Определение по дело №3041/2021 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 2458
Дата: 30 юни 2022 г.
Съдия: Даниела Светозарова Христова
Дело: 20213100503041
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 21 декември 2021 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2458
гр. Варна, 30.06.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Невин Р. Шакирова

мл.с. Александър В. Цветков
като разгледа докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно гражданско
дело № 20213100503041 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 247 и 248 от ГПК.
Образувано е по молба с вх. № 11520/16.05.2022 г. от Г. СТ. С., чрез адв. П.Г., с
искане за изменение в частта за разноските на Решение № 410/01.04.2022 г., постановено по
в. гр. дело № 3041/2021 г. по описа на ВОС. С молбата се претендира присъждане на
допълнително разноски: в полза на молителя, за три инстанции - в размер на 1371.18 лв. и
417.06 лв. да се заплатят на адв. Г.. По отношение разноските на насрещната страна - моли
да се редуцират до сумата 1723.42 лв.
В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК насрещната страна „Енерго-Про Продажби“ АД, чрез
адв. Н.Б., изразява становище за неоснователност молбата.
За да се произнесе, съставът на ВОС съобрази следното:
Молбата за изменение на въззивното решение в частта за разноските е заявена в
законоустановения срок и изхожда от надлежна страна, поради което е процесуално
допустима.
За да се произнесе настоящият състав намира следното:
Производството по настоящото дело се развива след Решение № 60248 от 01.11.2021
г. постановено по в.гр.д. № 3664 по опис на ВКС за 2020 г. е отменено предходно въззивно
решение № 260219 от 28.07.2020 г. постановено по гр.д. № 1356 по опис на ВОС за 2020 г.
и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Производството по
в. гр. дело № 931/2019 г. по описа на ВОС е образувано по въз основа на въззивна жалба с
вх. № 2637 от 15.05.2020 г. на „Енерго-Про Продажби“ АД срещу Решение № 54 от
11.03.2020г. по гр.д. № 1392/2019г. по описа на ДРС, II-ри състав, с което на основание чл.
124, ал. 1 от ГПК е прието за установено в отношенията между страните, че Г. СТ. С. не
дължи на „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, бул. „Вл. Варненчик” № 258, „Варна Тауърс-Г” сумата от 7 301.90
/седем хиляди триста и един лв. и деветдесет ст./ лева, начислена в резултат на извършена
корекция на сметката на ел. енергия за обект на потребление, находящ се в гр. Суворово,
1
**************** с кл. № ********** и аб. № ********** за периода от 29.08.2017г. до
28.08.2018г., за която сума е издадена фактура № ********** от 10.09.2019г. Жалбата е
основана на оплаквания за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на
решението, като постановено в противоречие с доказателствата по делото. Обосновани са
съображения, че е налице правно основание за възникване на вземането на дружеството
доставчик, а именно – цена на реално доставено и потребено в обекта количество ел.
енергия, дължима на основание чл. 50 от ПИКЕЕ вр. чл. 200, ал. 1 от ЗЗД. Поддържа се
становище, че отменената процедура по чл. 47 от ПИКЕЕ /в сила от 16.11.2013г./ не лишава
дружеството доставчик от правота да съставя частни свидетелстващи документи, в които да
вписва установените при проверка факти, доколкото действащи към момента на проверката
са били и разпоредбите на чл. 48-51 от ПИКЕЕ.
С Решение № 410/01.04.2022 г. съставът на Варненски окръжен съд се е произнесъл,
като е потвърдил Решение № 54 от 11.03.2020г. по гр.д. № 1392/2019г. по описа на ДРС, II-
ри състав, в частта, в която е прието за установено, че Г. СТ. С. не дължи на „Енерго-Про
Продажби” АД, сумата от 4 408.86 лева, представляваща разликата над 2893.04 лева до
сумата от 7301.90 лева, начислена в резултат на извършена корекция на сметката на ел.
енергия за обект на потребление, находящ се в гр. Суворово, **************** с кл. №
********** и аб. № ********** за периода от 29.08.2017г. до 28.08.2018г., за която сума е
издадена фактура № ********** от 10.09.2019г. и е отменил същото, в частта, в която е
прието за установено, че Г. СТ. С. не дължи на „Енерго-Про Продажби” АД, сумата от 2
893.04 лева , представляваща разликата над 4408.86 лева до сумата отричаната в цялост
сума от 7301.90 лева, начислена в резултат на извършена корекция на сметката на ел.
енергия за обект на потребление, находящ се в гр. Суворово, **************** с кл. №
********** и аб. № ********** за периода от 29.08.2017г. до 28.08.2018г., за която сума е
издадена фактура № ********** от 10.09.2019г. , както и изцяло в частта за разноските и
вместо това е отхвърлил предявения от Г. СТ. С. против „Енерго-Про Продажби” АД,
отрицателен установенителен иск за сумата от сумата от 2 893.04 лева , представляваща
разликата над 4408.86 лева до 7301.90 лева, начислена в резултат на извършена корекция на
сметката на ел. енергия за обект на потребление, находящ се в гр. Суворово,
**************** с кл. № ********** и аб. № ********** за периода от 29.08.2017г. до
28.08.2018г., за която сума е издадена фактура № ********** от 10.09.2019г., на основание
чл. 124, ал.12 от ГПК.
По отношение на разноските, ВОС е осъдил: Енерго-Про Продажби” АД, да заплати
на Г. СТ. С. сумата от 1379.83 лева представляващи направените по делото разноски,
съобразно уважената част от иска, на основание чл. 78, ал.3 от ГПК и Г. СТ. С. да заплати
на „Енерго-Про Продажби” АД, сумата от 2 523.52 лева представляващи направените по
делото разноски, съобразно отхвърлената част от иска, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК .
Видно от списък по чл. 80 от ГПК, депозиран от процесуалния представител на
молителя (л. 34 по делото), претендирани са разноски за адвокатски хонорар в размер на 800
лв., без ДДС за в. гр. д. № 1356/2020 г. по описа на ВОС, гр. д. № 3232/2020 г., по описа на
2
ВКС и по настоящото дело, както и разноски за депозит вещо лице - 200 лв. В проведеното
на 29.03.2022 г. открито съдебно заседание, адв. Г. е направил изявление, че претендира
репариране на сторените разноски по делото.
В практиката на ВКС (Определение № 546/16.10.2015 г. по дело № 2014/2015 г. на
ВКС, ТК, I т.о. и др.) последователно се приема, че доколкото представянето на списък по
чл. 80 ГПК представлява конкретизация на искането за присъждане на разноските, то при
представен такъв съдът е ограничен от включените в същия разходи на страната, съответно
пропускът да се включи в списъка един от разходите по делото, освобождава съда от
процесуалното му задължение да се произнесе по отговорността за разноските за този
разход.
В депозирания пред настоящата съдебна инстанция списък, разноски, направени по
гр.дело № 1392/2019 г. по описа на ДРС, не са вписани. От изявлението на адвоката в
съдебно заседание също не може да се направи извод, че претенцията е за четири инстанции.
Доколкото съдът е присъдил всички разноски така както са поискани, съобразно
списъка по чл. 80 от ГПК, то депозираната молба в тази част е неоснователна и следва да
се остави без уважение.

Що се отнася до молбата относно искането да се редуцират разноските на
насрещната страна, настоящият състав намира, че по същество е налице искане за поправка
на очевидна фактическа грешка.
Молителят не оспорва изводите на съда за определен в минимум адвокатски хонорар
за четири инстанции, както и за останалите такси и разноски, така както са претендирани, а
иска те да бъдат преизчислени правилно съобразно отхвърлената част от иска.
Видно от мотивите, ВОС е приел, че „Енерго-Про Продажби“ АД, като ответник
доказва реализирането на разноски, в размер на 7644.08 лв., колкото и претендира съгласно
списък на л. 30 от в. гр. д. № 3041/2021 г., ВОС. Съдът е обосновавал извод за основателност
на възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК и намаляване на адвокатското възнаграждение до
законовия минимум. ВОС обаче е допуснал грешка като е изчислил хонорар за четирите
инстанции, равен на 3752.44 лв., което равенство се е отразило на общия сбор на
подлежащите на репариране разходи и в крайна сметка е присъдил сумата от 2523.52 лв.
Видно е също, че въззивният съд е мотивирал извод да присъди разноски съобразно
отхвърлената част от иска.
Грешката в математическия израз на формираната воля на съда не се отразява на
нейния смисъл. В конкретния случай, мотивите са достатъчно подробни и
безпротиворечиви, за да се разбере, че действително формираната воля е да се присъди
възнаграждение, чийто минимален размер с ДДС, съгласно чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, е 834.12 лв., или 3336.48 лв. за
четирите дела, както и такси, и разноски общо за 972.08 лв. Материалният интерес по
делото е равен на цената по иска, или на 7301.90 лв., като отхвърлената част от него е за
3
2893.04 лв., поради което на ответника се дължи сумата от 1707.06 лв.
Поради гореизложеното, молбата за изменение на решението в частта за разноските,
присъдени в полза на молителя се явява неоснователна, като същата следва да се остави без
уважение. Налице е очевидна фактическа грешка, изразена в математическия сбор на
присъдени в тежест на молителя и в полза на „Енерго-Про Продажби“ АД разноски, която
следва да бъде поправена, на основание чл. 247 от ГПК.
Мотивиран от изложеното, съдът



ОПРЕДЕЛИ:


ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 11520/16.05.2022 г. от Г. СТ. С., чрез адв.
П.Г., с искане за изменение в частта за разноските, на Решение № 410/01.04.2022 г.,
постановено по в. гр. дело № 3041/2021 г. по описа на ВОС, присъдени в полза на същия и в
тежест на „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, бул. „Вл. Варненчик” № 258, „Варна Тауърс-Г”.
ДОПУСКА поправка на очевидна фактическа грешка в Решение № 410/01.04.2022 г.,
постановено по в. гр. дело № 3041/2021 г. по описа на ВОС, на основание чл. 247 от ГПК,
като в същото ДА СЕ ЧЕТЕ ДИСПОЗИТИВ:
ОСЪЖДА Г. СТ. С. с ЕГН ********** да заплати на „Енерго-Про Продажби” АД
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Вл. Варненчик” №
258, „Варна Тауърс-Г”, сумата от 1707.06 лв. (хиляда седемстотин и седем лева и шест
ст.), представляващи направените по делото разноски, съобразно отхвърлената част от иска,
на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.

Определението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд, в
едноседмичен срок от съобщаването му на страните, по аргумент от чл. 248, ал. 3 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4