№ 164
гр. Русе, 11.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на десети ноември през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Йордан Дамаскинов
Членове:Палма Тараланска
Боян Войков
при участието на секретаря Светла Пеева
като разгледа докладваното от Йордан Дамаскинов Въззивно търговско дело
№ 20224501000299 по описа за 2022 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производство по въззивно обжалване – глава ХХ от ГПК.
А. Д. Й. ЕГН ********** чрез пълномощник адвокат Р. Д. подава въззивна
жалба срещу решение № 874 от 23.06.2022г. по гр. д. № 6966 по описа за
2021г. Жалбоподателят счита решението на районния съд за неправилно.
Моли окръжния съд да го отмени и да отхвърли изцяло като неоснователен
предявения иск за признаване на установено между страните съществуване на
вземане в размер на 350,00 лева представляващи главница по договор за
паричен заем; 11,96 лева, представляващи договорна лихва за периода
13.07.2018 година /дата на сключване на договора за кредит/ до 12.08.2018
година (падеж на погасителната вноска), и 97,81 лева, представляващи
обезщетение за забава за периода от 13.08.2018 година до датата на подаване
на заявлението в съда, ведно със законната лихва за забава от датата на
депозиране на заявлението в съда до окончателното изплащане на
задължението, за които вземания по ч.гр.д. №4500/2021 година по описа на
Русенски районен съд е издадена заповед №2325/13.08.2021година за
изпълнение на парично задължение по член 410 от ГПК, както и да отхвърли
искането за заплащане на сторените от ищеца разноски. Жалбоподателят
1
моли за присъждане на разноските по настоящото дело.
Жалбата е подадена в законния срок от надлежна страна по делото против
подлежащо на въззивно обжалване решение на районния съд. Въззивната
жалба е процесуално допустима. Същата е редовна - съдържа реквизитите,
посочени в чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7, както и необходимите приложения, посочени
в чл. 261 ГПК.
Препис от жалбата е изпратен на другата страна. Постъпил е отговор от
„А.с.в. ЕАД ЕИК *** гр. София чрез пълномощник Ц. П., в който се оспорва
жалбата като неоснователна. Ответникът по жалбата счита решението на
районния съд за законосъобразно, обосновано и правилно и моли окръжния
съд да го потвърди и да присъди разноски в размер на 350 лв.
юрисконсултско възнаграждение.
Окръжният съд прецени правилността на обжалваното решение, събраните
доказателства и доводите на страните и прие следното:
Районен съд Русе със заповед № 2325/13.08.2021г. по ч. гр. д. №
4500/2021г. разпорежда длъжникът А. Д. Й. ЕГН ********** гр. Русе, ***, да
заплати на „А.с.в.“ ЕАД ЕИК *** гр. София, ***, представлявано от Ю.Х.Ю.
чрез пълномощник юрисконсулт М.П.Г., сумите 350 лв. главница ведно със
законната лихва върху главницата от 23.07.2021г. до окончателното
изплащане на вземането, 11,96 лв. договорна лихва за периода от 13.07.2018г.
/датата на сключване на договора за кредит/ до 12.08.2018г. /падеж на
погасителната вноска/, 97,81 лв. обезщетение за забава за периода от
13.08.2018г. до датата на подаване на заявлението 22.07.2021г., като за
периода от 13.03.2020г.-14.07.2020г. не е начислявана лихва за забава или
неустойка в изпълнение на разпоредбата на чл. 6 ЗМДВИПОРНС, както и
сумите в размер на 25 лв. заплатена държавна такса и 50 лв. юрисконсултско
възнаграждение.
А. Д. Й. чрез адвокат Р. Н. Д. е подала възражение, че не дължи изпълнение
по заповедта. „А.с.в.“ ЕАД е подала настоящия иск за установяване
съществуването на задължението по оспорената заповед за изпълнение.
Русенският районен съд с решение № 874 от 23.06.2022г. по гр. д. №
6966/2021г. е уважил иска. Главният мотив на районния съд е, че е сключен
договор за потребителски кредит, а сумата е предоставена чрез Изи Пей.
Окръжният съд счита, че тези изводи на районния съд не са обосновани с
оглед предоставените доказателства.
2
Ищецът представя писмен договор № 235646 от 13.07.2018г., съгласно
който „А.Т.Г.“ АД ЕИК *** предоставя на А. Д. Й. ЕГН **********
потребителски кредит в размер 350 лв. за срок от 30 дни, който започва да
тече от датата на изпращане на сумата по сметка на кредитополучателя или
по негова микросметка в системата на ePay.bg. Годишният лихвен процент е
41%, при който за срока на договора се дължи 11,96 лв. Общо дължимата
сума за връщане е 361,96 лв. при годишен процент на разходите 49,66 %.
Представеният по делото писмен договор на хартия не е подписан. Ищецът
твърди, че договорът е сключен от разстояние чрез използване на електронна
поща, уеб-сайт и телефон. Законът за предоставяне на финансови услуги от
разстояние в чл. 18, ал.1 задължава доставчика при договори за предоставяне
на финансови услуги от разстояние да докаже, че е изпълнил задълженията
си за предоставяне на информация на потребителя, че е спазил сроковете по
чл. 12, ал. 1 или 2, че е получил съгласието на потребителя за сключване на
договора. В ал. 2 законът уточнява, че за доказване на изявления се прилага
чл. 293 от Търговския закон, а за електронните изявления - Законът за
електронния документ и електронния подпис. В ал.3 е посочено, че
изявленията, направени чрез телефон, друго средство за гласова комуникация
от разстояние, видеовръзка или електронна поща, се записват със съгласието
на другата страна и имат доказателствена сила за установяване на
обстоятелствата, съдържащи се в тях. Изискването на чл. 18, ал.3 от ЗПФУР
съответства и на по-общата норма на чл. 293, ал. 4 от Търговския закон -
писмената форма се смята за спазена, ако изявлението е записано технически
по начин, който дава възможност да бъде възпроизведено. Ответникът в
първата инстанция оспорва сключването на договор за потребителски кредит,
а ищецът не доказва извършването и авторството на електронните изявления
приписвани на А. Й., изразяващи съгласие за сключване на договор от
разстояние при определени условия. В исковата молба ищецът е поискал да
бъде задължено третото лице „И.“ АД да представи документи,
удостоверяващи получената от А. Д. Й. сума по заема. Ищецът дори е
подготвил отделна молба по чл. 192 от ГПК. Това доказателствено искане не е
уважено. Преди първото съдебно заседание с молба вх. № 12369/19.05.2022г.
ищецът е представил допълнителни доказателства, включително автоматично
генерирана разписка от ePay.bg, и е поискал назначаването на счетоводна и
техническа експертизи. Районният съд е отказал допускането на тези
3
доказателства. Във въззивното производство пред окръжния съд никоя от
страните не се е позовала на тази доказателствена непълнота, съответно на
процесуални пропуски на първата инстанция да събере относими и
необходими доказателства. Във въззивната жалба и в отговора на жалбата
няма доказателствени искания към окръжния съд, които да отговарят на
условията на чл. 266 от ГПЗ до допускане на такива във въззивното
производство. При това развитие на процеса недоказани се явяват не само
сключването на договор за потребителски кредит от разстояние, но и
предаване на заемната сума на кредитополучателя. Цесията на вземането в
полза на „А.с.в.та“ ЕАД също не е доказана, защото по делото е представено
приложение към договора за цесия, което се отнася до задължение на друго
лице Алекси Дамянов Асенов № 1605 в списъка на длъжниците с
прехвърлени задължения, а в отговора на жалбата се сочи № 605.
С оглед на изложеното окръжният съд счита, че установителният иск не е
доказан, следователно - неоснователен. Решението на районния съд, с което
се уважава иска, следва да бъде отменено.
Мотивиран така съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 874/23.06.2022г. по гр. д. № 6966/2021г. на Русенски
районен съд и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „А.с.в.“ ЕАД ЕИК *** иск да се признае за
установено по отношение на А. Д. Й. с ЕГН:**********, че дължи на „А.с.в.“
ЕАД с ЕИК: *** следните суми: 350,00 лева представляващи главница по
договор за паричен заем; 11,96 лева, представляващи договорна лихва за
периода 13.07.2018г. /дата на сключване на договора за кредит/ до
12.08.2018г. /падеж на погасителната вноска/; 97,81 лева, представляващи
обезщетение за забава за периода от 13.08.2018г. до датата на подаване на
заявлението в съда, ведно със законната лихва за забава от датата на
депозиране на заявлението в съда до окончателното изплащане на
задължението, за които вземания по ч.гр.д. № 4500/2021г. по описа на
Русенски районен съд е издадена заповед № 2325/13.08.2021г. за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК.
ОСЪЖДА „А.с.в.“ ЕАД ЕИК *** гр. София, ***, представлявано от
4
Ю.Х.Ю., да ЗАПЛАТИ на А. Д. Й. с ЕГН:********** гр. Русе, ***, съдебен
адрес гр. Варна, ***, партер, адвокат Р. Н. Д., сумата 401,55 лв. /четиристотин
и един лева и петдесет и пет стотинки/ разноски по делото за две инстанции.
Решението на окръжния съд не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5