Р Е Ш
Е Н И Е
№ 374/20.08.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Монтана, І-ви състав в съдебно
заседание на тринадесети август през две хиляди и двадесета година в състав
Председател : ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ
при
секретар Антоанета Лазарова
разгледа
Адм.дело
№313/2020г. по описа на
Административен
съд Монтана
Производството е по реда на
чл.118, ал.3 от Кодекс за социално осигуряване (КСО), във вр. с чл.145 и сл. от
Административно процесуален кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на Л.П.С. ***,
подадена чрез пълномощника и адвокат Г., против Решение
№Ц-2153-11-13/25.06.2020г. на Директора на ТП на НОИ Монтана, с което жалба на
оспорващият срещу Разпореждане №РВ-3-11-00751796/07.05.2020г. на Началник отдел
КПК при ТП на НОИ-Монтана е приета за неоснователна. В жалбата се поддържа, че
административният акт постановен от Директора на ТП на НОИ Монтана е
незаконосъобразен и се иска неговата отмяна. В съдебно заседание, оспорващият
чрез пълномощника си адвокат Г. поддържа жалбата си и моли да бъде уважена,
като претендира и присъждане на разноски по делото.
Ответникът по оспорването Директора на
ТП на НОИ Монтана, чрез процесуалния си представител юрисконсулт К*** , оспорва
жалбата, като развива доводи, че оспорения административен акт е
законосъобразен и следва да бъде потвърден, като моли за присъждане на разноски
по делото за юрисконсултско възнаграждение.
Настоящият състав на Административен съд
Монтана, като взе в предвид оплакванията в жалбата, доводите на страните,
събраните по делото доказателства и приложимата нормативна уредба извършвайки
служебна проверка на обжалваната заповед по реда на чл.168, ал.1 от АПК намира
за установено следното:
Жалбата е подадена в
законоустановения срок, от надлежно легитимирано лице и е процесуално
допустима. Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.
Предмет на спора е
законосъобразността на Решение №Ц-2153-11-13/25.06.2020г. на Директора на ТП на
НОИ Монтана, с което жалба на оспорващият срещу Разпореждане
№РВ-3-11-00751796/07.05.2020г. на Началник отдел КПК при ТП на НОИ-Монтана е
приета за неоснователна. В мотивите на оспореният административен акт е
посочено, че оспорващия, като осигурено лице по реда на чл.4, ал.3, т.2 във вр.
с ал.4 КСО е бил в установена неработоспособност по болнични листове
Е20165014055 за периода 09.08.2016 – 22.08.2016г., Е20165154246 за периода
09.12.2016 – 16.12.2016г., Е20165014145 за периода 07.02.2017 – 20.02.2017г.,
Е20170090773 за периода 27.06.2017 – 10.07.2017г., Е20170090810 за периода
03.10.2017 – 14.10.2017г., Е20170090839 за периода 09.01.2018 – 22.01.2018г., Е20181232132
за периода 11.06.2018 – 18.06.2018г., Е20181979440 за периода 13.09.2018 –
16.09.2018г., Е20181979474 за периода 18.12.2018 – 21.12.2018г., Е20181979501
за периода 26.03.2019 – 08.04.2019г., Е20198170265 за периода 25.09.2019 –
02.10.2019г., Е201198885892 за периода 13.12.2019 – 29.12.2019г., като по време
на установената временна неработоспособност е упражнявала трудова дейност,
което се установявало от получена информация с писмо
вх.№9101-11-155/18.102.2020г. съдържащо данни от информационната система на ТД
на НАП. Административния орган е приел, че оспорващия следва да възстанови
недобросъвестно получените от оспорващия суми в размер на 1733,58 лева и
дължимите лихви в размер на 344,18 лева, което го е мотивирало да потвърди
обжалваното разпореждане на Началник отдел КПК при ТП на НОИ Монтана.
По делото не се спори между
страните, че оспорващият е осигурявано лице по реда на чл.4, ал.3, т.2 във вр.
с ал.4 от КСО. По делото не се спори, че оспорващия е ползвал обезщетение за
установена неработоспособност по болнични листове Е20165014055 за периода
09.08.2016 – 22.08.2016г., Е20165154246 за периода 09.12.2016 – 16.12.2016г.,
Е20165014145 за периода 07.02.2017 – 20.02.2017г., Е20170090773 за периода
27.06.2017 – 10.07.2017г., Е20170090810 за периода 03.10.2017 – 14.10.2017г.,
Е20170090839 за периода 09.01.2018 – 22.01.2018г., Е20181232132 за периода
11.06.2018 – 18.06.2018г., Е20181979440 за периода 13.09.2018 – 16.09.2018г.,
Е20181979474 за периода 18.12.2018 – 21.12.2018г., Е20181979501 за периода
26.03.2019 – 08.04.2019г., Е20198170265 за периода 25.09.2019 – 02.10.2019г.,
Е201198885892 за периода 13.12.2019 – 29.12.2019г., като не се спори и по
размера на ползваните обезщетения.
Доказателствата по делото са
писмени и гласни, като настоящата съдебна инстанция въз основа на събраните доказателства,
като взе предвид становищата на страните, формира следните правни изводи по
същество на спора:
Съгласно разпоредбата на чл.117,
ал.3 от КСО, ръководителят на териториалното поделение се произнася
по жалбите или исканията с мотивирано решение в едномесечен срок от
получаването им,
като с
решението ръководителят на териториалното поделение на Националния осигурителен
институт решава въпроса по същество или отменя разпореждането и връща
преписката за ново разглеждане от компетентния административен орган, когато не
са изяснени всички обстоятелства, отнасящи се до издаване на разпореждането, тоест в случая оспореният
административен акт е постановен от компетентен административен орган, които се
е произнесъл по жалба срещу административен акт, които попада в описаните в
чл.117, ал.1 б.”д” от КСО.
Оспорения административен акт е
издаден в предвидената от чл.117, ал.3 от КСО писмена форма и съдържа надлежно
изложени фактически и правни основания, които са мотивирали издаването му.
По разбиране на настоящият
съдебен състав, оспорения административен акт е издаден без да са изяснени
релевантни за случая факти и обстоятелства, тоест в нарушение на разпоредбата
на чл.35 от АПК, което представлява съществено нарушение на административнопроизводствените
правила. Това е така, тъй като в случая за да приеме, че оспорващия
недобросъвестно е получил обезщетение за временна неработоспособност по
болнични листове Е20165014055 за периода 09.08.2016 – 22.08.2016г.,
Е20165154246 за периода 09.12.2016 – 16.12.2016г., Е20165014145 за периода
07.02.2017 – 20.02.2017г., Е20170090773 за периода 27.06.2017 – 10.07.2017г.,
Е20170090810 за периода 03.10.2017 – 14.10.2017г., Е20170090839 за периода
09.01.2018 – 22.01.2018г., Е20181232132 за периода 11.06.2018 – 18.06.2018г.,
Е20181979440 за периода 13.09.2018 – 16.09.2018г., Е20181979474 за периода
18.12.2018 – 21.12.2018г., Е20181979501 за периода 26.03.2019 – 08.04.2019г., Е20198170265
за периода 25.09.2019 – 02.10.2019г., Е201198885892 за периода 13.12.2019 –
29.12.2019г., административния орган е ползвал като информация единствено писмо
изх.№33-00-40#1/18.02.2020г.
(л.17,18 по делото), от което се установява, че фискалното устройство в
търговския обект на оспорващия е отчело продажби в някой от дните по време на
описаните по-горе периоди на временна неработоспособност. Административния
орган е приел, че оспорващия е осъществявал трудова дейност през описаните
периоди, тъй като не е имал регистрирани работници на трудово правоотношение,
но тези констатации не кореспондират със събраните по делото доказателства,
които водят до извода, че административния акт е издаден без случая да е
изяснен. По делото са изслушани свидетелите Н*** П*** , В*** К*** и Е*** С.,
която е дъщеря на оспорващия, като съдът кредитира техните свидетелски
показания, като обективни и безпристрастни. Свидетелите изясняват, че
оспорващия е търговец, който има дейност свързана с продажби в магазин за втора
употреба. И тримата свидетели са категорични, че оспорващия страда от
заболяване, което налагало честото и отсъствие, като и тримата свидетели са
категорични, че дъщерята на оспорващия е изпълнявала функциите на продавач и е
издавала касови бележки за покупко-продажбите. По разбиране на настоящият
съдебен състав, не може да се приеме за доказано, че оспорващия е осъществявал
трудова дейност по време на временна неработоспособност в описаните периоди
само и единствено въз основа на установяването, че през някой от дните на тези
периоди са издавани касови бележки от фискалното устройство на едноличния
търговец, тъй като свидетелите по делото изясняват, че в много случай това
действие е извършвано от дъщерята на оспорващия.
Пълната изчерпателност изисква да
се отбележи, че административния орган приема, че при отчетена продажба от
фискален апарат на 15.12.2016г., оспорващия е осъществявал трудова дейност в
търговски обект в гр.Берковица, а болничен лист Е20165154246 (л.26 по делото)
за периода 09.12.2016 – 16.12.2016г., който е за болничен режим на лечение е издаден на 15.12.2016г. в
гр.Сандански от СБР-НК ЕАД, тоест оспорващия е бил на лечение извън
гр.Берковица. Болничен лист Е20181232132
за периода 11.06.2018 – 18.06.2018г., който е за болничен режим на лечение е
издаден на 18.08.2018г. в гр.Поморие от СБР-НК ЕАД, тоест оспорващия е бил на
лечение извън гр.Берковица и на 18.08.2018г., а за да мотивира трудовата
дейност осъществена от оспорващия, административния орган приема, че е
достатъчно, че фискалния апарат на едноличния търговец е отчел продажба на
18.08.2018г. Болничен лист Е20198170265
за периода 25.09.2019 – 02.10.2019г., който е за болничен режим на лечение е
издаден на 01.10.2019г. в гр.Несебър от СБР Несебър, тоест оспорващия е бил на
лечение извън гр.Берковица и на 01.10.2019г., а за да мотивира трудовата дейност
осъществена от оспорващия, административния орган приема, че е достатъчно, че
фискалния апарат на едноличния търговец е отчел продажба на 01.10.2019г. Болничен
лист Е201198885892 за периода 13.12.2019
– 29.12.2019г., който е за болничен режим на лечение е издаден на 19.12.2019г.
в гр.Монтана от МБАЛ „д-р Стамен Илиев“ АД, тоест оспорващия е бил на лечение
извън гр.Берковица и на 19.12.2019г., а за да мотивира трудовата дейност
осъществена от оспорващия, административния орган приема, че е достатъчно, че
фискалния апарат на едноличния търговец е отчел продажба на 19.12.2019г.
По разбиране на настоящият
съдебен състав, в случая административния орган не установява с надлежни
доказателства недобросъвестност от страна на оспорващия при ползване на обезщетенията
за временна неработоспособност по болнични листове Е20165014055 за периода
09.08.2016 – 22.08.2016г., Е20165154246 за периода 09.12.2016 – 16.12.2016г.,
Е20165014145 за периода 07.02.2017 – 20.02.2017г., Е20170090773 за периода
27.06.2017 – 10.07.2017г., Е20170090810 за периода 03.10.2017 – 14.10.2017г.,
Е20170090839 за периода 09.01.2018 – 22.01.2018г., Е20181232132 за периода
11.06.2018 – 18.06.2018г., Е20181979440 за периода 13.09.2018 – 16.09.2018г.,
Е20181979474 за периода 18.12.2018 – 21.12.2018г., Е20181979501 за периода
26.03.2019 – 08.04.2019г., Е20198170265 за периода 25.09.2019 – 02.10.2019г.,
Е201198885892 за периода 13.12.2019 – 29.12.2019г. Съгласно
трайно установената непротиворечива практика на Върховния административен съд,
недобросъвестността не се предполага, а трябва да бъде установена, като
доказателствената тежест се носи от издателя на административния акт, а в случая това не е сторено,
тъй като административния акт е постановен при неизясняване на факти и
обстоятелства от значение за случая.
При този изход на
делото и направеното
искане от пълномощника на оспорващия, на основания чл. 143 ал.1 от АПК, ответника следва да бъде осъден да заплати в полза на оспорващия, разноски
по делото за договорено и платено адвокатско възнаграждение в размер на 150
(сто и петдесет) лева по силата на Договор за правна защита и съдействие
№0085330 или общо разноски в размер на 150 (сто и петдесет) лева.
Съобразно гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че оспореното Решение №Ц-2153-11-13/25.06.2020г.
на Директора на ТП на НОИ Монтана, с което жалбата на оспорващият срещу
Разпореждане №РВ-3-11-00751796/07.05.2020г. на Началник отдел КПК при ТП на
НОИ-Монтана е приета за неоснователна е незаконосъобразно и следва да бъде отменено, а ответника се осъди да
заплати на оспорващия разноски по делото, предвид което на основание чл.172
ал.2 АПК и чл.143 ал.4 АПК, І-ви състав на Административен съд Монтана
Р Е Ш И
ОТМЕНЯ Решение
№Ц-2153-11-13/25.06.2020г. на Директора на ТП на НОИ Монтана, с което жалба на
оспорващият срещу Разпореждане №РВ-3-11-00751796/07.05.2020г. на Началник отдел
КПК при ТП на НОИ-Монтана е приета за неоснователна.
ОСЪЖДА ТП на НОИ Монтана да
заплати на Л.П.С. ***, ЕГН * разноски по воденото съдебно производство в размер
на 150 (сто и петдесет) лева.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред ВАС в четиринадесет дневен срок от
съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: