Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 43
гр.Кюстендил, 06.03.2018год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Кюстендилският административен съд в публичното съдебно заседание на шести февруари през две хиляди и осемнадесета година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ГАЛИНА СТОЙЧЕВА
при секретаря Ирена Симеонова и с участието на прокурора Марияна Сиракова, като разгледа докладваното от съдия Стойчева адм. дело №273 по описа за 2017год., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е образувано по искова молба на Д.Д.М., ЕГН **********, понастоящем в затвора - гр.Бобов дол, ІІІ група, с която е предявен иск с правно основание чл.284, ал.1 от ЗИНЗС вр. с чл.203 и сл. от АПК срещу Главна дирекция “Изпълнение на наказанията”– гр.София за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 1 000,00лв., претърпени вследствие на незаконосъобразни действия на длъжностни лица от администрацията на затвора в гр.Бобов дол, изразяващи се в неоснователно лишаване от престой на открито на 09.08.2017год.; в неоснователно лишаване от престой на открито, лавка и свиждане на 10.08.2017г. при постъпване в стационара към медицинския център на затвора поради отказа на ищеца да приема храна; в неоснователно лишаване от ползване на разрешени вещи /тоалетни принадлежности, дюшек, възглавница, радиоприемник и телевизор/ при престоя в стационара към медицинския център на затвора на 10.08.2017год. Ищецът иска присъждане на обезщетението ведно с лихва за забава.
В хода на съдебните прения, ищецът прави искане за уважаване на предявената претенция, като счита същата за доказана, включително претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в унижение и обиди, както и в чувство на безсилие срещу закононарушенията, извършвани от лекаря на затвора д-р И.Ч. и инспектор Л.М..
Ответникът Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” – гр.София, чрез процесуалния си представител юк М В, изразява писмено становище за оспорване на иска по основание и размер. Поддържа се, че ищецът не доказва незаконосъобразни действия и бездействия на длъжностни лица при затвора гр. Бобов дол, че претендираните вреди не са вследствие на осъществявана административна дейност по смисъла на закона и липсват елементите от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал.1 ЗОДОВ; че ищецът не е доказал настъпването на неимуществени вреди. Твърденията са, че лишаването на ищеца от престой на открито е законосъобразен поради опита на същия да ползва това право два пъти за едно денонощие, а при пребиваването му в стационара – поради необходимостта от постоянен надзор върху здравословното му състояние. Претендира се юрисконсултско възнаграждение на осн. чл.78, ал.8 от ГПК.
Заключението на прокурора е, че искът е недоказан и следва да бъде отхвърлен, поради това, че ищецът не е доказал наличието на незаконосъобразни действия и бездействия от страна на администрацията на затвора. Приема се, че лишаването от престой на открито е съобразено с утвърдените в затвора правила, вкл. във връзка с контрола на лицата, които са обявили отказ от храна, както и лишаването от лични вещи и предмети при пребиваването на ищеца в стационара към медицинския център.
Административният съд постави на обсъждане доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните и въз основа на съвкупната им преценка прие за установено следното:
От фактическа страна се установява, че ищецът Д.Д.М. е постъпил в затвора - гр.Бобов дол на 19.06.2016год. и е зачислен в ІІІ група. Същият е ученик в училище „Д-р Петър Берон“ към затвора през учебната 2016г./2017г. Видно от Справка вх.№769/11.08.2017г., изготвена от преподавател в училището, М. е присъствал на учебните занятия през релевантния период, а именно на 09.08.2017г. и на 10.08.2017г. Съобразно приложен по делото график, утвърден на 01.01.2013г. от началника на затвора, учениците и назначените на работа лишени от свобода лица провеждат престой на открито всеки ден от 12,00ч. до 13,00ч., а работещите в столовата и в лавката – провеждат престой на открито от 16,00ч. до 17,00ч.
Видно от докладна записка вх.№1101/10.08.2017г. на мл. инсп. Л. В М., който е бил на пост №3 в ІІІ група, на 09.08.2017г., около 16,05 часа, група лишени от свобода от ІІІ група, вкл. ищеца Д.М., с викове са поискали да излязат на престой на открито и инспектора след проверка в сведението за деня е разрешил на петима да излязат на открито, но ищеца е влязъл навътре в коридора и не е проявил желание да излезе на престой. Сходни данни се съдържат в Становище изх.№3401/30.08.2017г. на гл. инсп. Конакчийска, депозирано до директора на ГД „ИН“ – София, като допълнително се твърди, че ищеца е направил опит да заблуди служителите от НОС като проведе престой на открито два пъти на процесната дата.
Ищецът, с декларация от 09.08.2017г. обявява гладна стачка „…докато не се накажат старшините и постовият Л.“. Във връзка с депозираната декларация, са изготвени докладна записка до началника на затвора и писмо до прокурор от ОП-Кюстендил, с които са уведомени за отказа на Д.М. да приема храна. Изготвена е докладна записка на 10.08.2017г. от д-р И.Ч. - директор на Медицинския център в затвора – гр.Бобов дол до началника на затвора, с която се предлага л.св. Д.М. да бъде настанен в стационара /изолатора/ на МЦ без да се храни, без да излиза и престоява на открито и без да пазарува от лавката.
С последваща декларация от 11.08.2017г., ищецът М. заявява че прекратява гладната стачка. Следват уведомления до началника на затвора и ОП- Кюстендил.
Видно от медицинска справка от 07.09.2017г. изготвена от д-р И.Ч. -директор на Медицинския център в затвора – гр.Бобов дол, след като на 10.08.2017г. ищецът е обявил гладуване, е стациониран в изолатора на МЦ за медицинско наблюдение и спазване коректността на гладуването, като е ограничен престоя на лицето на открито поради опасност от прилошаване, наранявания и топлинен удар, както и пазаруването от лавката, освен на вода, писма и марки, за да не се наруши екзактността на гладната стачка. В цитираната справка се сочи, че при постъпването на лишения от свобода М. в изолатора на МЦ, му е извършен първоначален обиск за изземване на остри режещи и метални предмети /за да се предотврати самоувреждане или автодеструктивни действия/, като съобразно правилата за вътрешния ред в стационара – не са допуснати радио, телевизор и тютюневи изделия, но са предоставени на лицето собствените му спални принадлежности – бельо, дюшек, възглавница и тоалетни принадлежности / без нокторезачка, самобръсначка и огледало/.
Към делото е приложен Вътрешен ред в стационара /изолатора/ на Медицинския център, утвърден от началника на затвора – гр.Бобов дол на 19.10.2013г., видно от който при постъпване на л.св. се предоставят собствените им спални принадлежности - бельо, дюшек, одеала, калъфки, възглавница и тоалетни принадлежности / без нокторезачка, самобръсначка и огледало/; не се допуска внасяне на електронна техника, тютюневи изделия и запалки; не се разрешава извеждане и престой на открито, пазаруване от лавката /освен вода/ на лишени от свобода, провеждащи гладна стачка и същите подлежат на ежедневно медицинско наблюдение.
Като доказателство е приет Правилник за организацията на дейността и вътрешния ред в медицинския център при затвора – Бобов дол, утвърден от гл. директор на ГД „Изпълнение на наказанията“ на 21.08.2012г., приет на основание чл.23, ал.1 от Правилника за устройството и дейността на лечебните заведения към МП.
Във връзка със спорните фактически обстоятелства съдът е събрал и гласни доказателства, като по искане на ищеца в съдебното производство са разпитани свидетелите С.Ц., Е.М., Л.М. и д-р И.Ч.. От показанията на свидетелите Ц. и М., които са лишени от свобода лица, се установява, че на 09.08.2017г. Д.М. е бил на училище до обяд, като в този ден времето за престой на открито е било определено след обяд – от 16,00 ч. до 17,00ч заедно с работещите, но когато в 16,00 е бил звънецът за излизане на открито, старшината Л.М. е отказал да разреши на М. престой на открито, след което последния е обявил гладна стачка. Свид. Ц. твърди, че ищеца е постъпил в стационара в 09,00ч, а спално бельо му е било занесено около 16,00ч. Видно от показанията на свид. М. - инспектор в затвора, учениците, които са първа смяна ползват престой на открито от 16,00ч до 17,00ч, а тези от втора смяна – от 12,00ч до 13,00ч; че на процесната дата 09.08.2017г., е отказал да допусне Д.М. на открито поради това, че е нямал възможност да провери дали същият е бил на училище и дали вече не е ползвал времето си за престой на открито, тъй като не е имал достъп до „караулката“, в която е била справката за деня. Видно от показанията на свид. Ч. – директор на МЦ, след обявяване на гладна стачка лишените от свобода се настаняват в изолатора към МЦ; че при пребиваването там, не им се разрешава да ползват престой на открито с оглед осигуряване на медицинско наблюдение и спазване екзактността на гладната стачка; че им се предоставят лични вещи, вкл. спални принадлежности, с изключение на вещи, които са опасни за здравето, както и радиоприемници, телевизори и друга електроника; че свиждане може да бъде разрешено от началника на затвора на лицата в стационара /изолатора/, но ищецът не е имал свиждане през процесиня период. Последното обстоятелство, а именно, че ищецът не е имал посетител за свиждане през периода на пребиваването му в стационара, респ. че свиждане не му е отказано, се признава от ищеца в съдебното заседание на 06.02.2018г.
Горната фактическа обстановка се установява и доказва от посочените по-горе доказателства.
Съдът, като взе предвид установените факти и на осн.чл.235, ал.2 ГПК вр. с чл.144 АПК, счита предявеният иск за допустим, а разгледан по същество - за частично основателен, поради следното:
Исковата претенция е с правно основание чл.284, ал.1 от ЗИНЗС вр. с чл.203 и сл. от АПК. Съгласно чл.284, ал.1 от ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения по чл.3 от закона. Съгласно чл.285, ал.1 и ал.2 от ЗИНЗС, искът се разглежда по реда на глава единадесета от АПК и се предявява срещу органите по чл.284, ал.1 от чиито актове, действия или бездействия са причинени вредите.
Предвид нормативната рамка и с оглед установената фактическа обстановка съдът намира, че предявения иск е допустим. Ищецът е легимиран от закона правен субект с право да предяви иск за доказване нарушение на чл.3 от ЗИНС като лице, изтърпяващо наказание „лишаване от свобода“. Ответникът Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” със седалище София като юридическо лице е пасивно легитимиран да отговаря за вредите, които ищецът е претърпял от незаконосъобразни действия на служители на администрацията на затвора гр. Бобов дол, доколкото този затвор е негова териториална служба /арг. чл. 12, ал.2 ЗИНЗС/, по отношение на която като място за лишаване от свобода осъществява пряко ръководство и контрол, т.е. административна дейност, а работещите там служители имат качеството на специализирани органи по изпълнение на наказанията. Съгласно чл.285, ал.2 от ЗИНС съдът е родово и местно компетентен да разгледа спора.
Разгледан по същество, искът е частично основателен. Съображенията за това са следните:
Фактическият състав на отговорността включва следните кумулативни елементи: акт, действие или бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което се нарушава чл.3 от ЗИНЗС; настъпили вреди за ищеца, които се предполагат до доказване на противното /чл.284, ал.5 от ЗИНЗС/ и пряка и непосредствена причинна връзка между вредите и нарушението. Размерът на неимуществените вреди се определя по справедливост съгласно общото правило на чл.52 от ЗЗД.
В разглеждания случай вредите се претендират като причинени от незаконосъобразни действия на длъжностни лица при ответника, конкретно изразяващи се в лишаване от престой на открито на 09.08.2017год.; в лишаване от престой на открито, лавка и свиждане на 10.08.2017г. при постъпване в стационара към медицинския център на затвора поради отказа на ищеца да приема храна и в лишаване от ползване на разрешени вещи /тоалетни принадлежности, дюшек, възглавница, радиоприемник и телевизор/ при престоя му в стационара към медицинския център на затвора на 10.08.2017год. С кумулативния ефект на горните действия на специализираните органи по изпълнение на наказанията, ищецът обосновава нестъпването на неимуществени вреди, както и искането си за обезщетяване.
Както се посочи, по реда на специалния закон на обезвреда подлежат вредите, причинени на лишените от свобода в резултат на нарушение по чл.3 от ЗИНЗС. Разпоредбата в ал.1, въвежда забрана за изтезания, жестоко, нечовешко или унизително отношение спрямо осъдените лица, а в ал.2 се съдържа примерно изброяване на възможни проявления на нарушения на забраната, а именно поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.
От друга страна, наличието на пилотното дело „Нешков и др. срещу България“ задължава съда да приложи трайно установения от ЕСПЧ подход при определяне наличието на нарушение по чл.3 от ЕКПЧ, респ. по чл.3 от ЗИНЗС, утвърдения стандарт на доказване, разпределящ доказателствената тежест по различен от гражданското съдопроизводство начин, да приложи принципа на кумулативния ефект на всички условия, при които пребивава лишения от свобода и да приложи презумпцията за понесени неимуществени вреди в случай на доказано нарушение. Според ЕСПЧ, нарушение по чл.3 от ЕКПЧ би било налице, ако неблагоприятното третиране надхвърля неизбежното ниво на страдание, свързано със законното задържане или законно лишаване от свобода /вж. решение №174/09.01.2017г. на ВАС по адм.д.№13974/2015г., III о./.
Изложеното, преценено съобразно заявените от ищеца фактически основания на предявения иск и събраните доказателства, сочи на изводи за допуснато нарушение по чл.3, ал.1 и ал.2 от ЗИНЗС с лишаването от престой на открито на ищеца на 09.08.2017г. и за липса на нарушение по чл.3, ал.1 и ал.2 от ЗИНЗС с лишаването на ищеца от престой на открито, лавка и свиждане на 10.08.2017г., както и с лишаването на ищеца от ползване на тоалетни принадлежности, дюшек, възглавница, радиоприемник и телевизор при престоя му в стационара към медицинския център на затвора на 10.08.2017г. Съображенията за горните изводи са следните:
Съдът счита, че ищецът, който е лишен от
свобода и изтърпява наказанието си в затвора в гр.Бобов дол, е подложен на неблагоприятното третиране надхвърлящо
неизбежното ниво на страдание поради незаконно лишаване от престой на открито
на 09.08.2017г. Същото съставлява „друго
подобно действие“ по смисъла на чл.3, ал.2 от ЗИНЗС, уронващо човешкото достойнство и пораждащо
чувство на незащитеност и малоценност, т.е. с което се нарушава забраната по
чл.3, ал.1 от закона за унизително отношение спрямо осъдените лица. От събраните по делото доказателствени
средства се установява, че ищецът неоснователно не е
бил допуснат да пребивава на открито от
свид. М. на посочената дата 09.08.2017г., за времето от 16,00ч до 17,00ч. Касае
се за фактическо действие на длъжностно лице от администрацията на затвора в
гр.Бобов дол, по отношение на което, с
оглед предмета на делото, съдът дължи преценка за законосъобразност, т.е. дали фактическото действие се основава на административен акт или на закона, съгласно
чл.250, ал.1 от АПК. Констатациите от
анализа на доказателствата, са за липса на основание за
лишаване на Д.М. от престой на открито.
Доколкото е безспорно, че административен акт за налагане на горната
забрана като дисциплинарно наказание не е издаван, то следва да се преценят относимите
нормативни разпоредби. Съгласно чл.86, ал.1, т.1 от ЗИНЗС, лишените от свобода
имат право на престой на открито не по-малко от 1 час на ден, а съгласно чл.71,
ал.2 от ППЗИНЗС, престоят на открито се провежда на специално определени места
в затвора, като по възможност същите предлагат защита при лошо време. Редът за
провеждане на престоя се определя с правилника за вътрешния ред по см. на
чл.71, ал.8 от ППЗИНЗС. Следователно правото за престой на открито на лишените
от свобода, минималната му продължителност и местата за провеждането му са
законово регламентирани, а конкретния ред за осъществяването му е предоставен за
уреждане на началника на затвора с
правилника за вътрешния ред.
В настоящия казус се установява, че началникът на затвора в гр.Бобов дол при спазване на закона, на 01.01.2013г. е утвърдил график за времето за пребиваване на открито, съобразно който учениците и назначените на работа лишени от свобода лица провеждат престой на открито всеки ден от 12,00ч. до 13,00ч., а работещите в столовата и в лавката – провеждат престой на открито от 16,00ч. до 17,00ч. От друга страна, кредитирайки като обективни гласните доказателствени средства /показанията на свидетелите Ц., М. и М./ съдът счита за доказано, че за датата 09.08.2017г., учениците, включително ищеца е следвало да бъдат на открито за времето от 16,00ч до 17,00ч, но същият не е бил допуснат от инспектор М.. Видно от показанията на последния, причината за това е невъзможността да провери дали Д.М. е бил на училище и дали вече не е ползвал времето си за престой на открито, тъй като не е имал достъп до „караулката“, в която е била справката за деня. Горните доказателствени средства, преценени на база отсъствието и неангажирането на писмени доказателства от ответника при условията на чл.284, ал.3 от ЗИНЗС, обосновават изводи за неоснователно фактическо действие на специализиран орган по изпълнение на наказанията, с което е нарушено правото на ищеца на престой на открито по чл.86, ал.1, т.1 от ЗИНЗС. Сочената причина за недопускане на същия на открито е формална и не съставлява законово основание за неблагоприятното му третиране чрез лишаване от престой на открито. Налице е нарушение по см. чл.3, ал.2 вр. с ал.1 от ЗИНЗС, вследствие на което ищецът е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в уронване на човешкото му достойнство и пораждане на чувство на незащитеност. Вредите, както се посочи, се предполагат, т.е. не е необходимо доказването им, в който смисъл е разпоредбата на чл.284, ал.5 от ЗИНЗС. Същите са в пряка причинно-следствена връзка от незаконното фактическо действие, тъй като са резултат от неоснователното лишаване от престой на открито. Предвид изложеното, съдът намира за доказана и третата предпоставка - пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразното действие и настъпилата вреда. Само по себе си неупражняването на дадено по закон право от лишените от свобода, води до негативно въздействие върху личната сфера на ищеца. Горното сочи на доказаност на предявения иск по основание за датата 09.08.2017г.
Исковата претенция в останалата и част съдът счита за неоснователна поради липса на нарушение на чл.3 от ЗИНЗС. Както се посочи, ищецът иска обезщетение за вреди вследствие лишаване от престой на открито, лавка и свиждане на 10.08.2017г. при постъпване в стационара към медицинския център на затвора и вследствие лишаване от ползване на тоалетни принадлежности, дюшек, възглавница, радиоприемник и телевизор при престоя му в стационара към медицинския център на затвора на 10.08.2017год.
По отношение на претенцията за обезвреда, вследствие на преместване на ищеца в стационара на затвора без възможност за престой на открито, за достъп до лавката и за провеждане на свиждане на датата 10.08.2017г., анализът на доказателствата обосновава съображения за неоснователност. Следва да се посочи, че лишеният от свобода М. е настанен в стационара към Медицинския център в затвора поради това, че е отказал да се храни. Доказва се по безспорен начин, че с декларация и докладна записка от 10.08.2017г., ищецът е обявил, че отказва да се храни, което безспорно поражда опасност за живота и здравето му. Мотивиран от горното, медицинският специалист д-р Ч. е предложил на началника на затвора настаняването на лицето в стационара към Медицинския център, където освен липса на храна, налага и други ограничения, а именно забрана за престой на открито и за пазаруване от лавката на затвора. Същите, видно от показанията на д-р Ч., са с цел предпазване на здравето и пряко наблюдение върху здравословното състояние на лицето с възможност за бърза и адекватна реакция, както и с цел спазване екзактността на гладната стачка. Доказват се действия на длъжностното лице от администрацията на затвора, които са извършени в съответствие с изискванията на чл.121, ал.1 от ЗИНЗС, чл.68, ал.7 вр. с ал.4 от ППЗШНЗС и чл.45, ал.2 от Наредба №2 от 22.03.2010год. за условията и реда за медицинско обслужване в местата за лишаване от свобода. Наложените ограничения са предвидени и в чл.9 от Вътрешния ред в стационара/изолатора на Медицинския център, утвърден от началника на затвора – гр.Бобов дол и от лекаря на затвора в рамките на компетентността му по чл.31 от Правилник за организацията на дейността и вътрешния ред в медицинския център при затвора – Бобов дол, утвърден от гл. директор на ГД „Изпълнение на наказанията“ на 21.08.2012г., приет на основание чл.23, ал.1 от Правилника за устройството и дейността на лечебните заведения към МП. Следователно, визираните фактически действия са осъществени законосъобразно и по начин, който не е унизителен за достойнството на лишения от свобода ищец, което ги дисквалифицира като нарушение по чл.3 от ЗИНЗС. По делото не се доказа отказ за провеждане на свиждане с ищеца през процесния период на пребиваване в стационара, което изключва необходимостта от преценка дали такъв отказ би бил законосъобразен. Лишаването от престой на открито и достъп до лавката в затвора съставлява присъща и неизбежна последица от обявения от М. отказ за приемане на храна. Липсва неблагоприятното третиране надхвърлящо неизбежното ниво на страдание, свързано със законното лишаване от свобода на ищеца.
Идентични са правните изводи и във връзка с доводите на ищеца за увреждане вследствие лишаването му от ползване на тоалетни принадлежности, дюшек, възглавница, радиоприемник и телевизор при престоя му в стационара към медицинския център на затвора на 10.08.2017г. Анализът на събраните гласни доказателства доказва, че на М. са предоставени собствените му спални принадлежности, както и тоалетни принадлежности с изключение на опасните за здравето му такива /самобръсначка, нокторезачка и огледало/, а отказът за предоставяне на радио и телевизор е в съответствие с правилата, установени в затвора, а именно съгласно чл.2 и чл.3 от Вътрешния ред в стационара/изолатора на Медицинския център, утвърден от началника на затвора – гр.Бобов дол по предложение на лекаря на затвора в рамките на компетентността му по чл.31 от Правилник за организацията на дейността и вътрешния ред в медицинския център при затвора – Бобов дол, утвърден от гл. директор на ГД „Изпълнение на наказанията“ на 21.08.2012г., приет на основание чл.23, ал.1 от Правилника за устройството и дейността на лечебните заведения към МП. Действително по делото се доказа, че спалните принадлежности са предадени на ищеца едва в 16,00 часа на процесната дата, но с оглед предназначението на същите за обезпечаване на нормален сън, горната забава съдът счита за несъществена като негативно въздействие върху състоянието на лицето. Липсва неоснователна интервенция спрямо лишения от свобода ищец, която да надхвърля неизбежното ниво на страдание, свързано със правното му положение, поради което не е допуснато нарушение на забраната по чл.3, ал.1 и ал.2 от ЗИНЗС. Не са налице основанията по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС по отношение на предявения иск в частта за обезщетение за вредите, претърпени на датата 10.08.2017г. вследствие на описаните по-горе действия на специализираните органи по изпълнение на наказанията.
Предвид изложените доводи за доказано нарушение на 09.08.2017г.
вследствие неоснователното лишаване на ищеца
от престой на открито, в съответствие с правилото по чл.284, ал.2 от ЗИНЗС за определяне на вредите въз основа на кумулативния ефект на всички
условия, при които пребивава лишения от свобода, както и прилагайки
презумпцията за понесени неимуществени вреди от доказаното нарушение, съдът
определя размер на дължимото обезщетение от 100,00лв. Същият е
съобразен с принципа за справедливост по
чл.52 от ЗЗД, приложен спрямо
установените обстоятелства, свързани с продължителността на увреждането, вида
на негативните последици и характера и обема на вредите. Искът ще бъде уважен за посочената сума, която
се присъжда ведно със законната лихва, от подаване на исковата молба на
16.08.2017г. до окончателното и изплащане. Исковата претенция за разликата до
пълния размер от 1000,00лв. следва да се
отхвърли като неоснователна.
По арг. от чл.286, ал.2 от ЗИНЗС съдът не присъжда юк възнаграждение на
ответника.
Мотивиран от горното и на основание чл.284, ал.1 от ЗИНЗС във вр. с чл. 203 АПК, Административният съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Главна
дирекция “Изпълнение на наказанията” – гр.София да заплати на Д.Д.М., ЕГН **********,
понастоящем в затвора - гр.Бобов дол, ІІІ група, обезщетение за неимуществени вреди в размер на 100,00лв. за нарушение на чл.3 от ЗИНЗС, изразяващо се
в неоснователно лишаване от престой на
открито на 09.08.2017г., ведно със законната лихва върху обезщетението, считано
от 16.08.2017г. до окончателното изплащане на
сумата, като за разликата до 1000,00лв. , предявеният иск се отхвърля.
Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Решението да се съобщи на страните и на Окръжна прокуратура – гр.Кюстендил чрез изпращане на преписи.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: