№ 159
гр. Стара Загора, 19.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Пламен Ст. Златев
Членове:Мариана М. Мавродиева
Веселина К. Мишова
при участието на секретаря Катерина Ив. Маджова
като разгледа докладваното от Пламен Ст. Златев Въззивно гражданско дело
№ 20215500501412 по описа за 2021 година
Производството е на осн. чл.258 и сл. във вр. с чл.124 от ГПК и във вр. с
чл.108 от ЗС.
Делото е било първоначално образувано по подадена в законния 2-
седмичен срок по чл.259, ал.1 от ГПК въззивна жалба вх.№ 3463/10.03.2020г.
от третия ответник- пълнолетния български гражданин Р.Л.М. от с.Ш., ***
против Решение № 74/12.02.2020г., постановено по гр.д.№ 1968/2019г. по
описа на РС- гр.Казанлък, обл.Старозагорска, в която той претендира изцяло
отмяна на обжалваното първоинстанционно Решение, като неправилно и
незаконосъобразно, поради нарушения на материалния и процесуален закон и
необоснованост, като моли да бъде постановено друго, с което да бъдат
отхвърлени изцяло предявените обективно съединени искове в
първоинстанционното производство. Цитира се трайна съдебна практика на
ВКС, на ОС- Ст.Загора и ОС- Пловдив. Излага подробни свои фактически и
правни съображения. Претендират се направените разноски пред всички
досегашни съдебни инстанции. Първоначално той не е имал свои нови
доказателствени искания пред въззивната инстанция. Впоследствие в
изпълнение задължителните указания в частично отменително касационно
Решение № 60079/10.06.2021г. по гр.д.№ 3959/2020г. по описа на Първо ГО на
ВКС- София до настоящия нов състав на въззивния ОС- Ст.Загора да
администрира въззивната жалба вх.№ 3463/10.03.2020г. против Решение №
74/12.02.2020г. по гр.д.№ 1968/2019г. описа на РС- гр.Казанлък,
обл.Старозагорска от ответника- въззивник Р.Л.М. от с.Ш., ***, както и
1
отговорите на в.жалба, с постановено в з.з. Определение № 222/15.06.2021г.
на ОС- Ст.Загора те са оставени „без движение“, като на страните е даден
законния 1- седмичен срок да отстранят първоначалните нередовности в тях и
в приложенията към тях, със законните последици от това. В рамките на
законния 1- седмичен срок по делото е постъпила уточняваща Молба-
становище вх.№ 1899/01.07.2021г. от двама от въззиваемите- ищците Д.Т.С. и
И.С.И./и двамата от гр.К., ***/, в която те правят допълнение, уточнение и
разяснение относно своите становища по в.жалба, съгласно задължителните
указания на ВКС- София. Въззивникът претендира изцяло отмяна на
обжалваното решение, като неправилно и незаконосъобразно, поради
нарушения на материалния и процесуален закон и необоснованост, като моли
да бъде постановено друго, с което да бъдат отхвърлени изцяло предявените
обективно съединени искове в първоинстанционното производство. Цитира
се трайна съдебна практика по аналогични казуси на ВКС- София, в това
число и на ОС- Стара Загора и ОС- Пловдив. Излага своите подробни
фактически и правни съображения в тази насока. Претендира за направените
си разноски пред всички досегашни съдебни инстанции, за което е
представил и Списък по чл.80 от ГПК. В този смисъл е пледоарията на
процесуалния му представител- адвокат, както и писмената му защита по
делото.
