Р Е
Ш Е Н
И Е № 178
гр. Пловдив, 14.02.2018г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение,
VІ с-в, в открито заседание
на тридесети януари
през две хиляди
и осемнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРЕНА ПИСОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОРИС ИЛИЕВ
ПОЛИНА БЕШКОВА
разгледа докладваното от съдията
Илиев гр.д. №3113
по описа за 2017г., като за
да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е
по чл.435 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по жалба на
В. З. П. ***6,
ЕГН **********, в
качеството му на трето
лице, против действията на съдебния изпълнител по
изпълнително дело №20158210401135 по
описа на ЧСИ Петко Илиев,
рег. №821, по насочване на
изпълнението върху следните недвижими имоти:
½ идеална част
от поземлен имот с
идентификатор 56784.506.555,
ведно с построените в него сгради
с идентификатори 56784.506.555.1 и
56784.506.555.2, ведно с всички
подобрения и приращения
в имота; ½ идеална част от нива
с площ от 2,991
дка., представляваща поземлен
имот №040011 по плана за земеразделяне на с. Р.
К. и
½ идеална част от нива
с площ от 14,620
дка., представляваща поземлен
имот №243014 по
плана за земеразделяне на с. Р. К.. В жалбата
се твърди, че посочените имоти,
върху които е била наложена възбрана
от съдебния изпълнител, са собственост
на жалбоподателя, поради
което се иска
отмяна на действията
на съдебния изпълнител
по налагане на
възбрана върху същите.
Постъпило е
възражение срещу жалбата от
взискателя по изпълнителното дело- „Интерлийз“ ЕАД
чрез пълномощника му адв. А.
Н., в което се изразява становище, че
същата е недопустима и неоснователна.
Длъжникът по изпълнителното дело- И.
З. П. не е
взел становище по жалбата.
В
писмените си мотиви
по обжалваните действия
съдебният изпълнител излага
съображения за недопустимост
и неоснователност на
жалбата.
Пловдивският
окръжен съд, за да се
произнесе, намери за установено
следното:
Жалбата е
процесуално допустима, тъй
като е подадена
в срок и
срещу подлежащ на обжалване
акт на съдебния
изпълнител. Съгласно
разпоредбата на чл.435, ал.4
от ГПК трето лице може да
обжалва действията на съдебния изпълнител
само когато изпълнението
е насочено върху вещи,
които в деня на запора,
възбраната или предаването,
ако се отнася
за движима вещ,
се намират във
владение на това
лице. Жалбата
е допустима, доколкото третото лице- жалбоподател твърди, че в деня на налагане на
възбраната вещите са били негова собственост и са се намирали в
негово владение. При положение,
че по делото
са ангажирани доказателства, че
жалбоподателят е собственик
на вещите, то следва
да се приеме,
че същите са
били в негово владение
към датата на
налагане на възбраната,
тъй като липсват
доказателства за обратното,
а владението е едно от
правомощията, включени в
правото на собственост.
Неоснователни са изложените
от насрещната страна
по жалбата „Интерлийз“
ЕАД доводи за
нейната недопустимост, тъй
като с жалбата се обжалвало
налагането на възбрана, а
съгласно задължителните указания,
дадени в т.1 от
Тълкувателно решение №2/2013г. на
ОСГТК на ВКС
възбраната като изпълнително
действие не подлежала на обжалване. Цитираната
във възражението на взискателя
т.1 от посоченото
тълкувателно решение се
отнася до въпросите
за тълкуването и
прилагането на разпоредбата
на чл.435, ал.2 от
ГПК, уреждаща правото
на длъжника да обжалва
насочването на изпълнение върху
имущество, което счита за
несеквестируемо, и е
неотносима към настоящия казус,
по който е
налице жалба на
трето лице с правно
основание чл.435, ал.4 от ГПК
с доводи, че
е собственик на
вещи, върху които е
насочено принудителното изпълнение.
В тази хипотеза както в теорията,
така и в съдебната практика, се приема,
че третото лице може
да защити правата си чрез подаване
на жалба още от момента на налагане
на възбраната. Отделно
от това следва
да се има
предвид и че
независимо че в
заглавната част на жалбата е посочено,
че със същата се
обжалва наложената възбрана върху недвижими имоти,
то от съдържанието й
следва, че в действителност се обжалва насочването
на изпълнението върху
имотите, което се
е изразило в налагането на възбрана върху тях, поради
което жалбата следва да се приеме
за допустима. Неоснователни са
изложените от насрещната
страна по жалбата
„Интерлийз“ ЕАД доводи
за нейната недопустимост
поради отпаднал правен интерес
за жалбоподателя. От
приложените към възражението
на взискателя писмени
доказателства действително се
установява, че на
06.10.2017г. жалбоподателят
е продал
на третото лице К. И. Н. ½
идеална част от поземлен
имот с
идентификатор 56784.506.555,
ведно с ½ идеална
част от самостоятелни
обекти с идентификатори 56784.506.555.1.1, 56784.506.555.1.2 и
56784.506.555.2, а на
10.11.2017г. е дарил
на З. В. П. и Й. В. П. другата
½ идеална част
от поземлен имот с идентификатор
56784.506.555, ведно с ½ идеална
част от самостоятелни
обекти с идентификатори 56784.506.555.1.1, 56784.506.555.1.2 и
56784.506.555.2. Според настоящия
състав на съда сключените
от жалбоподателя разпоредителни сделки
с имотите не водят до отпадане
на правния му интерес да иска
отмяна на действията
на съдебния изпълнител
по насочване на
изпълнението върху същите. Доколкото към
датата на подаване на жалбата-
10.10.2017г. жалбоподателят е
бил собственик на ½
идеална част от имотите,
върху които е
имало вписана възбрана, то
същият има правен
интерес да атакува
действията на съдебния изпълнител
по налагането й.
