обекта „магазин за
строителни материали“, стопанисван от „.........“ ЕООД на 15.11.2024 г.
Следователно датата на извършване на продажбата на твърдите горива е
преди или най- късно на 15.11.2024 г., доколкото дейността по доставка на
въглищата представлява изпълнение на продажбеното правоотношение.
Същевременно обаче обвинението, обективирано в процесното НП е за
извършено нарушение на 18.11.2024 г., а именно действие по
разпространяване на твърдо гориво за битово отопление – въглища, което не е
било съобразено с изискванията за опаковане, а не за разпространението на
твърдото гориво на 15.11.2024 г. Видно от свидетелските показания на св. Г. С.
Р. и А. И. Р. – служители на РО ККГБО – ЗБ, за дата на нарушението те са
приели датата, на която ЕТ „....“ е издал фактура № .... от 18.11.2024 г. по
повод извършената продажба. Този извод на контролните органи противоречи
на събраните доказателства по делото. Както вече беше посочено продажбата
не е извършена с издаването на фактурата на дата 18.11.2024 г., а е
осъществена преди това /най- късно на дата 15.11.2024 г., когато са предадени
стоките от продавача на купувача, съответно когато са индивидуализирани/. В
тази връзка процесната фактура представлява едностранно издаден документ
от продавача на купувача, в изпълнение на задълженията по Закона на
счетоводството, но не е меродавна в случая за датата на възникване на
продажбеното правоотношение.
Доколкото нито в акта, нито в постановлението се твърди нарушението
да е извършено на 15.11.2024 г., а конкретно на 18.11.2024 г., то съдът не
разполага с възможността да признае за безспорно установено извършено от
страна на жалбоподателя нарушение и да приложи правилно материалния
закон, тъй като това разминаване на практика представлява съществено
изменение на обстоятелствата, за които е ангажирана
административнонаказателната отговорност. Извън правомощията на съда е
по свой почин да подмени едни обстоятелства, които са съществени за
отговорността, с други. Гореизложеното обуславя извод за отмяна на
процесното наказателно постановление като незаконосъобразно поради
обективна несъставомерност на деянието за датата 18.11.2024 г., за която е
повдигнато процесното обвинение.
Същевременно, не се доказа по делото и извършеното разпространение
чрез продажба на твърдо гориво за битово отопление – въглища на 18.11.2024
г. да е извършено при нарушаване на правилата за опаковане съгласно чл. 4, ал.
1 НИКТГИБОУРНТК, което съставлява самостоятелно основание за отмяна на
7
процесното НП. В тази връзка следва да се посочи, че нито служителите на РО
ККГБО – ЗБ, нито управителя на „...“ ЕООД са възприели липсата на
изискванията на закона за опаковане към процесната дата. Констатираното от
тях се отнася до момента на проверката на 20.11.2024 г. и наличните тогава
твърди горива в обекта. В същия смисъл е и подписаната от св. П. П.
декларация, в която е отразено, че към датата на проверката /20.11.2024 г./
въглищата в стопанисвания от него обект са в насипно състояние. Въз основа
на горепосочените доказателства не могат да се направят изводи за предходно
неизпълнение на задължение на същите правила, тъй като същото е
предполагаемо, хипотетично и съвсем несигурно. Липсата на преки
доказателства, от които да се установи, че продадените въглища на 18.11.2024
г. са опаковани в нарушение на Наредбата, води до извод, че административно
наказателното обвинение почива на предположения. Фактите по нарушението
е недопустимо да се предполагат или да се извличат въз основа на тълкуване,
а следва да бъдат ясно и конкретно установени, което в процесния случай не е
сторено. Само това е достатъчно, за да обоснове незаконосъобразността на
оспореното наказателно постановление и да доведе до извод за неговата
отмяна.
В допълнение следва да се посочи, че от събраните по делото
доказателства не се достига до единствен и категоричен извод, че
установените при извършване на проверката от служителите на РО ККГБО –
ЗБ въглища са идентични с тези, които са доставени от ЕТ „....“ на 15.11.2024 г.
В тази връзка следва да се посочи, че по делото беше категорично установено,
че контролните органи не са взели проби от установеното от тях твърдо
гориво – въглища на датата на проверката 20.11.2024 г. В този смисъл е както
изготвения от тях Протокол за проверка и вземане на проби от горивата за
битово отопление № .../20.11.2024 г., в който изрично е отразено, че „при
извършената проверка не са взети проби от твърдо гориво – въглища“, така и
дадените от тях пред съда свидетелски показания. Предвид гореизложеното,
то единствено в тази насока е посоченото в декларацията, подписана от св. П.
в деня на проверката, в която същият е отразил, че установените в обекта
въглища се отнасят към Декларация за съответствие № ... от 04.01.2023 г.
Съдържанието на тази декларация обаче се опровергава от свидетелските
показания на св. П., доколкото същият заявява, че не може да каже с
категоричност дали в склада на обекта е имало и други въглища, освен
доставените му от ЕТ „....“. Предвид гореизложеното, съдът счита за
недоказано обстоятелството, че установените при извършване на проверката и
отразени в процесните АУАН и НП въглища са идентични с тези, които са
доставени от жалбоподателя. Недопустимо е фактите, включени в предмета на
доказване да се извличат въз основа на предположения. Гореизложеното
съставлява още едно основание за отмяна на процесното наказателно
постановление.
По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че
деянието, за което е ангажирана административнонаказателната отговорност
на жалбоподателя не е доказано от обективна страна, което налага отмяна на
процесното наказателно постановление.
По разноските:
На основание чл. 63д от ЗАНН страните имат право на присъждане на
8
разноски в настоящото производство по реда на АПК, който с разпоредбата на
чл. 144 препраща към чл. 78 ГПК. С оглед изхода на делото, право на
присъждане на разноски се е породило в полза на жалбоподателя.
Представени са доказателства за строени разноски от жалбоподателя за
адвокатско възнаграждение в размер от 3000 лева.
Административнонаказващият орган е направил своевременно възражение за
прекомерност на разноските, направени от жалбоподателя, което съдът счита
за частично основателно. При определяне размера на дължимото адвокатско
възнаграждение съдът съобрази от една страна фактическата и правна
сложност на делото, големият материален интерес и процесуалната активност
на пълномощника на жалбоподателя, а от друга обстоятелството, че делото е
приключило в едно заседание. Съобразно горепосочените доводи, съдът счита,
че адвокатското възнаграждение следва да бъде редуцирано до 2500 лева. С
оглед гореизложеното, административнонаказващият орган следва да бъде
осъден на заплати сторените от жалбоподателя разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение в размер от 2500 лева.
По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № .... от 10.02.2025 г., издадено
от заместник-председателя на Държавна агенция за метрологичен и
технически надзор /ДАМТН/, с което на ЕТ „...“, ЕИК: ..., представляван от К.
Т. К. за нарушение на чл. 8а, ал. 3 от Закона за чистотата на атмосферния
въздух /ЗЧАВ/, вр. чл. 4, ал. 1 от НИКТГИБОУРНТК, е наложено на основание
чл. 83, ал. 1 от ЗАНН, вр. чл. 43а, ал. 3 от ЗЧАВ и чл. 34, ал. 6 от ЗЧАВ
административно наказание „имуществена санкция“ в размер от 30 000 лв.
/тридесет хиляди лева/.
ОСЪЖДА Държавна агенция за метрологичен и технически надзор
/ДАМТН/ да заплати на ЕТ „....“, ЕИК: ...., представляван от К. Т. К. сума в
размер от 2500 лв. /две хиляди и петстотин лева/, представляваща разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение в настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд – София област в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните по реда на АПК, на касационните основания, предвидени в НПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Своге: _______________________
9