Решение по дело №313/2020 на Административен съд - Монтана

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 20 август 2020 г. (в сила от 22 април 2021 г.)
Съдия: Огнян Методиев Евгениев
Дело: 20207140700313
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 21 юли 2020 г.

Съдържание на акта

                                  Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                      

               374/20.08.2020 г.

 

                                В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд - Монтана, І-ви състав в съдебно заседание на тринадесети август през две хиляди и двадесета година в състав

 

                                                                    Председател : ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ

 

при секретар  Антоанета Лазарова                                                        разгледа

Адм.дело №313/2020г. по описа на   

Административен съд Монтана

 

 

            Производството е по реда на чл.118, ал.3 от Кодекс за социално осигуряване (КСО), във вр. с чл.145 и сл. от Административно процесуален кодекс (АПК).

         Образувано е по жалба на Л.П.С. ***, подадена чрез пълномощника и адвокат Г., против Решение №Ц-2153-11-13/25.06.2020г. на Директора на ТП на НОИ Монтана, с което жалба на оспорващият срещу Разпореждане №РВ-3-11-00751796/07.05.2020г. на Началник отдел КПК при ТП на НОИ-Монтана е приета за неоснователна. В жалбата се поддържа, че административният акт постановен от Директора на ТП на НОИ Монтана е незаконосъобразен и се иска неговата отмяна. В съдебно заседание, оспорващият чрез пълномощника си адвокат Г. поддържа жалбата си и моли да бъде уважена, като претендира и присъждане на разноски по делото.

         Ответникът по оспорването Директора на ТП на НОИ Монтана, чрез процесуалния си представител юрисконсулт К*** , оспорва жалбата, като развива доводи, че оспорения административен акт е законосъобразен и следва да бъде потвърден, като моли за присъждане на разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.

 Настоящият състав на Административен съд Монтана, като взе в предвид оплакванията в жалбата, доводите на страните, събраните по делото доказателства и приложимата нормативна уредба извършвайки служебна проверка на обжалваната заповед по реда на чл.168, ал.1 от АПК намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от надлежно легитимирано лице и е процесуално допустима. Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.

Предмет на спора е законосъобразността на Решение №Ц-2153-11-13/25.06.2020г. на Директора на ТП на НОИ Монтана, с което жалба на оспорващият срещу Разпореждане №РВ-3-11-00751796/07.05.2020г. на Началник отдел КПК при ТП на НОИ-Монтана е приета за неоснователна. В мотивите на оспореният административен акт е посочено, че оспорващия, като осигурено лице по реда на чл.4, ал.3, т.2 във вр. с ал.4 КСО е бил в установена неработоспособност по болнични листове Е20165014055 за периода 09.08.2016 – 22.08.2016г., Е20165154246 за периода 09.12.2016 – 16.12.2016г., Е20165014145 за периода 07.02.2017 – 20.02.2017г., Е20170090773 за периода 27.06.2017 – 10.07.2017г., Е20170090810 за периода 03.10.2017 – 14.10.2017г., Е20170090839 за периода 09.01.2018 – 22.01.2018г., Е20181232132 за периода 11.06.2018 – 18.06.2018г., Е20181979440 за периода 13.09.2018 – 16.09.2018г., Е20181979474 за периода 18.12.2018 – 21.12.2018г., Е20181979501 за периода 26.03.2019 – 08.04.2019г., Е20198170265 за периода 25.09.2019 – 02.10.2019г., Е201198885892 за периода 13.12.2019 – 29.12.2019г., като по време на установената временна неработоспособност е упражнявала трудова дейност, което се установявало от получена информация с писмо вх.№9101-11-155/18.102.2020г. съдържащо данни от информационната система на ТД на НАП. Административния орган е приел, че оспорващия следва да възстанови недобросъвестно получените от оспорващия суми в размер на 1733,58 лева и дължимите лихви в размер на 344,18 лева, което го е мотивирало да потвърди обжалваното разпореждане на Началник отдел КПК при ТП на НОИ Монтана.

По делото не се спори между страните, че оспорващият е осигурявано лице по реда на чл.4, ал.3, т.2 във вр. с ал.4 от КСО. По делото не се спори, че оспорващия е ползвал обезщетение за установена неработоспособност по болнични листове Е20165014055 за периода 09.08.2016 – 22.08.2016г., Е20165154246 за периода 09.12.2016 – 16.12.2016г., Е20165014145 за периода 07.02.2017 – 20.02.2017г., Е20170090773 за периода 27.06.2017 – 10.07.2017г., Е20170090810 за периода 03.10.2017 – 14.10.2017г., Е20170090839 за периода 09.01.2018 – 22.01.2018г., Е20181232132 за периода 11.06.2018 – 18.06.2018г., Е20181979440 за периода 13.09.2018 – 16.09.2018г., Е20181979474 за периода 18.12.2018 – 21.12.2018г., Е20181979501 за периода 26.03.2019 – 08.04.2019г., Е20198170265 за периода 25.09.2019 – 02.10.2019г., Е201198885892 за периода 13.12.2019 – 29.12.2019г., като не се спори и по размера на ползваните обезщетения. 

Доказателствата по делото са писмени и гласни, като настоящата съдебна инстанция въз основа на събраните доказателства, като взе предвид становищата на страните, формира следните правни изводи по същество на спора:

Съгласно разпоредбата на чл.117, ал.3 от КСО, ръководителят на териториалното поделение се произнася по жалбите или исканията с мотивирано решение в едномесечен срок от получаването им, като с решението ръководителят на териториалното поделение на Националния осигурителен институт решава въпроса по същество или отменя разпореждането и връща преписката за ново разглеждане от компетентния административен орган, когато не са изяснени всички обстоятелства, отнасящи се до издаване на разпореждането, тоест в случая оспореният административен акт е постановен от компетентен административен орган, които се е произнесъл по жалба срещу административен акт, които попада в описаните в чл.117, ал.1 б.”д” от КСО.

Оспорения административен акт е издаден в предвидената от чл.117, ал.3 от КСО писмена форма и съдържа надлежно изложени фактически и правни основания, които са мотивирали издаването му.

По разбиране на настоящият съдебен състав, оспорения административен акт е издаден без да са изяснени релевантни за случая факти и обстоятелства, тоест в нарушение на разпоредбата на чл.35 от АПК, което представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Това е така, тъй като в случая за да приеме, че оспорващия недобросъвестно е получил обезщетение за временна неработоспособност по болнични листове Е20165014055 за периода 09.08.2016 – 22.08.2016г., Е20165154246 за периода 09.12.2016 – 16.12.2016г., Е20165014145 за периода 07.02.2017 – 20.02.2017г., Е20170090773 за периода 27.06.2017 – 10.07.2017г., Е20170090810 за периода 03.10.2017 – 14.10.2017г., Е20170090839 за периода 09.01.2018 – 22.01.2018г., Е20181232132 за периода 11.06.2018 – 18.06.2018г., Е20181979440 за периода 13.09.2018 – 16.09.2018г., Е20181979474 за периода 18.12.2018 – 21.12.2018г., Е20181979501 за периода 26.03.2019 – 08.04.2019г., Е20198170265 за периода 25.09.2019 – 02.10.2019г., Е201198885892 за периода 13.12.2019 – 29.12.2019г., административния орган е ползвал като информация единствено писмо изх.№33-00-40#1/18.02.2020г. (л.17,18 по делото), от което се установява, че фискалното устройство в търговския обект на оспорващия е отчело продажби в някой от дните по време на описаните по-горе периоди на временна неработоспособност. Административния орган е приел, че оспорващия е осъществявал трудова дейност през описаните периоди, тъй като не е имал регистрирани работници на трудово правоотношение, но тези констатации не кореспондират със събраните по делото доказателства, които водят до извода, че административния акт е издаден без случая да е изяснен. По делото са изслушани свидетелите Н*** П*** , В*** К*** и Е*** С., която е дъщеря на оспорващия, като съдът кредитира техните свидетелски показания, като обективни и безпристрастни. Свидетелите изясняват, че оспорващия е търговец, който има дейност свързана с продажби в магазин за втора употреба. И тримата свидетели са категорични, че оспорващия страда от заболяване, което налагало честото и отсъствие, като и тримата свидетели са категорични, че дъщерята на оспорващия е изпълнявала функциите на продавач и е издавала касови бележки за покупко-продажбите. По разбиране на настоящият съдебен състав, не може да се приеме за доказано, че оспорващия е осъществявал трудова дейност по време на временна неработоспособност в описаните периоди само и единствено въз основа на установяването, че през някой от дните на тези периоди са издавани касови бележки от фискалното устройство на едноличния търговец, тъй като свидетелите по делото изясняват, че в много случай това действие е извършвано от дъщерята на оспорващия.

Пълната изчерпателност изисква да се отбележи, че административния орган приема, че при отчетена продажба от фискален апарат на 15.12.2016г., оспорващия е осъществявал трудова дейност в търговски обект в гр.Берковица, а болничен лист Е20165154246 (л.26 по делото) за периода 09.12.2016 – 16.12.2016г., който е за болничен режим  на лечение е издаден на 15.12.2016г. в гр.Сандански от СБР-НК ЕАД, тоест оспорващия е бил на лечение извън гр.Берковица. Болничен лист  Е20181232132 за периода 11.06.2018 – 18.06.2018г., който е за болничен режим на лечение е издаден на 18.08.2018г. в гр.Поморие от СБР-НК ЕАД, тоест оспорващия е бил на лечение извън гр.Берковица и на 18.08.2018г., а за да мотивира трудовата дейност осъществена от оспорващия, административния орган приема, че е достатъчно, че фискалния апарат на едноличния търговец е отчел продажба на 18.08.2018г. Болничен лист  Е20198170265 за периода 25.09.2019 – 02.10.2019г., който е за болничен режим на лечение е издаден на 01.10.2019г. в гр.Несебър от СБР Несебър, тоест оспорващия е бил на лечение извън гр.Берковица и на 01.10.2019г., а за да мотивира трудовата дейност осъществена от оспорващия, административния орган приема, че е достатъчно, че фискалния апарат на едноличния търговец е отчел продажба на 01.10.2019г. Болничен лист  Е201198885892 за периода 13.12.2019 – 29.12.2019г., който е за болничен режим на лечение е издаден на 19.12.2019г. в гр.Монтана от МБАЛ „д-р Стамен Илиев“ АД, тоест оспорващия е бил на лечение извън гр.Берковица и на 19.12.2019г., а за да мотивира трудовата дейност осъществена от оспорващия, административния орган приема, че е достатъчно, че фискалния апарат на едноличния търговец е отчел продажба на 19.12.2019г.  

По разбиране на настоящият съдебен състав, в случая административния орган не установява с надлежни доказателства недобросъвестност от страна на оспорващия при ползване на обезщетенията за временна неработоспособност по болнични листове Е20165014055 за периода 09.08.2016 – 22.08.2016г., Е20165154246 за периода 09.12.2016 – 16.12.2016г., Е20165014145 за периода 07.02.2017 – 20.02.2017г., Е20170090773 за периода 27.06.2017 – 10.07.2017г., Е20170090810 за периода 03.10.2017 – 14.10.2017г., Е20170090839 за периода 09.01.2018 – 22.01.2018г., Е20181232132 за периода 11.06.2018 – 18.06.2018г., Е20181979440 за периода 13.09.2018 – 16.09.2018г., Е20181979474 за периода 18.12.2018 – 21.12.2018г., Е20181979501 за периода 26.03.2019 – 08.04.2019г., Е20198170265 за периода 25.09.2019 – 02.10.2019г., Е201198885892 за периода 13.12.2019 – 29.12.2019г.  Съгласно трайно установената непротиворечива практика на Върховния административен съд, недобросъвестността не се предполага, а трябва да бъде установена, като доказателствената тежест се носи от издателя на административния акт, а в случая това не е сторено, тъй като административния акт е постановен при неизясняване на факти и обстоятелства от значение за случая. 

  При този изход на делото и направеното искане от пълномощника на оспорващия, на основания чл. 143 ал.1 от АПК, ответника следва да бъде осъден да заплати в полза на оспорващия, разноски по делото за договорено и платено адвокатско възнаграждение в размер на 150 (сто и петдесет) лева по силата на Договор за правна защита и съдействие №0085330 или общо разноски в размер на 150 (сто и петдесет) лева.

Съобразно гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че оспореното Решение №Ц-2153-11-13/25.06.2020г. на Директора на ТП на НОИ Монтана, с което жалбата на оспорващият срещу Разпореждане №РВ-3-11-00751796/07.05.2020г. на Началник отдел КПК при ТП на НОИ-Монтана е приета за неоснователна е незаконосъобразно и следва да бъде отменено, а ответника се осъди да заплати на оспорващия разноски по делото, предвид което на основание чл.172 ал.2 АПК и чл.143 ал.4 АПК, І-ви състав на Административен съд Монтана

 

                                                Р Е Ш И

 

         ОТМЕНЯ Решение №Ц-2153-11-13/25.06.2020г. на Директора на ТП на НОИ Монтана, с което жалба на оспорващият срещу Разпореждане №РВ-3-11-00751796/07.05.2020г. на Началник отдел КПК при ТП на НОИ-Монтана е приета за неоснователна.

ОСЪЖДА ТП на НОИ Монтана да заплати на Л.П.С. ***, ЕГН * разноски по воденото съдебно производство в размер на 150 (сто и петдесет) лева.

         Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в четиринадесет дневен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: