Протокол по дело №805/2024 на Окръжен съд - Пазарджик

Номер на акта: 702
Дата: 12 ноември 2024 г. (в сила от 12 ноември 2024 г.)
Съдия: Ирина Атанасова Джунева
Дело: 20245200600805
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 16 октомври 2024 г.

Съдържание на акта

ПРОТОКОЛ
№ 702
гр. Пазарджик, 12.11.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Ирина Ат. Джунева
Членове:Кристина Л. Пунтева

Красимир Ст. Комсалов
при участието на секретаря Петрана Ив. Динева
и прокурора С. Д. П.
Сложи за разглеждане докладваното от Ирина Ат. Джунева Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20245200600805 по описа за 2024
година.
На именното повикване в 09:40 часа се явиха:
Жалбоподателят-подсъдим К. Л. Я. не се явява, нередовно призован.
За него се явява адв. А. С. У. от АК – Пазарджик, назначен за служебен
защитник.
За Окръжна прокуратура – гр. Пазарджик се явява прокурор С. П..
Становище на страните по хода на делото.
Адв. У.: - Заявявам, че в петък съм разговарял с К. Я., че днес ще се
проведе съдебното заседание и съм го уведомил, поради, което моля да дадете
ход на делото.
Прокурорът: - С оглед така заявеното от защитника, считам, че няма
пречка да бъде даден ход на делото.
Съдът намира, че няма процесуални пречки за даване ход на делото, тъй
като защитникът е уведомил подсъдимия-жалбоподател, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
НЕ ПОСТЪПИХА ИСКАНИЯ ЗА ОТВОД НА СЪСТАВА, ПРОКУРОРА И
СЕКРЕТАРЯ.
1
ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО от съдия-докладчик.
Адв. У.: - Поддържам въззивната жалба изцяло, нямам доказателствени
искания.
Прокурорът: - Оспорвам въззивната жалба. Нямам доказателствени
искания.

Съдът намира, че делото е изяснено от фактическа страна, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ И
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ

Прокурорът: - Уважаеми окръжни съдии, считам, че правилна и
законосъобразна е постановената първоинстанционна присъда. Запознавайки
се с подробните й мотиви считам, че максимално добросъвестно е подложил
на анализ и оценка първоинстанционният съд всички събрани по делото
докозателствени източници и в този смисъл ги е тълкувал стриктно съобразно
тяхното съдържание, без да надценява някои за сметка на други и без да
игнорира доказателствени източници за сметка на други.
Считам, че правилно е установена хронологията на събитията, както и
подробно са установени и изложени съображенията на първоинстанционния
съд защо е достигнал до законосъобразен и правилен извод, че по отношение
на подсъдимия е имало достатъчно доказателства за авторство на така
вмененото му деяние.
Считатам, че не са налице и дори да има противоречия в
доказателствения материал по отношение на гласните доказателствени
средства, а именно визирани от защитата свидетелски показания на
полицейските служители, то тези противоречия въобще не са досежно и не
касаят съставомерни белези от вмененото деяние, а те единствено са във
връзка с това откъде точно се е появил подсъдимият и каква е била посоката
на неговото движение.
По отношение на така допуснатите нарушения при съставяне на
съответния АУАН считам, че няма отношение това, дори да са налице такива
нарушения, доколкото самия първоинстанционен съд е изложил мотиви защо
2
счита, че допуснатите нарушения са отразили като цяло на по-нататъшния ход
на производството, водено срещу подсъдимия.
С оглед на тези обстоятелства считам, че първоинстанционният съдебен
акт не страда от визиринате пороци и като правилен и законосъобразен следва
да бъде потвърден. С оглед на горното моля да оставите без уважение
депозираната въззивна жалба.
Адв. У.: - Уважаеми окръжни съдии, аз не съм съгласен с анализа на
прокурартурата за липса на съществени противоречия, в логиката на
постановената първоинстанционна присъда. Логика, както по отношение на
доказателствата, така и по отношение на значимостта на тези доказателства и
на тяхната процесуална годност за правилното решаване на спора. Отправна
точка и на жалбата и на моето изложение е, че една присъда не може да
почива на съмнение. Аз считам, че анализът, изложен от нас в жалбата -
основна и допълнителна, на доказателствата по делото според мен сочи на
наличие на съществено съмнение относно авторството на деянието – защо. От
страна на прокуратурата беше заявено, че действително можело да се
констатира несъответсвие в свидетелските показания, но същите са
определени като незначителни и невлияещи негативно на фактологията на
спора и оттам на правилното формиране на фактическия състав на деянието.
Не съм съгласен с това, тъй като от страна на прокуратурата беше заявено, че
целият доказателствен материал поддържа тезата на първоинстанционния съд.
Аз обаче считам, че както е заявено и в самата жалба, цялата основа на
присъдата на първоинстанционния съд се крепи само на двамата свидетели,
които са посочени конкретно в жалбата - двамата полицейски служители, от
няколко полицейски служители. Именно техните показания са както в
противоречие с останалите показания на другите полицейски служители, и
неполицейски служители така и вътрешно противоречиви и то от факти и
обстоятелства не само относно посоката и скоростта на придвижване, относно
това при какви обстоятелства те както твърдят, че са срещнали и проверили
подсъдимия Я..
Фактът, че те си противоречат при тези обстоятелства, а именно как
точно са видели за първи път Я. и са стигнали в крайна сметка до неговата
проверка според мен създават съмнение относно това дали те действително са
осъществили описаната от тях фактическата обстановка по проверката, а
3
именно да са го спрели по време на движение. В подкрепа на моето
становище, на нашето становище, че показанията на тези свидетели основни,
които са послужили на първоинстанционния съд да постанови осъдителна
присъда са показанията и на другите полицейски служители и дори
съставените от тях официални документи, които пък сочат, че подсъдимият Я.
на същата дата е бил подложен на проверка на друго място, при други
обстоятелства от други полицейски служители.
Ето защо няма как да споделя мнението на прокуратурата, а оттам и на
първоинстанционния съд да го споделите вие според мен, че всички
доказателства сочат, че подсъдимият Я. е извършил деянието, което е
установено с абсолютен несъмнен и категоричен начин с всички съвкупни по
делото доказателства и доказателствени средства.
Относно алтернативата, както беше посочено от вас присъдата да бъде
изменена, а не отменена и съответно явно г-н Я. да бъде признат за виновен.
Въпросът е какво наказание да му се определи. От данните по делото се
вижда, че това дело продължава няколко години и то по казус по това дело и
същото първият път е приключило с осъдителна присъда за 6 месеца. Говоря
за основното обвинение.
Независимо от това, че при второто първоинстанционно разглеждане на
делото отново са потвърдени и са събрани данни за позитивна промяна,
допълнителна в поведението на г-н Я., вторият първоинстанционен съд отново
е възприел тезата за осъждане за срок от 6 месеца, т.е. пропуснал е по една или
друга причина да приеме, че за срока между първото осъждане при първото
първоинстанционно разглеждане на делото и второто имаме категорични
данни за продължаващо позитивно поведение и промяна на подсъдимия Я..
Този факт според мен би следвало да послужи за редуциране на
първоналачно наложената на г-н Я. присъда „лишаване от свобода“ от
първоначалния срок от 6 месеца, към максимално възможния минимум. Ето
защо считам, че още повече след като и в момента е изтекъл законовия срок и
нямаме данни за негативни прояви от страна на Я., в делото, както и вие
отбелязахте се съдържат данни, включително и от неговата съпруга, че
същият е необходим и съответно изпълняващ задълженията си да се грижи за
нея и малолетното си дете е още един допълнителен факт за намаляване на
присъдата.
4
В заключение без да навлизам в конкретни подробности мисля, че вече
съдебната практика възприема трайно тезата, че самият факт на едно
продължително наказателно производство, в който сме изправени и ние вече
повече от 2 години е един фактор, който би следвало да се отчита при налагане
на една осъдителна присъда в смисъл, че този факт би следвало да се
квалифицира като обстоятелство, което налага и по-нисък на тази присъда.
Ето защо считам, че имаме правни основания, ако се потвърди осъждането на
г-н Я. по повдигнатите обвинения обжалваната присъда да бъде изменена чрез
намаляване на срока на лишаването от свобода, както е заявено във възможния
минимум. Това е, което мога да кажа, благодаря ви.

Съдът се оттегли на тайно съвещание.
След съвещание съдът обяви, че ще се произнесе в законния срок с
решение.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 10:00 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
5