РЕШЕНИЕ №
Гр.Плевен , 15.05.2018 г.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р О
Д А
Плевенски окръжен съд ,първи граждански състав , в публично съдебно
заседание на десети май , през
две хиляди и осемнадесета година,
в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : СТЕФАН ДАНЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ : ТАТЯНА БЕТОВА
КРАСИМИР ПЕТРАКИЕВ
При секретаря ПЕТЪР ПЕТРОВ и в присъствието на Прокурора................., като разгледа
докладваното от Съдията Данчев в.гр.д.№184 / 2018г. по описа на ПлОС и за да се произнесе взе
предвид:
Въззивно
обжалване.
С решение №178 / 07.02.2018 г. постановено
по гр.д.№ 8183/2017 г. Плевенски районен съд ОТХВЪРЛЯ като неоснователни
предявените от
Р.Д.Д. *** против „***“
ЕАД гр. Плевен обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.
344 ал. 1 т. 1- 3 от КТ: за отмяна на
уволнението на ищцата, извършено със заповед № 229/ 04. 09. 2017 год.,; за възстановяване на ищцата на заеманата преди
уволнението работа и за присъждане в нейна полза на обезщетение по чл. 225 ал.
1 от КТ в размер на 3 985, 14 лв. за периода от 13. 09. 2017 год. до 13. 03. 2018 год.
ОСЪЖДА Р.Д.Д. ***, ЕГН **********, да заплати на „***“
ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Плевен,ул. „***“ № 8а,
представлявано от Ц.Х.Л., направените деловодни разноски в размер на 50 лв.
Това решение е
било връчено на ищцата по делото лично
на 08. 02.2018 г.
Подадена е на
19.02.2018г. въззивна жалба от Р.Д.Д. ***,с
ЕГН **********, срещу решението на ПлРС.
Заедно с това е
подадена на 20.02.2018 г. по пощата и втора въззивна жалба - от пълномощника на
Р.Д.-адв.Г.К.И..
И двете жалби са
подадени в законоустановения срок за въззивно обжалване по чл.
259,ал.1 от ГПК.
С определение №
320/ 14.03.2018 г.Плевенски окръжен съд ОСТАВИЛ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ въззивна жалба вх.№ 4919/19.02.2018 г.
подадена от Р.Д.Д. ,както и въззивна жалба вх.№5187/21.02.2018 г. ,подадена от
пълномощника на Р.Д. – адв. Г.К.И. срещу решение №178 / 07.02.2018 г.,
постановено по гр.д.№ 8183/2017 г. на
Плевенски районен съд,като дал едноседмичен срок на жалбоподателите да
отстранят посочените в мотивите на това определение недостатъци на въззивната
си жалба,което означава най-напред да заявят коя от двете въззивни жалби
поддържат или пък в същия срок да изготвят една консолидирана въззивна жалба
срещу решението на РС-Плевен ,която да отговаря на изискванията на чл. 260 т. 3
и т. 6 от ГПК.
В този срок , а
именно-по пощата на 26.03.2018 г. е подадена въззивна жалба от адв.Г.К.И.
–пълномощник на Р.Д. в която се заявява ,че това е обща ,съгласувана с ищцата Р.Д.
жалба.В жалбата се излагат съображения ,касаещи даденото предварително съгласие
от Дирекция „Инспекция по труда“за прекратяване на трудовото правоотношение с Д.
,като се прави оплакване ,че не е станало ясно въз основа на какви приложени към
искането за даване на това разрешение документи ,то е било издадено. Прави се
оплакване ,че в Заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение не било
взето предвид експертно решение на ТЕЛК № 2451/30.06.2017г.,както и че в самата
заповед са посочени две писма-искания до
Дирекция „Инспекция по труда“ ,като на самите писма изходящите номера
били с еднакви дати. Подчертава се ,че посочената в решението на РС-Плевен
съдебна практика не била относима към спора.Прави се искане за прилагане на
нормата на чл. 333,ал.1 т. 3 от КТ както и чл. 1 ,ал.1 т.1 от Наредба № 5/
20.02.1987 г. поради заболяването на Р.Д. – исхемична болест на сърцето., а
така също и поради налично онкологично заболяване.
При това положение
,макар отново да не са изрично и
прецизно формулирани пороците на обжалваното решение , то от това изложение във
въззивната жалба може да се направи извод ,че оплакванията на жалбоподателката
чрез нейния пълномощник са в смисъл ,че делото е решено при неизяснена
фактическа обстановка,че решението е необосновано ,поради това ,че цитираната
от РС-Плевен съдебна практика е неотносима към случая , както и че решението
е неправилно ,поради неправилно
прилагане на материалния закон.
Плевенски окръжен
съд ,като разгледа въззивната жалба от Р.Д. при условията на чл. 268 от ГПК и
извърши проверка на обжалваното решение в кръга на правомощията си по чл. 269
от ГПК,намира ,че Плевенски районен съд е постановил едно валидно и допустимо ,
а по съществото на правния спор и правилно решение ,което не страда от
посочените във въззивната жалба пороци и по този причина следва да бъде
потвърдено.
Пред въззивната
инстанция като основен порок на обжалваното решение се поддържа твърдението ,че
неправилно ПлРС е приел ,че е законосъобразно преодоляна от работодателя закрилата на Р.Д. по чл. 333,ал.1,т. 3 от КТ
във вр. с чл. 1,ал. 1 т.1 от Наредба № 5 / 20.02.1987 г. за болестите ,при
които работниците ,боледуващи от тях,имат особена закрила съгласно чл. 333,ал.1
от КТ.
Според Плевенски окръжен
съд ,обаче ,изводът на РС-Плевен по този спорен въпрос е обоснован на събраните
по делото пред първата инстанция доказателства и е правилен. На л. 23 от делото
на РС-Плевен е вложено като писмено доказателство по делото ,представено още с
писмения отговор на исковата молба изрично искане изх.№ 10656/30.08.2017 г. от работодателя до Директора на Дирекция „
Областна инспекция по труда „ – гр.Плевен за получаване на писмено разрешение
по чл. 333,ал.1 т. 3 от КТ за прекратяване на трудовия договор с Р.Д. ,която
страда от заболявания ,констатирани от медицинските изследвания ,приложени към
искането.
По това искане инж.Б.П.
–директор на Дирекция „Инспекция по труда „ гр.Плевен е дал на осн. чл.
333,ал.1 т.3 от КТ предварително разрешение за прекратяване на трудовото
правоотношение с Р.Д. на осн. чл. 328,ал.1 т.2 /предл. второ/ от КТ ,което е
вложено на л. 22 от делото на РС-Плевен като прието от първоинстанционния съд
годно писмено доказателство,представено от ответника още с писмения му отговор.
Вярно е ,че в това предварително разрешение не е посочено конкретното
заболяване ,което е обсъждано от Дирекция „ Инспекция по труда „ – гр.Плевен за
да се даде въпросното разрешение ,но от съвместната му преценка,заедно с другите доказателства по
делото,може да се направи извод ,че соченото от въззивника / ищец пред първата
инстанция / Р.Д. конкретно заболяване –
исхемична болест на сърцето е станало достояние на Дирекция „Инспекция по труда
„ – гр.Плевен и именно то е било предмет
на обсъждане и за него е дадено процесното предварително разрешение за
прекратяване на трудовото правоотношение .Между страните по делото е безспорно
,че Р.Д. страда от това заболяване /
исхемична болест на сърцето / .Това е прието за безспорно между страните по
делото в с.з. на 04.01.2018 г. на л. 310/ на гърба / от делото на ПлРС. Освен това от описанието
на приложенията ,които са били изпратени от работодателя с искането за даване
на предварително разрешение по чл. 333,ал.1 т. 3 от КТ изрично в т.1 на
приложенията е посочена Епикриза от Клиника по вътрешни болести ,която като писмено доказателство също така е
била своевременно представена от ответника с писмения му отговор и е вложена на
л.26 от делото на РС-Плевен и в която също така се съдържат данни за това
заболяване на ищцата Р.Д.,доколкото в заключението на тази епикриза е посочено
„ исхемична кардиомиопатия „,което е последица от исхемичната болест на сърцето
,даваща закрила на работника по чл.1 , ал.1 т.1 от Наредба № 5 / 20.02.1987 г. Пред първата инстанция ищцата Р.Д. не е и
твърдяла наличие на друго заболяване ,даващо и закрила по Наредба № 5 / 20.02.1987 г. за болестите ,при
които работниците ,боледуващи от тях ,имат особена закрила съгласно чл.
333,ал.1 от КТ.
Във връзка с това
следва да се отбележи ,че съдът не може да извършва в това производство проверка дали даденото от Инспекция по труда –Плевен
разрешение за уволнение на Р.Д. е правилно ,т.е. дали преценката на директора на
Дирекция „Инспекция по труда „-Плевен да даде такова разрешение в конкретния
случай е правилна, а само формално изследва
въпроса дали такова разрешение за всеки отделен случай е дадено преди
уволнението.
Едва с въззивната жалба се твърди наличие и на
друго заболяване – по чл.1 ал.1 т.3 от Наредба № 5 / 20.02.1987 г. за болестите
,при които работниците ,боледуващи от тях ,имат особена закрила съгласно чл.
333,ал.1 от КТ, а именно онкологично заболяване ,като се представя епикриза от
2015 г. ,издадена от Клиника по онкогинекология при УМБАЛ „ *** „-Плевен ,която
обаче не е приета от въззивната инстанция поради преклузивното действие на чл.
266,ал.1 от ГПК. Поради това няма основание да се изследва и обсъжда
въпроса,който се въвежда едва с въззивната жалба за пръв път - дали ищцата Р.Д.
е страдала от онкологично заболяване и дали е следвало да се иска предварително
разрешение от Дирекция „ Инспекция по
труда „- гр.Плевен и за такова заболяване .
Поради тези
съображения , Плевенски окръжен съд намира ,че работодателят на Р.Д. успешно е
преодолял закрилата ,която тя е имала към момента на прекратяване на трудовото
правоотношение по чл. 333,ал.1 т. 3 от КТ във вр. с чл. 1 , ал.1 т.1 от Наредба
№ 5 / 20.02.1987 г. за болестите ,при които работниците ,боледуващи от тях
,имат особена закрила съгласно чл. 333,ал.1 от КТ,като е получил исканото преди прекратяване на
трудовото правоотношение изрично разрешение от Инспекция по труда –Плевен .
Обстоятелството ,че
до Дирекция „Инспекция по труда „- гр.Плевен е било отправено от
работодателя и отделно искане
,основаващо се на чл. 333,ал.1 т. 2 от КТ за даване на предварително разрешение
за прекратяване на трудовото правоотношение с Р.Д. и че такова е било дадено
отделно , е без значение за изхода на делото .Това е така ,доколкото самата Р.Д.
признава ,че не е трудоустроена на заеманата от нея длъжност за която е
прекратено трудовото правоотношение на осн. чл. 328, ал.1 т.2 от КТ и в т.см.
изобщо не е било необходимо работодателят да иска такова отделно разрешение. Това,
че е направил повече от необходимото в конкретния случай,получавайки и второ
разрешение от Инспекцията по труда за трудоустроен работник /какъвто в
действителност няма / не се отразява върху законосъобразността на процесното
прекратяване на трудовото правоотношение.
По отношение на
другите обстоятелства от фактическата обстановка,които са били предмет на
изследване пред първата инстанция и които касаят законосъобразността на
извършеното прекратяване на трудовото правоотношение с Р.Д. , а именно –
наличието на реално съкращение на щатната длъжност „ санитар“ в Отделение за диспансерно наблюдение на болни
с психични заболявания,която е заемала ищцата и която длъжност е била
единствена с оглед на което не се налага
извършване на подбор ; наличието на предварително съгласие за прекратяване
трудовия договор с Р.Д. ,дадено на осн. чл. 333,ал.4 от КТ във вр. с чл. 11 от
КТД от председателя на Независим
синдикат при МУ-Плевен , както и наличието на мнение на ТЕЛК ,предхождащо
прекратяването на трудовото правоотношение и изразено в Експертно решение на
ТЕЛК-Плевен с № 2451/30.06.2017 г. ,което
е необходимо на осн. чл. 333,ал.2 във вр. с ал.1 т. 3 от КТ , във въззивната жалба не са развити конкретни
оплаквания и не се поддържа ,че тези обстоятелства са неправилно установени от
РС-Плевен.
Поради изложеното , Плевенски окръжен съд
намира ,че като е стигнал до извода ,че прекратяването на трудовото
правоотношение с Р.Д. ,извършено със Заповед № 229/ 04.09.2017 г. на
работодателя , е законосъобразно , ПлРС
е направил правилен и обоснован на
събраните по делото доказателства извод.Изходът на спора по иска по чл. 344,ал.1 т.1 от КТ определя
изхода на делото и по другите два иска – по чл. 344,ал.1 т.2 и т.3 от КТ ,които
също така правилно са били отхвърлени от РС-Плевен като неоснователни.
С оглед на това
следва Р.Д. да бъде осъдена да заплати направените от въззиваемата страна
деловодни разноски ,които според представения списък по чл. 80 от ГПК и според
доказателствата за тяхното извършване са в размер на 810 лв.
Поради тези съображения , Плевенски окръжен
съд
РЕШИ :
ПОТВЪРЖДАВА обжалваното решение №178 / 07.02.2018 г., постановено по
гр.д.№ 8183/2017 г. на Плевенски районен
съд.
ОСЪЖДА Р.Д.Д. ***,с ЕГН **********, да заплати на „***“
ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Плевен,ул. „***“ № 8а,деловодните
разноски за въззивната инстанция,които са в размер на 810 лв.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :