РЕШЕНИЕ
№ 395
гр. София, 03.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Мария Янк. И.а Вранеску
Членове:Даниела Христова
Цветомира П. Кордоловска Дачева
при участието на секретаря Ирена М. Дянкова
като разгледа докладваното от Цветомира П. Кордоловска Дачева Въззивно
гражданско дело № 20231000503237 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258-273 от ГПК.
С решение № 3831 от 12.07.2023 г. по гр.д. № 5059/2022 г. Софийски
градски съд, ГО I-12 състав е осъдил на основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за
застраховането, ответникът Застрахователна компания „УНИКА“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Тодор
Александров“ №18 да заплати на ищеца Р. Г. Б. с ЕГН **********, сумата от
30 000 лв. (тридесет хиляди лева), представляваща застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания,
претърпени от Р. Г. Б. вследствие на ПТП, настъпило на 16.04.2021 г. по вина
на П. И. Ч. – водач на лек автомобил „Мерцедес Г 500“ с рег. № ********,
чиято „Гражданска отговорност” на водач на МПС била застрахована от
ответното дружество, ведно със законната лихва върху главницата от
12.08.2021 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 780 лв.
(седемстотин и осемдесет лева), представляваща претърпени от ищеца
имуществени вреди вследствие на същото ПТП, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от 17.05.2022 г. до окончателното изплащане на
задължението.
С решението си Софийски градски съд е отхвърлил като неоснователен
1
иска за разликата над 30 000 лв. до пълния предявен размер от 40 000 лв.
При този изход на делото с решението първоинстанционният съд е
осъдил на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Застрахователна компания „УНИКА“
АД, ЕИК ********* да заплати в полза на ищеца съразмерно уважената част
от иска сумата от 5 472, 27 лв. (пет хиляди четири стотин седемдесет и два
лева и двадесет и седем стотинки), представляваща разноски по делото,
включващи внесена държавна такса, внесен депозит за вещи лица и заплатено
адвокатско възнаграждение, както и ищецът Р. Г. Б. с ЕГН ********** да
заплати на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК на Застрахователна компания
„УНИКА“ АД, ЕИК ********* сумата от 61, 30 лв. (шестдесет и един лева и
тридесет стотинки), включваща внесен депозит за призоваване на свидетел и
юрисконсултско възнаграждение, съобразно отхвърлената част от иска.
Недоволен от решението в ЧАСТТА, с която е уважен предявеният иск
с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, е останал ответникът в
производството ЗК „УНИКА” АД, който в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК го
обжалва при твърденията, че същото е неправилно, незаконосъобразно,
постановено в нарушение на материалния закон – чл. 52 от ЗЗД и
процесуалните правила. По-конкретно въззивникът-ответник поддържа, че в
хода на първоинстанционното производство не се е установило по безспорен
начин пряката причинно-следствена връзка между настъпилите увреждания
вследствие на ПТП и болките и страданията, които е понесъл ищецът, и в тази
връзка моли въззивният съд да допусне САТЕ. Поддържа, че е нарушен
принципът за справедливост по чл. 52 от ЗЗД, доколкото бил завишен
размерът на присъденото обезщетение, което не съответствало на вида и
тежестта на уврежданията, настъпилата промяна в начина на живот на
въззиваемата страна, както и икономическата конюнктура в страната.
Оспорва определената от съда начална дата на дължимата законна лихва за
забава върху присъденото обезщетение за неимуществени вреди. Поради това
моли въззивният съд да отмени първоинстанционното съдебно решение в
частта, с която на ищеца е присъдено обезщетение за неимуществени вреди за
разликата над 15 000 лв. до 30 000 лв., и в частта, с която е уважена
претенцията за лихва върху посочената главница за периода от 12.08.2021 г.
до 17.05.2022 г.
Въззиваемата страна Р. Г. Б. оспорва въззивната жалба чрез
процесуалния си представител адв. Й. в депозирания по реда на чл. 263 ГПК
писмен отговор с подробно изложени в нея съображения. Моли съда да
остави без уважение подадената от ЗК „УНИКА“ АД въззивна жалба.
Претендира разноски.
Съдът, като взе предвид събраните доказателства по делото във
връзка с инвокираните от страните доводи и възражения в пределите на
правомощията си по чл. 269 от ГПК, намери следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 432 от КЗ от Р. Г. Б. с
ЕГН ********** срещу Застрахователна компания „УНИКА“ АД за
заплащане на сумата от 40 000 лв. (четиридесет хиляди лева), представляваща
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се във
2
физически болки и страдания, претърпени от Р. Г. Б. вследствие на ПТП,
настъпило на 16.04.2021 г. в гр. София, между застрахован при ответника л.а.
