Решение по дело №1101/2025 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на "Топ билдингс" ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в [населено място], [улица], представлявано от Ш. А., срещу решение № 234 от 28.03.2025г., постановено по НАХД №246/2025г. по описа на Районен съд – Бургас, с което е потвърдено наказателно постановление № 793625-[рег. номер]/19.08.2024 г., издадено от заместник - директора на ТД на НАП - Бургас, с което на жалбоподателя, за нарушение на чл. 40, ал. 1, т. 1 от ЗЗО, вр. чл. 7, ал. 1 от КСО, на основание чл. 104, ал. 1 от ЗЗО е наложена имуществена санкция [рег. номер].

С касационната жалба се иска отмяна на обжалвания съдебен акт, като посочва, че същият е формално законосъобразен, но несправедлив. Според жалбоподателя касационният ответник отрича, че при желание на дружеството да заплати дължимите здравни осигуровки, му е отговорено, че сумите ще бъдат разпределени към стари задължения и това е останало неизяснено. Счита, че не е без значение и затрудненото положение на дружеството и усилията на дружеството за издължаване към фиска.

В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно уведомен, не изпраща представител. Процесуалният представител е депозирал доказателства с писмена молба.

Ответникът Заместник директор на ТД на НАП Бургас, редовно призован, не изпраща представител и не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на прокуратурата поддържа становище за неоснователност на обжалването. Не сочи доказателства.

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение на Районен съд –Бургас е потвърдено наказателно постановление № 793625-[рег. номер]/19.08.2024 г., издадено от заместник - директора на ТД на НАП - Бургас, с което на жалбоподателя, за нарушение на чл. 40, ал. 1, т. 1 от ЗЗО, вр. чл. 7, ал. 1 от КСО, на основание чл. 104, ал. 1 от ЗЗО е наложена имуществена санкция [рег. номер]

За да постанови решението съдът приел, че не са допуснати нарушения на процесуалните правила, спазени са разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, осъществен е състава на административно нарушение и правилно е определен размерът на наложената санкция.

Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.

Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана на основание чл.104, ал.1 от ЗЗО, според която работодател, който не заплаща вноските за осигуряване на лица, за които е длъжен да плати, се наказва с глоба в размер [рег. номер] 4000 лв.

За да наложи имуществената санкция първоинстанционният съд е приел, че касаторът като осигурител не е изпълнил задължението си да заплати вноските за здравно осигуряване, в размер на 74,64лв, на заетия в предприятието му 1 работник в срок до 25-то число на месеца, следващ месеца, през който е положен трудът, съгласно чл. 7 от КСО, т. е. до 27.05.2024г., като с бездействието си дружеството е осъществило от обективна страна състава на нарушението по чл. 40, ал. 1, т. 1 от ЗЗО. По настоящото дело е представена вносна бележка от 03.06.2025г. за сумата от 77,54лв., представляваща размера на дължимите вноски за здравно осигуряване, но това обстоятелство не променя извода за съставомерност на деянието, тъй като плащането е извършено почти една година след изтичане на срока. В този смисъл правилно е ангажирана отговорността на касационния жалбоподател на основание чл. 104, ал. 1 от ЗЗО, като размерът на наложената му имуществена санкция е правилно определен в минимален размер.

Както е посочено в първоинстанционното решение бездействието не може да бъде квалифицирано като маловажен случай, поради висока степен на обществена опасност, а именно неплащането на здравните осигуровки води до прекъснати здравноосигурителни права на осигурените по трудовото правоотношение лица и невъзможност да се ползват през значителен период от време болнична и медицинска помощ. Заплащането на задължението на този етап не може да бъде прието и [жк], което води до извод за маловажност на случая, тъй като вредните последици са настъпили.

Вярно е твърдението в касационната жалба, че при наличие на стари задължения сумите ще бъдат разпределени към тях. При висящо изпълнително дело касаторът не може да се възползва от разпоредбата на чл. 169, ал. 3 ДОПК, съгласно която при наличие на няколко публични вземания, които длъжникът не е в състояние да погаси едновременно до започване на принудителното им събиране, той може да заяви кое от тях погасява пред съответния компетентен орган, тъй като разпоредбата на чл. 169, ал. 8 ДОПК изрично постановява, че след образуване на изпълнителното дело ал. 3, 3а, 4 и 5 не се прилагат, като публичните вземания се погасяват в следната последователност: разноски, главница, лихви. Отделно от изложеното касатора на представя доказателства за плащането на това задължение в предвидения от закона срок, за да се поставя на обсъждане посочената поредност.

Като е стигнал до същите изводи, районният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК във връзка с чл.63в от ЗАНН, Административен съд – гр. Бургас, ХXVІ състав

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В С. решение № 234 от 28.03.2025г., постановено по НАХД №246/2025г. по описа на Районен съд – Бургас

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.