В законния 2- седмичен срок по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен
Отговор от другата страна- двамата ищци Д.Т.С. и И.С.И./и двамата от гр.К.,
***/, в който оспорват изцяло подадената въззивна жалба, като неоснователна
и недоказана, и молят настоящия въззивен съд да я остави изцяло без
уважение, като излагат подробни фактически и правни съображения в тази
насока. Молят да се постанови въззивно съдебно решение, с което да бъде
изцяло потвърдено първоинстанционното решение, като законосъобразно,
правилно и обосновано. Претендират присъждане на направените от тях
разноски пред двете въззивни инстанции. В допълнителната уточняваща своя
Молба вх.№ 1899/01.07.2021г. сочат, че придобиването на процесния
недвижим имот от наследодателя им е станало на основание § 4а от ПЗР на
ЗСПЗЗ, като наследотелят им бил признат за собственик с Нотариален акт за
собственост на земеделска земя съгласно § 30 от ПЗР на ЗСПЗЗ към ПМС №
121/25.03.1997г., № 93, том 4, рег.№ 4106, дело № 1038/28.05.1999г. на
нотариус Р.Б.- гр.К.. Твърдят, че в съдебното производство по гр.д.№
1968/2019г. по описа на РС- Казанлък било прието експертно заключение, от
стр.2 на което било видно, че „Отразената на плана от 1996г. паянтова сграда
на западната имотна граница на процесния имот, като на терена има останки
от строителни материали.“ Считат, че наличието на сграда, построена до
01.03.1991г. в процесния имот, било видно и от приложената към
заключението на вещото лице скица- копие от кадастралния план на
м.“Татарска могила“ в землище на гр.К., ***, одобрен със Заповед №
653/22.07.1996г., относно ПИ-364. Заявяват, че заплащането на земята и
построяването на сградата в процесния имот е станало по време на брака на
2
Д.Т.С. с вече покойния й съпруг С.И.С., като по този начин собствеността
върху вече несъществуваща сграда и върху процесния имот била в режим на
съпружеска имуществена общност/СИО/. За доказване на тези твърдения
имат свои нови доказателствени искания пред настоящия въззивен съд.
Претендират постановяване на въззивно съдебно решение, с което да бъде
изцяло потвърдено атакуваното първоинстанционно решение, като
законосъобразно, правилно и обосновано. Претендират присъждане на
направените разноски пред двете въззивни съдебни инстанции, за което са
представили и Списък по чл.80 от ГПК. В този смисъл е пледоарията на
общия им процесуален представител- адвокат. В дадения им от съда 1-
седмичен срок не са представили писмена Защита по делото.
Другите 2 бр. въззиваеми- първи ответник Община- гр.К., *** и втория
ответник- гражданинът Ж. Н. К. от гр.В.Т. не се подали въззивни жалби, не са
представили Отговори на в.жалба, не са имали свои доказателствени искания,
не са заявили претенции за разноски по делото и не са представили писмени
Защити в дадения им от съда 1- седмичен срок.
Въззиваемата Община- гр.К., *** не е изпратило процесуален
представител и не е пледирало пред настоящата въззивна съдебна инстанция.
Въззиваемият Ж. Н. К. от гр.В.Т. чрез служебно назначения му особен
представител- адвокат от АК- Ст.Загора пледира пред настоящата въззивна
съдебна инстанция да отмени атакуваното първоинстанционно Решение на
РС- Казанлък и да отхвърли първоначално предявените искове, ведно със
законните последици от това. Няма претенции за разноски по делото. В
дадения му от съда 1- седмичен срок няма представена писмена Защита по
делото.
След извършената от настоящия въззивен съд служебна проверка по
реда на чл.267, ал.1 във връзка с чл.260 и чл.261 от ГПК, съдът намира
въззивната жалба за допустима и редовна, поради което същата следва да се
разгледа по същество относно нейната материална основателност.
Съдът, след като провери събраните по делото писмени и гласни
доказателства пред първата и пред настоящата въззивна инстанция, като
обсъди становищата на всяка една от страните, като взе предвид
приложимите материалноправни и процесуални норми, и като се съобрази със
задължителните указания в частично отменително касационно Решение №
60079/10.06.2021г. по гр.д.№ 3959/2020г. по описа на Първо ГО на ВКС-
София, намира за установена следната фактическа и правна обстановка по
делото :
Предявени са обективно и субективно съединени искове са с правно
основание по чл.124, ал.1 от ГПК и чл.108 от ЗС. Не се спори между страните
по делото, че двамата ищци и първи двама въззиваеми са наследници по
закон на общия им наследодател С.И.С.- ЕГН **********. Не се спори по
делото, че с Акт за частна общинска собственост № 3434/16.05.2017г. първия
ответник О.-К. е актувала като неин собствен целия недвижим имот с
идентификатор 35167.230.364, в който е включен и процесния недвижим имот
3
на ищците. Безспорно по делото е и обстоятелството,че въз основа на
издадения Акт № 3434/16.05.2017г. за ЧОС на О.-К. в качеството си на
продавач с Договор № Д08-87/20.07.2018г. за покупко-продажба на общински
имот чрез публичен търг по реда на гл.4 от Наредба № 15 за придобиване
управление и разпореждане с общинско имущество на ОбС- гр.Казанлък
продава на втория ответник Ж. Н. К. целия недвижим имот с идентификатор
35167.230.364, находящ се в землището на гр.К., ***. Също така е безспорно
по делото, че с нотариален акт за продажба на недвижим имот № 5 том 3 рег.
№ 1737 д. 270 от 04.10.2018г. на нотариус Н.Б. - гр.К., вторият ответник Ж. Н.
К. продава на третия ответник- въззивника Р.Л.М. целия недвижим имот с
идентификатор 35167.230.364. Посоченото в Констативния нотариален акт за
собственост на земеделски земи право на собственост, въз основа на което се
трансформира правото на ползване на процесната земеделска земя в право на
собственост е по § 30 от ПЗР към ПМС № 121/25.03.1997г., което
представлява сложен фактически състав, който следва да бъде изпълнен
изцяло, за да породи своето правно действие, тъй като въз основа на молби на
гражданите, на които е било предоставено право на ползване, на основание на
нормативните актове, посочени в § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, общината по
местонахождението на имота определя оценката на предоставения за
ползване имот съобразно изискванията на § 4а, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, размера
на таксата в случаите на § 4а, ал. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ, вида на имота/лозе,
овощна градина, или дали имотът е засят с етеричномаслени култури/, както и
дали земята е държавна, общинска или подлежи на възстановяване на
граждани в съществуващи или възстановими стари реални граници по данни
от поземлената комисия, както и евентгуалните отстояния до градовете с
население над 300 хил. жители или до крайбрежната морска ивица. В
препращащите хипотези на § 4а, ал.1, § 4а, ал.5 или § 4б, ал.1 от ПЗР на
ЗСПЗЗ са предвидени отделните правни възможности, въз основа на което
следва да бъдат изпълнени изрично посочените законови предпоставки за
пораждане на правното действие-трасформиране на ограниченото вещно
право на ползване в пълното право на собственост върху недвижимия имот-
земята и постройките в него, като във всяка една от тези законови хипотези
трябва да бъде доказано основно правото на ползване на земеделската земя,
което следва да е предоставено на гражданите по силата на актове на
Президиума на НС, на тогавашния Държавния съвет и на Министерския
съвет, което следва да се установи въз основа на официален документ,
издаден от компетентния административен орган съгласно изискванията на
ЗНА. Измежду изрично посочените писмени доказателства, цитирани в
Констативния нотариален акт за собственост на земеделски земи с № 93, том
IV, peг.№ 4106, дело № 1038/1999г. не е посочен правопораждащия документ,
въз основа на който в патримониума на въззиваемия С.И.С. да е възникнало
ограниченото вещно право на ползване по изрично установения в закона ред,
което право на ползване в последствие да бъде евентуално трансформирано в
пълно право на собственост след изпълнение на сложния фактически състав
4
по § 4а, ал.1 и § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, на който в изрично са се позовали
въззиваемите с официалната си писмена Молба вх.№ 1899/01.07.2021г. пред
настоящата въззивна инстанция в изпълнение задължителните указани в
изцяло отменителното Решение на ВКС- София. Още повече, че основният
писмен документ, на който ищците- въззиваеми основават исковата си
претенция представлява констатитев нотариален акт, който никога не е бил
вписван по надлежния ред в СлВп- гр.Казанлък- нито при издаването
му/25.03.1997г./, нито при завеждане на исковата молба в РС-
Казанлък/12.07.2019г.8, нито при обявяване на настоящото второ в.гр.дело за
решаване/26.10.2021г./, поради което този констативен нотариален акт няма
оповестителна сила за третите за него лица, каквито се явяват продавача на
публичната продан Община- гр.Казанлък, купувача на публичната продан Ж.
Н. К. от гр.В.Т. и купувача по договора за покупко- продажба-
въззивника/ответник/ Р.Л.М.. Следователно предвид пълната липса на
писмени доказателства за такъв акт, твърдяното от ищците- въззиваеми
ограничено вещно право на ползване е останало недоказано, като то
представлява първата и основна законова предпоставка за преобразуването
правото на ползване в право на собственост по реда на правопораждащия
фактически състав на твърдения от ищците- въззиваеми норма на § 4а от ПЗР
на ЗСПЗЗ. Поради което при поредната пълна липсата на доказателства за
този главен факт от фактическия състав, това е напълно фактическо и правно
основание за отхвърляне исковата им претенция за собственост върху
процесния недвижим имот.
Наред с това предвид приетите по делото писмени доказателства, не се
установи и следващата абсолютна законова предпоставка за възникване на
правото на придобиване на процесния недвижим имот- съществуването на
законна сграда до един етаж, която да е построена преди 01.03.1991г. От
събраните пред настоящата втора въззивна съдебна инстанция гласни
доказателства/свидетелски показания/ не беше несъмнено, безспорно и
категорично установена твърдяната от ищците- въззиваеми налична законна
постройка в недвижимия имот, която да отговаря на изискването за
постройка, отразено в тълкувателната норма на § 1в, ал.3 от ДР на ППЗСПЗЗ,
както изрично посочено в задължителното за страните и за настоящия
въззивен съд ТР № 2/13.09.2011г. по т.д.№ 2/2011г. на ОСГК на ВКС- София.
Нещо повече- от показанията на свидетелят Топузлиев се установява, че
постройката/сградата/ в спорния недвижим имот не е била годна за постоянно
обитаване, а е служела единствено и само за съхранение на стопански
инвентар, като по делото няма никакви други данни за съществуването на
тази постройка, от които да може да се прави фактически и правен извод дали
тя е отговаряла на законовата дефиниция по § 1в, ал.3 от ППЗСПЗЗ. Права по
§ 4а и 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ имат само лицата, на които е предоставено право
на ползване върху земеделска земя по силата на актовете на Президиума на
Народното събрание, Държавния съвет и Министерския съвет, и наличието да
конкретни неоспорими доказателства за това в случая е абсолютна законова
5
предпоставка за придобиване на право на собственост по посочения законов
ред. Снабдяването с констативен нотариален акт за собственост, издаден въз
основа § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, само по себе си не удостоверява категорично
качеството на ползвател на поискалото го лице. При оспорване на правото на
собственост въз основа на трансформиране на ползването по реда на § 4 от
ПЗР на ЗСПЗЗ, следва да се проведе пълно доказване относно наличието на
всички предпоставки за придобиването па собствеността. В конкретния
случаи очевидно не са били налице всички законови предпоставки за
придобиване правото на собственост от ищците- въззиваеми върху процесния
недвижим имот- не бе доказано по категоричен и безспорен начин наличието
на първата законова предпоставка те/или праводателят им/ да са имали
качеството на ползватели на пропесния недвижим имот въз основа на актове,
изрично изброени в разпоредбата на § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Следователно
ищците- въззиваеми не са могли да придобият спорния процесен недвижим
имот по давност.
Събраните пред настоящата въззивна съдебна инстанция свидетелски
показания не са свързани с направеното едва в уточняващата Молба на
ищците- въззивници нова претенция за придобиване на спорния процесен
недвижим имот по давност, която на този етап на процеса по делото се явява
изцяло процесуално недопустима, тъй като е направена не своевременно пред
първата съдебна инстанция/РС- Казанлък/, а е предявена за пръв път едва
пред настоящата втора въззивна съдебна инстанция.
Следователно предвид всички гореизложени мотиви и с оглед всички
събрани по делото писмени и гласни доказателства пред съответните съдебни
инстанции, се установи и доказа по несъмнен и безспорен начин, че по делото
няма никакви годни доказателства относно наличието на всички абсолютни
предпоставки за трансформиране на правото на ползването по реда на § 4а от
ПЗР на ЗСПЗЗ в пълно право на собствеността, поради което соченият като
основно доказателство за исковите претенции Констативният нотариален акт
само по себе не може да докаже пълно и главно сочените от него права на
наследодателя на ищците- въззиваеми, в който смисъл е и многобройната
съдебна практика по аналогични случаи на настоящия въззивен ОС- Ст.Загора
и на ВКС- София.
И тъй като ищците- въззиваеми не са доказали по несъмнен и безспорен
начин твърдяното от тях правото си на собственост върху процесния
недвижим имот, следователно недоказан остава и факта, че към момента
имотът се владеел точно от ответника- въззивник/несобственик на имота/, за
да бъде уважен иска в тази му част.
Поради което настоящия въззивен съд счита, че единствен собственик
на процесния имот е въззивника- ответник Р.М., чието придобивно основание
разполага с формална и материлна доказателствена сила, тъй като неговия
нотариален акт за покупко- продажба не представлява констативен
нотариален акт, поради което следва се отмени изцяло атакуваното
първоинстанционно решение и да се отхвърлят всички предявените искове,
6
като напълно неоснователни и недоказани.
По отношение на разноските по делото пред тази втора въззивна
инстанция, ОС- Ст.Загора съд счита, че тъй като се отменя изцяло
обжалваното първоинстанционно Решение и на практика се уважава изцяло
въззивната жалба на жалбоподателя Р.Л.М., то двамата ищци- въззваеми
Д.Т.С. и И.С.И./и двамата от гр.К., ***/, следва да бъдат осъдени да му
заплатят всички направени разноски в размер на общо 1 661, 12 лв. съгласно
представения по делото Списък по чл.80 от ГПК.
Останалите въззиваеми страни не са подали въззивни жалби и
съответно не дължат на въззивника разноски за тази въззивна инстанция.
Това въззивно съдебно Решение може да се обжалва в 1- месечен срок
от връчването му на всяка от страните, чрез ОС- Ст.Загора пред ВКС- София
при наличие на законовите предпоставки по чл.280, ал.1 и 3 от ГПК.
Ето защо водим от гореизложените мотиви и на осн. чл.258 и сл. във вр.
с чл.124 от ГПК и във вр. с чл.108 от ЗС, въззивният ОС- Ст.Загора
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Решение № 74/12.02.2020г., постановено по гр.д.№
1968/2019г. по описа на РС- Казанлък, обл.Старозагорска.
ОТХВЪРЛЯ изцяло предявените пред РС- Казанлък искове с Искова
молба вх.№ 9498/12.07.2019г. за :
1.ПРИЗНАВАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответниците
О.-К.- ЕИК *** с адрес гр.К., ***, Ж. Н. К.- ЕГН ********** от гр.В.Т., *** и
Р.Л.М.- ЕГН ********** от с.Ш., ***, че ищците Д.Т.С.- ЕГН ********** и
И.С.И.- ЕГН **********/и двамата от гр.К., ***/ са собственици по
наследство от общия им наследодател С.И.С.- ЕГН **********, починал на
05.01.2017г. на следния недвижим имот, подробно описан в Констативен
нотариален акт за собственост на земеделска земя съгласно § 30 от ПЗР към
ПМС № 121/25.03.1997г., № 93, том 4, рег.№ 4106, дело № 1038/28.05.1999г.
на нотариус Р.Б.- гр.К., а именно: 500/1050 – петстотин върху хиляда и
петдесет ид.ч. земеделска земя от 1050-хиляда и петдесет кв.м.,
представляваща имот с пл. № 364-триста шестдесет и четири в местността
„Татарска могила“ в землището на гр.К. с постройките, подобренията и
трайните насаждения върху имота, при граници: от юг-път, от изток-П.С. и
др., от запад-В.Д., който имот е идентичен с недвижим имот с идентификатор
35167.230.364 – тридесет и пет хиляди сто шестдесет и седем точка двеста и
тридесет точка триста шестдесет и четири, по кадастралната карта и
кадастралните регистри одобрени със Заповед РД-18-88/26.11.2015г. на
Изп.директор на АГКК, адрес на поземления имот гр.К., п.к.6100, местност
„Старите лозя“, площ 1064-хиляда и шестдесет и четири кв.м.,трайно
предназначение на територията: Земеделска, начин на трайно ползване: Друг
7
вид земеделска земя, категория на земята: 9-девета, предходен
идентификатор: няма, номер по предходен план: 230364, съседи:
35167.230.365; 35167.230.361; 35167.230.43; 35167.230.363.
2.ОСЪЖДАНЕ на Р.Л.М.- ЕГН ********** от с.Ш., ***, *** да
предаде на ищците Д.Т.С.- ЕГН ********** и И.С.И.- ЕГН **********/и
двамата от гр.К., *** владението върху собствения им недвижим имот,
придобит по наследство по наследство от общия им наследодател С.И.С.-
ЕГН **********, починал на 05.01.2017г., подробно описан в Констативен
нотариален акт за собственост на земеделска земя съгласно § 30 от ПЗР към
ПМС № 121/25.03.1997г., № 93, том 4, рег.№ 4106, дело № 1038/28.05.1999г.
на нотариус Р.Б.- К., а именно : 500/1050 – петстотин върху хиляда и петдесет
ид.ч. земеделска земя от 1050-хиляда и петдесет кв.м., представляваща имот с
пл.№ 364-триста шестдесет и четири в местността „Татарска могила“ в
землището на гр.К. с постройките,подобренията и трайните насаждения върху
имота , при граници : от юг-път, от изток-П.С. и др., от запад-В.Д. ,който
имот е идентичен с недвижим имот с идентификатор 35167.230.364 –
тридесет и пет хиляди сто шестдесет и седем точка двеста и тридесет точка
триста шестдесет и четири, по кадастралната карта и кадастралните регистри
одобрени със Заповед РД-18-88/26.11.2015г. на Изп.директор на АГКК, адрес
на поземления имот : гр.К., п.к.6100, местност „Старите лозя“, площ 1064-
хиляда и шестдесет и четири кв.м.,трайно предназначение на територията:
Земеделска, начин на трайно ползване: Друг вид земеделска земя, категория
на земята: 9-девета, предходен идентификатор: няма, номер по предходен
план:230364, съседи: 35167.230.365; 35167.230.361; 35167.230.43;
35167.230.363.
ОСЪЖДА Д.Т.С.- ЕГН ********** и И.С.И.- ЕГН **********/и
двамата от гр.К., ***/ да заплатят на Р.Л.М. - ЕГН ********** от с.Ш., ***,
*** разноските по делото в размер на общо 1 661, 12 лв./хиляда шестстотин
шестдесет и един лева и дванадесет стотинки/.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в 1- месечен срок от връчването му
на всяка от страните, чрез ОС- Ст.Загора пред ВКС- София.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8