РЕШЕНИЕ
№ 2818
гр. София, 25.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 107-МИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седми май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЛОРА М. МИТАНКИНА
при участието на секретаря НЕЛИ ИВ. ВЕЛЕВА
като разгледа докладваното от ЛОРА М. МИТАНКИНА Административно
наказателно дело № 20241110212910 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 58д и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на М. В. С. срещу наказателно
постановление/НП/ № 24-4332-010226/15.05.2024г., издадено от началник
сектор към СДВР, О”ПП”-СДВР, с което на жалбоподателя са наложени
административни наказания глоба в размер на 3000 лв. и лишаване от право на
управление на МПС за срок от дванадесет месеца на основание чл. 175а, ал. 1,
пр. 3 ЗДвП за нарушение на чл. 104б, т. 2 ЗДвП, глоба в размер на 10 лева на
основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 3 ЗДвП за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 2
ЗДвП и глоба в размер на 20 лева на основание чл. 185 ЗДвП за нарушение на
чл. 105, ал. 1 ЗДвП.
С жалбата се твърди, че обжалваното НП е неправилно и
незаконосъобразно. Оспорва се извършването на нарушение на чл. 104б, т. 2
ЗДвП. Счита се, че е допуснато съществено процесуално нарушение при
описание на нарушението, като са смесени два различни състава на
нарушения и не са описани обективни признаци от състава. Моли се за отмяна
на НП.
В съдебно заседание, в което е даден ход на делото по същество,
1
жалбоподателят не се явява и не се представлява.
Въззиваемата страна не изпраща представител. На 20.11.2024г. са
депозирани писмени бележки от юрк. М.
Софийски районен съд, след като взе предвид доводите на страните
и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
На 30.03.2024г. около 01.59 часа в гр. София по бул. „Акад. Иван
Евстатиев Гешов“ жалбоподателят М. В. С. управлявал л.а. „БМВ М5
Компетишън” с ДК № Пасажер в автомобила бил св. Г Г. По същото време св.
И. Т. и колегата му В К, служители на ОПП-СДВР, изпълнявали служебните
си задължения, като се намирали в служебен полицейски автомобил. Св. Т.
възприел как водачът на л.а. „БМВ М5“, установен впоследствие като
жалбоподателя М. С., предприема маневра обратен завой на кръстовището на
бул. „Акад. Иван Евстатиев Гешов“ и ул. „Гюешево“ и извършва действия с
органите на управление на автомобила, с които извежда управляваното от
него МПС от контрол. Св. Т. възприел, че водачът форсира двигателя на
автомобила и неколкократно изменя посоката вляво и вдясно в кръстовището,
при което автомобилът поднася. Пътната настилка била суха. Полицейските
служители изчакали водача да извърши маневрата обратен завой, бил подаден
сигнал за спиране и водачът бил спрян за проверка на ул. „Незнаен войн“. В
хода на проверката били установено, че челното стъкло и страничните стъкла
на автомобила са с намалена прозрачност, с която се ограничава видимостта
на водача към пътя, като М. С. не представил на полицаите свидетелство за
регистрация на МПС, което управлявал.
В К съставила на М. С. АУАН № 800370/30.03.2024г. за нарушения на чл.
104б, т. 2 ЗДвП, на чл. 100, ал. 1, т. 2 и на чл. 105, ал. 1 ЗДвП.
Въз основа на този акт е издадено атакуваното НП № 24-4332-
010226/15.05.2024г.
Видно от заповед № 8121к-13318/28.10.2019г. на министъра на
вътрешните работи Д Д е преназначена на длъжност началник на 03 сектор
„Административно обслужване” към ОПП-СДВР.
Видно от заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на министъра на
вътрешните работи началникът на сектор в О”ПП”-СДВР е компетентен да
2
издава наказателни постановления по ЗДвП, а актосъставителят е
оправомощен да състави процесния АУАН
Горепосочената фактическа обстановка беше установена въз основа на
показанията на свидетеля И. Т., както и въз основа на писмените
доказателства, приобщени към материалите по делото, а именно – АУАН №
800370/30.03.24г., справка-картон на водача, заповед № 513з-4530/31.05.22г. на
министъра на вътрешните работи, заповед 8121к-13318/23.10.19г., заповед №
8121з-1632/02.12.2021г. на министъра на вътрешните работи.
Съдът кредитира показанията на свидетеля И. Т., който е очевидец на
нарушенията. От показанията на свидетеля Т. се установяват всички
релевантни за случая обстоятелства. Показанията на актосъставителя,
преценени в съвкупност с АУАН, категорично установяват обективните
елементи от състава на нарушенията, а показанията на св. Т., изясняващи
конкретните действия на водача С., допринасят за доказване и на субективната
страна на нарушението по чл. 104б, т. 2 ЗДвП.
Съдът не кредитира показанията на св. Га Г, които изграждат защитна
версия, че деянието е извършено непредпазливо. Св. Т. посочи в показанията
си конкретните действия на водача, свидетелстващи за умишлено извеждане
на МПС от контрол, изнесе сведения и за състоянието на пътната настилка. Не
се потвърждава твърдяното от св. Г за наличие на шахта на кръстовището.
Напротив – неговите показания категорично се опровергават от св. Т., като се
установи, че такава шахта е липсвала. Съдът отчете възможната
заинтересованост на свидетелските показания на св. Ги не ги използва при
изграждане на убеждението си относно фактите, които прие за установени.
При така установената фактическа обстановка от правна страна
съдът приема следното:
Жалбата е процесуално допустима, а по същество е неоснователна.
Свидетелят И. Т. дава ясни, конкретни и непротиворечиви показания, че
на инкриминираните в АУАН и НП време и място жалбоподателят М. С. е
управлявал лек автомобил "БМВ М5" с ДК № , като с форсиране на двигателя
при навлизане в процесното кръстовище и извършване на маневра обратен
завой водачът С. няколко пъти е завъртял рязко наляво и надясно автомобила
и по този начин е извел автомобила извън контрол.
3
По делото не са събрани доказателства, оборващи фактическата
обстановка, описана в АУАН и НП, включително относно авторството на
нарушението. Водачът на МПС е наказан за нарушение на чл. 104б, т. 2 ЗДвП.
Визираната разпоредба императивно забранява на водачите на МПС да
използват пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в
съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.
Обстоятелството, че в закона не се съдържа легална дефиниция досежно
"ползването на път за други цели, освен за превоз на хора и товари", като
законодателна техника предполага запълването на бланкетния състав с
конкретно съдържание според особеностите на всяка хипотеза. В случая както
в АУАН, така и в НП ясно са описани всички елементи от състава на
нарушението, а именно че боравейки със системите на автомобила, водачът
умишлено е извел автомобила извън контрол, завъртайки няколко пъти
автомобила вляво и вдясно в кръстовището между бул. „Акад. Иван Евстатиев
Гешов“ и ул. „Гюешево“, ефект, който не би могъл да настъпи при нормалното
управление на МПС. С тези си действия жалбоподателят е нарушил забраната
на чл. 104б, т. 2 ЗДвП да използва пътищата, отворени за обществено
ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за
превоз на хора и товари. Всички останали действия и маневри при управление
на МПС следва да бъдат извършвани извън тези пътища и на обособените за
целта места. С оглед на изложеното вмененото нарушение се явява доказано
по несъмнен начин от обективна страна.
От субективна страна деянието е извършено с пряк умисъл, доколкото в
качеството си на водач на МПС жалбоподателят съзнателно е използвал път,
отворен за обществено ползване, предвид движението на хора и автомобили,
за други цели, освен в съответствие с предназначението му за управление на
МПС с цел превоз на хора и товари.
Съдът не споделя съображенията за допуснато съществено процесуално
нарушение при описание на нарушението. Както в АУАН, така и в НП се
съдържат всички съставомерни признаци на вмененото нарушение, като е
налице съответствие между словесното и цифрово описание на нарушението,
както и съответствие между описаните факти в АУАН и НП. Не е налице
смесване на обективни признаци на различни нарушения, като словесното
описание на нарушението съответства на посочената за нарушена норма на чл.
4
104б, т. 2 ЗДвП.
Санкционната разпоредба на чл. 175а, ал. 1, пр. 3 ЗДвП предвижда, че се
наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок
12 месеца и глоба 3000 лв. водач, който ползва пътищата, отворени за
обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното
предназначение за превоз на хора и товари. В случая наложените на
жалбоподателя наказания са правилно индивидуализирани в предвидения от
закона абсолютен размер, поради което не следва да се обсъжда въпроса за
тяхното редуциране.
Доказано се явява и другото вменено на жалбоподателя нарушение по
чл. 100, ал. 1, т. 2 ЗДвП, тъй като не е носел и не е представил на контролните
органи свидетелството за регистрация на МПС.
Нарушението по чл. 100, ал. 1, т. 2 ЗДвП е извършено умишлено, тъй
като нарушителят е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е
настъпването на общественоопасните последици, като ги е целял.
За нарушението на чл. 100, ал. 1, т. 2 ЗДвП законосъобразно на
основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 3 ЗДвП е наложена глоба в размер от 10 лева.
Доказано се явява и нарушението по чл. 105, ал. 1 ЗДвП, съгласно която
норма се забранява ограничаване на видимостта през челното, задното и през
страничните стъкла на автомобила, осигуряващи видимостта на водача към
пътя, както и намаляване на прозрачността им.
В процесния случай от показанията на св. Т. се установи, че челното и
страничните стъкла на автомобила, управляван от жалбоподателя С., са били с
намалена прозрачност, с което е осъществен съставът на нарушението от
обективна страна. Отсъстват предпоставки за разсъждение за приложимостта
на чл. 105, ал. 2 ЗДвП, тъй като в случая е намалена прозрачността на челно
стъкло.
Нарушението по чл. 105, ал. 1 ЗДвП е извършено умишлено, тъй като
нарушителят е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е
настъпването на общественоопасните последици, като ги е целял.
За нарушението на чл. 105, ал. 1 ЗДвП законосъобразно на основание чл.
185 ЗДвП е наложена глоба в размер от 20 лева.
НП като законосъобразно и правилно следва да се потвърди в неговата
5
цялост.
Налице са основания за присъждане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение в полза на СДВР, тъй като са депозирани писмени бележки от
процесуален представител. С оглед на това съдът осъди М. В. С. да заплати в
полза на СДВР 80 лева разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Тъй като в полза на св. И. Т. бяха присъдени пътни разноски в размер на
40.01 лева, жалбоподателят М. С. следва да бъде осъден да заплати в полза на
СРС 40.01 лева, както и 5 лева за служебното издаване на изпълнителен лист.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 ЗАНН, Софийски
районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 24-4332-
010226/15.05.2024г., издадено от началник сектор към СДВР, О”ПП”-СДВР, с
което на М. В. С. са наложени административни наказания глоба в размер на
3000 лв. и лишаване от право на управление на МПС за срок от дванадесет
месеца на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 ЗДвП за нарушение на чл. 104б, т. 2
ЗДвП, глоба в размер на 10 лева на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 3 ЗДвП за
нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 2 ЗДвП и глоба в размер на 20 лева на основание
чл. 185 ЗДвП за нарушение на чл. 105, ал. 1 ЗДвП.
ОСЪЖДА М. В. С. да заплати в полза на СДВР 80 лева разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА М. В. С. да заплати в полза на СРС 40.01 лева съдебни
разноски, както и 5 лева за служебното издаване на изпълнителен лист.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд –
София град в 14-дневен срок от получаване от страните на съобщението за
изготвянето му на основанията, предвидени в НПК, и по реда на глава XII
АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6