Присъда по дело №2643/2021 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 75
Дата: 10 септември 2021 г. (в сила от 16 декември 2021 г.)
Съдия: Светослав Николаев Узунов
Дело: 20215330202643
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 13 април 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 75
гр. Пловдив , 10.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на десети септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Светослав Н. Узунов
при участието на секретаря Славка Н. Иванова
и прокурора Бригита Пламенова Байрякова (РП-Пловдив)
като разгледа докладваното от Светослав Н. Узунов Наказателно дело от
общ характер № 20215330202643 по описа за 2021 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия А.И.К. – роден на ***, живущ в ***, ***,
български гражданин, със средно образование, безработен, неженен, осъждан,
ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това, че на 08.01.2021 г. в гр. Пловдив не е
изпълнил Заповед за защита от домашно насилие, издадена на 18.11.2020 г.
въз основа на Решение № 3001/10.11.2020 г. по гр. дело № 11445/2020 г. по
описа на XVIІ граждански състав на Районен съд – Пловдив, връчена му на
04.12.2020 г. и с която е бил задължен да се въздържа от извършване на
домашно насилие спрямо майка си М.В.К. от *** и му е било забранено да
приближава майка си М.В.К., обитаваното от нея жилище с адрес: ***,
местата за социални контакти и отдих – до пощата и прилежащия към нея
парк в ***, както и местоработата с адрес: ***, за срок от 18 месеца, считано
от влизането в сила на решението – 17.11.2020 г., и е бил отстранен от
съвместно обитаваното с майка си жилище за срок от 18 месеца, считано от
датата на влизане в сила на решението, като на посочената дата - 08.01.2021 г.
- се е приближил до М.В.К., ЕГН ********** и жилището, в което тя живее
на адрес: ***, като деянието е извършено повторно - извършил е
1
престъплението, след като е бил осъден с влязла в сила присъда за друго
такова престъпление, а именно: с Присъда по НОХД № 2383/2014 г. по описа
на Районен съд гр. Пловдив, в сила от 15.05.2014 г., с Определение за
одобряване на споразумение по НОХД № 6040/2016 г. по описа на Районен
съд гр. Пловдив, в сила от 30.09.2016 г., с Присъда по НОХД № 6655/2017 г.
по описа на Районен съд гр. Пловдив, в сила от 02.05.2018 г., и с Присъда по
НОХД № 163/2018 г. по описа на Районен съд гр. Пловдив, в сила от
28.05.2018 г. – престъпление по чл.296, ал.4 вр. ал.1 вр. чл.28, ал.1 от НК,
поради което и на основание чл.54 от НК ОПРЕДЕЛЯ и НАЛАГА наказание
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ТРИ ГОДИНИ и ШЕСТ МЕСЕЦА.
На основание чл.57, ал.1, т.2, б. „Б“ от ЗИНЗС ПОСТАНОВЯВА така
определеното и наложено на подсъдимия А.И.К. наказание ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА за срок от ТРИ ГОДИНИ и ШЕСТ МЕСЕЦА да бъде изтърпяно
при първоначален СТРОГ режим.
На основание чл.59, ал.2 вр. ал.1 от НК ПРИСПАДА от така
определеното и наложено на подсъдимия А.И.К. наказание ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА за срок от ТРИ ГОДИНИ и ШЕСТ МЕСЕЦА времето, през което е
бил задържан на основание чл.72, ал.1 от ЗМВР, чл.64, ал.2 от НПК и МНО
„Задържане под стража”, считано от 08.01.2021 г. до влизане на настоящата
присъда в сила.
Присъдата подлежи на обжалване и протест в 15-дневен срок от днес
пред Окръжен съд – Пловдив по реда на глава ХХІ-ва от НПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
2

Съдържание на мотивите

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА ОТ 10.09.2021 г. ПО НОХД №
2643/2021г., ПО ОПИСА НА РАЙОНЕН СЪД- ПЛОВДИВ, Н.О., X-ти
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ

От Районна прокуратура – Пловдив е внесен обвинителен акт по
досъдебно производство № 21/2021 г. по описа на 01-во РУ при ОД на МВР –
Пловдив, пр. пр. № 281/2021 г., по описа на Районна прокуратура – Пловдив,
срещу А. И. К., ЕГН ********** за извършено от него престъпление по чл.
296, ал. 4 вр. ал. 1 вр. чл. 28, ал. 1 от НК, за това, че на 08.01.2021 г. в гр.
Пловдив не е изпълнил Заповед за защита от домашно насилие, издадена на
18.11.2020 г. въз основа на Решение № 3001/10.11.2020 г. по гр. дело №
11445/2020 г. по описа на XVIІ граждански състав на Районен съд – Пловдив,
връчена му на 04.12.2020 г. и с която е бил задължен да се въздържа от
извършване на домашно насилие спрямо майка си М. В. К. от *** и му е било
забранено да приближава майка си М. В. К., обитаваното от нея жилище с
адрес: ***, местата за социални контакти и отдих – до пощата и прилежащия
към нея парк в ***, както и местоработата с адрес: ***, за срок от 18 месеца,
считано от влизането в сила на решението – 17.11.2020 г., и е бил отстранен
от съвместно обитаваното с майка си жилище за срок от 18 месеца, считано
от датата на влизане в сила на решението, като на посочената дата –
08.01.2021 г. - се е приближил до М. В. К., ЕГН ********** и жилището, в
което тя живее на адрес: ***, като деянието е извършено повторно - извършил
е престъплението, след като е бил осъден с влязла в сила присъда за друго
такова престъпление, а именно: с Присъда по НОХД № 2383/2014 г. по описа
на Районен съд гр. Пловдив, в сила от 15.05.2014 г., с Определение за
одобряване на споразумение по НОХД № 6040/2016 г. по описа на Районен
съд гр. Пловдив, в сила от 30.09.2016 г., с Присъда по НОХД № 6655/2017 г.
по описа на Районен съд гр. Пловдив, в сила от 02.05.2018 г., и с Присъда по
НОХД № 163/2018 г. по описа на Районен съд гр. Пловдив, в сила от
28.05.2018 г.
В хода на съдебните прения, представителят на Районна прокуратура –
Пловдив поддържа изцяло така повдигнатото обвинение. Счита, че
фактическата обстановка, изложена в обвинителния акт, се е доказала в хода
на съдебното производството, като от правна страна е бил извършен съставът
на престъплението, за което е било повдигнато обвинението. Счита, че са
налице многобройни смекчаващи обстоятелства, които да обусловят
налагането на наказание в размер над средния. Предлага на съда да наложи
наказанието „Лишаване от свобода“ за срок от 3 години и 6 месеца, което да
бъде изтърпяно при първоначален „строг“ режим.
Защитникът на подсъдимия – адв. Д., намира, че подсъдимият не е бил
наясно с ограниченията, наложени му със заповедта за защита и не е прочел
същата, тъй като е нямал очила. Намира за установено, че майка му го е
1
повикала за насичане на дърва. Сочи, че алкохолизмът, от който страда
подсъдимия, не е лош и не води до проява на агресия. Счита, че предложеното
от страна на прокурора наказание е твърде завишено и не отговаря на
събраните по делото доказателства и личността на подсъдимия, както и че
същият иска да помага на майка си.
Подсъдимият К. в хода на производството дава обяснения. В заседанието
на 23.06.2021 г. сочи, че на инкриминираната дата е бил заедно с негов
приятел по обяд да пият и да играят шах, когато майка му се обадила и го
помолила да отиде у тях. Сочи, че същият ден го болели много зъбите, като
майка му е отишла до аптеката да му вземе лекарства. Същите не му
помогнали, което го подразнило и ги захвърлил в стената. Посочва, че по
същото време докато бил в дома на майка си, минавал патрул на районното,
който чул викове и влязъл в жилището. Подсъдимият сочи, че е викал, но не
по майка си и не е имало скандали и нищо счупено. Посочва, че майка му не е
имала подпалки, и затова го е повикала да й нацепи, но поради болката така и
не нацепил. Намира, че съдия му е казал, че може да ходи при майка си,
когато го повика. Сочи, че казаното от майка му касае събития от преди 8
януари. В обясненията си от 10.09.2021 г. преповтаря изложеното от
предходно дадените обяснения. Сочи, че преди Андреевден миналата година
се е прибрал при майка си окървавен, като я успокоил, измил се и си тръгнал.
Малко преди Нова година му била връчена заповедта в районното, която му
забранявала 18 месеца да не стъпва у тях, като сочи, че не е прочел
документа. Не помни дали се е разписал, че е прочел документа, като бил без
очила. Категорично отрича да е посягал на майка си и да я е удрял. Сочи, че
употребява алкохол, но няма лошо пиянство. В правото си на лична защита
поддържа казаното от защитника си. В правото си на последна дума посочва,
че е знаел за заповедта, не е нарушавал правилата и е правел каквото му е
казал съдията. Моли за по-малко наказание.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и взе
предвид доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият А. И. К. е роден на ***, живущ в ***, ***, български
гражданин, със средно образование, безработен, неженен, осъждан, с ЕГН
**********.
Подс. К. бил многократно осъждан, включително за извършени от него
престъпления по състава на чл.296, ал.1 от НК или други негови
квалифицирани състави – такива са осъжданията му с Присъда по НОХД №
2383/2014 г. по описа на Районен съд гр. Пловдив, в сила от 15.05.2014 г.;
2
Определение за одобряване на споразумение по НОХД № 6040/2016 г. по
описа на Районен съд гр. Пловдив, в сила от 30.09.2016 г.; Присъда по НОХД
№ 6655/2017 г. по описа на Районен съд гр. Пловдив, в сила от 02.05.2018 г.;
Присъда по НОХД № 163/2018 г. по описа на Районен съд гр. Пловдив, в сила
от 28.05.2018 г.
След излизането си от затвора на 17.07.2020 г., където изтърпявал
наказание „Лишаване от свобода“ за срок от две години и шест месеца,
подсъдимият заживял с майка си – свид. М.К., ***, на адреса им в ***.
Същият бил безработен и често злоупотребявал с алкохол. Подс. К. редовно
искал пари от нея, за да си закупува основно алкохол. След пореден
възникнал скандал между двамата, свид. К. подала молба до РС-Пловдив
против сина си – подс. К. по реда на Закона за защита от домашно насилие,
като в тази връзка било образувано гр. дело № 11445/2020 г. по описа на XVIІ
граждански състав на Районен съд – Пловдив. Делото приключило с
постановено решение – Решение № 3001/10.11.2020 г., в сила от 17.11.2020 г.,
с което била уважена молбата на свид. К.. Въз основа на това решение РС –
Пловдив издал Заповед за защита от 18.11.2020 г. Със заповедта подс. А.К.
бил задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо
майка си М. В. К.. Със същата Заповед на подсъдимия се забранявало да
приближава свид. К., както и жилището й, местоработата, местата й за
социални контакти и отдих, отново за срок от 18 месеца. Със същия съдебен
акт К. бил отстранен от съвместно обитаваното с майка му – свид. М.К.,
жилище, на адрес: ***, за срок от 18 месеца.
Подс. А.К. бил запознат с тази заповед от органите на 01 РУ при ОД на
МВР – Пловдив на 04.12.2020 г. и по-конкретно от свидетеля Д., който
разяснил съдържанието на заповедта, като подсъдимият саморъчно написал,
че е наясно със заповедта, за което бил съставен протокол по чл. 65 от ЗМВР.
Пред свид. Д., подсъдимият заявил, че вече се е изнесъл от жилището на
майка си.
В края на 2020 г., на неустановена дата, подс. К. се прибрал в
жилището, обитавано от свид. К., целият окървавен. Свидетелката К. го
допуснала в дома си, за да се изкъпе и преоблече, след което отново го
напуснал.
Вечерта на 08.01.2021 г. подсъдимият К. влязъл в апартамента на ***,
видимо в нетрезво състояние, без преди това майка му да го е канила там или
да го е търсела по някакъв повод. Обвинил я, че заради нея го боли зъб.
Започнал да вика и псува, и да я заплашва със саморазправа. Тя му дала
обезболяващо лекарство, но той продължил да буйства и дори я ударил в
главата. Под предлог, че отива до тоалетна, свид. К. все пак успяла тайно да
се обади на дъщеря си – свид. Ч., и я помолила незабавно да звънне в 01 РУ,
тъй като А. е при нея, пиян е и я заплашва. Знаейки за издадената на майка
спрямо брат заповед за защита и уплашена за здравето и живота , свид. Ч.
3
действително подала сигнал в 01 РУ с молба да изпратят патрулен автомобил
по-бързо. На така подадения сигнал се отзовали свид. И.Т. и колегата му В.П.,
които били посрещнати на място от свид. К.. Тя им обяснила, че синът се
намира в жилището, въпреки че е отстранен оттам със заповед за защита по
ЗЗДН и му е забранено да приближава нея и дома . Полицейските органи
установили в спалното помещение на жилището подсъдимия К. и го извели
оттам. Същият бил отведен в сградата на 01 РУ и задържан, като
впоследствие било образувано досъдебното производство, което приключило
с внасянето в съда на процесния обвинителен акт.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Гореизложената фактическа обстановка се установява по несъмнен
начин от събраните в хода на съдебното производство доказателства и
доказателствени средства по реда на НПК – показания на свидетелите К.
(включително прочетените по реда на чл. 281, ал. 4 от НПК по отношение на
датата на събитията), Д., Ч. (включително прочетените по реда на чл. 281, ал.
4 от НПК по отношение на датата на събитията), Т., частично от показанията
на подсъдимия К., както и от приобщените писмени документи по делото –
свидетелство за съдимост, характеристична справка, Решение №
3001/10.01.2020г. на РС–Пловдив по г.д. № 11445/2020 г. по описа на РС-
Пловдив, Заповед за защита № 145/18.11.2020 г., издадена от РС – Пловдив по
гр.д. № 11445, Протокол за предупреждение от 04.12.2020 г., ведно с
обяснение от същата дата, Протоколи от проведени съдебни заседания по г.д.
№ 11445/2020 г. по описа на РС – Пловдив.
Съдът внимателно обсъди всички събрани в хода на процеса
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, като при направения анализ
констатира противоречия между обясненията на подсъдимия и останалите
събрани в хода на процеса доказателства.
По отношение на обясненията на подсъдимия К. следва да се има
предвид, че същите имат двояка природа – те представляват както
доказателствено средство, така и средство за защита, което налага тяхната
обективност да бъде преценявана внимателно чрез съпоставка с останалите
събрани обективни находки по делото и подробния им анализ / в тази насока
Решение №92/05.07.2018 по к. дело №298/2018, по описа на ВКС /. В случая,
съдът не кредитира обясненията на подсъдимия в цялост, доколкото същите
се опровергават напълно от събраните в хода на процеса доказателства.
На първо място, по отношение на обстоятелствата около връчването на
заповедта за защита, безпротиворечиви са доказателствата, че датата на
запознаване на подсъдимия със същата е 04.12.2020 г., като това се
установява от Протокола за предупреждение от 04.12.2020 г., както и от
документа, озаглавен „обяснение“ от същата дата. Подсъдимият при
обясненията си в хода на настоящото производство разяснява, че не е прочел
заповедта, като са сторени възражения в хода на процеса и че не е разбрал
напълно съдържанието на същата. Същевременно обаче в противовес с
обясненията на подсъдимия са показанията на свидетеля Д., който изрично
сочи, че е било разяснено съдържанието на заповедта, както и че са били
издадени съответните документи. Също така, видно от Протокола за
предупреждение от 04.12.2020 г., в същия изрично е записано съдържанието
на заповедта за защита, както и последиците от неспазването й и
отговорността на лицето, срещу което е издадена. В протокола е отбелязано,
че подсъдимият се е запознал със съдържанието му, респ. с клаузите на
4
заповедта за защита, като протоколът е подписан от него. Нещо повече, с
протокола е издаден и писмен документ, озаглавен „обяснение“, с издател
подсъдимия К. и посочващ, че същият е бил запознат със заповедта, разбира
написаното в нея и се задължава да я спазва, като са му разяснени
последиците при неспазването й, като документът е подписан от подсъдимия.
Същият документ може да се ползва в настоящия наказателен процес,
доколкото представлява писмен документ, издаден от подсъдимия преди
инкриминираната дата и не е издаден във връзка с настоящото наказателно
производство, а във връзка със запознаването на заповедта за защита и
уведомяването на подсъдимия със същата, за които няма изрично предвиден
ред в чл. 20 и сл. от ЗЗДН. Не на последно място, свид. Д. сочи, че при
разясняването на заповедта подсъдимият по никакъв начин не е показал, че
нещо не му е било ясно или че не разбира съдържанието на заповедта. Съдът
дава вяра на заявеното от свидетеля Д., доколкото показанията му се явяват
убедителни и незаинтересовани, както и кореспондиращи с горепосочените
писмени доказателства.
По отношение на твърдяното от подс. К., че съдията му е казал, че може
да ходи при майка си когато го повика, същото се опровергава от
съдържанието на копието на съдебния протокол от 09.11.2020 г. по гр.д. №
11445/2020 г. (л. 67), който представлява официален документ, видно от който
подс. К. въобще не е присъствал на съдебното заседание, на което съдът е
произнесъл диспозитива на крайния си съдебен акт по делото. В тази връзка
свид. К. сочи в показанията си, че съдията по делото за домашно насилие е
отложил делото с един месец, за да може подсъдимият да се вразуми, като в
следващото съдебно заседание свид. К. е казала, че синът й продължава да се
държи по същия начин и не се е променил, което изявление на свидетелката в
действителност се подкрепя от приобщените протоколи от съдебните
заседания. С оглед на изложеното, твърдяното от подсъдимия, че съдията му е
казал, че може да отива при майка си, ако тя го повика, по никакъв начин не
може да касае изявление на съдията, направено към подсъдимия след
постановяването на съдебното решение и издаването на заповедта за защита
от домашно насилие, при които подсъдимият не е присъствал. Задълженията
на подсъдимия са подробно описани в диспозитива на съдебния акт и
издадената заповед за защита, като именно спазването им е било и дължимото
поведение от негова страна.
На следващо място, по отношение на случилото се на инкриминираната
дата – 08.01.2021 г., също има противоречия между обясненията на
подсъдимия и показанията на свид. К.. При обсъждането на констатираните
противоречия, съдът намери, че показанията на свидетелката К. са
последователни, убедителни, логични и в пълна степен кореспондират с
останалите събрани в хода на процеса доказателства. Същевременно
обясненията на подсъдимия се явяват както нелогични, така и противоречащи
на останалите събрани доказателства.
Така на първо място подсъдимият твърди, че е бил повикан от майка си,
за да й нацепи дърва. Същевременно свид. К. сочи, че въобще не го е викала и
не му е звъняла да ходи. Посоченото от свидетелката се явява логично и
напълно кореспондира с предходните й действия да получи защита от съда
чрез издаването на заповед за защита от домашно насилие, именно поради
нежеланието й синът й да продължава да я тормози. Заявеното от
подсъдимия, че майка му го е повикала заради подпалки напълно се
опровергава и от заявеното от свид. Ч., чиито показания съдът кредитира като
последователни, убедителни и логични, която сочи, че са носели с мъжа й
дърва от *** за майка си, които са били нацепени и готови за употреба.
Подсъдимият сочи, че заявеното от майка му касае друга вечер и на
инкриминираната дата свид. К. не е ходела до тоалетната. Това заявено
обстоятелство също се опровергава както от показанията на свид. К., така и от
показанията на свид. Ч., която е разговаряла с майка си на инкриминираната
5
дата и впоследствие е позвънила на полицията.
Не на последно място, подсъдимият сочи, че полицейският патрул е бил
пред къщата, когато са чули виковете му от жилището, поради което са
влезли да проверят какво се случва. Заявеното от него се опровергава както
от показанията на свидетелките К. и Ч., според които е бил подаден сигнал до
полицията, така и от показанията на свид. Т., който сочи, че е бил изпратен от
оперативна дежурна част по сигнал за нарушаване на ограничителна заповед
на процесния адрес, а не че е минавал случайно около адреса, когато е
констатирал присъствието на подсъдимия в дома на свид. К..
С оглед на изложеното, съдът намира, че в настоящия случай
обясненията на подсъдимия в горепосочените части се явяват неубедителни,
нелогични и напълно се опровергават от събраните в хода на съдебното
производство доказателства, поради което и съдът намира, че същите
представляват защитна версия на подсъдимия и не следва да бъдат
кредитирани.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
При така описаната безспорна фактическа обстановка, съдът прие, че със
своите действия подсъдимият А. И. К. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъплението по чл. 296, ал. 4 вр. ал. 1 вр. чл.
28, ал. 1 от НК, за това, че на 08.01.2021 г. в гр. Пловдив не е изпълнил
Заповед за защита от домашно насилие, издадена на 18.11.2020 г. въз основа
на Решение № 3001/10.11.2020 г. по гр. дело № 11445/2020 г. по описа на
XVIІ граждански състав на Районен съд – Пловдив, връчена му на 04.12.2020
г. и с която е бил задължен да се въздържа от извършване на домашно
насилие спрямо майка си М. В. К. от *** и му е било забранено да
приближава майка си М. В. К., обитаваното от нея жилище с адрес: ***,
местата за социални контакти и отдих – до пощата и прилежащия към нея
парк в ***, както и местоработата с адрес: ***, за срок от 18 месеца, считано
от влизането в сила на решението – 17.11.2020 г., и е бил отстранен от
съвместно обитаваното с майка си жилище за срок от 18 месеца, считано от
датата на влизане в сила на решението, като на посочената дата – 08.01.2021 г.
- се е приближил до М. В. К., ЕГН ********** и жилището, в което тя живее
на адрес: ***, като деянието е извършено повторно.
Както вече бе посочено, от обективна страна категорично се установи
обстоятелството, че на 08.01.2021 г. подсъдимият К. е бил в жилището,
обитавано от М. В. К., без да е бил поканен. Последното е достатъчно да се
стори от обективна страна заключение, че е налице нарушение на Заповедта
за защита от домашно насилие, издадена на 18.11.2020 г. въз основа на
Решение № 3001/10.11.2020 г. по гр. дело № 11445/2020 г. по описа на XVIІ
граждански състав на Районен съд – Пловдив. В заповедта изрично е било
посочено, че подсъдимият не следва да се приближава нито до майка си, нито
до жилището й, като е посочен и адресът на същото – ***, където
подсъдимият е бил намерен от органите на полицията.
Деянието е извършено от подсъдимия К. при пряк умисъл като форма и
вид на вината. Същият напълно е съзнавал противоправния характер на
поведението си, чиито забранени от закона последици непосредствено е
преследвал, като това се установява по несъмнен начин при анализ на
фактическата обстановка, във връзка с деянието. Самият характер на
деянието, изразяващо се в посещение дома на К. е такъв, че същото може да
бъде сторено само умишлено. На следващо място, установи се от субективна
страна и че подсъдимият К., към момента на деянието, е знаел за издадената
заповед за защита от домашно – както предвид факта, че тя му е съобщена с
6
протокол за предупреждение по ЗМВР от дата 04.12.2020 г., която дата
предхожда датата на инкриминираното деяние – 08.01.2021 г., така и с оглед
показанията на свид. Д..
Неоснователни се явяват възраженията на защитника на подсъдимия, че
същият не е разбрал в пълнота какви са параметрите на заповедта и кое му е
забранено и кое не. Видно както от писмения документ на л. 59, така и от
показанията на свид. Д., подсъдимият много добре е знаел, че не следва да се
доближава до майка си, откъдето се е бил изнесъл непосредствено преди това.
Нещо повече – самият подсъдим в обясненията си посочва, че е бил наясно,
че за 18 месеца не следва да се прибира у тях на ***. По отношение на
обясненията на подсъдимия, че е бил повикан от майка си, съдът не ги
кредитира в тази има част поради гореизложените при анализа на събраните
доказателства аргументи.
Деянието е извършено повторно по смисъла на чл. 28, ал. 1 от НК –
видно от справката за съдимост, деецът е бил осъден с влязла в сила присъда
за друго такова престъпление, а именно: с Присъда по НОХД № 2383/2014 г.
по описа на Районен съд гр. Пловдив, в сила от 15.05.2014 г., с Определение
за одобряване на споразумение по НОХД № 6040/2016 г. по описа на Районен
съд гр. Пловдив, в сила от 30.09.2016 г., с Присъда по НОХД № 6655/2017 г.
по описа на Районен съд гр. Пловдив, в сила от 02.05.2018 г., и с Присъда по
НОХД № 163/2018 г. по описа на Районен съд гр. Пловдив, в сила от
28.05.2018 г.
Ето защо, съдът призна подсъдимия А. И. К., роден на ***, живущ в ***,
***, български гражданин, със средно образование, безработен, неженен,
осъждан, с ЕГН **********, за ВИНОВЕН в това, че на 08.01.2021 г. в гр.
Пловдив не е изпълнил Заповед за защита от домашно насилие, издадена на
18.11.2020 г. въз основа на Решение № 3001/10.11.2020 г. по гр. дело №
11445/2020 г. по описа на XVIІ граждански състав на Районен съд – Пловдив,
връчена му на 04.12.2020 г. и с която е бил задължен да се въздържа от
извършване на домашно насилие спрямо майка си М. В. К. от *** и му е било
забранено да приближава майка си М. В. К., обитаваното от нея жилище с
адрес: ***, местата за социални контакти и отдих – до пощата и прилежащия
към нея парк в ***, както и местоработата с адрес: ***, за срок от 18 месеца,
считано от влизането в сила на решението – 17.11.2020 г., и е бил отстранен
от съвместно обитаваното с майка си жилище за срок от 18 месеца, считано
от датата на влизане в сила на решението, като на посочената дата –
08.01.2021 г. - се е приближил до М. В. К., ЕГН ********** и жилището, в
което тя живее на адрес: ***, като деянието е извършено повторно - извършил
е престъплението, след като е бил осъден с влязла в сила присъда за друго
такова престъпление, а именно: с Присъда по НОХД № 2383/2014 г. по описа
на Районен съд гр. Пловдив, в сила от 15.05.2014 г., с Определение за
одобряване на споразумение по НОХД № 6040/2016 г. по описа на Районен
7
съд гр. Пловдив, в сила от 30.09.2016 г., с Присъда по НОХД № 6655/2017 г.
по описа на Районен съд гр. Пловдив, в сила от 02.05.2018 г., и с Присъда по
НОХД № 163/2018 г. по описа на Районен съд гр. Пловдив, в сила от
28.05.2018 г. – престъпление по чл. 296, ал. 4 вр. ал.1 вр. чл. 28, ал. 1 от НК.
ПО РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО:
След като намери подсъдимия К. за виновен, при индивидуализиране на
наказанието съдът отчете като отегчаващи отговорността обстоятелства
предходните осъждания на К., който е осъждан многократно, при това за
същото престъпление, включително търпял е наказание „Лишаване от
свобода“ при строг режим. Настоящото престъпление също е реализирано
съвсем скоро – по-малко от шест месеца след като К. е изтърпял наказание
„Лишаване от свобода“ за същото деяние. При това деянието се явява
осъществено в много кратък срок откакто подсъдимият е бил запознат със
заповедта за защита за домашно насилие – около месец по-късно. Последното
показва една особена упоритост на подсъдимият К. към осъществяване на
деяния от този тип, както и че упражняваната спрямо него държавна принуда
до този момент не е осъществила целения ефект.
Следва да се посочи, че наличието на предходна съдимост за
престъпления от същия вид е съставомерен елемент от състава на чл. 296, ал.
4 от НК, поради което и поначало наличието на едно предходно осъждане за
същото по вид престъпление не би следвало да се отчита при
индивидуализацията на наказанието. В случая обаче не се касае за едно, а за
няколко отделни осъждания, само две от които се намират в условията на
съвкупност, поради което и следва същите да бъдат отчетени от съда като
отегчаващо обстоятелство.
Освен осъждания по чл. 296, ал. 1 от НК, подсъдимият е осъждан с
влезли в сила присъди и за състави на други престъпления, видно от
справката му за съдимост, което го определя като лице с висока степен на
обществена опасност. Наличието на тези предходни осъждания също беше
отчетено от съда при индивидуализацията на наказанието на основание чл.
54, ал. 1 от НК като отегчаващо обстоятелство.
Смекчаващи отговорността обстоятелства настоящият състав не
установи.
За така извършеното престъпление от подсъдимия, законодателят е
предвидил наказание от 1 до 5 години лишаване от свобода. При определяне
размера на същото, съдът отчете смекчаващите и отегчаващите отговорността
обстоятелства, като намери, че наказанието следва да се определи при превес
на отегчаващите обстоятелства, в размер над средния предвиден за
съответния вид престъпление.
8
Ето защо, при така посочената липса на смекчаващи отговорността
обстоятелства и наличие само на отегчаващи такива, съдът намери, че на
основание чл. 54 от НК на подсъдимия К. следва да бъде определено и
наложено наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ в размер на ТРИ
ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА. Според настоящия състав така определеното
наказание би могло да постигне целите по чл. 36 от НК, като същото не се
явява явно несправедливо с оглед констатираните многобройни отегчаващи
обстоятелства и нито едно смекчаващо такова.
На основание чл.59, ал.2 вр. ал.1 от НК следва от така определеното и
наложено на подсъдимия А. И. К. наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за
срок от ТРИ ГОДИНИ и ШЕСТ МЕСЕЦА да се приспадне времето, през
което е бил задържан на основание чл.72, ал.1 от ЗМВР, чл.64, ал.2 от НПК и
МНО „Задържане под стража”, считано от 08.01.2021 г. до влизане на
настоящата присъда в сила.
На основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б” от ЗИНЗС съдът определи, че така
наложеното на подсъдимия А. И. К. наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА”
за срок от ТРИ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА да бъде изтърпяно при
първоначален „СТРОГ“ РЕЖИМ, доколкото наказанието е наложено за
умишлено престъпление и не са изтекли 5 години от изтърпяване на
последното му предходно наложено наказание лишаване от свобода, а именно
– наказанието „Лишаване от свобода“ в размер на две години и шест месеца,
по НОХД № 163/2018 г. по описа на РС – Пловдив, изтърпяно на 17.07.2020 г.
По изложените мотиви, съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ......................................
9
Съобщи за изтекли лични данни