№ 8897
гр. София, 16.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 148 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:СТОЙЧО Т. ПОПОВ
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИЛ. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от СТОЙЧО Т. ПОПОВ Гражданско дело №
20241110136457 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 ГПК.
Съдът е сезиран с предявен от „Ирида-2017“ ЕООД срещу
„Техноенергострой“ ЕООД положителен установителен иск с правна
квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 232, ал. 2 ЗЗД да бъде признато за
установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 18735,00 лева,
представляваща главница за неплатени задължения за ползване на леглова
база в периода от м. юли 2023 г. до м. октомври 2023 г., за което са издадени
фактури с фактури с № **********/17.07.2023 г. за сумата от 2580,00 лв., №
**********/07.08.2023 г. за сумата от 1540,00 лв., № **********/21.08.2023 г.
за сумата от 1830,00 лв., № **********/12.09.2023 г. за сумата от 2970,00 лв.,
№ **********/20.09.2023 г. за сумата от 2225,00 лв., № **********/02.10.2023
г. за сумата от 3260,00 лв., № **********/23.10.2023 г. за сумата от 3710 лв. и
№ **********/27.10.2023 г. за сумата от 620,00 лв., ведно със законна лихва за
период от 28.03.2024 г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ЧГД № 18450/2024 г. по описа на
СРС, III ГО, 148 гр. с.
Ищецът твърди, че предметът му на дейност е да предлага и хотелиерски
услуги в къща за гости, находяща се на адрес: АДРЕС. Сочи, че през лятото на
1
2024 г. във фирмата пристигнало лицето Т.Г.С., който се представил като
служител на фирма „Техноенергострой“ ЕООД, гр. София и в хода на
разговора същият заявил, че фирмата има сключени договори за извършване
на ремонтни дейности в Южна Промишлена зона и „Бургасбус“ гр. Бургас,
като за целта било необходимо да бъде осигурено нощуването на
командированите работници от фирмата. Твърди, че уговорката им била да
бъде извършено плащане в края на всяка седмица според броя на нощувките и
представена фактура, отразяваща уговорената цена. Посочва, че
съгласнодоговореностите първите две седмици Синапов е извършвал
плащането, подписвал се на изготвената фактура и му предоставял дължимата
сума, а следващите две седмици парите били превеждани директно от
фирмата по банков път. Сочи, че престоят на различни групи работници на
фирмата „Техноенергострой“ ЕООД продължил от 6.06.2023 г. до 23.10.2023
г., когато приключила тяхната дейност. Твърди, че редовно изготвял и
представял фактури, които били подписвани от Синапов, но той обяснил, че
фирмата „Техноенергострой“ ЕООД е в затруднение и сумите бъдат заплатени
по късно, като по този начин се натрупала неплатена сума в размер на
18735,00 лева с включен ДДС. С оглед изложеното моли за уважаването на
предявения иск и присъждането на сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от
ответното дружество.
Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните
и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в
тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа и
правна страна:
Предявен е положителен установителен иск с правна квалификация чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 232, ал. 2 ЗЗД.
Същият е процесуално допустим, родово и местно подсъден на СРС, като
е подаден в срока по чл. 415 ГПК.
Основателността на исковата претенция е обусловена от кумулативното
наличие на следните предпоставки (юридически факти), а именно: валидно
облигационно правоотношение между страните, породено от сключен между
тях договор за наем, по силата на който ищецът е предоставил на ответника за
възмездно ползване леглова база в къща за гости, находяща се на адрес:
2
АДРЕС; ищецът е изправна страна по договора, т. е. че е изпълнил
задълженията си по него; размера на наемната цена, както и настъпване
изискуемостта на вземанията.
В тежест на ищеца е било да установи при условията на пълно и главно
доказване наличието на тези предпоставки. В тежест на ответника е било да
установи положителния факт на плащането на дълга.
По делото са представени 8 броя фактури с № **********/17.07.2023 г. за
сумата от 2580,00 лв., № **********/07.08.2023 г. за сумата от 1540,00 лв., №
**********/21.08.2023 г. за сумата от 1830,00 лв., № **********/12.09.2023 г.
за сумата от 2970,00 лв., № **********/20.09.2023 г. за сумата от 2225,00 лв.,
№ **********/02.10.2023 г. за сумата от 3260,00 лв., № **********/23.10.2023
г. за сумата от 3710 лв. и № **********/27.10.2023 г. за сумата от 620,00 лв.,
от които се установява, че същите са издадени от ищеца с получател
ответника, за услуга – нощувки, за периода от м. юли 2023 г. до м. октомври
2023 г. Фактурите са представени в оригинал в заповедното производство.
Посочените фактури носят подпис на представител на ответника, като същият
не ги е оспорил.
Доколкото във фактурите е положен подпис от името на ответника, респ.
същите не са оспорени своевременно от същия, не е оспорена своевременно и
представителната власт на лицето, което е положило подпис от името на
ответника, същите представляват доказателство за както за наличието на
възникнало облигационно правоотношение между страните, така и за
наличието на отразените в тях задължения. Приложение намира презумпцията
на чл. 301 ТЗ, доколкото ответникът е получил препис от процесните фактури
на 01.07.2024 г. и не се е противопоставил нито веднага след узнаването, нито
към настоящия момент, респ. счита се, че при това положение ответникът е
потвърдил действията, извършени от негово име, дори да са били извършени
без представителна власт. В този смисъл е и практиката на ВКС (например
Решение № 67 от 31.07.2015 г. на ВКС по т. д. № 631/2014 г., II т. о., ТК).
Предвид изложеното съдът намира, че исковата претенция е установена
както по своето основание, така и по размер, и следва да се уважи изцяло.
Следва да се посочи, че ответникът е получил препис от исковата молба и
от доказателствата към нея на 01.07.2024 г., като в срока по чл. 131 ГПК не е
подал отговор на исковата молба, редовно призован е за първото по делото
3
открито съдебно заседание на 04.12.2024 г., не е оспорил исковата молба и
приложените към нея доказателства, не е изпратил процесуален представител
в проведеното на 18.02.2025 г. о. с. з. и не е направил искане делото да се гледа
в негово отсъствие.
По делото на 19.02.2025 г. е постъпило писмо от ответника на ел. адрес на
СРС чрез адв. Румен Илиев с молба делото да бъде отложено за друга дата
поради внезапно заболяване. Писмото е постъпило в съда и е докладвано на
председателя на съдебния състав след приключване на о. с. з. на 18.02.2025 г.,
в което делото е било обявено за решаване, същевременно изхожда от адвокат
без пълномощно по делото, респ. към писмото не са представени
доказателства за наличието на уважителни причини за неявяването на
представител на ответника, последният е бил призован за о. с. з. на 04.12.2024
г., респ. разполагал е с два месеца и половина, за да организира защитата си,
можел е да упълномощи адвокат или да изрази писмено становището и
исканията си, а вместо това е възприел поведение, изразяващо се в
процесуално бездействие.
По отношение на разноските:
При този изход на делото право на разноски има само ищеца. Ищецът
претендира и доказва разноски в общ размер на 1749,40 лв., от които за
заповедното производство – 374,70 лв. за ДТ и 1000,00 лв. за адвокатско
възнаграждение, както и за исковото производство – 374,70 лв. за ДТ, които на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да се присъдят изцяло.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че „Техноенергострой“ ЕООД, ЕИК
********* на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 232, ал. 2 ЗЗД дължи на
„Ирида-2017“ ЕООД, ЕИК *********, следните суми, а именно: сумата от
18735,00 лева, представляваща главница за неплатени задължения за ползване
на леглова база в периода от м. юли 2023 г. до м. октомври 2023 г., за което са
издадени фактури с фактури с № **********/17.07.2023 г. за сумата от
2580,00 лв., № **********/07.08.2023 г. за сумата от 1540,00 лв., №
**********/21.08.2023 г. за сумата от 1830,00 лв., № **********/12.09.2023 г.
за сумата от 2970,00 лв., № **********/20.09.2023 г. за сумата от 2225,00 лв.,
4
№ **********/02.10.2023 г. за сумата от 3260,00 лв., № **********/23.10.2023
г. за сумата от 3710 лв. и № **********/27.10.2023 г. за сумата от 620,00 лв.,
ведно със законна лихва за период от 28.03.2024 г. до изплащане на
вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по
ЧГД № 18450/2024 г. по описа на СРС, III ГО, 148 гр. с.
ОСЪЖДА „Техноенергострой“ ЕООД, ЕИК ********* на основание чл.
78, ал. 1 ГПК да заплати на „Ирида-2017“ ЕООД, ЕИК ********* сумата от
1749,40 лв., представляваща разноски в заповедното и исковото
производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5