Р Е Ш Е Н И Е
260663/7.6.2021г.
гр.Варна, 07.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският районен
съд,
първи наказателен състав, в открито съдебно заседание на осми
април през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВЕЛИНА
ДИМОВА
при секретаря Незает Исаева, като разгледа докладваното от председателя АНД № 579 по описа за 2021 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано на основание
чл.59 и сл. от ЗАНН.
Подадена е жалба от „Л.е.Б.“ ЕООД-гр.София срещу
Наказателно постановление № 97/2020/2021г. на директора на Териториална
дирекция Северна морска в Агенция „Митници“, с което на дружеството било
наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 300 лева,
на основание чл. 238а ЗМ, чл. 83 ЗАНН вр.
чл. 175, ал. 1 и ал. 3, чл. 178, ал. 1 ДОПК вр. чл.
79, ал. 1 ЗАНН.
Санкционираното дружество изразява
становище за незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление поради
неспазване на срока по чл.34, ал.1 от ЗАНН. Намира, че нарушителят се счита за
открит когато наказващият орган разполага с необходимите и достатъчни данни за
извършването на нарушението и самоличността на нарушителя, независимо от
извършването на нарочна проверка. Изтъква, че процесната
опростена декларация е подадена на 27.06.2019г., откогато е била достъпна в
информационната система на митническите органи и следователно тази дата следва
да се счете за такава на откриване на нарушителя. Моли съда да постанови
решение, с което да отмени изцяло
наказателното постановление. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.
В съдебно заседание дружеството-жалбоподател, редовно уведомено, не изпраща представител.
Представител на въззиваемата страна
изразява становище за неоснователност на жалбата и моли същата да бъде оставена
без уважение. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, като прави и възражение за прекомерност на евентуално претендираните от дружеството разноски.
Жалбата
е подадена от надлежна страна– санкционираното
юридическо лице, в преклузивния
7-дневен срок по чл. 59, ал. 2
от ЗАНН, срещу
акт, подлежащ на съдебен контрол
и пред надлежния съд – по местоизвършване
на претендираното нарушение,
поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна, по
следните съображения:
Въз основа всички
събрани по делото доказателства, съдът установи от фактическа страна
следното:
Санкционираното дружество е с предмет на дейност:
организация, осигуряване и зареждане с гориво-смазочни материали и специални
течности на въздухоплавателни средства, авиационна и сухопътна техника и др.
Същото е титуляр на Разрешение № BG АЕОС 1750153620033, валидно от 10.05.2016
г. за одобрен икономически оператор (ОИО) „Митнически опростявания“ и
Разрешение № BGSDEBG005800-2019-JNN47478 за разрешаване за използване на
опростена декларация за режим износ.
На 27.06.2019г. с опростена декларация с МРН
19BG002003AA010243/27.06.2019г. дружеството декларирало за режим износ (код 093)
акцизна стока с описание в кл. 31.1. „Керосин за
реактивни двигатели/JET А1/:; 4805 литра; извършен
износ на 20.05.2019 г.; 00200=по списък;[NА=1,ЦСТ=2906.91 USD]; CAS № 64742-81-0“.
Със Заповед № ЗТД-2000-372/32-224740 от 03.08.2020 г. на
директора на ТД „Северна Морска“ било възложено извършването на проверка на
дейността на дружеството, с оглед съответствието й с изискванията на
митническото законодателство. Проверката била извършена от служители на
Териториална дирекция „Северна морска“ на Агенция „Митници“, като обхванала
дейността на дружеството като икономически оператор за периода от 01.01.2017 г. до 18.05.2020 г. включително. В хода на
проверката било установено, че опростена декларация с МРН 19BG002003AA010243 е
подадена на 27.06.2019г., докато износът на отразените в нея акцизни стоки е
осъществен на 20.05.2019г. Проверяващите приели, че дружеството не е изпълнило
задълженията си, произтичащи от Решение за разрешение за използване на
опростена декларация № РЗМ-5800-329/32-107428/10.04.2019г., издадено във връзка
с Разрешение № BGSDEBG005800-2019-JNN47478 (CDMS) относно
подаване в компетентното митническо учреждение на
опростена декларация за режим износ (код С) в първия работен ден, следващ
зареждането на въздухоплавателното средство, след обобщаване на всички талони
за деня и след фактуриране на заредените количества гориво. Във връзка с тези
констатации на 20.10.2020г. бил съставен акт за установяване на административно
нарушение на въззивното дружество за това, че е
допуснало неспазване на определените от митническите органи срокове за подаване
на опростена декларация съгласно Решение за разрешение за
използване на опростена декларация № РЗМ-5800-329/32-107428/10.04.2019г.,
издадено във връзка с Разрешение № BGSDEBG005800-2019-JNN47478 (CDMS), като е подало процесната опростена
декларация на 27.06.2019г., вместо на 21.05.2019г., явяващ се първи работен
ден, следващ зареждането на въздухоплавателното средство. Актът бил съставен в присъствието на упълномощен представител на дружеството, бил
предявен и подписан без възражения. Писмени такива не били депозирани и в срока
по чл.44 ал.1 от ЗАНН. Въз основа на съставения акт на 21.01.2021г. било
издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на „Л.е.Б.“ ЕООД-гр.София, била наложена
имуществена санкция в размер на 300,00 лв. за нарушение на чл.238а от Закона за
митниците.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа събраните
по делото доказателства: от разпита на свидетелите Ж.Д.К. и В.А.Ц., както и от
приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства. Показанията на
свидетелите следва да бъдат кредитирани като последователни, безпротиворечиви и логични, като за съда не съществуват
основания за съмнение в тяхната достоверност. Приложените писмени доказателства са последователни,
непротиворечиви и позволяват изложената фактическа
обстановка, аналогична на възприетата в наказателното постановление, да бъде
установена по несъмнен начин.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна
страна следното: В настоящото
производство съдът следва да извърши проверка на законността на оспореното пред него
наказателно постановление, като
следва да прецени правилно
ли са приложени процесуалният и материалният закон, с оглед описаните в НП факти и обстоятелства, както и съответстват ли те на
приложената от административнонаказващия орган санкционна норма.
Процесното деяние е квалифицирано от наказващия орган като нарушение на чл.
238а от ЗМ, предвиждащ санкция за лице, което не изпълни установените в
нормативните актове или определените от
митническите органи срокове. Съгласно условията на Решение за разрешение за
използване на опростена декларация № РЗМ-5800-329/32-107428/10.04.2019г. при
зареждане на въздухоплавателни средства (ВС) с гориво, въззивното
дружество следва да прилага процедура, според която след обобщаване на
информацията от всички талони за деня и след фактуриране на заредените
количества гориво, същото следва да подаде опростена декларация за режим износ
с код С в първия работен ден, следващ
зареждането на ВС, в митническото учреждение,
компетентно за мястото, където са представени за износ. Безспорно е установено
по делото, а и не се оспорва от санкционираното лице, че процесната
опростена декларация е подадена по повод акцизни стоки, изнесени на
20.05.2019г., но не е депозирана на първия работен ден, следващ зареждането на
ВС с гориво-21.05.2019г., а по-късно-на 27.06.2019г. Като не е спазило
определения от митническите органи срок, дружеството е осъществило състава на
нарушение по чл. 238а ЗМ, за което правилно и законосъобразно е санкционирано с
обжалваното наказателно постановление. Наказанието е определено в размер, близък до
минималния предвиден в закона и съдът счита същия за справедлив с оглед
особеностите на случая, поради което не следва да бъде коригиран.
При извършената цялостна служебна проверка с оглед
задължението си по чл.314, ал.1 НПК съдът установи, че при издаването на
обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални
нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна. Съставеният АУАН и издаденото
въз основа на него НП съдържат
законоустановените в чл. 42 и чл. 57 от
ЗАНН реквизити. Наказателното
постановление е издадено от компетентен орган, видно от приложеното копие на
Заповед № ЗАМ-42/32-8714/07.01.2019г. на директора на Агенция „Митници“. Описанието на нарушението е достатъчно пълно и ясно, като позволява на
санкционираното лице да разбере извършването на какво нарушение му е вменено и
да организира адекватно защитата си. Макар и своеобразно посочена, датата на
извършване на нарушението става ясна в достатъчна степен с посочването, че процесното задължение е следвало да бъде изпълнено на
21.05.2019г. Нарушенията, изразяващи се в бездействие, се считат извършени на
датата, на която е следвало да бъде осъществено дължимото поведение.
При
съставянето на акта не е допуснато нарушение на чл.34, ал.1 от ЗАНН, тъй като в
цитираната норма изрично е предвиден срок от две години от извършване на нарушението за съставяне на АУАН за митнически
нарушения. В случая нарушението е извършено на 21.05.2019г., а актът е съставен
на 20.10.20г. и следователно срокът по чл.34, ал.1 от ЗАНН е спазен.
По изложените съображения съдът приема, че наказващият орган правилно е
констатирал наличието на процесното неизпълнение на
административно задължение; надлежно е издирил приложимия закон и относимата санкционна разпоредба.
Не
са налице основания случаят да бъде счетен за маловажен
по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като същият не се отличава с по-малка тежест от
типичните нарушения от този вид. Доколкото се касае за формално нарушение, несвързано
с настъпването на конкретен резултат, за да бъде счетено същото за маловажно е
необходимо наличието на някакви особени извинителни обстоятелства около
извършването му, а такива в случая липсват.
Предвид
изложеното съдът приема, че не са налице основания за отмяна или изменение на
обжалваното наказателно постановление. Същото следва да бъде потвърдено като
законосъобразно, а жалбата- да бъде оставена без уважение.
С оглед
изхода на делото и направеното от
пълномощника на въззиваемата страна съответно искане,
на
основание чл. 63, ал. 3
от ЗАНН, вр. чл. 143, ал.4 от АПК, вр. чл. 144 от АПК вр.чл. 78,
ал.8 от ГПК на Териториална дирекция Северна морска в Агенция
„Митници“ следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение,
в размер определен в чл. 37 от Закона за правната
помощ,
съгласно препращащата разпоредба на чл. 63, ал. 5
от ЗАНН. Съгласно чл. 37, ал. 1
от ЗПП
заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба
на Министерския съвет по предложение
на НБПП. За защита по дела по ЗАНН чл. 27е от Наредбата за заплащане
на правната помощ предвижда възнаграждение в размер от 80 до
120 лева. Според разпоредбата на
чл.78, ал.8 от ГПК размерът на юрисконсултското
възнаграждение се определя от съда. Случаят не се отличава със значителна
фактическа или правна сложност,
поради което съдът намира, че следва да се присъди възнаграждение
в размер на предвидения в закона
минимум, а именно-80,00 лева.
Предвид изхода на делото на дружеството-жалбоподател не
следва да се присъждат разноски за адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Наказателно
постановление № 97/2020/2021г. на директора на Териториална
дирекция Северна морска в Агенция „Митници“, с което на „Л.е.Б.“ ЕООД-гр.София, ЕИК:*********, на основание
чл. 238а ЗМ, чл. 83 ЗАНН вр. чл. 175, ал. 1 и ал. 3,
чл. 178, ал. 1 ДОПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗАНН е наложено
административно наказание “имуществена санкция” в размер на 300,00 лв., като законосъобразно.
ОСЪЖДА „Л.е.Б.“ ЕООД-гр.София, ЕИК:********* да
заплати на Териториална дирекция Северна
морска в Агенция „Митници“ сумата от 80,00 /осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване
на съобщението за изготвянето му пред Административен съд – Варна.
След влизане в сила на съдебното решение,
АНП да се върне на наказващия
орган по компетентност.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: