№ 135
гр. Велико Търново , 10.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ И
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в публично заседание на тридесет и първи март,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА
Членове:ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ
ИСКРА ПЕНЧЕВА
при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА
като разгледа докладваното от ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА Въззивно
търговско дело № 20204001000392 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
С Решение № 385/21.07.2020 год. по т. д. № 141/2019 год., Великотърновският
окръжен съд отхвърлил като неоснователен и недоказан предявения от „Устои“ АД
срещу ХР. ИВ. Р. и ИВ. ХР. Р. – и двамата от с. Беляковец, общ. В. Търново за сумата
29 834.74 лв., представляваща част от задължение по Запис на заповед от 23.05.2017
год., ведно със законната лихва върху главницата от 06.07.2018 год. до окончателното
изплащане.
Осъдил „Устои“ АД да заплати на адв. Л. Д. сумата 2 850.08 лв. адвокатско
възнаграждение по чл. 38 от ЗА за осъществено процесуално представителство на
ответниците ХР. ИВ. Р. и ИВ. ХР. Р..
Въззивна жалба против решението е подадена от „Устои“ АД чрез пълномощника
адв. Цв. Т.. Счита решението за незаконосъобразно, необосновано и неправилно,
постановено при нарушение на съдопроизводствените правила и в нарушение на
материалния закон. Твърди допуснати от съда процесуални нарушения, изразяващи се
в непълен доклад и неизпълнение на задължението по чл. 146 ал. 2 от ГПК да укаже на
ищеца за кои обстоятелства не сочи доказателства. В представеното електронно
извлечение от сметката на ищеца, е удостоверен излъчения превод по сметката на
1
заемателя в размер на заемната сума. Преписът от документа е бил заверен от
процесуалния представител на ищеца и не е бил оспорен от ответниците. Отделно от
това, доказателствената стойност на извлечението като частен свидетелстващ документ
е следвало да бъде ценен от съда чрез съпоставка с останалите материали по делото.
Във връзка с твърдяните процесуални нарушения представя Извлечение от сметката на
заемополучателя от 27.12.213 год., издадено от „ОББ“ АД и Справка за състоянието на
дълга му към 15.09.2020 год. Моли съда да отмени обжалваното решение и вместо това
да уважи изцяло предявения иск като присъди направените разноски.
Въззиваемите ХР. ИВ. Р. и ИВ. ХР. Р. – ответниците по предявените искове, чрез
пълномощника си адв. Л. Д., заемат становище за неоснователност на въззивната
жалба. Не са налице допуснати от съда процесуални нарушения. В тази връзка са
изложени подробни аргументи. Моли съда да потвърди решението като
законосъобразно, обосновано и правилно. Направено е искане за присъждане на
възнаграждение по чл. 38 от ЗА. Съображения са изложени и в представени писмени
бележки.
Великотърновският апелативен съд, като взе предвид изложеното в жалбата и
доказателствата по делото, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното:
Пред Великотърновски окръжен съд са предявени искове от „Устои” АД – гр.
София за установяване съществуването на вземанията на дружеството към ХР. ИВ. Р. и
ИВ. ХР. Р. – при условията на солидарност, в размер на 29 834.74 лв., представляващи
част от задължение по Запис на заповед от 23.05.2017 год., ведно със законната лихва
от 06.07.2018 год. до окончателното изплащане, за която сума е издадена Заповед №
1269/20.08.2018 год. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист по ч. гр. д. № 2180/2018 год. по описа на ВТРС.
В исковата молба са изложени твърдения, че записът на заповед е издаден от
първия ответник и авалиран като поръчител от втория ответник. Предявен е на
ответниците за плащане на 23.05.2017 год. Твърди се също, че записът на заповед е
издаден във връзка с отношения между ищеца и ответника ХР. ИВ. Р. по Договор за
паричен заем от 20.12.2013 год. в размер на 30 677.51 евро, в левова равностойност
представляващи 60 000 лв., отпуснати за рефинансиране на заема на Ж. Р.а към
„Устои“ АД (29 107 лв.); за закупуване на крави (4 500 лв.); промяна предназначение
на земя (9 000 лв.), погасяване на заем в „Креди хоум“ – 1 400 лв. и за оборотни
средства (15 993 лв.). Погасяването на заема е съгласно погасителен план. Обезпечен е
с договорна ипотека върху имот, особен залог и запис на заповед, издаден от длъжника
и авалиран от втория ответник.
2
В писмените си отговори ответниците ХР. ИВ. Р. и ИВ. ХР. Р. са оспорили
исковете. Не са оспорили наличието на каузални правоотношения, но са възразили, че
договорът за заем от 20.12.2013 год. и анексите към него са нищожни поради липса на
съгласие (не са подписани от дружеството-заемодател), както и че не са уведомени за
предсрочната изискуемост на заема. Оспорили са съществуването на вземане,
произтичащо от каузално правоотношение. Направили са възражение за изтекла
погасителна давност по отношение на вземанията. Заявили са, че претендираните суми
са произволно и едностранно определени.
В допълнителната искова молба ищецът е изразил становище за несъстоятелност на
възражението за нищожност на договора за заем и анексите и представил преписи от
същите, съдържащи подписите на представляващия дружеството-заемодател.
Поддържал е твърденията си за неизпълнение на задълженията на ответника по
договора за заем и за съществуване на вземането. Изискуемостта на вземането е
настъпила на 23.05.2017 год., когато записът на заповед е предявен и вземането не е
погасено по давност. Счел, че възраженията на ответника за недължимост на сумите са
общи и не съдържат конкретни основания.
В отговорите на допълнителната искова молба ответниците са заявили, че
поддържат възраженията си за нищожност на договорите и анексите, тъй като не са
подписани от ищеца и че ищецът не е представил доказателства за дължимост на
главницата и за нейното получаване от ответника Х.Р..
Установена по делото е следната фактическа обстановка:
Видно от Договор № 0752/20.12.2013 год. за паричен заем с особен залог и
ипотека, „Устои“ АД е отпуснало на ХР. ИВ. Р. паричен заем в размер на 30 677.51
евро, представляващи в левова равностойност 60 000 лв. по курса на БНБ в деня на
подписване на договора. Сумата е отпусната за нуждите на бизнеса на заемателя, а
именно: за рефинансиране на кредит на Ж. Р.а към „Устои“ АД по Договор №
0120/17.05.2011 год. в размер на 14 882.17 евро, равняващи се на 29 107 лв.; за
погасяване на заем в „Креди хоум“ в размер на 1 400 лв.; за закупуване на три крави –
4 500 лв.; за промяна предназначение на земя – 9 000 лв. и за оборотни средства - 15
993 лв. Уговорена е годишна възнаградителна лихва в размер на 7% и дължимите
такси по кредита в общ размер 623.78 евро, равняващи се на 1 220 лв. В чл. 2 ал. 3 от
договора е посочено, че заемодателят е длъжен да нареди по банков път сума в размер
на 15 171.56 евро, равняваща се на 29 673 лв., представляваща разликата между
отпуснатия заем (30 677.51 евро = 60 000 лв.) и таксите по кредита и сумата по чл. 2 ал.
2 (1 220 лв. + 15 171.56 евро = 29 107 лв.).
Издължаването на заема е съгласно погасителен план, подписан от двете страни.
3
Крайният срок за погасяване на кредита е 20.12.2018 год.
Към исковата молба е приложено извлечение от сметката на „Устои“ АД в
„ОББ“ АД за 21.12.2013 год., от което е видно, че на същата ден в 16.18 ч. е нареден
превод на ХР. ИВ. Р. в размер на 29 673 лв. с основание „по договор № 0752/20.12.2013
год.“. Посочена е и референцията – F713355980110308. Извлечението е представено в
препис със заверка „вярно с оригинала“ от процесуалния представител на ищеца. Пред
въззивната инстанция е представено и прието като доказателство четливо копие на
същото извлечение.
За обезпечаване на вземането е учредена договорна ипотека върху недвижим
имот (Нот. акт № 1777, том IX, рег. № 11454, дело № 569/2013 год. на нотариус Г. С.),
особен залог на 17 крави, собственост на заемателя и на 7 крави, собственост на Ж. И.
Р.а.
На 25.08.2016 год. между страните е подписан анекс към договора за заем, с
който е договорен и подписан нов погасителен план. Видно от нето, общият размер на
дължимите по договора за заем суми е 43 466 лв. (32 622 лв. главница и 10 844 лв.
лихви), като последната погасителна вноска се дължи на 20.08.2019 год.
На 23.05.2017 год. е подписан нов анекс към договора, с който е приет нов
погасителен план за изплащане на общото задължение в размер на 40 403 лв. (29 649
лв. главница и 10 754 лв. лихва) като последната вноска е дължима на 20.05.2020 год.
На същата дата – 23.05.2017 год. заемополучателят ХР. ИВ. Р. е издал в полза на
заемодателя „Устои“ АД Запис на заповед за сумата 40 403 лв., платима на
предявяване. Записът е авалиран от ИВ. ХР. Р.. Предявен е на издателя и на поръчителя
на 23.05.2017 год.
На 06.07.2018 год. ищецът „Устои“ АД е подал в РС – Велико Търново
Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК срещу ХР. ИВ. Р. и
ИВ. ХР. Р. за сумата 29 834.74 лв. – при условията на солидарност, ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане, дължима по
Запис на заповед от 23.05.2017 год. По което заявление е образувано ч. гр. д. №
2180/2018 год. Съдът е уважил искането и е издал Заповед № 1269/20.08.2018 год. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и
изпълнителен лист за посочената сума, както и за разноски в заповедното производство
в размер на 596.69 лв.
Длъжниците са подали възражение по чл. 414 от ГПК и съдът е спрял
принудителното изпълнение на осн. чл. 420 ал. 1 от ГПК.
4
В срока по чл. 415 ал. 4 от ГПК кредиторът „Устои“ АД е предявил срещу
длъжниците искове по чл. 422 от ГПК за съществуване на вземането.
Предвид въведените в жалбата оплаквания за допуснати от първоинстанционния
съд процесуални нарушения във връзка с доклада по делото въззивната инстанция е
приела като доказателства представените с жалбата Извлечение по сметка с титуляр
ХР. ИВ. Р. към 27.12.2013 год., издадено от „ОББ“ АД и Справка от счетоводството на
дружеството за състоянието на дълга на кредитополучателя Х.И. Русе към 15.09.2020
год., както и посоченото по-горе четливо копие на извлечението от сметката на ищеца
за 21.12.2013 год.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Обжалваното решение е валидно и допустимо, но неправилно.
Предявени са искове с правно основание чл. 422 от ГПК за съществуване на
вземанията на „Устои” АД към длъжниците ХР. ИВ. Р. като издател на Запис на
заповед от 23.05.2017 год. и ИВ. ХР. Р. като поръчител по същия запис на заповед за
сумата 29 834.74 лв., в едно със законната лихва върху нея, считано от 06.07.2018 год.
до окончателното изплащане, за която сума е издадена Заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист по ч. гр. д. № 2180/2018 год. по описа на ВТРС.
Безспорно по делото е, че Записът на заповед е редовен от външна страна и че
същият е издаден във връзка със съществуващи между ищеца и първия ответник
заемни правоотношения по договор от 20.12.2013 год. Каузалните отношения между
страните са въведени от ищеца още с исковата молба, с оглед на което, следва да се
приеме, че е разкрит обезпечителния характер на ценната книга, съответно – че на
изследване в производството подлежи и каузалното правоотношение. На осн. чл. 154
ал. 1 от ГПК всяка от страните следва да докаже фактите, на които основава
твърденията и възраженията си, и които са обуславящи за претендираното, съответно
отричаното право - за съществуването, респ. несъществуването на вземането по записа
на заповед. Ответникът-длъжник може да направи релативни възражения, като
например: за невъзникване на вземането, за погасяването му или за недействителност
на основанието по каузалното правоотношение (Тълкувателно решение № 4/18.06.2014
г. на ОСГТК на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г. – т. 17),
Предвид горното, съдът следва да съобрази направените от ответниците
възражения. Видно от отговорите на исковата молба, извън теоретичните постановки
относно менителничните ефекти и каузалните отношения зад тях, и съдебната и
тълкувателната практика в тази връзка, и общото оспорване на предявения иск,
5
ответниците са навели възражения за нищожност на договора за заем и анексите към
него поради липса на съгласие – тъй като не са подписани от ищеца (заемодателя); за
липса на уведомяване за предсрочната изискуемост на вземането по договора; за
изтекла погасителна давност по отношение на вземанията; за определяне на
претендираните суми произволно и едностранно. В отговорите на допълнителната
искова молба са възразили, че липсват доказателства за дължимост на главницата в
размер на 29 834.74 лв., респ. за нейното получаване от ответника ХР. ИВ. Р..
В проекта си за доклад по делото, съдържащ се в определението по чл. 140 ал. 1
от ГПК, първоинстанционният съд е разпределил доказателствената тежест, като е
указал на ищеца да докаже наличието на каузални отношения по записа на заповед; че
е изпълнил задължението си по договора за заем, като е предал сумата на длъжника и
че е настъпила предсрочна изискуемост на вземането. В тежест на ответника е
възложил доказването на факта, че задължението по договора за заем е изпълнено, като
заетите суми са върнати от него.
С оглед на горното, следва да се приеме, че първоинстанционният съд не е
допуснал процесуални нарушения във връзка с доклада по делото, в частта относно
разпределената доказателствена тежест и за кои факти ищецът не сочи доказателства
(чл. 146 ал. 1 т. 5 и ал. 2 от ГПК). Доказателствената тежест е разпределена съобразно
твърденията на ищеца в исковата молба и възраженията на ответниците, а указания, че
не се сочат доказателства за реално предаване на заемната сума не е следвало да бъдат
давани, предвид приложеното към исковата молба извлечение от сметката на
заемодателя от датата на извършване на превода. С оглед на това, неоснователни са
доводите на жалбоподателя за допуснати от първостепенния съд нарушения във връзка
с доклада по делото, съответно – съдът не цени приетите от въззивната инстанция
Извлечение по сметка с титуляр ХР. ИВ. Р. към 27.12.2013 год., издадено от „ОББ“ АД
и Справка от счетоводството на „Устои“ АД за дълга на заемателя към 15.09.2020 год.
Основателно е обаче възражението на жалбоподателя за допуснато от
първостепенния съд процесуално нарушение при анализа на събраните по делото
доказателства – нарушение по чл. 236 ал. 2 от ГПК, в резултат на което решаващият
съд е достигнал до неправилни изводи относно релевантните по делото факти и
действителните отношения между страните. Съдът е приел, че представеният от ищеца
документ – движение по сметка BG12UBBS800210******* от 21.12.2013 год. не
удостоверява нареждане на предоставената в заем сума по банков път, позовавайки се
на чл. 14 ал. 2 и чл. 15 ал. 1 т. 9 от Наредба № 3/18.04.2018 год. на УС на БНБ за
условията и реда за откриване на платежни сметки, за изпълнение на платежни
операции и за използване на платежни инструменти; че дори и да представлява
удостоверяване на извършените от банката и пред нея действия, документът не е
6
обвързващ относно верността на частно-правното изявление на третото лице; че
вписаното в документа, че евентуално извършеното плащане в размер на 29 673 лв. е
по договор № 0752/20.12.2013 год. не може да бъде доказано само заради вписването
му като „основание на плащане“; че документът, представляващ частен свидетелстващ
документ, не е подписан от лицето, извършило справката и като такъв няма
доказателствена сила. Заключил, че ищецът не е доказал изпълнението на
задължението си да предаде на ответника сумата по договора за заем и на това
основание е отхвърлил иска.
Въззивният съд не споделя тези съображения.
Действително, представеното извлечение от движението по сметката на ищеца-
заемодател представлява частен свидетелстващ документ. Той не е подписан, защото
представлява извлечение, разпечатка от данните за извършените операции по сметката
на ищеца-заемодател, съхранявани в банката в електронна форма. Този документ
обаче, видно от четливия вариант, приет от въззивната инстанция, свидетелства за
извършен на 21.12.2013 год. превод в размер на 29 673 лв. от заемодателя на заемателя
с основание „по договор 0752/20.12.2013 год.“, т. е. съдържа съществените данни от
съдържанието на платежното нареждане за превод по чл. 15 ал. 1 т. 1, 2, 4, 6-9 от
Наредба № 3/18.04.2018 год. на УС на БНБ. Получаването на сумата по сметката на
заемателя пък е видно от конкретно посочената референция. Извлечението от
банковата сметка на ищеца е представено в заверен от него препис съгласно чл. 183 от
ГПК, но насрещната страна не е направила искане за представяне на оригинала или на
официално заверен препис, съответно – документът следва да бъде обсъждан заедно с
останалите доказателства по делото.
Отразеният в извлечението от сметка превод на сумата 29 673 лв. от заемодателя
на заемателя напълно съответства на уговорките на сключения между страните писмен
договор – чл. 2 ал. 3 и ал. 4, а по-същественото е, че като основание за превода
изрично е посочен номера и датата на сключване на договора за заем.
Реалното предаване на заемната сума от заемодателя и получаването й от
заемателя се установява и от последващите действия на страните. Част от заема е
погасен от заемателя и това е видно от подписаните анекси към договора. Към
25.08.2016 год., когато е подписан първият анекс и новият погасителен план, размерът
на дължимата главница е 32 622 лв., а към датата на втория анекс – 23.05.2017 год. –
остатъкът от главницата е в размер на 29 649 лв. При подписване на този анекс общото
задължение на заемателя – главница и лихви, възлиза на 40 403 лв., в какъвто размер е
и поетото задължение по издадения от заемателя на същата дата запис на заповед.
Автентичността на подписите на ответника-заемател, положени върху договора за
заем, върху анексите към него и върху погасителните планове, не е оспорена, поради
7
което, направените от него изявления относно договорните му отношения със
заемодателя следва да бъдат ценени заедно с другите доказателства, включително и с
представеното извлечение от сметката на заемодателя, съдържащо данни за реалното
предаване на заетата сума съгласно уговорките на договора за заем – по банков път.
По отношение на разликата над преведената сума по чл. 2 ал. 3 от договора в
размер на 29 673 лв. до исковата претенция в размер на 29 834.74 лв., ответниците не са
направили конкретни възражения, поради което съдът приема, че ищецът е изпълнил
задълженията си като заемодател по чл. 2 ал. 2 и чл. 1 ал. 1.
С оглед на всичко изложено по-горе и въз основа на съвкупен анализ на
доказателствата по делото, следва да се приеме за доказано сключването на договор за
заем между ищцовото дружество и първия ответник и предоставянето на заетата сума,
както и обезпечаването на този договор с издадения запис на заповед, авалиран от
втория ответник. Задължението за връщане на предоставената в заем сума не е
изпълнено – ответниците, чиято е доказателствената тежест, не са представили
доказателства за изпълнение на това си задължение, поради което предявените искове
по чл. 422 от ГПК за съществуване на вземания на ищеца по записа на заповед към
издателя и поръчителя в размер на исковата сума – 29 834.74 лв., са основателни и
доказани. Върху главницата е дължима и законната лихва от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение до окончателното
изплащане.
Последната погасителна вноска по договора за заем е била дължима от
заемателя на 20.05.2020 год., видно от погасителния план към анекса от 23.05.2017
год., поради което, към датата на приключване на съдебното дирене в настоящата
инстанция цялото вземане по кредита е изискуемо (Тълкувателно решение №
4/18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г. – т. 9 и Тълкувателно решение
№ 8/02.04.2019 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. д. № 8/2017 г. – т. 1).
Вземането не е погасено по давност, съответно – неоснователни са доводите на
ответниците за неоснователност на предявените искове на това основание.
Първостепенният съд е достигнал до неправилен извод за неоснователност на
претенциите, поради което обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо
това, на осн. чл. 271 ал. 1 от ГПК същите следва да бъдат уважени от въззивната
инстанция.
При този изход на делото решението следва да бъде отменено и в частта за
разноските, вместо което в полза на жалбоподателя - ищец, следва да бъдат присъдени
разноски в размер на 596.69 лв., представляващи платена в заповедното производство
8
ДТ и 2 330.06 лв. разноски в исковото производство пред двете инстанция (596.70 лв.
ДТ по иска, 1 136.66 лв. платено адвокатско възнаграждение пред първата инстанция и
596.70 лв. ДТ по въззивната жалба).
Така мотивиран и на осн. чл. 271 от ГПК, съдът:
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Решение № 385/21.07.2020 год. на Окръжен съд – Велико
Търново по т. д. № 141/2019 год. по описа на същия съд, вместо което
ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Устои” АД – гр. София
срещу ХР. ИВ. Р. и ИВ. ХР. Р. - и двамата от с. Беляковец, общ. Велико Търново,
искове с правно основание чл. 422 от ГПК, че съществува вземане на „Устои” АД, ЕИК
*********, към ХР. ИВ. Р., с ЕГН ********** и ИВ. ХР. Р., с ЕГН ********** – при
условията на солидарност, в размер на 29 834.74 лв. (двадесет и девет хиляди
осемстотин тридесет и четири лева и седемдесет и четири стотинки) по Запис на
заповед от 23.05.2017 год., ведно със законната лихва от 06.07.2018 год. до
окончателното изплащане, за което вземане е издадена Заповед № 1269/20.08.2018 год.
за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и
изпълнителен лист по ч. гр. д. № 2180/2018 год. по описа на ВТРС.
ОСЪЖДА ХР. ИВ. Р., с ЕГН ********** и ИВ. ХР. Р., с ЕГН ********** да
заплатят на „Устои” АД – гр. София, ЕИК ********* сумата 596.69 лв. (петстотин
деветдесет и шест лева и шестдесет и девет стотинки) разноски в заповедното
производство.
ОСЪЖДА ХР. ИВ. Р., с ЕГН ********** и ИВ. ХР. Р., с ЕГН ********** да
заплатят на „Устои” АД, ЕИК ********* сумата 2 330.06 лв. (две хиляди триста и
тридесет лева и шест стотинки) разноски в исковото производство пред двете
инстанции.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен касационен съд на
Република България в едномесечен срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
9
Членове:
1._______________________
2._______________________
10