Решение по дело №1707/2023 на Административен съд - Варна

Производството е второ по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс, вр. чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по касационна жалба от Директора на Териториална дирекция Митница Варна срещу Решение № 52/15.05.2023 г., постановено от Районен съд – Девня по н.а.х.д. № 352 по описа на съда за 2022 г., с което е отменено Наказателно постановление № 85/2021 г. от 23.07.2021 г., издадено от с.д. Директора на ТД Северна морска в Агенция „Митници“ (понастоящем Териториална дирекция Митница Варна“, с което на „Милки Груп Био“ ЕАД – гр. С., ЕИК ***, за нарушаване на разпоредбите на чл. 234, ал. 1, т. 1 от Закона за митниците на основание чл. 234, ал. 2, т. 1, във вр. с ал. 1, т. 1, чл. 83 от ЗАНН, вр. чл. 175, ал. 1 и ал. 3, чл. 178, ал. 1 от ДОПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗАНН е наложена имуществена санкция в размер на 1 223,65 лв., представляваща 100% от размера на избегнатите публични държавни вземания.

В жалбата се твърди, че решението на районния съд е неправилно, постановено при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила. Касаторът счита по-конкретно, че резултатите от проведеното в Централна митническа лаборатория изследване са установили неправилното деклариране на стоката, лабораторията е акредитирана, а използваните за изследването уреди са калибрирани и са спазени всички приложими стандарти при изследване на пробите. Оспорва правните изводи на съда, посочва, че не са изпълнени дадените от касационната инстанция при първото разглеждане на делото указания. Моли решението да бъде отменено, а наказателното постановление да бъде изцяло потвърдено. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът в производството, „Милки груп био“ ЕАД изразява становище за неоснователност на жалбата. Посочва, че по конкретната митническа декларация не е взета проба от стоката и е приложен резултатът от лабораторно изследване на ЦМЛ на проба, взета половин година след подаване на декларацията. Позовава се и на процесуални нарушения при вземане на проба от стоката по по-късната митническа декларация. Твърди, че съставът на двете стоки не е идентичен и по-специално, че в стоката по процесната декларация не е бил вложен емулгатор, освен това в нея нямало съдържание на вода. При това счита, че правилно съдът е приел, че нарушението не е било безспорно доказано. В случая не било установено продуктът да е претърпял по-напреднала обработка, а поради липсата на взета проба не било възможно да се направи анализ. Твърди, че в случая не може да бъде приложена практиката на Съда на ЕС, и по-конкретно решението по дело С-571/12, тъй като то е постановено в производство за събиране на държавни вземания, а настоящото е административнонаказателно. Моли жалбата да бъде оставена без уважение, решението да бъде оставено в сила и в полза на дружеството да бъдат присъдени разноски.

Прокурорът от Окръжна прокуратура – Варна дава заключение, че жалбата следва да се остави без уважение, а постановеното решение като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила.

Административен съд - Варна намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, която има правен интерес от обжалване на първоинстанционното решение. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Предмет на обжалване пред районния съд е било Наказателно постановление № 85/2021 г. от 23.07.2021 г. на С.Д. Директора на ТД Северна морска в Агенция „Митници“, с което на дружеството за нарушаване на разпоредбите на чл. 234, ал. 1, т. 1 от Закона за митниците (ЗМ) на основание чл. 234, ал. 2, т. 1, вр. ал. 1, т. 1 от същия закон е наложена имуществена санкция в размер на 1 223,65 лв., представляваща 100% от размера на избегнатите публични държавни вземания.

Според мотивите на обжалваното наказателно постановление, на 28.05.2020 г. в Митнически пункт Варна – Запад дружеството подало митническа декларация MRN 20BG002002030301R0/28.05.2020 г. за поставяне под режим „допускане за свободно обръщение“ на стока – хидрогенирана палмоядкова мазнина IFFCO SCO 35, бруто тегло 13 077,78 кг, нето тегло 12 660,00 кг, с код по Тарик **********, ставка на митото в размер на 10,90 %, въз основа на което били заплатени държавни вземания в размер на 2 179,38 лв. мито и 4 477,77 лв. ДДС. След заплащане на сумите стоката била вдигната.

Според административнонаказващия орган стоката е следвало да бъде декларирана с код по Тарик **********, ставка на митото в размер на 16% и дължими държавни вземания в размер на 2 216,75 лв. мито и 3 247,73 лв. ДДС, с което е избегнато частично заплащане на държавни вземания в размер на 1 019,71 лв. мито и 203,94 лв. ДДС, общо 1 223,65 лв.

За да направи този извод, административнонаказващият орган съобразил, че на 25.01.2021 г. с MRN 21BG002002043714R6 бил деклариран внос на идентична стока SCO 35, със същия код по Тарик, със същите износител и получател. На 26.01.2021 г. от тази стока, находяща се в контейнер № CSLU2066334, била иззета проба, изпратена в ЦМЛ – гр. С.. Извършената в ЦМЛ експертиза № 13_02.02.2021/02.04.2021 г. показала, че стоката представлява твърда, бяла, гладка, без видими кристали маслена маса, която при стайна температура (25°С) не преминава в пластично състояние, с хомогенна структура и неутрален мирис. Според мастно – киселинния състав и липсата на ненаситени мастни киселини е направен извод, че маслото е подлагано на химическа преработка – хидрогениране, установено е наличие (ниско съдържание) на емулгатор – сорбитанов естер, чиято функция съгласно технологиите е да модифицира кристалната структура. Предвид това било издадено становище на Дирекция „Митническа дейност и методология“, според което съобразно правилата на глава 15 от КН стоката е хидрогенирано и текстурирано чрез добавка на емулгатор палмистово масло. При това положение въз основа на правила 1 и 6 от Общите правила за тълкуване на КН на ЕС и предвид Обяснителните бележки към Хармонизираната система за описание и кодиране на стоките за позиция 1517, стока с гореописаните обективни характеристики трябвало да се класира в код 15179099 на КН. Този код бил различен от декларирания, който се отнася до животински и растителни мазнини и масла и техните фракции, частично или напълно хидрогенирирани, интерестерифицирани, преестерифицирани или елайдинирани, дори рафинирани, но необработени по друг начин. Анализираната стока обаче била претърпяла по–напреднала от допустимите за тази позиция обработка – смесване с емулгатор, имащ функцията да модифицира кристалната структура на палмистовото масло, т.е. да го текстурира.

Въз основа на резултатите от изследването на ЦМЛ било счетено, че дружеството е декларирало невярно тарифния код на внесената стока и избегнало заплащане на дължими държавни вземания. Дружеството било поканено за съставяне на акт за установяване на административно нарушение. Поради неявяване на представител, на 22.04.2021 г. бил съставен акт в негово отсъствие. Актът бил предявен, по него постъпили писмени възражения. Въз основа на акта било издадено обжалваното наказателно постановление. В него административнонаказващият орган се позовал на чл. 190, параграф 1 от Регламент (ЕС) 952/2013 и решението по дело С-571/12 на Съда на ЕС, за да приеме, че резултатите от изследването са валидни и за стоката по процесната митническа декларация, тъй като е налице идентичност на стоките. Съответно приел, че е осъществен съставът на административно нарушение по чл. 234, ал. 1, т. 1 от Закона за митниците.

Наказателното постановление било обжалвано пред Районен съд – Девня, който с Решение № 19/02.03.2022 г. по н.а.х.д. № 233/2021 г. по описа на съда отменил наказателното постановление. По жалба от административнонаказващия орган това решение е отменено с Решение № 1238/13.10.2022 г. по к.н.а.х.д. № 1422/2022 г. по описа на Административен съд – Варна и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на Районен съд – Девня. Според мотивите на касационната инстанция, констатациите за невярно деклариране са направени в хода на процедура за последващ контрол. Във връзка с последващия контрол Съдът на ЕС по дело С-571/12 е приел, че е допустимо резултатите от частична проверка на включени в митническа декларация стоки да се приемат за валидни от митническите органи и по отношение на стоките, включени в подадени от същия декларатор предходни митнически декларации, които не са били и не могат вече да бъдат подложени на такава проверка, доколкото е било разрешено тяхното вдигане, когато тези стоки са идентични, което следва да се провери от запитващата юрисдикция. При това положение касационният състав е посочил, че районният съд е следвало да прецени дали административнонаказващият орган може да се позовава на резултатите от изследването на стоките по последващата декларация, което не е било направено. Не е било изяснено дали е вдигнато цялото количество стока от контейнер MEDU 1264116, за която е представена декларация за временно складиране MRN № 20BG002002026360U3/06.03.2020 г. и впоследствие митническа декларация за поставяне под режим „допускане за свободно обращение“ MRN 20BG002002030301R0/28.05.2020 г. за част от стоката. Не са били формулирани изводи за идентичност между стоките (изследваната и по спорната декларация) по външен вид и състав, не са били изяснени обективните характеристики на стоката. Не е било изяснено дали пробите, взети от последващия внос, са идентични с изследваните от ЦМЛ, предвид разминаването на данните за пробите при вземането, при разработването на средна проба и при изследването. Касационният състав е указал на районния съд да изясни по-специално дали е вдигнато цялото количество от стоката, пристигнала на 06.03.2020 г. на пристанище Варна Запад с контейнер № MEDU1264119, т.е. да се установи дали стоките по този внос не са могли към 26.01.2021 г. да бъдат подложени на проверка чрез вземане на проби от тях; да изследва проследимостта на пломбите до изследваната от ЦМЛ проба; да назначи СХЕ за изясняване на въпроса представлява ли продуктът хидрогенирано палмистово масло; процесната декларирана хидрогенирана палмоядкова мазнина SCO 35 в случая обработена ли е допълнително чрез добавяне на емулгатори или и с лимонена киселина и загубила ли е основната си характеристика на частично хидрогенирано палмистово масло от позиция 1516; достатъчно ли е само добавянето на емулгатор сорбитанов естер за промяна на кристалната структура на хидрогенираното палмистово масло или е нужно добавяне едновременно и на сорбитанов естер, и на лимонена киселина; каква е основната функция на лимонената киселина като добавка в мазнините; има ли отражение върху продукта и до каква промяна водят начинът на съхранение на пробата и периода от време от вземане на пробата до извършването на експертизата; да направи извод, в коя позиция следва да се класира процесната стока.

При новото разглеждане на делото съдът е приобщил стандарт БДС EN ISO 3961:2018, БДС EN ISO 660:2020, работни аналитични процедури на ЦМЛ, доказателства за калибриране и проверки на използваните при изследването уреди. Изискал е и е събрал справки, от които е установил, че цялото количество от стоката по митническата декларация за режим „митническо складиране“ за стоката в контейнер № MEDU1264119 е била вдигната и режимът е бил приключен с две митнически декларации за допускане до свободно обращение, едната от които е процесната. Съдът е назначил СХЕ, но впоследствие е отменил определението си по искане на жалбоподателя поради липса на проба от процесната стока за изследване.

С оглед събраните при новото разглеждане на делото доказателства, констатациите на районния съд по фактите са идентични с тези при първото разглеждане на делото. От правна страна съдът е приел, че наказателното постановление е издадено от компетентен орган, без допуснати съществени процесуални нарушения. По материално-правната законосъобразност приема, че основният спорен въпрос в производството е естеството на декларираната стока. Въззивникът е декларирал тази стока като хидрогенирана палмоядкова мазнина с код по ТАРИК **********, а според митническите органи стоката е следвало да се класира в друг код, тъй като е претърпяла по-напреднала от допустимите за тази позиция обработка – смесване с емулгатор, който модифицира кристалната структура на маслото, т.е. текстурира го. От стоката по процесната митническа декларация не са вземани проби и такива не са изследвани, което е безспорно установено по делото. Поради липсата на предмет на изследване не е назначил съдебно-химическа експертиза. Констатирал е, че липсват доказателства за друг, различен от декларирания състав на стоката. За да приемат наличие на идентичност между стоките митническите органи са се позовали на лабораторно изследване на идентична стока, предмет на друг внос на дружеството, извършен 8 месеца по-късно. Според мотивите на наказателното постановление стоките са идентични, тъй като имат еднакво наименование, вносител и износител и следователно е приложимо решение на Съда на ЕС по дело С-571/12 за тълкуване на чл. 78 от Регламент № 2913/92 (отм.). Районният съд е приел, че след отмяната на тълкуваната от Съда на ЕС норма, понастоящем в Митническия кодекс на Съюза няма аналогична разпоредба и тълкуването не може да се приложи към чл. 190, параграф 1 от МКС, който се отнася до количества, взети от една митническа декларация. Предвид това, съдът приема, че в административнонаказателното производство не са били доказани твърденията на митническите органи за вида на стоката по процесната митническа декларация, тъй като тази стока не е била изследвана. Приема още, че тарифното класиране на стоката, възприето от митническите органи, се основава единствено на Обяснителните бележки и на въведения от тях допълнителен критерий „текстуриране“. Тези бележки обаче нямат задължителна правна сила и не могат да променят обхвата на тарифните позиции от Комбинираната номенклатура, в които липсва като критерии за класиране „текстуриране“. По тези съображения районният съд е счел наказателното постановление за незаконосъобразно и е постановил решение, с което го отменя.

Настоящата инстанция възприема изцяло установеното от районния съд от фактическа страна и крайния му извод за недоказаност на твърденията за идентичност на стоката по MRN 20BG002002030301R0/28.05.2020 г., за която се отнася обжалваното постановление, и стоката по MRN 21BG002002043714R6/25.01.2021 г., която е била предмет на изследване в ЦМЛ и за която е установено добавянето на емулгатор сорбитанов естер.

Няма спор в производството, че конкретната стока, за която е прието в наказателното постановление, че е била неправилно декларирана и вследствие на това е избегнато частично заплащането на мита и други публични държавни вземания, не е изследвана в хода на административнонаказателното или съдебното производство. Стоката е проверена в рамките на последващ контрол на декларирането и проби от нея не са били взети преди вдигането й.

В случая административнонаказващият орган не е можел да се позове на резултатите от изследването на пробата от последващия внос за целите на административната отговорност на дружеството. В процедурата за вземане на пробата са допуснати съществени нарушения, които не позволяват да се приеме безспорно, че експертизата на ЦМЛ се отнася до стоката по последващия внос. Така в протокола за вземане на проба липсват данни за номера на митническата пломба, в акта за вземане и разработване на средна проба е описана пломба със знаци VC от едната страна и 3 от другата страна, а в МЛЕ пробата е описана сномера на пломби 0040105 и 0040147. Предвид това, проследяването на пробите и обвързването на резултатите от МЛЕ с именно тези проби е изключено.

В това производство в тежест на органа е да докаже всички свои фактически твърдения, с които обосновава изводите си за извършено административно нарушение. В случая в тежест на органа е било да докаже, че стоката по процесната митническа декларация е идентична с изследваната стока от последващ внос по съдържанието на емулгатор и променените й вследствие на това съдържание характеристики, които водят до извод за претърпяна по-нататъшна обработка и друго тарифно класиране. След като не е установено безспорно, че резултатите от МЛЕ се отнасят до стока, за която вносителят, производителят и наименованието са идентични с процесната стока, няма как да се приложи практиката на Съда на ЕС по дело С-571/12, на което се позовава касаторът. Съответно не е доказано извършването на твърдяното нарушение и издаденото за него наказателно постановление е издадено при неправилно приложение на материалния закон.

Като е достигнал до същия краен извод, районният съд е постановил правилен и обоснован акт, който следва да бъде оставен в сила.

При този изход от производството и направеното искане от ответника, в негова полза следва да се присъдят направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 480 лева.

Предвид гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от Административно-процесуалния кодекс, вр. чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – гр. Варна, ІІІ касационен състав

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 52/15.05.2023 г., постановено от Районен съд – Девня по н.а.х.д. № 352 по описа на съда за 2022 г.

ОСЪЖДА Агенция „Митници“ – С. да заплати на „Милки Груп Био“ ЕАД – гр. С., ЕИК ***, сумата 480 (Четиристотин и осемдесет) лева разноски по делото.

Решението е окончателно.

	Председател:
	Членове: