№ 250
гр. Велико Търново , 15.07.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ в закрито заседание на петнадесети юли, през две хиляди двадесет
и първа година в следния състав:
Председател:ПЕТЯ СТОЯНОВА
Членове:АЛЕКСАНДЪР ГРИГОРОВ
ДИАНА ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от АЛЕКСАНДЪР ГРИГОРОВ Въззивно частно
наказателно дело № 20214000600237 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.440 ал.2 вр. Глава ХХІІ от НПК.
С определение от 24.06.2021г. ПОС в открито заседание по
ЧНД№405/2021г. на основание чл.437 и сл. от НПК е постановил: Оставя без
уважение молбата на лишения от свобода В. ИВ. М. за условно предсрочно
освобождаване от изтърпяване на наказание „Лишаване от свобода“ в Затвора
- Плевен по НОХД №2684/2018 година, по описа на Районен съд - Плевен.
Недоволен от постановеното определение е останал В. ИВ. М., като го
обжалва с твърдения за неправилност и иска да бъде отменен и се постанови
условно предсрочно освобождаване.
Съдът, след като обсъди доказателствата по делото, доводите на
страните и правилността на атакувания съдебен акт, намира за установено
следното:
По допустимостта на жалбата.
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна
страна и в установения от закона срок. Видно е от датата на печата, че
жалбата до ВТАС е с дата 29.06.2021г. Това означава, че 7-дневния срок за
обжалване по чл.342 ал.1 от НПК е спазен.
По основателността на жалбата.
За да постанови крайния си извод ПОС е изложил следните
съображения: Лишеният от свобода В. ИВ. М. изтърпява наказание по НОХД
1
№2684/2018 година по описа на Районен съд - Плевен, в размер на
ЕДИНАДЕСЕТ месеца лишаване от свобода. Начало на наказанието
15.03.2021 година. Към 24.06.2021 година лишеният от свобода е изтърпял
фактически седем месеца и дванадесет дни. Неизтърпян остатък към
01.07.2021 година - три месеца и единадесет дни. Съдът намира, че от
събраните доказателства, не може да се направи извод, че са налице и двете
кумулативни предпоставки на закона за УПО на лишения от свобода. Същият
е изтътрял повече от половината от наложеното му наказание, с което е
изпълнена първата предпоставка от закона. От събираните доказателства, не
може да се направи извод, че е налице и другата предвидена в закона
предпоставка за УПО, а именно че същият се е поправил. От становището на
администрацията на затвора - Плевен, както и от разпитания свидетел в
съдебно заседание, се установява че се отчита известна промяна в риска от
рецидив и вреди към обществото, като същият първоначално е оценен на 46
точки, а към момента 39 точки, т.е. спаднал е с 4 пункта, поради което съдът
счита, че е налице незначителна промяна в тази посока. Установени са
известни положителни промени в нагласите и начинът на мислена на лишения
от свобода, като в същото време се установява, че е полагал труд, но и че по
време на престоя му в затвора, изобщо не е бил включен в никакви
корекционни програми и мероприятия, свързани с конкретното престъпление
което е извършил. Следва да се има предвид и че на практика преди това е
търпял отново наказание „Лишаване от свобода“ в по-дълъг срок (3
години) и то за същите по вид престъпления, като това за което в момента
търпи наказание „Лишаване от свобода“. Лишеният от свобода е
награждаван, не е наказван, но и същият се е включил единствено и само в
полагане на труд, което може да се приеме, като привидно желание за
промяна, тъй като му носи единствено и само облаги, а именно облекчаване
на режима или възможност за УПО. Доброто поведение в затвора, участието
в трудови мероприятия, липсата на нарушение е правило при изпълнение на
наказанията, а не изключение, което да води автоматично до УПО, като в
същото време, това следва да свидетелства за поправяне на затворника.
Обстоятелството, че към момента са изпълнени заложните цели според
корекционния план, не е достатъчно условие да се приеме, че са налице
предпоставките за УПО, още повече след като се установява, че не е
извършвана никаква корекционна работа със същият и той не е участвал в
нито една програма, конкретно свързана с корекция на поведението му във
връзка с престъплението, за което му е наложено това наказание.
Предвид изложеното, съдът намира, че не е налице втората предвидена
в закона такава, а именно с поведението си същият да е доказал в достатъчна
степен, че се е поправил.
При горните фактически и правни съображения в съдебния акт
оплакванията в жалбата се свеждат до следното: Атакуваното определение
е неправилно, поради което следва да се отмени и да бъде освободен условно
2
предсрочно осъдения. В тази насока се посочва, че не е наказван, изпълнява
си задълженията, участва във всички програми които са му предложени и не
разбира какво може да направи повече, за да покаже, че се е поправил. Риска
от рецидив е нисък в размер на 39 точки.
Във връзка с горните мотиви на ПОС и оплакванията в жалбата
следва да се посочи следното: За да бъде постановено условно предсрочно
освобождаване по реда на чл. 437-440 от НПК при материалноправните
условия, регламентирани в чл. 70-73 от НК, в аспекта на чл. 70, ал. 1 от НК,
предпоставките са: 1. Лицето да е изтърпяло фактически не по-малко от 1/2
от наложеното наказание и не по-малко от 2/3 от наложеното наказание в
случаите на опасен рецидив; 2. Осъденият следва да е дал доказателства за
своето поправяне.
При преценка на горните законови условия следва да се имат предвид
някои виждания в Постановление № 7 от 27. VI. 1975 г., Пленум на ВС, изм. с
Постановление № 7 от 6. VII. 1987 г., които не са засегнати от промените в
НК и НПК впоследствие, а именно: Констатацията, че предлаганият за
условно предсрочно освобождаване осъден е показал примерно поведение,
следва да се основава на данни за съзнателно и активно положително
отношение към режимните изисквания, вътрешния ред, дисциплината и
законността. При разглеждане на предложенията за условно предсрочно
освобождаване от изтърпяване на наказание съдът, когато това е необходимо,
може да събира и други доказателства извън приложените към преписката
такива. (Изм. т. 7, постановление № 7/87 г., Пл.). При приложението му
спрямо лица с предишни осъждания да се преценяват дали те
действително са се поправили. При изчисляване размера на фактически
изтърпяното наказание лишаване от свобода съдилищата следва да имат
предвид следното: а) под "наложено" наказание по смисъла на чл. 70 НК
следва да се разбира наказанието, определено с присъдата, независимо дали
след това срокът му е намален чрез частично помилване или чрез зачитане на
положен общественополезен труд по смисъла на чл. 41, ал. 3 НК; б) за
"фактически" изтърпяно наказание се счита срокът на пребиваването на
осъдения в местата за изтърпяване наказанието лишаване от свобода,
признатото предварително задържане и времето, прекарано в домашен
отпуск. При решаване въпроса за основанията за условно предсрочно
освобождаване съдът не може да се позовава на обстоятелствата по чл. 54 и
3
55 НК, както и на квалифициращите деянието признаци, които се вземат
предвид при постановяването на присъдата. Член 70 НК изисква осъденият
през време изтърпяването на наказанието да е дал доказателства, че се е
поправил.
Горното следва да се съобразява в аспекта на чл. 439а от НПК, който
посочва, че доказателства за поправянето са всички обстоятелства, които
сочат за положителната промяна у осъдения по време на изтърпяване на
наказанието, като доброто поведение, участието в трудови, образователни,
обучителни, квалификационни или спортни дейности, в специализирани
програми за въздействие, общественополезни прояви. Още съгласно
посочената разпоредба доказателствата за поправянето се установяват от
оценката за осъдения по чл. 155 от Закона за изпълнение на наказанията и
задържането под стража, работата по индивидуалния план за изпълнение на
присъдата по чл. 156 от същия закон, както и от всички други източници на
информация за поведението на осъдения по време на изтърпяване на
наказанието. Законодателят е ограничил възможността на съда при
преценката на поправянето с разпоредбата на чл. 439а ал. 3 от НПК, съгласно
която неприлагането на мерки за поощрение, неучастието в програми и
дейности по ал. 1, когато такива не са били достъпни за осъдения, или
размерът на неизтърпяната част от наказанието не могат да бъдат единствени
основания за отказ от постановяване на условно предсрочно освобождаване,
без да се изследва цялостно поведението на осъдения по време на
изтърпяване на наказанието.
Следва да се отбележи, че в аспекта на горното, ПОС е обсъдил всички
относими въпроси във връзка с искането за постановяване на условно
предсрочно освобождаване. Настоящата инстанция споделя напълно
мотивите на ПОС и може да добави само следното: Съгласно цитираното
Постановление № 7 от 27. VI. 1975 г., Пленум на ВС, изм. с Постановление №
7 от 6. VII. 1987 г. при приложението на условно предсрочно освобождаване
спрямо лица с предишни осъждания следва да се преценява дали те
действително са се поправили. В случая осъденият е за втори път в затвора.
Наказанието, което търпи е по пореден шести съдебен акт, с който му се
налага наказание лишаване от свобода. На този фон изложените в жалбата
оплаквания и твърдения, че осъденият се е поправил в степен, позволяваща
постановяване на условно предсрочно освобождаване са неприемливи. Видно
е, че снижаването на риска от рецидив е в минимален размер. Съгласно чл.70
ал.1 от НК не е достатъчно да се констатира поправяне в някаква степен, а е
4
необходимо осъденият да е дал доказателства за своето поправяне. Това
означава да се констатира, че целта на наказанието е постигната в по-ранен
момент от пълния срок на присъдата.
На фона на изложеното жалбата е неоснователна.
Воден от горното и на основание чл.440 ал.2 вр. чл.345 вр. чл.341 ал.2 от
НПК, ВТАС
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА на основание чл.440 ал.2 вр. чл.345 вр. чл.341 ал.2 от
НПК определение от 24.06.2021г. на ПОС постановено по ЧНД№405/2021г., с
което е оставена без уважение молбата на лишения от свобода В. ИВ. М. за
условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на наказание „Лишаване
от свобода“ в Затвора - Плевен по НОХД №2684/2018 година, по описа на
Районен съд - Плевен.
Определението не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5