РЕШЕНИЕ
№
гр.П., 08.01.2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД П., втори
граждански състав, в публично заседание на осми януари
декември през две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА НИКОЛОВА
при секретаря Румяна Конова, като
разгледа докладваното от съдията Николова Гр.д.№6118 по описа за 2020 година на Районен съд П.–
специален регистър на основание данните по делото и закона, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по глава втора от
Закона за защита срещу домашното насилие (ЗЗДН) .
Образувано е въз основа на молба
с вх.№ ***. от Т.Б.К. с ЕГН **********,
адрес: *** против Е.В.Е. с ЕГН **********,***
с искане за прилагане на мерки по чл.5, ал.1 т.1, т.3 и т.4 ЗЗДН. Посочва се в молбата, че страните
живели на семейни начала до м.02.2020г.
като имат родено дете – К.Е.Е., роден на ***г. Твърди се, че ответникът
системно осъществявал насилие над молителката. Твърди се, че на 31.10.2020г. в апартамент в град П. й било осъществено физическо и психическо насилие, изразяващо се в нанасяне на удари , дърпане и бутане, душене
и отправяне на обидни думи по адрес на молителката. Иска се от съда да
постанови решение, с което да определи
мерки за защита от домашното насилие като бъде разпоредено на ответника да се
въздържа от извършване на насилие над молителката, както и да бъде поставена
забрана за доближаване на пострадалата, жилището, в които живее в .., работното
й място във фирма ..с адрес: ..както и местата за социален отдих, както и да
бъде определено местоживеенето на детето при нея.
Молителката, редовно призована, се
явява лично, като моли съда
да уважи молбата и издаде заповед за защита.
Ответникът, редовно призован, се явява лично. Страната взема
становище за неоснователност на молбата.
Съдът като прецени събраните по делото
доказателства, доводите на страните поотделно и в тяхната съвкупност и по
вътрешно убеждение съгласно чл.235, ал.2 от ГПК прие за установено от правна
и фактическа страна следното:
Молителката е сред активно легитимираните
лица по чл.3, т.2 пр.2 от ЗЗДН.
Ответникът е сред кръга от лица,
посочени в чл. 3 от ЗЗДН т.е. ответникът
разполага с пасивна процесуална легитимация.
Делото се води между надлежни страни и
при наличие на правен интерес – защита срещу действия на домашно насилие на
лице от кръга на посочените в чл.3 от ЗЗДН.
Молбата е подадена в срока по чл.10,
ал.1 от ЗЗСДН и следва да бъде разгледана.
С оглед на материалната и териториална
подсъдност съдебният спор е подсъден на Районен съд – гр.П..
Разгледана по същество молбата на
Т.Б.К. е основателна.
От писмените доказателства по делото,
разгледани по отделно, съдът установява следните факти и обстоятелства:
Безспорно по
делото е и се установява от
представеното удостоверение за раждане, че родители на
детето К.Е.Е. , родено на ***г. в гр.П., са страните по
делото.
Видно от
декларацията по чл.9, ал.3 ЗЗДН, че на 31.10.2020г. в апартамент в град П.й било осъществено
физическо и психическо насилие,
изразяващо се в нанасяне на удари ,
дърпане и бутане, душене и отправяне на обидни думи по адрес на молителката..
За установяване
на спорните по делото обстоятелства са приобщени и гласни доказателства чрез
показанията на свидетеля ***. Независимо от наличието на роднинска връзка
с молителката, свидетелят пресъздава ясно, логично и последователно възприетото
от него. Показанията на свидетеля съответстват изцяло на декларацията по делото
и представеното заверено копие на медицинско удостоверение, поради което се
кредитират с доверие от съда като правдиви, достоверни и съответни на
обективната действителност.
От
приобщените по делото писмени и гласни доказателства, разгледани по отделно и в съвкупност, съдът
направи следните правни изводи:
От значение за осъществяване на
хипотезата на нормата за извършено домашно насилие е: установяване на факта - налице ли е деяние по смисъла на чл
2 от ЗЗДН или не. Легалното определение за "домашно
насилие” е дадено в чл.2, ал 1
ЗЗДН. Съгласно чл. 2, ал. 1 ЗЗДН, домашно
насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или
икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното
ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо
лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна
връзка или във фактическо съпружеско съжителство. Процедурата по ЗЗДН е
предвидена да даде защита на физическите лица от упражнявано срещу тях насилие
и има за цел предпазване на жертвата от посегателство срещу живота, здравето,
нейното достойнство, емоционално и психично състояние. За да се проведе успешно
доказване на твърденията на молителката за осъществени спрямо нея актове на домашно насилие, същата следва да
установи, че спрямо нея е реализирано домашно насилие чрез действия от страна
на ответника, изразяващо се в конкретни прояви, които от обективна страна
попадат в приложното поле на чл. 2 ЗЗДН, дефиниращ понятието "домашно
насилие".
Съгласно чл. 3, т. 2 от ЗЗДН защита по
този закон може да търси лице, пострадало от домашно насилие, извършено от
лице, с което се намира или е било във фактическо съпружеско съжителство.
Не се спори между страните, че са били във фактическо съжителство.
Понатието "фактическо съпружеско
съжителство" не е легално дефинирано, като се приема, че съпружеското
съжителство съставлява фактическа връзка, нерегламентирана чрез утвърден в
закона способ, която фактически, но не и правно, наподобява брачната връзка.
Последната от фактическа страна се състои в установените между съпрузите
интимни отношения, отношения на близост, споделяне на финансови средства,
необходими за съвместния живот, поделяне на общо жилище и домакинство. В тази
връзка според състава на съда
целта на ЗЗДН е да защити именно отношения между лица, които споделят един дом, когато насилието е
осъществено в рамките на дома и свързаните с него близки отношения между
извършител и пострадал, при които отношения трети лица рядко се намесват и
присъстват, са застрашени. В случая между страните са съществували установени именно отношения на
съпружеско съжителство. Доказателство за това се съдържат в обясненията на ответника, който признава
неизгодни за него факти и обстоятелства, поради което същите са годно
доказателство в процеса. Доказателство за наличието на интимни отношения между
страните в предходен период, като елемент от понятието "фактическо съпружеско съжителство" е обстоятелството, че страните имат родено
дете.
Спори се осъществено ли е насилие над
молителката от страна на ответника.
Основно доказателство в настоящия процес е депозираната декларация по чл.9, ал.3 от
ЗЗДН. Смисълът и предназначението на декларацията по
чл.9 ал.3 от ЗЗДН е да се потвърди от декларатора
под страх от наказателна отговорност, верността на изложените в молбата факти и
обстоятелства, като декларацията е неразделна част от молбата и препраща към
изложеното в нея, но при направено оспорване за извършен акт на домашно
насилие, в доказателствена тежест на ответника е да проведе успешно насрещно
доказване, което да доведе до оборването на изложеното в декларацията и
разколебаване на доказателствената й сила. В случая, по делото е представена декларация
по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, в която по
същество се сочи осъществено физическо
насилие в резултат на което са причинени травматични увреждания, както и
осъществено психическо такова- нанасяне на обиди по адрес на К..
Съгласно чл. 13, ал. 3 ЗЗДН, когато
няма други доказателства, съдът издава заповед за защита само на основание
приложената декларация по чл. 9, ал. 3. Тази
декларация се ползва със специфична доказателствена сила за разлика от
останалите частни свидетелстващи документи, които имат формална доказателствена
сила съгласно разпоредбата на чл. 180 ГПК. При оспорване на истинността на
фактите, изложени в декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, доказателствената тежест
е за лицето, което я оспорва. По аргумент от разпоредбата на чл. 13, ал. 3 ЗЗДН декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН няма по-голяма доказателствена тежест
при конкуренция с останалите доказателства, поради което следва да бъде ценена
в съвкупност с всички доказателства по делото.
Ето защо при наличието на други
доказателства, които я опровергават, декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН няма
задължителна за съда материална доказателствена сила. 3а разлика от исковия
процес, в който частните свидетелстващи документи имат материална
доказателствена сила само в хипотеза на удостоверяване на неизгодни за издателя
факти, декларацията за извършено насилие притежава материална доказателствена
сила за удостоверените от молителя изгодни за него факти. Действително, когато
актът на насилие е извършен в отсъствието на очевидци, декларацията е
достатъчна, за да се приложат спрямо ответника мерките по чл. 5, ал. 1 от ЗЗДН,
именно поради нейната материална доказателствена сила. Ако в обективният мир
има и други доказателства във връзка с обстоятелството дали е извършен
твърденият насилнически акт, същите имат значение при преценката
основателността на молбата за защита от домашно насилие. Предвид това, ако са
събрани и други доказателства, декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН трябва да
се цени във връзка с тях и ако съдът намери доказателствата, противоречащи на
декларацията, за по - убедителни от нея, материалната доказателствена сила на
декларацията се явява оборена.
В конкретния случай съдът намира, че събраните по делото доказателства не опровергават доказателствената сила на
представената от молителката декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН. Посочения в декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН
конкретен насилнически акт вкл. неговия автор,
както и евентуално последиците от този акт, се потвърждават изцяло от показанията на свидетеля и писменото
доказателство на л.6 от делото.
От представената
по делото декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, гласните доказателства в показанията
на свидетеля на молителката и приобщените писмени доказателства по категоричен
начин се установяват извършените от
ответника действия спрямо молителката, квалифицирани като домашно насилие, по
начина, по който това е описано в молбата и в декларацията.
С оглед
изложеното съдът приема, че в случая са налице материално-правните предпоставки
по чл.2 ал.1 ЗЗДН, предвид безспорно доказания факт за упражнено физическо насилие, извършено от
ответника спрямо молителката на процесната дата.
При определяне
вида на мерките за защита по чл.5 ал.1 ЗЗДН, съдът се съобрази с това, че целят
да предотвратят бъдещи прояви на домашно насилие. Ето защо за да се ограничи
възможността на ответника, да продължи упражняването на евентуално насилие
спрямо потърпевшата е наложително срещу
ответника да бъдат взети мерки по чл.5 ал.1 т. 1 и т.3 ЗЗДН-задължаване
на извършителя да се въздържа от домашно насилие и забрана за същия да
приближава молителката, нейното жилище, местоработата й, местата за социалните
й контакти и отдих, на разстояние по -малко от 200 метра за максимално определения в закона срок от 18
месеца. Досежно срока, за който да бъдат наложени възприетите мерки за защита,
съдът изхожда от продължилите във времето влошени взаимоотношения, като се отнеме възможността на извършителя да
извърши и друг акт на насилие спрямо потърпевшата, както и мотивирането на
ответника към въздържане от такива
действия и на всякакво насилие спрямо молителката. Ето защо срокът за
прилагането им следва да е максималния предвиден в закона.
Съдът намира, че
определените мерки за закрила по чл.5 ал .1 т.1 и т.3 от ЗЗДН, са подходящи за
конкретният случай и по този начин ще се осъществи закрила на пострадалата.
По отношение на искането да бъде приложена
разпоредбата на чл.5, ал.1 т.4 ЗЗДН, то в производството не се доказа детето да
е станало свидетел на случилото се между родителите му, както и да е
реализирано домашно насилие срещу него
или в негово присъствие, поради което молбата в тази си част следва да бъде
оставена без уважение.
Предвид
изложеното съдът намира молбата за защита за частично основателна по отношение на мерките по чл.5, ал.1 т.1 и 3 ЗЗДН, а по отношение на мярката по чл.5, ал.1 т.4 ЗЗДН – неоснователна и
недоказан.
Съгласно
разпоредбата на чл.5, ал.4 от ЗЗДН – "Във всички случаи съдът с решението
по чл. 15, ал. 1 налага на извършителя и глоба в размер от 200 до 1000
лв." Настоящият съдебен състав намира, че на ответника следва да бъде
наложена глоба в размер на 200 лв. с
оглед тежестта на извършеното правонарушение и наличните доказателства обуславящи
висока степен на обществена опасност на дееца.
На основание чл.
11, ал.2 от ЗЗДН във вр. чл. 3 от Тарифа
за държавните такси, събирани от съдилищата по ГПК следва да бъде осъден
ответникът да заплати по сметка на РС – П.държавна такса за водене на делото –
в размер на 25 лв., както и 5 лева за служебно издаване на изпълнителен лист.
Водим
от горното съдът
Р Е Ш И
:
ПОСТАНОВЯВА
МЕРКИ ЗА ЗАКРИЛА на основание чл.16, ал.1 от Закона за закрила срещу домашното насилие, по
отношение на Т.Б.К. с ЕГН **********, адрес: ***, както
следва:
1.ЗАДЪЛЖАВА на основание чл.5, ал.1, т.1 от ЗЗДН Е.В.Е. с ЕГН **********,*** да се въздържа от извършване на домашно
насилие по отношение на Т.Б.К. с ЕГН **********, адрес: ***;
2. ЗАБРАНЯВА
на основание чл.5, ал.1, т.3 от ЗЗДН на Е.В.Е. с ЕГН **********,*** да доближава на по-малко от 200 (двеста ) метра от пострадалото лице на Т.Б.К. с ЕГН **********, адрес: ***,
жилището, в които живее в .., работното й място- фирма ..с адрес: ..както и
местата за социален отдих, за
срок от 18 / осемнадесет/ месеца.
ОТХВЪРЛЯ молбата на Т.Б.К. с ЕГН **********, адрес: *** против Е.В.Е. с ЕГН **********,*** за определяне на основание чл.5, ал.1 т. 4 от ЗЗДН местоживеенето
на детето К.Е.Е., с ЕГН **********, роден на ***г. в гр. П., да бъде при пострадалия родител Т.Б.К. с ЕГН **********,
адрес: *** по местоживеенето на последната, като неоснователна.
Да се
издаде Заповед за защита с горното съдържание.
Заповедта
за защита подлежи на незабавно изпълнение от полицейските органи по
местоживеене на извършителя на насилието.
ЗАПОВЕДТА СЛЕДВА ДА СЪДЪРЖА ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ към Е.В.Е. с ЕГН **********,*** за последиците от неизпълнението на
заповедта, съгласно чл.21, ал.2 от ЗЗДН – задържане в РУ към ОД на МВР и
незабавно уведомяване на Районна прокуратура – П..
ОСЪЖДА на основание чл.5, ал.4 от ЗЗДН Е.В.Е. с ЕГН **********,*** да заплати в полза на държавата по сметка на
Районен съд – гр.П.„Глоба” в размер на 200 (триста) лв., сумата от 25 лв. – държавна такса и сумата от
5 лв. за служебно издаване на изпълнителен лист или общо сумата от 230 (двеста и
тридесет) лв.
Заповедта
и решението следва да се връчат на страните и на Първо РУ “Полиция” П..
Решението
подлежи на обжалване в 7-мо дневен срок от
съобщаването му пред Окръжен съд П., като
обжалването не спира изпълнението му и издадената заповед.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: