№ / .10.2020 година, гр. Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, Х
КАСАЦИОНЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на седемнадесети
септември през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЯ БАЕВА
ЧЛЕНОВЕ : 1. НАТАЛИЯ ДИЧЕВА
2. РАЛИЦА АНДОНОВА
при секретаря ДОБРИНКА
ДОЛЧИНКОВА и при участието на прокурора АЛЕКСАНДЪР АТАНАСОВ, като разгледа докладваното от СЪДИЯ БАЕВА к. адм. д. № 1980 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 221 и следващите от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 63, ал. 1 от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационната жалба на „РМ-79“ ЕООД със седалище и адрес
на управление с. Левски, област Варна срещу Решение № 1091/24.07.2020 година,
постановено по НАХД № 2015/2020 година по описа на Районен съд - Варна, ІІІ-ти
наказателен състав, с което е изменено Наказателно постановление № 03-012099/04.12.2019
година на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна, в частта на
наложената имуществена санкция.
Касаторът твърди, че решението е незаконосъобразно, като постановено
при допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон. Твърди, че
въззивният съд не е съобразил събраните доказателства в тяхната съвкупност,
поради което е извел неправилен извод за извършено нарушение. Твърди, че А.И.М. е полагал труд по възложение на
„СКВ-Варна“ ЕООД, за което в деня на проверката е подписал декларация. Твърди,
че Митев е подписал декларацията от 12.11.2019 година, с която декларира
трудово правоотношение с „РМ-79“ ЕООД с. Левски, област Варна под принуда. Моли
съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното решение и вместо него
да постанови друго, с което да отмени наказателното постановление.
В съдебно заседание касаторът, чрез процесуален представител, поддържа
жалбата.
Ответникът, чрез процесуален представител, оспорва касационната жалба.
Моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли, като неоснователна. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за
основателност на касационната жалба.
Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите
и възраженията на страните в производството, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
Производството пред районния съд е образувано по жалбата на „РМ-79“
ЕООД със седалище и адрес на управление с. Левски, област Варна срещу
Наказателно постановление № 03-012099/04.12.2019 година на директора на
Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна, с което е наложена имуществена санкция в
размер на 3 000 лева затова, че на 11.11.2019 година в гр. Варна, в
строителен обект, находящ се между ул. „Г. Бенковски“, „Сава Доброплодни“,
„Христо Попович“ и „Панайот Волов“, в качеството си на работодател е допуснал
до работа А.И.М. преди да му предостави екземпляр от сключения трудов договор и
уведомлението по чл. 62, ал. 3 от Кодекса на труда, на основание чл. 414, ал.
3, вр. чл. 63, ал. 2 от Кодекса на труда.
С Решение № 1091/24.07.2020 година, постановено по НАХД № 2015/2020
година по описа на Районен съд – Варна, наказателно постановление е изменено в
частта на наложената имуществена санкция, като е намален размера и от
3 000 лева на 1 500 лева. За да постанови този резултат въззивният съд е
приел, че наказателното постановление е издадено от компетентен орган и при
спазване на административнонаказателните правила. Приел е, въз основа на представения
Трудов договор № 20/11.11.2019 година, декларацията на А. М. от 11.11.2019 година и показанията на свидетелите П.П.Е.и Р.С.Д., че „РМ-79“ ЕООД с. Левски, област Варна е възложило на А.М. изпълнението на трудови функции – „общ работник“ на обект, находящ се
в гр. Варна, между ул. „Г. Бенковски“, „Сава Доброплодни“, „Христо Попович“ и
„Панайот Волов“. Приел е, че М.
е изпълнявал възложените му трудови задължения по трудовия договор от
11.11.2019 година преди да е получил екземпляр от сключения трудов договор и
уведомлението по чл. 62, ал. 3 от Кодекса на труда. Съдът е приел, че
наложената санкция от 1 900 лева е явно несправедлива, тъй като деянието е
извършено за първи път.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, вр. чл.
63, ал. 1 от ЗАНН и от надлежна страна, поради което е допустима. Наведените
доводи в същата представляват касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2
от Наказателно-процесуалния кодекс, приложим по препращане от чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Въззивният съд е установил относимите факти, въз основа на събраните в
хода на административнонаказателното и съдебното производство.
От показанията на свидетеля Е. се установява, че в деня на извършената от Дирекция „Инспекция по
труда“ проверката – 11.11.2019 година установеният да извършва трудова дейност
на обекта А.М. не е представил сключен трудов
договор и е декларирал, че работи за „СК - Варна“. Свидетелят Е. сочи, че поради тази причина не е
изпратил призовка на „РМ-79“ ЕООД с. Левски, област Варна. Сочи, че с „РМ-79“
ЕООД с. Левски, област Варна е осъществил връзка, след разговор със „СК-Варна“,
който посочил, че работниците, установени в обекта са наети от „РМ-79“ ЕООД с.
Левски, област Варна. От показанията на свидетеля Енев се установява, че на
12.11.2019 година, в обекта, в присъствието на представители на двете търговски
дружества, А.М. е попълнил декларация, че работи
за „РМ-79“ ЕООД с. Левски, област Варна, а дружеството е представило трудов
договор от 11.11.2019 година. От показанията на свидетеля Р.Д., служител на „РМ-79“ ЕООД с. Левски, област Варна се установява, че
трудовият договор с А.М. е сключен на 12.11.2019 година,
след извършване на проверката и по препоръка на проверяващите. Видно от Справка
изх. № 03388193172378/12.11.2019 година, 12,47,05 часа трудовият договор,
сключен между „РМ-79“ ЕООД с. Левски, област Варна и А.М. е регистриран в Териториална дирекция – Варна на Националната агенция
по приходите.
Въз основа на горното настоящият съдебен състав прави извод, че
представеният в хода на административнонаказателното производство трудов от
11.11.2019 година, представляващ частен диспозитивен документ е с недостоверна
дата и въз основа на него не може да се обоснове извод за възникнало трудово
правоотношение между „РМ-79“ ЕООД с. Левски, област Варна и А.М.. От показанията на свидетелите Е. и Д., подкрепени от
справката от 12.11.2019 година настоящият съдебен състав извежда извод, че М. е изпълнявал трудови функции по
възложението на „РМ-79“ ЕООД с. Левски, област Варна без сключен писмен
договор.
За да е осъществен състава на нарушението по чл. 414, ал. 3, вр. чл.
62, ал. 3 от Кодекса на труда е необходимо работодателят да е сключил писмен
трудов договор с наетото лице и да го е допуснал до работа преди да му
предостави екземпляр от договора и уведомлението по чл. 63, ал. 2 от Кодекса на
труда.
В конкретния случай „РМ-79“ ЕООД с. Левски е допуснал работника А.М. до работа преди сключването на писмен трудов договор, поради което
съставът на нарушението по чл. 414, ал. 3, вр. чл. 63, ал. 2 от Кодекса на
труда не е осъществен.
Като е достигнал до различен правен извод, съставът на Районен съд –
Варна е постановил неправилно решение, което подлежи на отмяна. На отмяна
подлежи и наказателното постановление, което е изменено с неправилното съдебно
решение.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК,
вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 1091/24.07.2020 година,
постановено по НАХД № 2015/2020 година по описа на Районен съд – Варна, ІІІ-ти
наказателен състав, КАТО ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №
03-012099/04.12.2019 година на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ –
Варна, с което на „РМ-79“ ЕООД със седалище и адрес на управление с. Левски,
област Варна, ЕИК ********* е
наложена имуществена санкция в размер на 3 000 лева, на основание чл. 414,
ал. 3, вр. чл. 63, ал. 2 от Кодекса на труда.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :
1.
2.