Последващата след подаване
на жалбата разпоредителна
сделка с посочената
идеална част не
води до отпадане на правния
му интерес, тъй
като в качеството си на
прехвърлител жалбоподателят е
заинтересован да обезпечи
на приобретателите получаването
на право на собственост
върху имотите, което
не е обременено с вещни тежести.
Доколкото в случая
действията на съдебния изпълнител могат да
бъдат обжалвани само
от жалбоподателя, в качеството му
на лице, което
е собственик на
имотите към датата на
налагане на възбраната
върху тях, а не
и от последващите
им приобретатели, то
за същия е
налице правен интерес
да поддържа подадената
жалба и след
като се е разпоредил с тях.
Разгледана по
същество, жалбата е основателна.
Процесното изпълнително
дело №20158210401135 по описа
на ЧСИ Петко
Илиев, рег. №821,
е образувано по искане на
взискателя „Интерлийз“ ЕАД
за събиране на парични
вземания срещу длъжника
И.З. П.. По
искане на взискателя по
изпълнителното дело на
29.09.2017г. е била
вписана възбрана върху придобитите по наследство
от длъжника И. З.П.
идеални части от следните
недвижими имоти: ½
идеална част от
поземлен имот с идентификатор
56784.506.555, ведно с
построените в него сгради с
идентификатори
56784.506.555.1 и 56784.506.555.2, ведно
с всички подобрения и
приращения в имота; ½ идеална
част от нива с площ от
2,991 дка., представляваща поземлен
имот №040011 по плана за земеразделяне на с. Р.
К. и
½ идеална част от нива
с площ от 14,620
дка., представляваща поземлен
имот №243014 по
плана за земеразделяне на с. Р. К.. Жалбоподателят В. П., който
е брат на длъжника И. П.,
твърди, че посочените имоти
са изцяло негова собственост, придобити по наследство
от родителите му,
тъй като длъжникът И. З. П.
се е отказал
от наследството на
майка си Н. Ц. П.
и баща си З. И. П..
Тези твърдения са основателни.
От приложените по
делото писмени доказателства
се установява, че поземлен
имот с
идентификатор 56784.506.555 и
намиращите се в
него сгради са
били собственост на Н.
Ц. П. и З. И. П.,
а двете ниви, намиращи се в
землището на с. Р. К.
са били собственост на И. З. П.,
като след смъртта им са
станали собственост на наследниците
им- жалбоподателят В.З. П. и
длъжникът по изпълнителното
дело И. З. П.. Тъй като
И. З. П.
се е отказал
от наследството на майка
си Н. Ц. П.със заявление,
вписано в особената
книга на съда
на 20.01.2016г., и от
наследството на баща си З. И. П. със
заявление, вписано в особената
книга на съда
на 16.08.2017г., то
съгласно разпоредбата на чл.53
от ЗН притежаваната
от него идеална част
от имотите е уголемила
дела на другия наследник В. З. П. и
той е станал изключителен собственик на
същите. Действително от страна
на взискателя са ангажирани
доказателства, че същият
е предявил срещу
длъжника искове с правно
основание чл.56 от
Закона на наследството за
унищожаване на извършените от длъжника
откази от наследството на
родителите му. Доколкото
обаче към настоящия момент все
още липсват влезли
в сила съдебни решения за уважаване на исковете,
то извършените откази от наследство пораждат
действие и следва
да бъдат зачетени,
като по силата на
същите длъжникът И. П. е
загубил, а жалбоподателят В. П. е
придобил изключителната собственост
върху имотите. Ето защо
насочването на изпълнението
върху посочените имоти за
задължения на длъжника
И. З. П. се явява незаконосъобразно и
следва да се
отмени. На разположение на взискателя
е възможността да
поиска обезпечение на предявените
искове за унищожаване на отказите
от наследство чрез налагане
на възбрана върху
имотите.
По
изложените съображение Пловдивският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на
В. З. П. ***6,
ЕГН **********, в
качеството му на трето
лице, действията на съдебния
изпълнител по изпълнително дело №20158210401135 по
описа на ЧСИ
Петко Илиев, рег.
№821, по насочване на изпълнението
и налагане на
възбрана върху следните недвижими имоти:
½ идеална част
от поземлен имот с
идентификатор 56784.506.555,
ведно с построените в него сгради
с идентификатори 56784.506.555.1 и
56784.506.555.2, ведно с всички
подобрения и приращения
в имота; ½ идеална част от нива
с площ от 2,991
дка., представляваща поземлен
имот №040011 по плана за земеразделяне на с. Р.
К. и
½ идеална част от нива
с площ от 14,620
дка., представляваща поземлен
имот №243014 по
плана за земеразделяне на с. Р. К..
Решението
е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.