М О Т И В И
към
ПРИСЪДА № 48 от 13.11.2018 година
по НОХД № 599/2018 година на Районен съд (РС) – Свиленград
С Обвинителен акт (ОА) по Досъдебно
производство (ДП) № 516/2017 година по описа на РУ – Свиленград, преписка с вх.№
1069/2017 година по описа на Районна прокуратура – Свиленград, М. Кирилова – Прокурор
при Районна прокуратура – Свиленград повдига обвинение на Д.К.К., роден на *** ***,
българин, български гражданин, живущ ***, неженен, със средно образование, ЕГН **********,
неосъждан, за това че в периода 17.07.2017 година до 31.07.2017 година в село
Оряхово, област Хасково, в Пощенска станция (ПС), при условията на продължавано
престъпление, в качеството си на длъжностно лице – Служител гише в ПС/Началник
ПС ІV-V категория/той и Пощенски раздавач/Пощальон междуселищен/ в ПС - село
Оряхово към Областна пощенска станция (ОПС) - град Хасково, присвоил чужди пари
в размер на 8 400 лв. – собственост на „Български пощи” ЕАД с ЕИК
*********, представлявано от Главния изпълнителен директор Диян Стоянов Дънешки,
връчени в това му качество и поверени му да ги пази и управлява - престъпление
по чл. 201, вр.чл. 26, ал. 1 от НК.
В съдебно заседание подсъдимия Д.К.К. и служебния му защитник – адвокат А.Й., заявяват,
че признават изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на ОА, като
дават съгласието си в хода на съдебното следствие да не се събират
доказателства за тези факти. Молят за определяне на наказание „Пробация” при условията
на чл. 55 от НК, като се сочат смекчаващи вината обстоятелства.
В последната си дума
подсъдимият моли за
справедлива Присъда, съжалавя и се разкайва за стореното.
Участващият в
съдебно заседание пред Районен съд – Свиленград Прокурор Стефка С. в хода на съдебните прения поддържа
обвинението, така както е предявено с ОА. Изразява становище същото да е
безспорно доказано от обективна и субективна страна по отношение на подсъдимия, при изцяло потвърдена фактическата обстановка от
събраните доказателства в хода на процеса, както и установени съставомерните –
обективни и субективни признаци на вмененото престъпление по възведената правна квалификация, така също и неговото извършване и
авторството му в лицето на
подсъдимия. Поради това,
Прокурорът пледира за признаването му за виновен и осъждането му, като на подсъдимия бъде наложено предвиденото в чл. 201 от НК наказание „Лишаване от свобода”, което да се индивидуализира при условията на чл. 54 от НКв размер на около 1 година, след
което да се приложи редукцията на чл. 58а от НК, като се приложи и разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК.
Предявен е и е приет за
съвместно разглеждане в настоящото наказателно производство гражданският иск на
„Български пощи” ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***№ 31, със съдебен
адрес:***, пл.„*********, представлявано
от Главния изпълнителен директор Диян Стоянов Дънешки, за нанесени имуществени вреди в размер на 8 400 лв., ведно със
законната лихва, считано от датата на увреждането. Претендират се и разноските
по делото. Страните, респ.представителите им намират предявеният граждански иск
за допустим и основателен, а искането относно разноските подсъдимият,
респ.процесуалният му представител – за завишено по размер с оглед сложността
на делото и извършените от страна на юрисконсулта на граждансия ищец
процесиални действия.
Производството
в съдебната си фаза е протекло по реда на диференцираната процедура на глава ХХVІІ
от НПК – съкратено съдебно следствие в хипотезата на чл. 371, т. 2 от НПК, при
изрично изразено съгласие от подсъдимия и неговия защитник в открито съдебно
заседание, след разпоредено от Съда предварително изслушване на страните на
основание чл. 370, ал. 1 от НПК. Поради
това разглеждането на делото, по посочения особен процесуален ред се явява
процесуално допустимо, с оглед наличие на предпоставките по чл. 370 от НПК и
изрично изразено съгласие от привлечения подсъдим, като същото и Съдът е
уважил, след изслушването на страните, постановявайки нарочен съдебен акт за
провеждане на съкратено съдебно следствие във фактически състав на цялостно
признание на фактите от обстоятелствената част от ОА, без да събират
доказателства тях. Т.е. на основание
чл. 372, ал. 4, вр.чл. 371, т. 2 от НПК, Съдът, след като взе предвид, че
самопризнанията на подсъдимия Д.К.К. се подкрепят от събраните в ДП доказателства,
с Определение обяви, че ще ползва самопризнанията, без да събира доказателства
за фактите, изложени в обстоятелствената част на ОА.
Съдът, обвързан от процесуалната норма на чл. 373, ал. 3 от НПК, обсъждайки
направените от подсъдимия индивидуални самопризнания в хипотезата на чл. 372, ал.
4, вр.чл. 371, т. 2 от НПК - пълно
признание на всички факти от обстоятелствената част на ОА, приема за установено
от фактическа страна, следното, така както и се твърди в същия:
Видно от приложената актуална Справка за съдимост с рег.№ 1051 от 18.10.2018
година, издадена от Бюро за съдимост при Районен съд – Свиленград, подсъдимият не е осъждан.
Видно от приложената
в кориците на ДП Декларация за семейно и материално положение и имотно
състояние, подсъдимият няма деца, не притежава недвижими имоти, движимо
имущество (включително МПС с единична стойност над 1 000 лв.), ценни
книжау дялове в дружество и парични средства в банкови сметки, както и няма
доходи.
Видно от Характеристичната
справка, изготвена от Мл.ПИ В.К.- служител в Участък – Любимец, подсъдимият няма
регистрирани криминални прояви и нарушения на обществения ред, не е обявяван за
издирване и няма наложени забрани за напускане пределите на страната.
С Трудов договор № 13/28.12.2002
година подсъдимият К. е назначен на работа в „Български пощи” ЕАД, ТП БП - град
Хасково, на длъжност „Началник ПС V категория/
той и Пощальон.ДД” с място на работа село Оряхово. Трудовият договор е със срок
за изпитване и е връчен на подсъдимия на 28.12.2002 година срещу подпис.
Подсъдимият встъпва на работа на 02.01.2003 година. С Допълнително споразумение
№ РД-20-555 от 27.01.2017 година, връчено на подсъдимия на 15.02.2017 година срещу
подпис на основание чл. 119, вр.чл. 67, ал. 1, т. 1 от КТ е променена основната
месечна заплата на подсъдимия. Съгласно Длъжностната характеристика, връчена му
на 16.12.2011 година, Допълнение на длъжностна характеристика, връчено му на
28.02.2013 година и Изменение на длъжностна характеристика, връчено му на
18.03.2015 година, всички срещу подпис, подсъдимият в качеството му на Служител
гише в ПС/Началник ПС IV-V категория/той и Пощенски раздавач/Пощальон
междуселищен, за структурно звено ОПС – град Хасково, ПС – село Оряхово, има
следните основни задължения: организиране, ръководене и контролиране на
цялостната дейност на ПС; участие в дейността на ПС по извършване на пощенските
услуги и услуги по договори, разпространение на печата и продажбата на
търговски стоки; осъществяване приемането, обработването и доставката на
кореспонденцията, ежедневния и периодичния печат и отговаря за изпълнението на
всички сключени търговски договори по които „Български пощи” ЕАД е изпълнител. Основните
функции и задължения са да следи за спазване на определения в станцията касов
лимит и при превишаване изготвя и изпраща извънредни парични вноски; приема и
изплаща суми по пощенски, експресни, пенсионни и международни записи и договори
по възложителство в ПС и в жилищата на получателите; да организира и приема
абонаменти за различни изделия; да извършва и отговаря за ежедневната размяна
на пощата; да приема, оформя и таксува изходящи колетни пратки, ВУП, EМS; да обработва входящи и изходящи
пощенски пратки, пощенски и експресни записи; да доставя препоръчани писма и колетни
пратки; да клеймова и доставя по домовете пратки, вестници и списания и др. съгласно
изискванията; да изплаща пенсии на гише и по домовете; да отчета ежедневно
всички парични постъпления и изготвя приходно-разходни документи; да получава
парични средства и пощенски ценности и да ги съхранява; ежемесечно да извършва
ревизия на колетната магазия и съставя протокол; да изготвя Дневен
приходен-разходен отчет за цялата финансова дейност на ПС; да изготвя дневен
отчетен лист и др.
Ежедневната дейност на подсъдимия
в ПС се състой в извършване на пощенски услуги - писма, извършване на абонамент
на вестници, парична дейност за приемане и плащане на пощенски и експресни
записи и възложителства - инкасиране на суми за ЕВН, БТК, МТЛ, ВиК, продажба на
билети за националната лотария, изплащане на пенсии и пенсионни записи. Като Служител
гише в ПС и Пощенски раздавач подсъдимият води касова книга, в която попълва Дневния
отчет по дати. Дневният отчет се изготвя в два екземпляра и се приключва
ежедневно, независимо от това дали има постъпления или разход на парични
средства. Единият от екземплярите от Дневния отчет след попълването му подсъдимият
изпраща в Районна ПС – град Хасково за счетоводството, а другият екземпляр
оставя в касовата книга. В края на всеки месец Дневните отчети подлежат на
контрол от специална контролна служба на станции и възложители.
Със Заповед №
РД-19.4-567/23.12.2016 година на К. е наложено дисциплинарно наказание „Предупреждение
за уволнение” за установена липса в размер на 997 лв., която е внесена от подсъдимия.
След 01.07.2017 година е въведена
онлайн система на Дневните отчети за всички ПС като касовите книги - Дневните
отчети, не се попълват ръчно, а се генерират в системата и се изпращат онлайн. Всеки
работен ден подсъдимият изготвя електронни Дневни отчети, в които попълва
приходите и разходите, като в края на всеки месец изготвя собственоръчно Акт за
извършена фактическа проверка на касовата наличност.
През месец юли 2017 година К.
натрупва големи финансови задължения, които трябва да плати. Взема пари на заем
от свои познати и приятели, които в този период от време искат да им се върнат
парите. Подсъдимият не разполага с необходимите парични средства за да върне
заемите си и по тази причина решава да вземе пари от ПС. От 17.07.2017 година К.
започва да взима различни суми пари от касата на ПС – село Оряхово с намерение
да ги възстанови като към 31.07.2017 година общата сума която взема е 8 400 лв.
При попълването на електронните Дневни отчети от 17.07.2017 година подсъдимият
започна да заявява една по-голяма наличност на паричните средства в касата, която
не е реалната. Едва на 31.07.2017 година когато взетата от него сумата придобива
размер от 8 400 лв. при попълване на месечния отчет в Акта за извършена
фактическа проверка на касовата наличност заявява реалните пари, които са в
касата, а именно 142 лв.
На 01.08.2017 година свидетелят Д.Г.
- отговорен счетоводител в ОПС – град Хасково, при разпечатване на наличностите
в ПС – село Оряхово установява, че има различия в баланса на паричните средства
в ПС. Тъй като рядко се случва да има такива различия и тъй като ако има те се
дължат на грешка при попълване на Отчетите, свидетелят Г. се обажда на подсъдимия
за да констатира дали има допусната грешка. По време на разговора К. заявява, че
няма допусната грешка, а му липсват пари в касата. Още същият ден по
разпореждане на свидетеля В.И - ръководител на ОПС – град Хасково, свидетелят Г.
и свидетелят А.С., която в този период от време изпълнява длъжността Отчетник в
ОПС – град Хасково отиват в ПС – село Оряхово за извършване на ревизия. По
време на проверката Г. и С.установяват че електронните Отчети в ОПС – град Хасково
се разпечатват ежедневно и са въведени от 01.07.2017 година като преди това е
изготвян Дневен отчет в касова книга на хартиен носител. По време на ревизията
е установено, че по Отчета от 31.07. 2017 година наличността в пари трябва да
бъде 8 542 лв., а съгласно попълнения от подсъдимият Акт за извършена проверка
на касовата наличност наличните пари в касата са в размер на 142 лв. Разликата
от 8 400 лв. не е намерена в касата на ПС. Установено е, че заприходените
пощенски ценности (марки), търговски стоки и билети от Национална лотария са
налични, периода за изплащане на пенсиите е минал и са изплатени, но липсват
средствата от инкасирани суми по възложителство като плащане на сметки за ток, вода,
телефон и търговска дейност. Пред Г. и С.подсъдимият обяснява, че липсващата
сума от 8 400 лв. е по негова вина, че лично той взел парите и поради кратките
срокове не успял да ги върне. За извършената ревизия в присъствието на подсъдимият
е изготвен Протокол от 01.08.2017 година, подписан от К..
Със Заповед № РД-19.04-262/14.08.2017
година на К. е наложено дисциплинарно наказание „Уволнение” и е прекратено
трудовото му правоотношение с „Български пощи” ЕАД, считано от 15.08.2017
година.
От заключението на изготвената в
хода на ДП Съдебно-счетоводна експертиза се установява следният механизъм на
присвояване: получаване на пари в брой от Д.К.К. в качеството на „Служител гише
в ПС/Началник ПС IV-V категория/той и Пощенски
раздавач/Пощальон междуселищен” в ПС – село Оряхово чрез опис на купюри на
парични средства, които не са били налични в касата на ПС – село Оряхово,
отразени в Дневните отчети. Липсата от 8 400 лв. е сторнирана от партидата на
ПС – село Оряхово и е заведена в сметка 442 „Вземания по липси и начети” на
името на МОЛ Д.К.. Всички приходи и разходи са отразени в системата на
„Български пощи” ЕАД. Всяко получаване и плащане от ПС се отразява в
електронния регистър и се получава разписка за възложителя. По счетоводните
данни на всички възложители са изплатени дължимите суми и всички събрани суми
от клиентите са отчетени. Началните и крайните салда на ПС – село Оряхово до
14.07.2017 година са в нормалните граници, а там където са по-големи, ценните
пратки са оформени като извън реден внос (разход), но не са изпратени с
икасиращия автомобил в ОПС – град Хасково, поради факта че не се събират всеки
ден. На 17.07.2017 година крайното салдо е 4 348.49 лв., не изготвен
извънреден внос (ценна пратка в пари); на 18.07.2017 година наличността в пари
по Дневен отчет е 4 680.95 лв., не е извършен извънреден внос; на
19.07.2017 година наличността в пари по Дневен отчет е 4 221.55 лв. като
извънредният внос е 1 000 лв.; на 20.07.2017 година наличността в пари по Дневен
отчет в края на деня е 4 382.38 лв., не е извършен извънреден внос; на
21.07.2017 година наличността в пари по Дневен отчет в края на деня е 4 862.54
лв., не е извършен извънреден внос; на 24.07.2017 година наличността в пари по Дневен
отчет в края на деня е 8 170.90 лв., не е извършен извънреден внос и на
31.10.2017 година наличността в пари по Дневен отчет в края на деня е
8 542 лв., извършен извънреден внос в размер на 700 лв. По Акта за
извършена фактическа проверка на касовата наличност на 31.07.2017 година в ПС - село Оряхово, изготвен от К. наличността в
пари е 142 лв. На базата на тези данни вещото лице е посочва, че периодът, в
който е присвоена сумата от ПС – село Оряхово е 17.07.2017 година - 31.07.2017 година,
като вещото лице не може да определи по категоричен начин липсващата сума в
размер на 8 400 лв. дали е присвоена наведнъж или на различни периоди, но
счита, че е по-вероятно да не е присвоена наведнъж.
В кориците на делото е налична и
Справка от Търговския регистър относно актуалното състояние на ощетеното
юридическо лице, конституирано в процесуалното качество на граждански ищец.
По делото са извършени
множество разпити на свидетели, събрани са множество документи, свързани с
констатираната липса на процесната сума, както и са налични документи,
удостоверяващи длъжностното качество на подсъдимия и др.
В хода на ДП подсъдимиат дава обяснения,
като се призна за виновен, изяснява механизма на извършеното от тях
престъпление. В съдебната фаза също се
признават за виновен.
Събирането и проверката на
доказателствените средства се извърши по реда и при условията на чл. 371, т. 2,
вр.чл. 373, ал. 3 от НПК. Изведената въз основа на тях фактическа обстановка,
която Съдът изложи, е безспорно и несъмнено установена, за което
се цениха направените в съдебно заседание самопризнания от подсъдимия, подкрепени
от приложените към ДП и приобщени по надлежния ред - чл. 283, вр.чл. 373 от НПК
писмени доказателства и доказателствени средства, както и гласните
доказателства – свидетелски показания. Писмените доказателствени източници,
ценени от Съда, включват: Докладна записка, Декларация за семейно и материално
положение и имотно състояние; Сигнал от ощетеното юридическо лице; Протокол за
ревизия; Дневни отчети; Описи; Обяснения на подсъдимия; Заповеди за налагане на
дисциплинарни наказания; Трудов договор, ведно с Допълнителни споразумения; Длъжностна
характеристика, ведно с измененията и допълненията към нея; Пълномощни; Доклад
на служители на „Български пощи” ЕАД; заключение по Съдебно-счетоводната
експертиза; Справка за съдимост; Характеристична справка и др. Кръгът на
гласните доказателства, обхваща показанията на свидетелите, разпитани в
хода на ДП, а именно: В.П.И., Д.П. Г., А.Г.С., Х.Д.Д.и В.Г. Х., всички те
материализирани в съответни Протоколи за разпит на свидетели. Същите Съдът
кредитира изцяло с доверие, поради липсата на противоречия в тях, систематиката
им, корелацията и взаимното им допълване, подкрепени и от данните, съдържими се
в писмените доказателствени източници, така и с оглед начина на формирането им.
Описаната фактическа обстановка относно периода, мястото, механизмът на
изпълнителното деяние, както и неговото авторство са доказани пряко от направените
самопризнания на подсъдимия по чл. 371, т. 2 от НПК, които се подкрепят от доказателствата, събрани на ДП и
надлежно приобщени към делото по реда на чл. 283 от НПК, а именно: показанията
на свидетелите, Справка за съдимост, Длъжностна характеристика, Трудов договор,
Протокол за извършена ревизия, както и от заключението на назначената и
изготвена Съдебно-счетоводна експертиза и др.
Съдът възприе като
достоверни и изчерпателни показания на свидетелите В.И, Д.Г. и А.С., макар и
същите да се явяват, респ. са се явявали служители на ощетеното юридическо лице,
тъй като това a priori не е индиция за недостоверността
на твърденията им. Фактите и обстоятелствата, включени в предмета на доказване
по чл. 102 от НПК могат да бъдат установени с всички допустими доказателствени
средства, като нито едно от тях не се ползва с предварително определена
доказателствена сила. Показанията на свидетелите, служители, респ.бивши такива
на ощетето юридическо лице са важен източник на преки доказателства и не могат
да бъдат игнорирани само поради евентуалната им заинтересованост. Настоящият сътав кредитира показанията
на тези свидетели като обективни, безпристрастни и логически последователни. Същите
излагат точно и конкретно, обстоятелствата около инцидента, който описват
изчерпателно. Не е налице индиция за недостоверност на
показанията им.
Обясненията на
подсъдимия, също се възприеха от Съда за достоверни, тъй като кореспондират и
се подкрепят от останалите доказателства и доказателствени средства от ДП - кредитирани,
поради което липсват основания изложеното от тях да се счита обективно невярно.
Съдебният състав, възприема изцяло и
кредитира заключенията по извършената Съдебно-счетоводна
експертиза, тъй като е извършена от вещо лице
– специалист с необходимата квалификация и знания, включено в Списъка на специалистите, утвърдени за вещи
лица от Комисията по чл. 401, ал. 1 от Закона за съдебната власт за 2018 година
за съдебния район на Окръжен съд – Хасково и на Административен съд – Хасково, липсват
индиции за предубеденост, а от формална страна изготвеното
писмено
Заключение
обективира необходимите данни, ползвани относно
присвоените суми и фактически констатации, поради което се
явява обосновано и
аргументирано,
в съответствие и кореспондиращо
с фактите по делото и останалите доказателства, с оглед което не възникват
каквито и да е съмнения за неговата
правилност. Липсват и обратни доказателства, опровергаващи констатациите и заключението
на вещото лице,
поради това Съдът намира за обоснована,
аргументирана и правилна експертизата и ползва същата
при формирането на фактическите и правните си изводи.
Доказателствата,
приобщени по делото, включително и гласните, са събрани по съответния ред,
условия и в съответната форма. Същите са безпротиворечиви, логични, взаимно
кореспондиращи и допълващи се, поради което Съдът ги кредитира
изцяло. Липсват противоречия, които да налагат, обсъждането им от Съда, извън
вече изложения аргумент за безпротиворечивостта им. Поради изложеното и Съдът
прие, че направените от страна на подсъдимия признания относно всички
релевантни факти по обвинението, кореспондират и се подкрепят от събраните
безпротиворечиви доказателства, като на основание императивната
разпоредба на чл. 373, ал. 2 и ал. 3 от НПК, ползва тези самопризнания за
изграждането на фактически и правни изводи при постановяване на Присъдата.
При така изяснената фактическа
обстановка и установените факти, изведени в хипотезата на чл. 373, ал. 3
от НПК, Съдебният състав достигна до
единствено възможния и несъмнен извод, че с действията си подсъдимият
Д.К.К. е осъществил състава на престъплението по чл. 201, вр.чл. 26,
ал. 1 от НК.
Съществен обективен елемент от състава на
изпълнителното деяние по чл. 201 от НК се явява отношението на дееца към
предмета на престъпното посегателство - чуждо (обществено или частно) имущество
- пари, вещи и др., които се намират в негова фактическа и/или юридическа власт
и въздействието, което той оказва върху тях, последните субсумиращи действия по
своенето им (присвояването), каквото е разбирането в трайно установената
съдебна практика. От обективна страна, в хода на ДП се установи несъмнено че на
К. именно в качеството на длъжностно лице, са били предадени на правно
основание, движимите вещи - предмет на присвояването - парични суми, принадлежащи
на гражданския ищец „Български пощи” ЕАД. С това е доказано, че той е получил
фактическата власт върху присвоената сума. Извършвайки лично попълването на Дневните
отчети като е отразявал суми пари, които не са били налични в касата К. от една
страна не е изпълнил служебните си задължения, а от друга страна с последващите
си действия демонстрирал своенето им. И това е така, защото реално
поставяйки ги в свое фактическо владение, е осуетил възможността „Български пощи” ЕАД да ги ползват и разпореждат с парите.
По този начин К. е обективирал и разпоредителните действия от своя страна, без
каквото и да е основание за това, с имущество – пари, което е чуждо по смисъла
на закона, в което се изразява и противозаконността на действията му. С това
присвояването на предмета на престъплението - чужди пари, е осъществено, а
престъплението - довършено. Същото е резултатно и обективно е вярно
настъпването на намаляването на имуществото в патримониума на друго лице -
правен субект (ощетеното юридическо лице). В типично проявление на
изпълнителното деяние при длъжностното присвояване, с действията си К. в
качеството на длъжностно лице и в пряко нарушение на служебните си задължения
да пази и управлява повереното му чуждо имущество,
превърнал държанието от името и за сметка на работодателя си „Български пощи”
ЕАД, във владение за себе си, което няма право да го получи, в това именно се е
изразило и длъжностното му присвояване.
К. в периода 17.07.2017 година до
31.07.2017 година е извършил присвояване на различни супи пари от касата на ПС
– село Оряхово, като извършените от него деяния представляват продължавано
престъпление по смисъла на чл. 26, ал. 1 от НК, тъй като осъществяват поотделно
един състав на едно и също престъпление, извършени са през непродължителни
периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на субективното
отношение към обективните признаци на извършеното, при което всяко едно деяние
от обективна и субективна страна се е явило продължение на първото.
Изложеният до тук коментар на доказателствените
източници сочи еднопочност и логическа консолидираност на изводимите
от тях факти, даващи възможност за изграждане на една цялостна картина на
извършеното от подсъдимия. Правната оценка на последното
изисква на първо място аргументация относно качеството на подсъдимия в контекста на заеманата от него
длъжност и възложените му трудови функции. Както вече се
посочи, по силата на Трудов договор, сключен на 28.12.2002 година между К. от една страна и „Български пощи” ЕАД от
друга страна, и Допълнително споразумение към него от
27.01.2017 година, първият е
бил назначен на длъжността Служител гише в ПС/Началник ПС ІV-V
категория/той и Пощенски раздавач/Пощальон междуселищен/ в ПС - село Оряхово
към ОПС - град Хасково. Съгласно Длъжностната
характеристика, ведно с
допълнението и изменението към нея, копия от които са приложени по
делото, на К. са били възложени две групи трудови
функции – такива, свързани с предмета на дейност на „Български пощи” ЕАД и такива, относящи се до установената между пощеската служба
и други служби съвместна
дейност. Това съдържание на възникналото трудовото правоотношение в аспекта на
възложената и изпълнявана от подсъдимия
трудова дейност, сочи, че белезите, визирани в разпоредбата на чл. 93, ал. 1, б. „б” от НК, дефиниращи понятието
„длъжностно лице”, в случая са налице, като те се
отнасят до работата, която К. е
изпълнявал като служител на пощенската служба. По-конкретно на подсъдимия е било възложено да изпълнява работа, свързана с пазене и управление на чуждо имущество. Налице е също и присъщото отношение на субекта
(подсъдимия) към
чуждото имущество – то е било предоставено, за да го пази и управлява именно в качеството му на
длъжностно лице, т.е. именно по повод възложената и изпълнявана трудова
функция. Това прави квалификацията на деянието правилна.
Предвид
изложеното като
пълнолетно вменяемо лице подсъдимият е годен субект
на престъплението.
Паричните
средства, които подсъдимият е следвало да отчита на работодателя си и които по служба са му били поверени за пазене и управление, са
били отнемани от касата. Действията на подсъдимия следва да бъдат квалифицирани като „присвояване на чужди пари”, доколкото според трайно установената съдебна практика,
изпълнителното деяние по чл. 201
от НК е налице, когато деецът се разпореди с повереното му имущество като със
свое, в свой или чужд интерес. В случая безспорно се касае за чужди пари, а
именно за пари, собствени на „Български пощи” ЕАД.
Това е така, защото получените от „Български пощи” ЕАД заместими
вещи, каквито са парите, стават собственост на дружеството.
Служителите на посоченото дружество, на които
имуществото се поверява по силата на служебната
им функция, пазат и управляват имуществото
като чуждо. Следва да се приеме, че с отнетите от касата пари подсъдимият се е разпоредил в свой интерес, доколкото по делото отсъстват
каквито и да е сведения за облагодетелстване на друго лице.
Както вече бе
посочено съвкупната преценка на установените по делото факти, изведени въз
основа на анализа на събраните доказателства по делото, обосновава категорично
правно съждение, да е доказано извършването на престъплението с правна
квалификация чл. 201, вр.чл. 26, ал. 1
от НК и неговото авторство. С деянието си подсъдимият е осъществил,
както от обективна, така и от субективна страна, посочения престъпен състав.
Т.е. с оглед на изложеното, а и предвид наличието на останалите елементи от
престъпения състав и най-вече наличието на външнопроявена промяна в отношението
към пазените чужди вещи, последвано от разпореждане в свой личен интерес,
извършеното следва да бъде квалифицирано като присвояване по основания състав
на престъплението – чл. 201 от НК, а с оглед нееднократността на деянията,
както и тяхната обективна и субективна еднородност – като продължавано
престъпление по чл. 26, ал. 1 от НК.
От субективна страна
инкриминираното деяние е извършено
от подсъдимия виновно, при пряк
умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2, хипотеза първа от НК. Подсъдимият
е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл
да ръководи постъпките си. Съзнавал
общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите
последици
и от волева страна е целял тяхното настъпване. Бил е с ясното
съзнание, че присвоява чужди пари. В този смисъл подсъдимият е съзнавал, че с
деянието си ще лиши от фактическа власт върху
парите работодателя си, т.е. че ще го ощети, предвиждал е преминаването
на парите в негова фактическа власт и е целел да
установи тази власт върху предмета на престъплението с цел лично
облагодетелстване без правно основание.
За това си поведение, с оглед
осъществяването от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 201, вр.чл. 26, ал. 1 от НК, подсъдимият следва да понесе своята
наказателна отговорност.
Подсъдимият Д.К.К. е роден на *** ***,
с ЕГН **********. Български гражданин е от български произход. Живее в село
Оряхово, област Хасково. Не е женен, няма деца. Със средно образование е. Не е осъждан.
Занимава се със сезонна работа – работи по лозята.
При
индивидуализацията на наложеното на подсъдимия наказание, Съдът съобрази двата основни принципа
на наказателноправната ни система, а
именно принципът на законоустановеност и принципът на индивидуализация на
наложеното наказание, както и обуславящите
вината и отговорността на подсъдимия обстоятелства.
Съгласно първият
принцип на наказателноправната ни система за извършеното от подсъдимия
престъпление в специалния текст на чл. 201 от НК, законодателят е предвидил следното наказание: „Лишаване от
свобода” до 8 години и по преценка на Съда може да се постанови
конфискация до една втора от имуществото на виновния и да бъде лишен от права
по чл. 37, ал. 1, т. 6 и т. 7.
При
индивидуализацията и конкретизацията на наказателната отговорност на подсъдимия, Съдът се съобрази с обществената опасност на деянието, мотивите за
извършване на престъплението, степента и формата на вината, както и всички
смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства по смисъла на закона. Съдът взе предвид като смекчаващи вината обстоятелства необремененото с осъждания съдебно минало, добрите характеристични данни, напредналата му възраст, добросъвестното процесуално поведение в съдебната фаза, с обясненията си съдейства за разкриване на обективната
истина, изразеното съжаление, искрено разкаяние, изявеното желание за в
бъдеще да спазват правомерно поведение, тежкото му
финансово състояние; а като отегчаващи вината обстоятелство се отчете грубото
незачитане на законите на страната ни и факта, че и преди това има извършено
подобно деяние.
Обществената опасност на подсъдимия не е завишена предвид изложеното
по–горе, за разлика от обществената опасност на деянието предвид стойността на
предмета на престъплението (сравнено с
минималната работна заплата за страната за 2017 година в размер на 460 лв. и за
2018 година – 510 лв.).
Причините за извършване
на престъплението
са
ниското правно съзнание и култура на подсъдимия, стремежът към облагодетелстване по престъпен начин
и наличието на финансови проблеми, т.е. желание за лично облагодетелстване без
полагане на труд, незачитането на установения в страната ред и липса на
морални задръжки. Кзано по друг начин причините за
извършване на престъплението от страна на подсъдимия се свеждат до
стремежа му към придобиване на облаги по неправомерен начин,
макар и за изплащане на съществуващи дългове.
Съдът прецени че
индивидуализацията на наказанието следва да се проведе в хипотезата на чл. 54 от НК, като се прие съотношение на превес на смекчаващите обстоятелства. Последните,
в случая не са нито многобройни, нито пък изключителни, поради което не
обосновават основание за смекчаване на наказателната репресия при условията на
чл. 55, ал. 1 от НК. Обсъдените релевантни за отговорността обстоятелства,
преценени в съвкупност и съобразно относителната им тежест, не разкриват
доминиращ превес на смекчаващите, като конкретно установените по делото не се
явяват нито многобройни в количествено отношение, нито сред тях са налице
изключителни такива, доколкото се свеждат до обичайните. Всичко изброено по-горе относно наличието на
смекчаващи вината обстоятелства Съдът взе предвид при
определяне на наказанието на подсъдимия,
поради което прие че те не са многобройни такива. Съдът намира, че не са налице
и изключителни такива, тъй като изключително
обстоятелство по смисъла на чл. 55 от НК е такъв факт, който не е обичаен за
масовите случаи, и при оценка на личността на дееца и деянието води до извод,
че дори и най-лекото, предвидено в закона наказание, ще се яви несъразмерно
тежко. Приложението на чл. 55 от НК е
изключение, а не правило. Случаят не е такъв. Поради това, Съдът намира,
че не може да се направи извода, че и най-лекото, предвидено в закона наказание
се оказва несъразмерно тежко за подсъдимия. Деянието, извършено от
подсъдимия разкрива една значително завишена степен на обществена опасност,
която е била взета предвид от законодателя при определянето на вида и размера
на предвиденото за този вид престъпление наказание. При приложението на чл. 54
от НК Съдът наложи на подсъдимия наказание „Лишаване от свобода” в размер близък до минималния, а именно 9 месеца, като на
основание чл. 58а, ал. 1 от НК намали размера на тово наказание с една и трета
и определи окончателния размер на наказанието „Лишаване от свобода” в размер на
6 месеца.
На основание чл. 66, ал. 1 от НК
наказанието „Лишаване от свобода” не следва да се изтърпи ефективно, тъй като
наложеното наказание „Лишаване от свобода” е със срок от 6 месеца, подсъдимият
не е осъждан и за поправянето му не е наложително да се изтърпява наказанието
ефективно. Изпълнението на наказанието е отложено за срок от 3 години, считано от датата на влизане в
сила на настоящия съдебен акт.
Така индивидуализираното наказание на подсъдимия – „Лишаване
от свобода” в размер на 6 месеци, ще въздейства в
достатъчна степен върху личността на подсъдимия като предизвика положителни
промени в съзнанието и го мотивира към правомерно поведение в бъдеще, без с
тази по-малка по обем принуда да се намалява ефективността на наказателната
репресия, съответна на целите на индивидуалната превенция. В случая наказанието би допринесло със
своята неизбежност, а не толкова със строгостта си, като с него подсъдимият ще бъде предупреден, че подобно
поведение не може да бъде толерирано, а само наказвано, едновременно с което ще
му даде възможност да преосмисли напълно извършеното. Съдът се надява с това да
се повиши чувството му за отговорност и гражданско правосъзнание, за да не
допуска занапред подобни престъпления. От друга страна индивидуализирано така по вид и размер, наложеното наказание на подсъдимия,
Съдът прецени за
необходимо, достатъчно и справедливо наказание за постигане целите на наказателната репресия, дефинирани в чл. 36 от НК, а именно: да се въздействува възпитателно и
предупредително върху другите членове на обществото.
За постигане целите на индивидуалната и генерална превенции, както и
оглед констатацията, че личността на подсъдимия
не се отличава с висока степен на обществена опасност, Съдът не наложи предвидените наказания „Конфискация” и „Лишаване от права по чл. 37, ал. 1, т. 6 и т. 7 от
НК”,
необвързани с императив при приложението им.
Относно разноските:
По предявеното
обвинение, подсъдимият бе признат за виновен, като при този изход на
наказателното дело и на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, Съдът го осъди да
заплати направените по делото разноски по Републиканския бюджет, този на МВР –
сумата от 516.12 лв. – разноски от ДП, вносими по сметка на ОДМВР – Хасково,
съответно и по Бюджета на съдебната власт –
държавна такса 5 лв. в случай на служебно издаване на Изпълнителен лист,
вносими по сметката на Районен съд – Свиленград.
Относно гражданския иск:
С оглед осъдителната
Присъда спрямо подсъдимия К., се явява изцяло доказан
по основание предявеният от „Български пощи” ЕАД
граждански иск на основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД. Несъмнено е, че вследствие на извършеното от
подсъдимия престъпление гражданският ищец е претърпял
имуществени щети, изразяващи се в стойността на откраднатите парични средства, т.е. в патримониума на гражданския ищец са настъпили
имуществени вреди, които възлизат на 8 400 лв. и
които не са възстановени. Съгласно нормата на чл. 45 от ЗЗД всеки е длъжен да
поправи вредите, които виновно е причинил другиму.
Водим от горното Съдът прие, че са налице всички елементи за уважаване на гражданския иск в пълен
размер, поради което осъди подсъдимият Д.К.К. да заплати на „Български пощи” ЕАД сумата в размер на 8 400
лв., представляваща обезщетение за претърпени от гражданския
ищец, в резултат на инкриминираното деяние, извършено от подсъдимия К., имуществени вреди, ведно със законната лихва, на която има право гражданският ищец предвид
направеното искане в тази насока,
върху тази сума, считано от 31.07.2017 година до окончателното й изплащане. В наказателния процес се доказа по несъмнен начин, че
събитието, от което произтичат имуществените вреди е настъпило; това събитие има характер на престъпление по смисъла на
НК; престъплението е извършено именно от подсъдимия, срещу когото е насочена
гражданската претенция; настъпилите вреди се намират в непосредствена причинна
връзка с деянието му. Предвид събраните по делото
гласни и писмени доказателства – свидетелски показания и изготвената и
приета експертиза, Съдът прие за установено, че стойността на предмета на престъпното посегателство към ощетеното юридическо лице, е 8 400 лв.
Относно държавната такса във връзка с гражданския иск:
Съдът осъди
подсъдимия Д.К.К. да заплати държавна такса върху размера на
уважения граждански иск в размер на 336 лв., съответно и по Бюджета на съдебната власт
– държавна такса - 5 лв. в случай на
служебно издаване на Изпълнителен лист, вносими по сметката на Районен съд –
Свиленград.
Относно направените във връзка с
гражданския иск разноски:
По делото се
констатираха разноски, направени от гражданския ищец в размер на 750 лв. съгласно чл.
13, ал. 2, вр.чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 година за
минималните размери на адвокатските възнграждения, поради което искането следва
да се уважи. В случая не се констатира
прекомерност на определеното възнагражедние. Правна възможност за намаляне
липсва, тъй като това е минималният размер съгласно цитираната нормативна
уредба.
Мотивиран от гореизложеното Съдът постанови Присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
(Кремена Стамболиева)