Р А
З П О
Р Е Ж
Д А Н Е
Гр.София, 24.08.2020 г.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, I ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в закрито
заседание в състав:
СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА ЗИСОВА
Като разгледа докладваното от съдията гр.д. №2616/2020 г., за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от Т.Д.П., с която е предявен осъдителен иск срещу С.В. АД за сумата от 30000 лв., представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване. Ищецът твърди, че в периода от 01.10.2011 г. – 22.04.2014 г. е извършвал действия – извършвал е експертни анализи, подавал е жалби и сигнали до различни институции и е давал гласност на проблем, свързан с водоснабдяването на в бл.**** ж.к. Дружба в гр. София, в следствие на които действия на 24.04.2014 г. проблемът е отстранен (поставени са индивидуални водомери на жилищата в блоковете), в следствие на което ответникът се е обогатил с исковата сума. Ищецът сочи, че сходен, но не идентичен иск бил предмет на предходно дело между страните – гр.д. 1248/2016 г., по което обаче ищецът е твърдял, че и обогатяването и обедняването са настъпили в периода 01.10.2011 г. – 22.04.2014 г., а в настоящото производство твърди, че обогатяването на ответника е настъпило от 01.10.2011 г. до подаване на исковата молба (28.02.2020 г.).
След служебна проверка по гр.д. 1248/2016 г. на СГС, I ГО, 19 състав, съдът установи, че с влязло в сила решение от 11.10.2017 г. е разгледан и отхвърлен иск с правно основание чл.59, ал.1 ЗЗД, предявен от ищеца срещу ответника за сумата от 25000 лв., представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване в периода 01.10.2011 г. – 22.04.2014 г., изразяващо се в разрешаване на проблем с натрупани сметки по потребена студена вода в ЕС на бл.4, 5 и 6 в гр. София, ж.к. ******, чрез ползване на знания, опит, енергия и експертни анализи на ищеца. Съдът приема, че с решението е формирана сила на пресъдено нещо по отношение на страните по настоящото производство, че не е възникнало вземане на ищеца срещу ответника за неоснователно обогатяване на това основание – за действия, извършени от ищеца в периода 01.10.2011 г. – 22.04.2014 г. В мотивите си съдът изрично е посочил, че по твърдения на ищеца, направени в исковата молба по гр.д. № 1248/2016 г., ответникът е започнал да се обогатява, считано от 22.04.2014 г.
При тези факти съдът намира искът за недопустими поради отвод за сила на пресъдено нещо. По силата на чл.299 ГПК спор, разрешен с влязло в сила решение, не може да бъде пререшаван освен в случаите, когато законът разпорежда друго, като повторно заведеното дело се прекратява служебно от съда. Между страните е налице съдебно решение, с което е разгледан иск за същото вземане, представляващо вземане за обогатяване на ответника за действия, извършени от ищеца в периода 01.10.2011 г. – 22.04.2014 г. и представляващи извършване на експертни анализи, подаване на жалби и сигнали до различни институции и е даване на гласност на проблем, свързан с водоснабдяването на в бл.4, 5 и 5 в ж.к. Дружба в гр. София. Още в предходния процес между страните е наведено и твърдението, че обогатяването на ответника е започнало, считано от 22.04.2014 г. Искът е отхвърлен поради липса на събрани доказателства за обогатяване на ответника. Съдът приема, че производството е недопустимо поради отвод за сила на пресъдено нещо и исковата молба следва да се върне на основание чл.299 ГПК.
Поради което и на основание чл.130 ГПК, Софийският градски съд
Р А З П О Р Е Д И :
ВРЪЩА исковата молба, по която е образувано гр.д. №2616/2020
г. по описа на СГС, I ГО, 10 състав.
Разпореждането подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в едноседмичен
срок от връчването му на ищеца.
СЪДИЯ: