№ 1033
гр. Пловдив, 14.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Пламен П. Чакалов
Членове:Румяна Ив. Андреева
Бранимир В. В.
при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева
като разгледа докладваното от Бранимир В. В. Въззивно гражданско дело №
20225300500927 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на адв. А.Й. - особен представител на
В.В. срещу решение №260156/16.02.2022г. по гр.д. № 8936/2020 г. на РС
Пловдив, ІІІ гр.състав, с което В.Н. В., ЕГН: **********, адрес: гр. Пловдив,
ул. *** е осъден да заплати на УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Пещерско
шосе“ № 66, на основание чл.109 ал.1, изр. посл. ЗЗО, във вр. чл.52 ЗЗО
сумата от 893 лв. – главница, представляваща цената на предоставена
медицинска помощ на ответника с прекъснати здравноосигурителни права, за
периода 25.09.2017г.–27.09.2017г. по клинична пътека № 197 „Консервативно
лечение на остри коремни заболявания“, ведно със законната лихва от датата
на депозиране на исковата молба в съда – 22.07.2020 г. до окончателното
изплащане на вземането.
В срок е постъпил отговор на въззивната жалба от УМБАЛ „Св. Георги“
ЕАД. Сочи се, че решението е правилно и законосъобразно. Иска се неговото
потвърждаване.
1
Решението се обжалва изцяло.
Решението се обжалва като неправилно, необосновано и постановено
при противоречие с материалния закон. Сочи се, че неправилно е прието, че
са доказани материално-правните предпоставки за уважаване на исковата
претенция, като не се доказва ответникът да е прекарал минимум два дни
болничен престой в болницата. На второ място се сочи, че не е доказано да са
изпълнени поне три основни терапевтични процедури и три основни
диагностични процедури, включени на МКБ-9 КМ. На трето място се сочи, че
не са доказани задължителните изисквания, предвидени в Приложение № 16
на НРД за МД 2017 година по клинична пътека № 197, поради което се иска
да се отмени решението и да се отхвърли искът.
Пловдивският окръжен съд, Х-ти граждански състав, след като прецени
данните по делото въз основа на доводите на страните и при дължимата
служебна проверка, намира следното:
Въззивната жалба е допустима, като подадена в законния срок от
легитимирани страни, не е внесена дължимата държавна такса за въззивно
обжалване, защото жалбата е подадена от особен представител в хипотезата
на чл.83 ал.1 т.5 от ГПК и е изпълнена процедурата за отговор. Жалбата
отговаря на изискванията на закона по форма, съдържание и приложения.
Обжалваното решение не е недопустимо или нищожно при
постановяването му не е нарушена императивна материалноправна норма.
По делото РС Пловдив е приел за доказано, че на 25.09.2017 г.
ответникът е бил приет за лечение по спешност в ищцовата болница, че е
насочен и приет за лечение в клиника по хирургия, където е пролежал два дни
от 25.09.2017 г. до 27.09.2017г. Прието е че към момента на приемането и
изписването от болницата ответникът бил с прекъснати здравноосигурителни
права, като и че са извършени твърдените медицински дейности по
отношение на ответника по време на болничния му престой по клинична
пътека № 197 „Консервативно лечение на остри коремни заболявания“.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя, направено от
особения представител, че не се доказва ответникът да е прекарал минимум
два дни болничен престой в болницата. Видно от История на заболяването
№58783 /л.4/ ответникът В.В. е прекарал в болницата точно два дни – от
25.09.2017г. в 15,31 часа до 27.09.2017г. в 15,30 часа.
2
Неоснователно е възражението на жалбоподателя, направено от
особения представител, че не е доказано да са изпълнени поне три основни
терапевтични процедури и три основни диагностични процедури, включени
на МКБ-9 КМ. Видно от епикризата /л.28/ и от претата по делото СИЕ на
пациента са извършени минимално изискуемите диагностични процедури –
седем броя и пет броя терапевтични процедури. Изводът на неоспорената от
страните експертиза е ясен - приема се пътеката за завършена.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя, направено от
особения представител, че не са доказани задължителните изисквания,
предвидени в Приложение № 16 на НРД за МД 2017 година по клинична
пътека № 197, а именно болния да се дехоспиталзира при медицински
критерии – сигурни клиничини или инструментрани признаци за стихване на
възпалителния процес, липса на коремна болка, липса на фебрилитет, коремна
болка и други подобни симптоми. Предивид на безспорния факт по делото, че
болният самоволно е напуснал болницата, без да иска съгласие от лекуващите
лекари, то горните критерии обективно е нямало как да се спазят. При това
положение важи правния принцип, че никой не може да черпи права от
неправомерното си поведение. Ето защо и това не е основание за ревизиране
на решението. При което решението е правилно и законосъобразно и следва
да се потвърди.
Първата инстанция е допуснала очевидна фактическа грешка в
изписването на фамилията на ответника в диспозитива, която следва да се
коригира по реда на чл.247 от ГПК.
На ищеца на основание чл.78 ал.1 от ГПК се дължат разноски в това
производство в размер на 300 лева за платен хонорар на особения
представител за тази инстанция.
Мотивиран така съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260156/16.02.2022г. по гр.д. № 8936/2020г.
на РС Пловдив, ІІІ гр.състав.
ОСЪЖДА В. Н. В. с ЕГН: **********, адрес: гр. Пловдив, ул. *** да
заплати на УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и
3
адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Пещерско шосе“ № 66 сумата от 300
лева за разноски по това дело.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4