„Мерцедес Г 500“ с рег. № ********, управляван от П. И. Ч., и пешеходеца Р.
Г. Б., ведно с лихва за забава, считано от 12.08.2021 г. до окончателното
изплащане на присъдената сума.
Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, по допустимостта му само в обжалваната част, а
по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Както вече
Върховният касационен съд многократно се е произнасял (решение № 176 от
08.06.2011 г. по гр. д. № 1281/2010 г. ІІІ г.о.; № 95 от 16.03.2011 г. по гр. д. №
331/10 г. на ІV г.о.; № 764 от 19.01.2011 г.по гр. д. № 1645/09 г. на ІV г.о.; №
702 от 5.01.2011 г.по гр. д. № 1036/09 г. на ІV г.о.; № 643 от 12.10.2010 г. по
гр. д. № 1246/09 г. на ІV г.о) въззивният съд се произнася по правилността на
фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във
въззивната жалба оплаквания; проверява законосъобразността само на
посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените
фактически констатации на първоинстанционния съд; относно правилността
на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата
пороци, а надхвърлянето на правомощията по чл. 269 от ГПК е основание за
касиране на въззивното решение.
В случая, постановеното решение в обжалваната му част е издадено от
надлежен съдебен състав на Софийски градски съд, в рамките на
предоставената му от закона правораздавателна власт и компетентност,
поради което същото е валидно. Предвид изискванията на процесуалния
закон за служебната проверка на постановеното решение в обжалваната му
част, съдът счита, че не се установяват нарушения на съдопроизводствените
правила във връзка със съществуване и упражняване правото на иск, поради
което първоинстанционното съдебно решение в обжалваната част е
допустимо.
При съвкупната преценка на събраните по делото писмени и гласни
доказателства, Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № K-
154/2021 г., Наказателно постановление №21-4332-009033/05.05.2021г.,
включително експертното заключение по комплексната съдебно-
медицинска и автотехническа експертиза (КСМАТЕ), Апелативен съд-
София приема за установена следната фактическа обстановка, а именно,
че на 16.04.2021г. около 09:17 часа в гр. София, на бул. „Константин
Величков“, в района на кръстовището с бул. „Тодор Александров“, при
управление на собствения си лек автомобил „Мерцедес Г 500“ с рег. №
********, П. И. Ч. е нарушил правилата за движение – разпоредбата на чл. 5,
ал.1, т.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), като поради
недостатъчно внимание и предпазливост към уязвимите участници в
движението, каквито са пешеходците, удря с автомобила си пресичащия
платното за движение от дясно на ляво спрямо посоката на движение на лекия
автомобил пешеходец Р. Г. Б..
3
По делото не е спорно, че за увреждащия л.а. „Мерцедес Г 500“ с рег.
№ ******** е имало сключена застраховка „Гражданска отговорност”, з.п.
№ 05121000009602 със срок на валидност една година, считано от
7.01.2021 г. до 6.01.2022 г. с ответника ЗК „УНИКА“ АД.
Съгласно разпоредбата на чл. 380 от КЗ, пострадалият предявил
претенцията си за изплащане на застрахователно обезщетение пред ЗК
„УНИКА“ АД на 12.08.2021 г. и представил всички документи, с които
разполага.
С писмо с обратна разписка от 26.08.2021 г. е заведена щета с №
21412530005, по която застрахователят не е изплатил обезщетение. За това за
ищеца бил налице правен интерес да предяви претенцията си за плащане по
съдебен ред. Установено е по делото следователно, че това ПТП от 16.04.2021
г. е застрахователно събитие, представляващо покрит риск по договора за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ със ЗК „УНИКА“ АД, а
виновен за настъпването му е водачът на лекия автомобил, който при
управлението му нарушил правилата за движение по пътищата, в частност
разпоредбата на чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП – с поведението си да не създава
опасности и пречки за движението, да не поставя в опасност живота и
здравето на хората и да не причинява имуществени вреди.
В резултат на настъпилото ПТП от изслушаната комплексна съдебно-
медицинска и автотехническа експертиза (КСМАТЕ) се установява, че
въззиваемият Р. Г. Б. при ПТП на 16.04.2021 г. е получил следните
травматични увреждания: контузия в областта на лявата раменна става и
лявата мишница, преразтягане на меките тъкани на шията и горната част на
гръбначния стълб, малък костен откъс на тялото на 6-ти гръден прешлен,
посттравматични дискови хернии между 5-ти и 6-ти, 6-ти и 7-ми шийни
прешлени и 7-ми шиен и 1-ви гръден прешлен. В следствие на удара от
автомобила ищецът е изпитал първоначално болки и спазъм в областта на
шията, както и болки, разпространяващи се по хода на десния горен крайник
до върха на пръстите на ръката, с появили се парастезии и намалена сетивност
на пръстите на дясната ръка. След проведена ядрено-магнитна томография на
15.05.2021 г. на пострадалия е проведено амбулаторно и медикаментозно
лечение с назначените: удължен срок за носене на шийната яка – 35 дни,
прием на медикаменти Уримил Форте за срок от 45 дни, Кетонал-сашета за 7
дни, Нексиум за 2 седмици и провеждане на физиолечение. Според вещото
лице д-р Б. оздравителният период е продължил общо 2 месеца и половина,
като през първите 30 дни от злополуката, ищецът е изпитвал интензивни
болки в областта на шията, световъртеж, болки в гърдите и десния горен
крайник, а движенията на шията са били силно болезнени и ограничени.
Интензивни са били болките и по време на първоначално проведената
рехабилитация. Извън посочения период от 2-3 месеца, ищецът е търпял само
периодично явяващи се болки при рязка промяна на времето, като в тези
случаи той е бил принуден да използва повече седативни и болкоуспокояващи
средства. Наред с претърпените болки, през първите 40 дни движенията на
шията са били ограничени от поставената шийна яка, което е затруднявало
обслужването на пострадалото лице в ежедневието. Вещото лице посочва, че
4
към момента на извършване на СМЕ пострадалият има периодични болки в
шията, ограничени движения най-вече на дясно, изтръпване на 4-ти и 5-ти
пръсти на дясната ръка, намалена сила на захват на дясната ръка и бързо
настъпваща умора при физическо действие. Според заключението в
КСМАТЕ, имайки предвид механизма на ПТП, се определя, че към момента,
в който пешеходецът тръгва да пресича на зелен светофар платното за
движение на бул. „К. Величков“, от десния тротоар водачът на л. а.
„Мерцедес Г 500“ с рег. № ******** не е имал възможност да предотврати
удара и ПТП, независимо дали пешеходецът е вървял с бавен, спокоен или
бърз ход, както и при спокойно и бързо тичане. Следователно заключението
от КСМАТЕ изключва наличие на съпричиняване на ПТП от страна на
ищеца. Водачът на автомобила е преминал при червен сигнал на
светофара за автомобилите, което означава, че зеленият сигнал за
пешеходците тъкмо е светнал, след което ищецът е тръгнал да пресича по
пешеходната пътека, но е бил ударен от автомобила. Затова се налага изводът,
че произшествието е настъпило само по вина на водача на автомобила, чиято
гражданска отговорност е била застрахована от ответното дружество.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на
свидетелката Л. Б. – съпруга на ищеца. Свидетелката посочва, че след
произшествието съпругът е изпитвал силни болки във врата и е нямал
спомен как е станал след падането. Не можел да си вдига лявата ръка, защото
болките били много силни, поради което и не можел да се обслужва сам. Тъй
като болките във врата не отшумявали, съпругът потърсил помощ от
специалист, който го насочил към изследване с ЯМР, от което се установило,
че на врата имал четири дискови хернии, като едната била с фрактура.
Препоръчано било на ищеца да носи специална яка за обездвижване на врата,
която той носил два месеца. След няколко месеца болката от тази травма
постепенно утихнала, но се появил проблем в дясната ръка, която започнала
да изтръпва след инцидента. Имало и моменти, в които ищецът не можел да
преглъща, вследствие на проблем с ягуларната ямка, възникнал от травма в
горната част на гърдите. Свидетелката посочва, че съпругът развил и
психически проблем, като вече пресичал много предпазливо или не смеел
въобще да пресича при зелен светофар, ако около него няма поток от други
пешеходци. Започнал да изпитва слабост в ръцете, което му пречило да
върши повечето от нещата, които е вършел в ежедневието си преди ПТП,
като самата свидетелка описва съпруга си като технически грамотен и вещ
човек.
Справедливото обезщетяване по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, както
това изрично е прието и в ППВС № 4/68 г., означава да бъде определен от
съда онзи точен паричен еквивалент не само на болките и страданията,
понесени от конкретното увредено лице, но и на всички онези
неудобства, емоционални, физически и психически сътресения, които
съпътстват същите.
Настоящият въззивен състав приема, че прилагайки разпоредбата
на чл. 52 ЗЗД, първоинстанционният съд е отчел в достатъчна степен
вида и характера, интензитета и продължителността на претърпените от
5
пострадалото лице болки и страдания – контузия в областта на лявата
раменна става и лявата мишница, преразтягане на меките тъкани на шията и
горната част на гръбначния стълб, малък костен откъс на тялото на 6-ти
гръден прешлен, посттравматични дискови хернии между 5-ти и 6-ти, 6-ти и
7-ми шийни прешлени и 7-ми шиен и 1-ви гръден прешлен, като
оздравителният процес е продължил 2-3 месеца. Първоинстанционният съд
правилно е приел, че на увреденото лице следва да му бъде присъдено
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 30 000 лв. Съдът кредитира
заключението на КСМАТЕ за получените травматични увреди и периода на
възстановяване, което се подкрепя и от показанията на разпита на
свидетелката Л. Б.. Към момента на настъпване на ПТП пострадалият е на
58 г. Дължимото обезщетение за неимуществени вреди, претърпените от
ищеца Р. Г. Б. болки и страдания, следва да бъде определено по
справедливост - чл. 52 ЗЗД и съобразно общественото разбиране за
справедливостта. Следва да бъдат отчетени и преживените от него негативни
емоции, причинени в резултат на процесното ПТП. Фактът, че към момента
на настъпване на ПТП пострадалият е на 58 г., налага извод, че на
пострадалото лице следва да бъде присъдено обезщетение в размер на
30 000 лв., което максимално да репарира последиците от процесното
ПТП, съобразно въведения от законодателя критерий за справедливост,
намиращ приложение и в хипотезата на чл. 432, ал. 1 от КЗ.
Неоснователни са изтъкнатите във въззивната жалба доводи, че размера
на присъденото обезщетение е завишен. Тук следва да се обърне внимание, че
при определянето на размера на едно обезщетение винаги трябва да се държи
сметка на конкретиката на дадения казус - на вида и характера на
претърпените от ищецът вреди, отражението им върху него, и на всички
други обстоятелства, имащи значение в тази връзка, установени въз основа на
събраните по делото доказателства. Всяко обезщетение се определя строго
индивидуално, на базата на конкретните събрани по делото доказателства и
не може същото да се завишава или занижава необосновано на базата на
съдебна практика по други казуси, без да се държи сметка на конкретиката на
случая и събраните доказателства. Същото се отнася и до установения лимит
към датата на ПТП. Това че същият е бил по-високо или по-ниско определен
към датата на инцидента, не може само по себе си да обуслови присъждането
на по-високо или по-ниско обезщетение, а винаги трябва да бъде определен
от съда онзи точен паричен еквивалент на болките и страданията, понесени от
конкретното увредено лице, и на всички онези неудобства, емоционални,
физически и психически сътресения, които съпътстват същите, така както те
са установени по делото от събраните в тази насока доказателства. В
противен случай би се стигнало до определянето на обезщетение, което няма
да е съобразено с обстоятелствата по делото и събраните доказателства, а
оттук ще се стигне до нарушаване на критерия за справедливост, предвиден в
чл. 52 от ЗЗД. Първоинстанционният съд е извършил подробен, прецизен и
точен анализ на всички събрани по делото доказателства, на установените
6
факти и обстоятелства, и ги е съобразил напълно при преценката му относно
размера на присъденото обезщетение.
Поради това настоящият въззивен състав, изхождайки от понятието
„неимуществени вреди“, в което според последователната практика на ВКС
се включват всички онези телесни и психически увреждания на пострадалите
и претърпените от тях болки и страдания, формиращи в своята цялост
негативни емоционални изживявания на лицето, ноторно намиращи не само
отражение върху психиката, но и създаващи социален дискомфорт за
определен период от време, както и от разбирането, че критерият за
справедливост, чийто израз е нормата на чл. 52 ЗЗД не е абстрактен, а всякога
детерминиран от съществуващата в страната икономическа конюнктура и от
общественото му възприемане на даден етап от развитие на самото общество
в конкретната държава, приема, че определеният от СГС размер на
обезщетението за претърпените от ищеца неимуществени вреди е справедлив
по смисъла на чл. 52 ЗЗД и така определен същият в пълна степен отговаря на
действително претърпените от ищеца неимуществени вреди, настъпили в
резултат на ПТП, и ще допринесат за пълното му възмездяване.
В упражнение на правомощията си по чл. 271 от ГПК въззивната
инстанция е длъжна да потвърди обжалваното решение.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК вр. чл. 38, ал. 2 ЗАдв. въззивникът
следва да заплати на адв. Й. разноски пред въззивната инстанция в размер на
5 000 лв., представляващи адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 3831 от 12.07.2023 г. по гр.д. №
5059/2022 г. по описа на Софийски градски съд, ГО I-12 състав.
ОСЪЖДА Застрахователна компания „УНИКА“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Тодор Александров“
№18 да заплати на адв. Г. Й. с адрес: гр. ***, бул. „***“ №**, ет. *, ап. * на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК вр. чл. 38, ал. 2 ЗАдв. адвокатско
възнаграждение в размер на 5 000 лв.
Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от
съобщаването му до страните чрез връчване на препис от същото при
условията на чл.280, ал.1 от ГПК.
Председател: _______________________
7
Членове:
1._______________________
2._______________________
8