№ 47
гр. София, 15.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Николай Джурковски
Членове:Александър Желязков
Емилия Колева
при участието на секретаря Т. Т. Ставрева
в присъствието на прокурора Л. Ц. Р.
като разгледа докладваното от Емилия Колева Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20231000601401 по описа за 2023 година
С присъда № 170 от 31.10.2023г. по НОХД № 2489/2023г. Софийски градски съд, НО,
37 състав е признал подсъдимия К. К. Ш. / със снета по делото самоличност/ за виновен в
това, че на 24.11.2022 година в град *** на ул.„***“, пред № 7, в автомобил марка
„Мерцедес“, ДК № ********, без надлежно разрешително, /изискващо се съгласно
разпоредбата на чл.73, ал.1 и чл.30, във вр. с чл.4, ал.2 от Закона за контрол на наркотичните
вещества и прекурсорите и чл.1 от Наредбата за условията и реда за разрешаване на
дейностите по чл.73, ал.1 от ЗКНВП, във вр. с чл.30, във вр. с чл.4, ал.2 от ЗКНВП/, държал в
себе си с цел разпространение високорискови наркотични вещества - коноп /марихуана/, с
нето тегло 4,93 грама с процентно съдържание на активното вещество
/тетрахидроканабинол/ от 13 %, на стойност 29,58 лева, поради което и на основание
чл.354а, ал.1, изр.1, предл.4, във вр. с чл.55, ал.1, т.1 и във вр. с чл.55, ал.2 от НК го е осъдил
на една година лишаване от свобода и „глоба“ в размер на две хиляди и петстотин лева,
вносима в полза на Държавата.
На основание чл.66, ал.1 от НК съдът е отложил изпълнението на определеното на
подсъдимия К. К. Ш. наказание „една година лишаване от свобода“ с изпитателен срок от
три години.
На основание чл.354а, ал.6 от НК съдът е отнел в полза на държавата
предмета на престъплението коноп /марихуана/, с нето тегло 4,93 грама с процентно
съдържание на активното вещество /тетрахидроканабинол/ от 13 %, на стойност 29,58 лева.
На основание чл.189, ал.3 от НПК съдът е осъдил подсъдимия К. К.
Ш. да заплати по сметка на 03-то РУ при СДВР сумата от 72,21 лева -
1
разноски, направени в досъдебното производство, както и сумата от пет лева,
представляващи държавна такса в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист за събиране на наказанието „глоба“.
За проверка на присъдата в законния срок е постъпила въззивна жалба от адв.П.
К., защитник на подсъдимия К. Ш.. Поддържа, че присъдата е неправилна,
незаконосъобразна и постановена в нарушение на материалния и
процесуалния закон. Същата не почивала на събраните в хода на
производството доказателства. От показанията на разпитаните свидетели не
се установявала фактическата обстановка, твърдяна от прокуратурата. Били
приобщени доказателства, които разколебават обвинителната теза.
Подсъдимият е трудово ангажиран, няма предходни осъждания, никога не се
е занимавал с подобна дейност. Свидетелката, на която според прокуратурата,
е трябвало да продаде наркотично вещество, изобщо не го познава и никога
не го е виждала.
Моли да бъде отменена присъдата и бъде постановена нова, с която
на основание чл.304 от НПК да бъде оправдан подс.К. Ш..
По делото е постъпило и допълнение към въззивната жалба от
адв.К., с което се доразвиват доводите за неправилност и
незаконосъобразност на присъдата.
С въззивната жалба не се сочат и представят доказателства, не се правят
доказателствени искания.
В закрито заседание по реда на чл.327 и сл. от НПК не са допуснати
от въззивния състав разпит на подсъдимия или на свидетели.
По делото е постъпило допълнение към въззивната жалба и от
подс.К. Ш., с което се доразвиват доводите за необоснованост и
незаконосъобразност на присъдата.
В пледоарията си пред въззивния съд защитникът на подсъдимия Ш. -
адв.К., поддържа жалбата с допълненията към нея. Счита, че присъдата е
неправилна и незаконосъобразна. Моли да бъде отменена и бъде оправдан
подсъдимия, алтернативно делото да бъде върнато на първия съд, или бъде
намален размерът на наложените му наказания. Поддържа, че липсват
доказателства за вината на подсъдимия. Счита, че показанията на св.У. следва
да бъдат изключени от доказателствената съвкупност, тъй като същата не е
имала възможност да ползва адвокатска защита. Позовава се на показанията й
от съдебно заседание и от проведената между нея и подсъдимия очна ставка,
при които е заявила, че не е виждала той да изважда от себе си наркотично
вещество. Алтернативно моли за приложението на чл.9, ал.2 от НК, тъй като
наркотичното вещество е с изключително ниска стойност и самият деец с
много ниска степен на обществена опасност. Поддържа претенцията си за
преквалифициране на деянието в такова по чл.354а, ал.3 от НК, тъй като
липсват доказателства за целта на държането, а с оглед малкото количество на
наркотичното вещество, да се приложи чл.354а, ал.5 от НК, тъй като случаят е
маловажен по смисъла на чл.93, т.9 от НК.
2
Подс.Ш. в лична защита поддържа казаното от защитника си.
В пледоарията си пред въззивния съд представителят на САП оспорва
жалбата. Счита, че възприетата от първия съд от фактическа страна е
доказана от събраните и проверени доказателства.Счита, че правилно е бил
приложен законът при определяне на наказанието лишаване от свобода с
прилагането на чл.55 от НК. Моли да бъде потвърдена присъдата.
В последната си дума подсъдимият Ш. моли да бъде отменена
присъдата, тъй като бил жертва на лошо стекли се обстоятелства. Това, което
е било в него, било за лична употреба, тъй като има проблеми с рамото от
травми.
СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, след като прецени изложените
в жалбата и допълнението към нея доводи, като взе предвид становищата на
страните, и след като провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт
в съответствие с изискванията на чл.314 от НПК, намери следното:
Фактическата обстановка е подробно изяснена от
първоинстанционния съд. По делото са събрани в необходимия обем и по
съответния процесуален ред доказателствата, нужни за неговото правилно
решаване. Безспорно са установени всички факти, включени в предмета на
доказване, като въз основа на тях са направени правилни фактически изводи.
Поради това въззивната съдебна инстанция като цяло възприе фактическата
обстановка, установена от Софийски градски съд.
След внимателен анализ на следните доказателствени източници:
гласни доказателствени средства – частично от обясненията на подсъдимия,
дадени пред първоинстанционния съд, показанията на свидетелите Т. У., вкл.
тези които същата е давала на досъдебното производство пред съдия,
приобщени по реда на чл.281, ал.1, т.2 от НПК /л.39-40 от д.пр./, И. Б., вкл.
тези които същият е давал на досъдебното производство, приобщени по реда
на чл.281, ал.4, вр.ал.1, т.2 от НПК /л.35 от д.пр./ и И. Г., способи на
доказване - физикохимическа експертиза / л.58-65 от д.пр./, писмени
доказателствени средства – два броя протоколи за обиск и изземване /л.9-10
и т.19-20 д.пр./, три броя протоколи за претърсване и изземване /л.14-15, 25-
26 и 30-31 д.пр./, експертна справка /л.54 от д.пр./, справка за съдимост /л.67
от д.пр./, трудов договор на К. Ш., две справки от Търговски регистър и
регистър на ЮЛНЦ, учредителен акт на ЕООД „Ш. 2017“,
съдебномедицинско удостоверение и Епикриза на К. Ш., САС приема за
установена по делото следната фактическа обстановка:
Подсъдимият К. К. Ш. е роден на ********г. в гр.***, българин,
български гражданин, със средно образование, неженен, неосъждан, с
постоянен адрес в град ***, ж.к. “***“, бл. *, вх. *, ет. *, ап. *. Трудово е
ангажиран като „електротехник, поддръжка на сгради“ във фирма „Вал стой
3
инвест“ ЕООД. К. Ш. е управител и собственик на капитала на фирма „Ш.
2017“ ЕООД.
Свидетелката Т. Б. У. периодично употребявала наркотичното
вещество марихуана. От около година и половина преди м.ноември 2022г. тя
се снабдявала с посоченото наркотично вещество като се обаждала на един и
същ телефонен номер, записан в паметта на телефонния й апарат с името
„М.“. Срещите се осъществявали на различни места, като лицето й
съобщавало с какъв автомобил ще дойде. Винаги носил вещество за цена 70
лева, в една и съща разфасовка, във вакуумиран плик, от който марихуаната
се виждала „на глави“.
В 04 сектор, отдел „Криминална полиция“, СДВР била получена
информация за лице, което разпространява наркотични вещества на
територията на кв.“***“, което се придвижва с автомобил марка „Мерцедес“
с рег. № ********. Информацията била, че колата често пъти е забелязвана в
района на ул.“***“.
Във връзка с тази информация, на 24.11.2022г. свидетелите И. Г. и
И. Б. – оперативни работници в СДВР, извършвали наблюдение в района на
ул.“***“, кв.“***“.
Междувременно, на същата дата, св.У. се обадила по телефона на
лицето, записано с името „М.“ с цел закупуване на марихуана. Около 18,30
часа подс.Ш., управляващ лек автомобил марка „Мерцедес, модел „ ЦЛК 220
ЦДИ“ с ДК № ********, паркирал пред адреса, на който живеела св.У. –
гр.***, ул.“***“ № *. В себе си той държал марихуана - пакетче суха маса от
4,93 гр. Св.У., носейки само мобилен телефон и сумата от 70 лева, слязла
пред входа и видяла автомобила на подсъдимия, който бил единствен на
паркинга. Отишла до него и без да разговаря с водача му /подс.Ш./, седнала
на предната дясна седалка. Тръгнала да вади пари, а шофьорът да й дава
плик.
В същото време, извършващите наблюдение в района полицейски
служители – св.Г. и св.Б., забелязали автомобила, за който имали оперативна
информация - „Мерцедес, модел „ЦЛК220ЦДИ“ с ДК № ********, че е
паркиран на ул.“***“, пред № *. Видели и свидетелката У. да излиза от входа
на блока си на посочения адрес и да се качва в този автомобил на седалката
до водача. Тогава те предприели незабавна и изненадваща проверка,
отваряйки вратите на л.а. „Мерцедес, на шофьорското място на който се
намирал подсъдимият Ш.. Същият хвърлил отстрани върху седалката, на
която седял, пакетчето, което бил приготвил да даде на св.У..
Двамата полицейски служители Г. и Б. запазили
местопроизшествието и повикали екип на СДВР.
Било извършено действие по обиск на подс.Ш. в присъствието на 2
поемни лица – Р. Т. и А. Б., при което били иззети като веществени
доказателства по делото пари на стойност 850 лева и 1 бр. мобилен телефон.
4
За времето от 21,40 часа до 22,20 часа на същата дата, в
присъствието на същите поемни лица било извършено процесуално-
следствено действие по претърсване на л.а. марка „Мерцедес“, модел „ЦЛК
220 ЦДИ“ с ДК № ********, при което върху предна лява седалка бил
намерен и иззет като веществено доказателство полиетиленов плик, сдържащ
зелена растителна маса. Били иззети още пари, мобилен телефон и автоключ.
Извършеното действие било обективирано в протокол, подписан от
участвалите в него лица без възражения, който бил одобрен в законния 24
часов срок от съдия при СГС.
При стриктно спазване правилата на НПК било извършено и
процесуално действие по обиск по отношение на св.Т. У., при което били
иззети като веществени доказателства по делото намиращи се в нея пари - 70
лева, и мобилен телефон.
Видно от заключението на физико-химическата експертиза,
намереното в автомобила, управляван от подс.Ш. вещество е коноп
/марихуана/, с нето тегло 4,93 грама, с процентно съдържание на активното
вещество /тетрахидрроканабинол/ от 13 %.
Стойността на наркотичното вещество - марихуана с нето тегло 4,93
грама, с процентно съдържание на активното вещество тетрахидрроканабинол
от 13 %, е изчислена на 29,58 лева /Протокол за оценка на наркотични
вещества от 15.02.2023г. на л.66 от д.пр./
Преди да даде отговор на възраженията на защитата за
необоснованост на съдебния акт, настоящият състав намира за необходимо да
отбележи, че приобщените по делото доказателствени източници, описани
по-горе в решението, са сравнително еднопосочни и допълващи се по
отношение на основните факти, подлежащи на доказване. СГС е изпълнил
задължението си по чл.305, ал.3 от НПК да ги анализира поотделно и в
тяхната съвкупност. Констатираните противоречия и непълноти в част от
гласния доказателствен материал са отстранени посредством процесуалната
техника, предвидена в чл.281 от НПК, след което мотивирано са възприети
като достоверни тези от тях, които кореспондират на останалите
доказателствени източници.
Във връзка с държането на наркотичното вещество, по несъмнен
начин по делото е установена връзката на подсъдимия с открития в
управлявания от него л.а. марка „Мерцедес“ пакет с марихуана - факт, който
не се оспорва и от самия него. Спорно по делото обстоятелство е, какво е
било предназначението на така държания от Ш. пакет с наркотично вещество.
Данни в подкрепа на обвинителната теза се откриват в показанията на св.У.,
дадени от нея на досъдебното производство пред съдия, надлежно
приобщени по делото чрез прочитането им. В тях тя подробно описва от кога
и по какъв начин се е снабдявала с употребяваното от нея наркотично
вещество марихуана. Конкретно за въпросния ден, свидетелката сочи, че е
осъществила телефонна връзка с лице, отговорило на вписания в телефона й
5
номер с име „М.“. Твърди, че причината за обаждането е именно закупуване
на марихуана, по същата схема, както при предходни случаи. У. е
последователна относно по-нататъшните събития и срещата й с доставчика
на веществото. Особено доказателствено значение във връзка с оспорваната
специална цел има следното изречение: “Аз се насочих към автомобила,
влезнах и седнах, и тръгнах да вадя пари и момчето тръгна да ми дава плик..
Според показанията й довършването на сделката е прекъснато поради
внезапната полицейска проверка на автомобила, при която и двамата са били
задържани. Във връзка с възраженията на защитата относно
доказателствената стойност на това гласно доказателствено средство, тук
следва да се посочи, че САС, подобно на първостепенния съд, кредитира като
истинни и кореспондиращи на други доказателствени източници показанията
на св.У., дадени от нея на досъдебното производство пред съдия.
Внимателното запознаване с разпита й пред СГС сочи, че отговорите, които
У. е давала на поставените й въпроси, са общи и схематични, изпълнени с
колебливи, непълни и объркани твърдения. Без да отрича, че употребява
коноп/марихуана и, че се е обаждала по телефона, за да си го набави, пред
първия съд У. е поддържала, че не познава подсъдимия и че вероятно
полицейската операция е била насочена към друга жена, с която били заедно
във входа. Подобни твърдения свидетелката поддържа пред СГС и в
проведената между нея и подсъдимия очна ставка. По делото липсват каквито
и да е данни за друго лице, което да е било обект на наблюдение от
полицаите. Констатираната хаотичност и нелогичност в показанията й,
дадени пред СГС с основание е довело до приобщаване на тези, депозирани
от нея на досъдебното производство пред съдия. Прочита на протокола от
този разпит доведе и въззивния съд до извод, че разказът й от досъдебната
фаза на процеса е пълен, логичен и кореспондиращ на други доказателства по
делото. В него свидетелката описва в хронологичен порядък начина на
свързване с дилъра, от който си е купувала наркотичното вещество, както и
времето - от около година и половина. Обстоятелство, в което У. е
последователна в отделните си разпити е, че не познава лицето, вписано в
телефонния й указател с името “М.“. Изразила е съмнение, че в отделните
случаи веществото й е било доставяно от различни лица, вкл. жена, с които
обаче винаги е осъществявала комуникация с посочения телефонен номер.
Причините, поради които У. не се ангажира с посочването на конкретна
личност, доставчик на наркотичното вещество, могат да бъдат най-различни.
Самата тя се позовала на невнимателност от нейна страна в моментите,
когато си е купувала марихуана. В конкретния случай обаче, тази особеност
на изхождащата от нея доказателствената информация, респ. липсата на
извършено процесуално-следствено действие по разпознаване с У., не се
отразява неблагоприятно относно доказателствената обезпеченост на
авторството на деянието в лицето на подс.Ш.. Макар по този въпрос
свидетелката да е уклончива, а в съдебно заседание - изобщо да е отрекла да
познава подсъдимия, САС намери, че фактът на държането на
6
инкриминираното наркотично вещество именно от Ш. по делото е установен
по несъмнен начин. Освен, че самият подсъдим не отрича факта на
държането, данни относно лицето, което на въпросната дата се е срещнало
със св.У., се съдържат в показанията на полицейските служители,
осъществили наблюдението и проверката на автомобила, управляван от него.
Видно от показанията на свидетелите Г. и Б., оперативната информация и
данните, които са били събрани в хода на проведеното наблюдение, са се
отнасяли именно за лицето К. Ш. и конкретно управляван от него автомобил
„Мерцедес“, модел „ЦЛК 220 ЦДИ“ с ДК № ********. Свидетелите са
категорични, че в момента на задържането, на шофьорското място в л.а. се е
намирал именно подс.Ш.. Посочените лица са възприели на седалката, до
водача, пакетчето, впоследствие иззетото като веществено доказателство.
Правилно СГС не е кредитирал обясненията на подсъдимия, който
поддържа, че влизането на свидетелката в автомобила му е било
недоразумение. Видно от показанията на У. от досъдебното производство
пред съдия, действията й са били целенасочени, тя се е отправила към
единствения паркиран пред входа й автомобил. След като е седнала на
пасажерското място, по логичен начин тя съобщава за действията на всеки от
тях, насочени именно към осъществяване на сделката, за която са се били
уговорили. Обвинението не се компрометира от това дали У. преди срещата
е говорила по телефона с подсъдимия или с друго лице. Същественото е, че
именно подсъдимият е бил в готовност да й продаде марихуана за 70 лева,
каквато е била уговорката по телефона.
Защитата оспорва доказателствената годност на показанията на св.У.
от досъдебното производство, тъй като при провеждането им не е участвал
адвокат. Видно от съдържанието на протокола, обективиращ разпита на У.
пред съдия от СГС, след като е снета самоличност, на свидетелката са били
разяснени правата по чл.119, чл.121 и чл.122 от НПК, както и е била
предупредена за наказателната отговорност, която носи по чл.290, ал.1 от НК.
Макар в протокола да са вписани единствено номерата на разпоредбите, за
настоящия състав няма съмнение, че свидетелката е била запозната с правата
си, вкл. това да се консултира с адвокат, в каквато насока е и записаното
изявление от нейна страна, че ги разбира. Ето защо САС отхвърли като
неоснователни претенциите на защитата да не бъдат кредитирани
приобщените показания на У. като процесуално компрометирани, респ.
недостоверни.
Необходимото доказателствено значение СГС е отдал и на
показанията на разпитаните по делото полицейски служители, участвали в
полицейската операция по разкрИ.е на престъплението – свидетелите Г. и Б..
САС споделя извода, че същите са последователни и обективно отразяват
причината за извършване на наблюдението - постъпила оперативна
информация за разпространение на наркотични вещества в този район и
евентуалният извършител. Твърденията им си кореспондират при описание на
обстоятелствата, при които е извършена проверката на подсъдимия, по
7
установяване на самоличността му, запазването на местопрестъплението до
пристигането на екип от СДВР, както и за впоследствие извършените
действия по обиск, претърсване и изземване. Отдалечеността на
разследваното събитие във времето, както и многобройността на случаите, с
които тези лица се занимават във връзка с професията си, обяснява
отсъствието на спомен относно конкретни обстоятелства, наложило
приобщаването на показанията на св.Б. от досъдебното производство по реда
на чл.281, ал.4 от НПК.
В кореспонденция на данните, съдържащи се в показанията на
полицейските служители, е отразеното в изготвените в хода на разследването
протоколи, обективиращи съответните действия по обиск, претърсване и
изземване. Самите процесуално-следствени действия, и най-вече това по
претърсване на л.а. „Мерцедес“, модел „ЦЛК 220 ЦДИ“ с ДК № ********,
при което е иззето и приобщено като веществено доказателство по делото
пакетчето с марихуана предмет на обвинението, са осъществени при стриктно
спазване на предвидените в НПК императивни разпоредби. Ето защо, САС ги
кредитира като годни доказателствени средства по делото и въз основа на тях
обоснова извода си относно държането на инкриминираното наркотично
вещество.
В мотивите на присъдата си СГС е отделил специално внимание на
обясненията, които подсъдимият е давал в хода на първоинстанционното
производство. Подс.Ш. не отрича, че в управлявания от него автомобил е
намерено наркотично вещество, но излага своя версия относно придобИ.ето
му и причината, поради която се е озовал на мястото на престъплението – да
го скрие, опасявайки се от последиците. В обясненията си подсъдимият
поддържа, че не познава св.У., която била влязла и седнала на пасажерската
седалка, и точно в момента, в който я запитал „Познаваме ли се?“, полицаите
започнали проверката. САС частично възприема обясненията на подсъдимия,
доколкото същият не отрича, че намереното при извършеното претърсване на
автомобила пакетче с наркотично вещество е било негово, респ. държано от
него. Обстоятелствата, свързани с придобИ.ето на това пакетче с марихуана,
за които съобщава Ш., са ирелевантни по делото, доколкото по отношение на
него не е повдигнато такова обвинение. Същевременно, САС не кредитира
твърденията му относно целта на придобИ.ето, респ. държането на
наркотичното вещество – за лична негова употреба, както и че пребиваването
на момичето /св.У./ на пасажерската седалка, е било недоразумение. В тази
им част обясненията му се опровергават не само от показанията на У., чието
поведение във връзка с уговорената среща за доставка на наркотично
вещество марихуана, е подробно изяснено и логично описано в разпита й
пред съдия на досъдебното производство. Нещо повече, в тях се съдържа и
информация за съгласуваност на неговото и нейното намерение по
осъществяване на продажбата на марихуаната, чието довършване и било
осуетено единствено поради внезапната полицейска проверка. Както бе
посочено по-горе, в случая е без значение, че самата У. не поддържа да е
8
познавала Ш. отпреди, респ. с нея не е извършвано действие по разпознаване
за нуждите на разследването. Липсата на доказателствена информация
относно това, коя именно персонална личност ще й достави поръчаното по
телефона наркотично вещество, не разколебава обосноваността на изводите
относно авторството на деянието и съставомерната целта. Тава е така, тъй
като несъмнено по делото е установено, че подс.Ш. е лицето, което е заварено
на местопрестъплението и задържано при полицейската проверката. Без
значение е и дали самият подсъдим е познавал св.У., каквито са неговите
твърдения, тъй като по делото е доказано, че срещата им не е била нито
случайна, нито недоразумение, а планирана и уговорена. В частта им, където
се отрича специалната цел - за разпространение на наркотичните вещества, с
основание СГС е отхвърлил обясненията като недостоверни и опровергани от
останалите доказателства по делото. САС се съгласява с този извод на
първата инстанция. Данни за непосредственото разпространение се съдържат
не само в показанията на св.У., за чиято достоверност не възникват съмнения.
Относно специалната цел, аргументи с по-косвен характер могат да се
извлекат и от показанията на полицейските служители, в които се съдържат
данни, че подс.Ш. е бил обект на наблюдение, при това не само въпросния
ден, именно по повод на оперативна информация за разпространение на
наркотични вещество на територията на кв.“***“, която както бе посочено е
била конкретизирана не само относно марката на превозното средство, с
което се придвижва разпространителят, но и относно неговата самоличност -
все обстоятелства, които впоследствие са потвърдени чрез успешно
реализираната операция.
Правилно СГС е възприел като компетентно заключението на
изготвената физико-химична експертиза, посредством което са установени по
категоричен начин вида на изследваните наркотични вещества, процента на
активно действащото вещество и тяхното количество.
От правна страна:
След този анализ на доказателствените източници, въз основа на
така изложените по-горе, и възприети и от въззивната инстанция като
установени фактически положения, се налага правният извод, че подсъдимият
К. К. Ш. на 24.11.2022 година в град София на ул.„***“, пред № 7, в
автомобил марка „Мерцедес“, ДК № ********, без надлежно разрешително,
изискващо се съгласно разпоредбата на чл.73, ал.1 и чл.30, във вр. с чл.4, ал.2
от Закона за контрол на наркотичните вещества и прекурсорите и чл.1 от
Наредбата за условията и реда за разрешаване на дейностите по чл.73, ал.1 от
ЗКНВП, във вр. с чл.30, във вр. с чл.4, ал.2 от ЗКНВП, държал в себе си с цел
разпространение високорискови наркотични вещества - коноп /марихуана/, с
нето тегло 4,93 грама с процентно съдържание на активното вещество
/тетрахидроканабинол/ от 13 %, на стойност 29,58 лева, с което е осъществил
от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.354а, ал.1,
изр.1, пр.4 от НК, в какъвто смисъл е и решаващият правен извод на
първостепенния съд.
9
Изводите на първоинстанционния съд относно извършването на
деянието, авторството му в лицето на подсъдимия Ш., точната квалификация
и приложението на материалния наказателен закон, са обосновани и почиват
на една правилна и вярна интерпретация на събраните по делото
доказателства.
От обективна страна по делото по несъмнен начин е установено, че
Ш. е държал в автомобил марка „Мерцедес“, ДК № ********, наркотично
вещество с цел разпространението му. Изпълнителното деяние на държането
е доказано, тъй като подсъдимият е осъществявал трайна и пълноценна
фактическа власт върху посочения по-горе и инкриминиран предмет. По
несъмнен начин е установен предметът на престъплението – коноп
/марихуана/, с нето тегло 4,93 грама, с процентно съдържание на активното
вещество /тетрахидроканабинол/ от 13 %, които съгласно разпоредбите на ЗКНВП
спада към категорията на високорисковите.
От субективна страна деянието е извършено от подсъдимия виновно,
при пряк умисъл. Обективираното му поведение сочи, че е съзнавал
естеството на извършваното от него, общественоопасния характер на
държането на наркотични вещества, като пряко е целял настъпването на тези
последици. При държането прекият умисъл е бил съпроводен и от
специфичната съставомерна цел по чл.354а, ал.1 от НК – да е за
разпространението на наркотичното вещество.
Доколкото от защитата се оспорва визираната в закона съставомерна
цел, следва да се посочи, че данни за наличието й се съдържат в показанията
на св.У., която добросъвестно съобщава за причината за срещата й с
подсъдимия. Аргумент в същата насока са и данните в показанията на
полицейските служители, които сочат, че именно информацията за
разпространение на наркотични вещества е довела до полицейското
наблюдение. Защитата изтъква като аргумент, опровергаващ обвинението в
тази му част, малкото количество на наркотичното вещество, респ.
неоткрИ.ето на повече наркотици в обитаваните от подсъдимия жилища. По
принцип по-голямото количество на наркотиците, респ. държането на такива
от различен вид, може на самостоятелно основание да е довод за
специфичната цел на специалната норма. Спецификата на случая обаче е
такава, че обстоятелства от подобен характер не са необходими, за да се
приеме за несъмнено установена целта на държането. Престъплението е
разкрито непосредствено преди осъществяване на продажбата на откритото
впоследствие в автомобила, на седалката на подсъдимия, пакетче с
марихуана. По-горе са изложени съображенията, поради които САС не
възприе лансираната от подсъдимия версия, че същата е била закупена за
лична употреба. Същевременно, нереализирането на уговорената сделка по
разпространение въпросния ден, също не компрометира обвинението откъм
неговата субективната страна. Престъплението по чл.354а, ал.1, изр.1, пр.4 от
НК е такова на просто извършване и същото се счита довършено със самото
осъществяване на фактическа власт на наркотичното вещество от съответния
10
вид, стига в съзнанието на дееца да има ясно оформени представи относно
целта на това държане – за неговото разпространение на трети лица.
Обсъдените по-горе доказателства несъмнено сочат за наличието на такава
съставомерна цел у подсъдимия.
С присъдата си, СГС на основание чл.301, т.11 от НПК е
постановил какво да стане с веществените доказателства по делото, правилно
прилагайки разпоредбите на чл.354а, ал.6 от НК, както и е осъдил подсъдимия
да заплати направените по делото разноски общо в размер на 72,21 лева.
По наказанието:
За престъплението, за което подсъдимият Ш. е признат за виновен -
чл.354а, ал.1, изр.1, пр.4 от НК, законът предвижда наказание от две до осем
години лишаване от свобода и глоба от пет хиляди до двадесет хиляди лева.
Първостепенният съд е индивидуализирал наказанията на Ш. при условията
на чл.55, ал.1, т.1 от НК – при наличието на многобройни смекчаващи
отговорността на подсъдимия обстоятелства.
В тази връзка следва да се посочи, че в случая действително се
разкриват обстоятелства, които да обосноват приложението на чл.55, ал.1 от
НК, респ. наказанието да бъде отмерено под предвидения в специалната
норма минимален размер. Така, правилно като смекчаващи отговорността на
подсъдимия обстоятелства СГС е отчел необремененото му съдебно минало,
че полага общественополезен труд по трудов договор и изключително
ниската стойност на наркотичното вещество, което е намерено в
управлявания от него автомобил.
След като правилно е приел, че подсъдимият е лице с ниска степен
на обществена опасност, при индивидуализиране на наказателната му
отговорност, неправилно първият съд е обсъждал като релевантни за
отговорността му в негативен аспект липсата на критичност към
осъщественото деяние и „опитът да се насочи съда към изграждане на
картина за случилото се, различна от действителната.“ Практиката на
съдилищата е последователна в разбирането, че изразеното критичното
отношението на подсъдимото лице към извършеното, респ. признаването на
вината, демонстрираните съжаление и разкаяние, следва да бъдат отчитани
като смекчаващи отговорността му обстоятелства, доколкото те показват, че
възпитателният ефект на воденото против него наказателно производство
вече е започнал. Обратното обаче – отказът да се дават обяснения,
непризнаване на вината, респ. лансирането на версия във връзка с
повдигнатото обвинение, липсата на изразено отношение към извършеното,
вкл. заявено съжаление, не могат да се използват във вреда на подсъдимия.
Това е така, тъй като чрез позицията си в наказателния процес, той упражнява
правото си защита, което включва в своя обхват и избрана от лицето защитна
теза по повдигнатото му обвинение. В този смисъл следва да бъдат
коригирани мотивите на първия съд в частта им където, при обосноваване
размера на наказанията, като отегчаващи обстоятелства са отчетени липсата
11
на критичност и лансиране на защитна версия.
Като облекчаващо положението на подсъдимия допълнително следва
да бъде отчетено безупречното му поведение, още от момента на започналата
по отношение на него полицейска проверка и в хода на досъдебното и
съдебно производство, вкл. обясненията, които същият е давал и не е отрекъл
държането на наркотичното вещество, с което в известна степен е съдействал
за разкрИ.е на обективната истина.
Внесената корекция в мотивите на СГС в частта относно
релевантните за отговорността обстоятелства в още по-голяма степен
подкрепя крайния извод, че наказанието следва да бъде определено при
многобройност на смекчаващите обстоятелства. Наказание под минималния
предвиден в закона размер от две години лишаване от свобода, а именно една
година, е адекватно на степента на обществена опасност на дееца и деянието,
поради което се възприема от въззивната инстанция като справедливо.
С присъдата си първият съд е наложил на подс.Ш. и кумулативно
предвиденото в чл.354а, ал.1 от НК наказание „глоба“ от 2 500 лева, чиито
размер под минимално предвидения в закона от 5 000 лева, е адекватен на
обсъдените по-горе обстоятелства, касаещи деянието, което не се отличава от
типичните случаи на разпространение на наркотични, и дееца, за когото това
е първо нарушение на закона, както и на данните за имущественото състояние
на подсъдимия, който получава заплата по трудов договор.
САС счете, че присъдата на СГС не следва да претърпи корекция и
в частта относно приложението на разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК. В
случая безспорно са налице условията на посочената разпоредба за отлагане
изтърпяването на наложеното наказание лишаване от свобода спрямо
подсъдимия Ш., при това не само от формална страна. Липсват
обстоятелства, които да го характеризират като лице с висока степен на
обществена опасност. Както беше посочено, освен че не е осъждан, за него се
съдържат доказателства по делото, имащи характер на добри личностни
характеристични данни. Той е млад човек, който полага общественополезен
труд. Изолирането му в местата за лишаване от свобода в случая не би имало
целения и търсен от закона ефект. С оглед на изложените съображения, САС
намира за правилен изводът, че за поправянето на подсъдимия не е
наложително ефективно да изтърпи така наложеното му наказание лишаване
от свобода. Правилно СГС е определил минималния по размер изпитателен
срок от три години. Този период от време, в който условната присъда ще
въздейства върху съзнанието му, ще е контрамотив при избор на поведение
занапред.
12
По възраженията на защитата:
САС намери за неоснователни възраженията, с които се оспорва
възприетата от първия съд фактология по делото, и най-вече приетата за
установена цел на държането на наркотичното вещество – за
разпространение. При обсъждане на доказателствата по-горе, въззивният
състав изложи съображенията си, поради които приема за установен всеки
един елемент от обективна и субективна страна на престъплението, вкл.
визираната в закона специална цел. Правилно СГС е кредитирал показанията
на свидетелката У., дадени от нея на досъдебното производство пред съдия.
Съдържащата се в тях информация не е изолирана, а се намира в
кореспонденция с приобщените по делото писмени доказателствени средства
– протоколите за обиск и претърсване, за чиято доказателствена годност не
възникват никакви съмнения. Обясненията на подсъдимия частично са
кредитирани от първия съд, вкл. относно признанието му, че е държал
инкриминираното наркотично вещество. Лансираната от подсъдимия теза
относно предназначението на откритата марихуана, за лична негова употреба,
не намира доказателствена опора. Защитата се позовава на обстоятелството,
че подсъдимият има стара травма в областта на рамото, болката от която
намалява след употреба на марихуана. Дори и да се кредитира това
обстоятелство, още повече, че по делото е приложен медицински документ –
Епикриза, който потвърждава наличието на соченото страдание, то не може
да изключи априори предназначението на конкретно откритото в автомобила
на подсъдимия наркотично вещество. Въззивният състав изложи
съображенията си, поради които изцяло кредитира показанията на св.У. от
досъдебното производство, според които срещата й с подсъдимия не е била
случайна, нито е било грешка влизането в автомобила му. Свидетелката
подробно описва как е била облечена и какво е носела в себе си, когато е
слязла пред входа. Категорична е, че в този момент там е имало само една
кола, както и че и двамата с шофьора на автомобила / дори и да приемем, че
не го е познавала/, са били готови да осъществят покупко-продажбата на
наркотичното вещество. Тя е имала в себе си само 70 лева, сума за която
говори в показанията си, намерена и иззета при обиска, заедно с телефона й.
Подсъдимият от своя страна е бил приготвил за предаване пакета с
наркотичното вещество. Тук отново следва да се подчертае, и по този начин
се отговори на възражения на защитата, че за конкретната сделка е без
значение твърдението на У., че не познава Ш.. Авторството на деянието е
несъмнено установено по делото от показанията на полицейските служители,
които са предприели проверка и задържали на местопрестъплението
намиращиия се в автомобила негов водач – подс.Ш.. В показанията си
подробно описват обстоятелствата, при които са заварили подсъдимия и
св.У., след което са запазили местопроизшествието. Целта на държането в
случая е несъмнено установена, тъй като именно намереното в автомобила, на
седалката на подсъдимия пакетче, е било подготвено от него да бъде
продадено/разпространено на св.У.. Евентуална употреба от негова страна на
13
същото по вид наркотично вещество за облекчаване на здравословните му
проблеми, не разколебава обвинението, за чиято обоснованост аргументи се
изложиха по-горе при обсъждане и съпоставка на гласните и писмени
доказателства и доказателствени средства по делото. С оглед на това, следва
да бъде отхвърлена претенцията на защитата за преквалифициране на
престъплението като такова чл.354а, ал.3 от НК, респ. за приложението на
чл.354а, ал.5 от НК поради маловажност на случая по смисъла на чл.93, т.9 от
НК
Следва да бъдат отхвърлени като неоснователни и доводите на
защитата, свързани с това, че при извършените претърсвания в жилищата,
обитавани или посещавани от подсъдимия, не са открити забранени от закона
предмети. Обвинението има за предмет едно точно определено по вид и
количество наркотично вещество. Ето защо като относими са анализирани
само доказателствата, отнасящи се до това обвинение. В тази връзка,
въззивният съд възприе като годно доказателствено средство протоколът за
претърсване на лек автомобил марка „Мерцедес“, ДК № ********,
обективиращ така извършеното процесуално-следствено действие, при което
е намерено и иззето инкриминираното пакетче с марихуана. НеоткрИ.ето на
други наркотични вещества не може да опровергае конкретното обвинение, за
чиято доказателствена обезпеченост мотиви са изложени по-горе.
При извършената на основание чл.314 от НПК служебна проверка
на атакуваната присъдата САС не намери други основания за изменението
или отмяната й.
Воден от горното и на основание чл.334, т.6 и чл.338 от НПК,
СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, НО, 7-ми с-в
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 170 от 31.10.2023г. по НОХД №
2489/2023г. на Софийски градски съд, НО, 37 състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и протест пред ВКС в
петнадесет дневен срок от съобщението му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14