Решение по дело №359/2024 на Административен съд - Силистра

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 215 и чл. 178, ал. 5 от Закона за устройство на територията (ЗУТ)

Производството по делото е образувано по жалба на "ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик“ № 258, Варна Тауърс – Е, представлявано от всеки двама от тримата членове на УС – А. А. К., Х. П. Х., Й. Ш. и Т. П., подадена чрез юрисконсулт К. К., против Заповед № ДК-19-СС-5 от 10.10.2024 г. на началника на Регионална дирекция за национален строителен контрол-Силистра, с която е разпоредена забрана за достъпа и ползването на строеж: „Паралелен клон на клон Б – въздушна мрежа НН от ТП 1 с. Цар Самуил до СБС № 55 на ул. „Райна Княгиня“, с приблизителна обща дължина от 271 м, находящ се: от ТП № 1 в УПИ II-831, кв. 24 по ул. „Христо Ботев“, по ул. „Райна Княгиня“, до електромерно табло тип ТЕМО-2Т-1М, монтирано на СБС № 55, пред УПИ XIV-144, кв. 65 по плана на с. Цар Самуил, общ. Тутракан, обл. Силистра, и е забранено е захранването с ел. енергия на строежа.

Жалбоподателят излага доводи за процесуална и материална незаконосъобразност на оспорваната заповед. Твърди, че при издаването ѝ е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като предварително не са били изяснени всички факти и обстоятелства от значение за случая, което е довело до постановяване на акта в противоречие с материалния закон. Акцентира, че не е налице извършване на нов строеж, съответно реконструкция, а текущ ремонт по чл. 151, ал. 1, т. 2 от ЗУТ на стара съществуваща мрежа ниско напрежение във връзка с извършено посегателство върху нея, необходим за осигуряване на електрозахранване на абонат на дружеството. По тези съображения се моли за отмяна на заповедта и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът – Началникът на Регионална дирекция за национален строителен контрол гр. Силистра, чрез упълномощен представител старши юрисконсулт Д. К., оспорва жалбата. В съдебно заседание и с подробна писмена защита, поддържа, че процесната заповед е издадена от компетентен административен орган, в изискуемата от закона форма и при липса на нарушения на процесуалните правила, в съответствие със закона и неговата цел. По тези съображения се настоява жалбата да бъде отхвърлена, като се претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като обсъди изложените доводи от страните и след преценка на доказателствата по делото, съобразно чл.168 ал. 1 АПК, прие следното:

Предмет на съдебния контрол за законосъобразност е Заповед № ДК-19-СС-5 от 10.10.2024 г., издадена от началника на РДНСК-Силистра, с която на основание чл. 178, ал. 5 във вр. с ал. 1 и с чл. 222, ал. 1, т. 6 и т. 7 ЗУТ, е забранен достъпа и ползването на строеж: „Паралелен клон на клон Б – въздушна мрежа НН от ТП 1 с. Цар Самуил до СБС № 55 на ул. „Райна Княгиня“, с приблизителна обща дължина от 271 м, находящ се: от ТП № 1 в УПИ II-831, кв. 24 по ул. „Христо Ботев“, по ул. „Райна Княгиня“, до електромерно табло тип ТЕМО-2Т-1М, монтирано на СБС № 55, пред УПИ XIV-144, кв. 65 по плана на с. Цар Самуил, общ. Тутракан, обл. Силистра, който се ползва в нарушение на чл.178, ал. 1 ЗУТ - преди да е въведен в експлоатация от компетентния орган по чл.177, ал. 2 от ЗУТ.

От административната преписка се установява, че на 16.07.2024г. длъжностни лица в РДНСК-Силистра са извършили проверка на място в участъка от Трафопост № 1, с. Цар Самуил, общ. Тутракан, до имот с административен адрес ул. „Райна Княгиня“ № 21, и по документи в общинската администрация на Община Тутракан. Допълнително на 28.08.2024 г. е извършена проверка на представени документи, изискани от длъжностните лица. При проверките са представени Договор за присъединяване на обект на клиент към електроразпределителната мрежа с изх. № ПУПРОК–0591ДПРОК-0454/21.02.2020 г. от 11.03.2020г., сключен между ЕРП Север и лицето В. Н. П., собственик на УПИ XIV–144 в кв. 65 по плана на с. Цар Самуил, с административен адрес ул. „Райна Княгиня“ № 21 и построената в него полумасивна жилищна сграда, Допълнително споразумение № 1 към договора от 11.03.2020 г., фактура № ********** от 11.03.2020 г. и касов бон към нея, както и Договор за присъединяване на обект за производство на ел. енергия от възобновяеми източници по чл. 24, т. 1 от Закона за енергията от възобновяеми източници № Д-ПВИ-15-10.09.2020 г., касаещ изградената от собственика фотоволтаична централа в УПИ XIV–144, с приложения към него. Видно от договор № ПУПРОК–0591ДПРОК-0454/21.02.2020 г. от 11.03.2020г. и допълнителното споразумение е, че задълженията, които оспорващото дружество е поело, са следните:

1. Изграждане на паралелен клон на клон Б от въздушна мрежа НН към ТП 1 Цар Самуил чрез изтегляне на необходимото количество усукан изолиран проводник в участъка от табло НН на ТП1 Цар Самуил до СБС № 55 до имота на клиента;

2. Доставка и монтаж на електромерно табло 1Т на СБС № 55 до имота на клиента, част от клон Б на въздушна мрежа НН към ТП , Цар Самуил и захранването му от новоизградена въздушна мрежа НН;

3. Монтиране на средство за търговско измерване и необходимата предпазна и комутационна апаратура в електромерно табло 1Т.

Всички описани дейности са били извършени към момента на проверката, съгласно констатациите на длъжностните лица, отразени в съставения при проверката Констативен протокол № 22 от 16.07.2024 г. Съгласно констатациите, от съществуващия трафопост № 1, находящ се в УПИ II-831, с. Цар Самуил е изпълнено ново трасе с усукан изолиран проводник (УИП) – паралелно на клон „Б“ от въздушна мрежа ниско напрежение, започващо от северната фасада на трафопост № 1, находящ се УПИ II-831, кв. 24 по плана на с. Цар Самуил, общ. Тутракан, пресичащо въздушно ул. „Христо Ботев“ в североизточна посока и продължава паралелно с мрежа НН част от клон „Б“ в източна посока по продължение на „Христо Ботев“, като е окачено по стоманобетонови стълбове (СБС) № 1, № 2, № 3, № 4, № 5, № 6 и № 7 до кръстовището на ул. „Христо Ботев“ с ул. „Райна Княгиня“, като в зоната на кръстовището се отклонява на юг, пресичайки отново улицата и продължава окачено по СБС № 54 и завършва в електромерно табло тип ТЕМО-2Т-1М с номер 00344/23:11:2019, монтирано на СБС № 55 пред УПИ XIV–144 в кв. 65 по плана на с. Цар Самуил, с административен адрес ул. „Райна Княгиня“ № 21, с приблизителна дължина на трасето 271.00 м. В електромерното табло тип ТЕМО-2Т-1М с номер 00344/23:11:2019 са налични два броя електромери, захранени от гореописаното трасе, като след електромерите УИП продължава към УПИ XIV–144 по плана на с. Цар Самуил, на който е извършен външен оглед, като работната група е констатирала, че не е налична жилищна сграда ниско застрояване с гараж, а е налична фотоволтаична електрическа инсталация за производство на електрическа енергия, монтирана на терен. При проверката по документи в общинската документация е било представено Разрешение за строеж (РС) № 20 от 11.06.2020 г., издадено от гл. архитект на Община Тутракан относно изграждането на фотоволтаичната централа. Към преписката на РС е приложено становище от „ЕРП Север“ АД относно условията за присъединяване на обект на производител към електроразпределителната мрежа, в което е отразено, че присъединяването на електрическата централа към електроразпределителната мрежа ще се осъществи след изграждането на присъединителните съоръжения по сключен догвор за присъединяване на обект на клиент № ДПРОК-0454/21.02.2020 г. В протокола е отразено, че по дефиниция „общи мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура“, съгласно § 5, т. 32 от ДР ЗУТ са съоръженията и линейните инженерни мрежи на електроснабдяването до общите контролно-измервателни уреди в недвижимите имоти, включително разпределителни устройства. На тази база е формирано установяване, че описания и изпълнен строеж, наименуван „Паралелен клон на клон Б – въздушна мрежа НН от ТП 1 с. Цар Самуил до СБС № 55 на ул. „Райна Княгиня“, с приблизителна обща дължина от 271 м, находящ се от ТП № 1 в УПИ II-831, кв. 24 по ул. „Христо Ботев“, по ул. „Райна Княгиня“, до електромерно табло тип ТЕМО-2Т-1М, монтирано на СБС № 55, пред УПИ XIV-144, кв. 65 по плана на с. Цар Самуил, общ. Тутракан, обл. Силистра, представлява разпределителна обща мрежа на техническата инфраструктура и същата е квалифицирана като строеж от трета категория, съгласно чл.137, ал. 1, т. 3, б. “б“ ЗУТ и чл. 6, ал. 2, т. 6 от Наредба № 1/30.07.2003г. за номенклатурата на видовете строежи (Обн. ДВ, бр. 72/03г., посл. изм. ДВ, бр. 56/17 г.). С Констативния протокол е прието, че строежът е извършен от „ЕРП Север“АД в периода от 11.03.2020 г. до датата на проверката 16.07.2024 г., съгласно цитираните по-горе документи, без строителни книжа – одобрени проекти и разрешение за строеж, и към датата на проверката се ползва в нарушение на чл. 178, ал. 1 от ЗУТ, предвид установените показания на електромерите. Въз основа на допълнително изисканите и представени документи от В. Н. П., работната група е издала втори Констативен протокол от 28.08.2024 г., в който е приела, че периодът на извършване на строителството на въздушната мрежа е от 10.12.2020 г. до 18.02.2021 г., като е потвърдила констатациите си в останалата част.

Въз основа на двата констативни протокола и съгласно регламентацията от чл. 178, ал. 5 от ЗУТ, е съставен Констативен акт № СС-271-11/03.09.2024г., надлежно връчен на жалбоподателя. Със същия е прието, че процесният строеж (описан по идентичен начин в КП) е изпълнен от „ЕРП Север“ АД гр. Варна, като същият е завършен и се ползва въпреки забраната от чл. 178, ал. 1 ЗУТ. Изрично е указано на оспорващото дружество, че е започнало административно производство, по реда на чл. 178, ал. 5 ЗУТ, за забрана ползването на строежа, както и възможността да бъдат подадени писмени възражения срещу обективираните в КА установявания на длъжностните лица, от която възможност дружеството не се е възползвало. Потвърдена е квалификацията на строежа (трета) по чл.137, ал. 1, т. 3 б. “б“ от ЗУТ и чл. 6, ал. 2, т. 6 от Наредба №1/03г.

На 10.10.2024 г. ответният орган, действащ в условията на делегирана компетентност, съгласно чл. 178, ал. 5 ЗУТ и Заповед № РД-13-298/27.09.23 г. на началника на ДНСК-София (л. 78-82), е издал оспорената Заповед № ДК-19-СС-5, забраняваща достъпа и ползването на строеж: „Паралелен клон на клон Б – въздушна мрежа НН от ТП 1 с. Цар Самуил до СБС № 55 на ул. „Райна Княгиня“, с приблизителна обща дължина от 271 м, находящ се: от ТП № 1 в УПИ II-831, кв. 24 по ул. „Христо Ботев“, по ул. „Райна Княгиня“, до електромерно табло тип ТЕМО-2Т-1М, монтирано на СБС № 55, пред УПИ XIV-144, кв. 65 по плана на с. Цар Самуил, общ. Тутракан, обл. Силистра, като е забранено и захранването с електрическа енергия на строежа.

Във връзка с главното възражение на жалбоподателя, свързано с характеризиране на описаните дейности като извършен текущ ремонт на съществуваща мрежа, с който по хипотеза (чл. 151, ал. 1, т. 2 от ЗУТ) не се променят трасето и техническите характеристики на елементите на техническата инфраструктура по чл. 64, ал. 1 от ЗУТ, е назначена съдебно-техническа експертиза. Според вещото лице се касае за изграждане на нова въздушна мрежа с изтегляне на УИП с дължина около 271 м. от ТП № 1 на с.Цар Самуил и разполагането му по съществуващи стоманобетонни стълбове, завършващ в електромерно табло, разположено върху СБС № 55 на ул. „Райна Княгиня“ пред УПИ XIV-144, кв. 65 по плана на селото, в който е изградена нова фотоволтаична централа, собственост на В. Н. П., като в резултат на изграждането са променени характеристиките на мрежата - увеличена е мощността и захранващите проводници. Според вещото лице новоизградената мрежа ниско напрежение съставлява строеж трета категория.

При така установените факти настоящият състав приема,че процесният обект съставлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, тъй като представлява мрежа „ниско напрежение“ и съоръжение на техническата инфраструктура, съгласно чл. 64, ал. 1, т. 3 от ЗУТ, състояща се от преносни проводи (изтеглен от трафопост № 1 с. Цар Самуил усукан изолиран проводник с дължина от 271 метра и окачен въздушно по съществуващи стълбове, завършващ в електромерно табло, разположено върху СБС № 55 на ул. „Райна Княгиня“). По дефиниция „общи мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура“ (в случая на електроснабдяването), са мрежите и съоръженията до общите контролно-измервателни уреди в недвижимите имоти, вкл. разпределителни устройства (арг. §5, т. 32 от ДР ЗУТ). Така дефинирани базовите понятия в процеса са идентични с легалните определения от Закона за енергетиката (ЗЕ), съгласно който „електро-разпределителна мрежа“ (§ 1, т. 22 от ДР ЗЕ) е съвкупност от електропроводи и електрически уредби с високо, средно и ниско напрежение, което служи за разпределение на електрическа енергия, като с т. 20 и т. 21 на същия §1 ДР ЗЕ са дефинирани понятията „електропреносна мрежа“ и „електропроводи“, какъвто несъмнено е изтегленият УИП в процесния по делото строеж.

В тази връзка е основателно позоваването на ответния орган (в писмената защита) на Наредба № 6/24.02. 2014г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи (Обн. ДВ, бр. 31/14г., отменена с ДВ, бр. 28/02.04.24г.), издадена по законовата делегация от чл. 116, ал. 7 ЗЕ, която е била част от действащото право към периода на извършване на процесния строеж и неговото ползване от жалбоподателя. При съобразяване на правилото на чл. 142, ал. 1 АПК, към момента на издаване на оспорения административен акт, действаща е Наредба № 6/28.03.2024г. за присъединяване на обекти към електрическите мрежи (Обн. ДВ, бр. 28/02.04.2024г.), като няма различия в относимата към настоящия спор регламентация. Съгласно чл. 28 от Наредба № 6/2014г. границата на собственост между електрическите съоръжения на съответния мрежови оператор и тези на клиента се определят от начина на присъединяване. Когато електрическата енергия се доставя от съоръжения на електро-разпределителна мрежа на ниво „ниско напрежение“, границата на собственост са изходящите клеми на средствата за търговско измерване или изходящите клеми на разположените непосредствено след тях предпазители или прекъсвачи (чл. 35, ал. 1 от Наредба № 6/2024г. е идентичен с чл. 28 от Наредба № 6/2014г.). Съгласно чл. 33, ал. 2 от Наредба № 6/14г. предоставената мощност, нивото на напрежение на приемниците на клиента и броят на фазите определят техническите параметри, по които съответният мрежови оператор извършва избор на средствата за търговско измерване, както и избор на комутационната и защитна техника. По същия начин е регламентиран въпросът с „техническите параметри“ в чл. 40, ал. 2 от Наредба № 6/2024г., който е с правно значение по делото в контекста на чл. 151, ал. 1, т. 2 ЗУТ. Не се установява съдържателно различие и в дефинирането на понятието „съоръжения за присъединяване“ с т. 14 на §1 от ДР на Наредба № 6/14г. и §1, т. 19 от ДР на Наредба № 6/2024г.

Горният анализ правилно е извършен от ответния орган с оглед определянето на възложителя на строежа (арг. от чл. 161 от ЗУТ) и неговия изпълнител (чл. 163 ЗУТ), съгласно регламентацията от чл. 64, ал. 1 и ал. 7 ЗЕ, уреждаща сервитутните права на мрежовите оператори и тяхното упражняване съобразно техническите изисквания от Наредба № РД-02-20-1/12.06.18г. (Обн. ДВ, бр. 53/18г.) - пряко кореспондираща с изискванията от ЗУТ и по-конкретно с чл. 89, ал. 2 ЗУТ, разпореждащ, че строителството на външните енергоснабдителни мрежи се извършва съгласно чл. 74 и по одобрени строителни книжа. А съгласно чл. 64, ал. 3 от ЗУТ проводите и съоръженията на техническата инфраструктура (в т.ч. на електроснабдяването), се изграждат, поддържат и ремонтират от и за сметка на държавата, общините или съответните експлоатационни дружества (каквото е оспорващото), освен ако в специален закон е предвидено друго, каквото в случая няма. А според ал. 4 на същия чл. 64 ЗУТ, проектирането и строителството на обектите на техническата инфраструктура, се извършват по общия ред, определен в този закон, т.е. съобразно чл. 148, ал. 1 и чл. 137, ал. 3 ЗУТ. А щом всичко това е така, то следва, че строеж от вида на процесния по делото, подлежи и на въвеждане в експлоатация, съгласно изискването по чл. 177 ЗУТ, от органа по ал. 2 на същия член, като неизпълнението на това правило е пряко нарушение на забраната от чл. 178, ал.1 ЗУТ. Следователно, налице са материалните предпоставки обосноваващи разпоредената с оспорената заповед забрана на достъпа и ползването на процесния строеж.

По правило, когато се налага изграждане на нов електропровод (в случая паралелна линия на старото трасе, която да обезпечи нуждата от по-голяма мощност) от трафопост, по улица до строеж на клиент-заявител, към който могат да се присъединят и други потребители, електропроводът представлява част от нова разпределителна или преносна техническа инфраструктура и следва да се категоризира от първа до трета категория, по реда на чл. 137, ал. 1 от ЗУТ и Наредба № 1/2003г., както правилно е процедирал ответният орган. Електропроводите и другите съоръжения, чрез които се извършва присъединяването към преносната или разпределителната мрежа след границата на собственост с потребителя или производителя се изграждат от съответния мрежови оператор и са негова собственост (чл. 21, ал. 4 и § 1, т. 14 от ДР на действащата към момента на изграждането Наредба № 6 от 24.02.2014 г.). Същите съставляват строежи трета категория и подлежат на въвеждане в експлоатация от компетентния орган по чл. 177, ал. 2 от ЗУТ. Изцяло в такъв смисъл е приложеното становище на ДНСК (л. 102), а то следва като извод неизбежно от обсъдената по-горе правна рамка.

В този контекст, като неоснователно следва да бъде отклонено възражението на жалбоподателя, че извършените дейности по изтеглянето на УИП с дължина около 271 м съставлява извършен текущ ремонт по смисъла на чл.151 ал.1 т.2 ЗУТ, за който не се изискват строителни книжа. Доколкото се касае за ново присъединително съоръжение, притежаващо съответната мощност, което дублира трасето на съществуваща линия, която продължава да функционира с първоначалния си капацитет, не може да се счете, че техническите характеристики не са променени, респ. че не е имало необходимост от строителни книжа, съответно разрешение и въвеждане на новия обект в експлоатация. Така формираните изводи са съответни на установените факти по делото и обсъдените по-горе нормативни актове, което сочи на материална законосъобразност на оспорената заповед.

В обобщение настоящият състав приема, че обжалваният акт е издаден от компетентен орган, предвид установената категория (III-та) на строежа, с оглед на която компетентността за издаване на заповед от процесния вид, е на началника на ДНСК или на упълномощено от него длъжностно лице, каквото е началникът на РДНСК-Силистра, както бе обсъдено по-горе. Спазена е изискуемата форма (мотивирана заповед) от чл. 178, ал. 5 от ЗУТ, като са изложени фактически и правни основания за издаването ѝ. Коментираното вече производство, е проведено при спазване изискванията на специалния ЗУТ, като констативния протокол и констативния акт са надлежно връчвани на жалбоподателя, гарантирайки пълноценното му участие в административния процес. Ето защо следва да се приеме, че преди издаване на заповедта органът е изпълнил задълженията си от чл. 35 и чл. 36 АПК (обратно на оплакването на жалбоподателя), във връзка с принципа за истинност от чл. 7 АПК, е изяснил правнозначимите факти и обстоятелства, обосноваващи приложението на чл. 178, ал. 5 във вр. с ал. 1 от ЗУТ.

Както бе обсъдено по-горе, строежът по заповедта не представлява „текущ ремонт“ и е подлежал на общо основание на въвеждане в експлоатация, каквото не е извършено. Следователно, предпоставките за забрана на достъпа и ползването му са изпълнени, което сочи на правилно приложение на материалния закон.

Оспореният индивидуален административен акт е издаден в съответствие и с целта на закона, тъй като забраната за ползване на процесния строеж е пряко предвидена последица в разпоредбата на чл. 178, ал. 5 от ЗУТ. Упражненото от ответника публично субективно право е за защита на обществения интерес, който е установен в закона.

Предвид изложеното, в рамките на извършения контрол по чл. 168, ал.1 АПК, се налага извод, че жалбата е неоснователна, а оспорената заповед на началника на РДНСК Силистра, като съответна на фактите по делото и закона, следва да бъде оставена в сила.

При този изход на процеса на ответната администрация се дължат съдебни разноски, при условията на чл.143, ал. 3 АПК. Същите следва да бъдат присъдени в полза на юридическото лице, в чиято структура е издателят на акта, а именно в полза на Дирекцията за национален строителен контрол, по аргумент от чл. 143, ал. 1 от АПК и § 1, т. 6 от ДР на АПК. Съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и с оглед фактическата и правна сложност на спора, в полза на ДНСК гр. София следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева.

Във връзка с гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 219 и чл. 215, ал. 1 от ЗУТ, Силистренският административен съд

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на “Електроразпределение Север“ АД, с ЕИК: ********* и адрес на управление: гр. Варна, бул. “Вл.Варненчик“ № 258, Варна Тауърс-Е, против Заповед № ДК-19-СС-5 от 10.10.2024 г. на началника на Регионална дирекция за национален строителен контрол-Силистра, с която е разпоредена забрана за достъпа и ползването на строеж: „Паралелен клон на клон Б – въздушна мрежа НН от ТП 1 с. Цар Самуил до СБС № 55 на ул. „Райна Княгиня“, с приблизителна обща дължина от 271 м, находящ се: от ТП № 1 в УПИ II-831, кв. 24 по ул. „Христо Ботев“, по ул. „Райна Княгиня“, до електромерно табло тип ТЕМО-2Т-1М, монтирано на СБС № 55, пред УПИ XIV-144, кв. 65 по плана на с. Цар Самуил, общ. Тутракан, обл. Силистра, и е забранено захранването с ел. енергия на строежа.

ОСЪЖДА „Електроразпределение Север“АД, с ЕИК:********* и адрес на управление:гр.Варна,бул.“Владислав Варненчик“ №258, Варна Тауърс-Е, представлявано заедно от всеки двама от тримата членове на УС - А. А. К., Х. П. Х., Й. Ш. и Т. П., да заплати на Дирекцията за национален строителен контрол, с БУЛСТАТ:********* и административен адрес: гр.София 1606, бул. “Христо Ботев” № 47, сумата от 200.00 (двеста) лева - съдебни разноски.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.