Р Е Ш
Е Н И Е
гр.Ловеч,
19.06.
ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
наказателна колегия, в открито заседание на дванадесети юни две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Йовка Казанджиева
ЧЛЕНОВЕ: Иван
Иванов
Емил Давидов
При
секретаря Дарина Петрова и в присъствието на
Прокурора Поля
Миткова като разгледа докладваното от
съдия
Казанджиева ВЧНД № 215 по
описа
за
С определение № 366/15.05.2019 г.,
постановено по НЧД № 355/2019 г. Ловешкият районен съд, трети наказателен
състав на основание чл. 25 ал. 1 от НК, във връзка с чл. 23 ал. 1 от НК е
определил на Р.К.Р., ЕГН ********* едно общо наказание от една година лишаване
от свобода и глоба в размер на 1000 лева по НОХД № 705/2018 г. на Районен съд –
гр. Ловеч, № 2882/2018 г. на Районен съд – гр. Плевен, № 373/2018 г. на Районен
съд – гр. Тетевен и № 407/2018 г. на Районен съд – гр. Ловеч. На основание чл.
24 от НК е увеличил размера на така наложеното общо наказание с три месеца и е
определил Р. да изтърпи наказание лишаване от свобода в размер на една година и
три месеца. На основание чл. 57 ал. 1 т. 2 б”в” от ЗИНЗС е определил
първоначален строг режим за изтърпяване на така наложеното наказание. Първоинстанционния съд е приложил и разпоредбата на чл. 59
ал. 2 във връзка с ал. 1 от НК като е приспаднал времето през което Р. е бил
задържан. На основание чл. 25 ал. 1 във връзка с чл. 23 ал. 2 от НК е
присъединил към определеното общо най-тежко наказание и наказанието „лишаване от право да управлява
МПС” за срок от 18 месеца, считано от 29.04.2018 г. . На основание чл. 69 ал. 2
във връзка с чл. 68 ал. 1 от НК съдът е постановил, че Р. следва да изтърпи и
част от наложеното му наказание лишаване от свобода в размер на една година,
постановено по присъда № 14/29.09.2015 г., като е приспаднал изтърпяната част
от него, при първоначален строг режим.
Недоволен от така постановения съдебен
акт останал Р., който чрез процесуалния си представител адвокат В.М. – ЛАК, го
обжалва в предвидения от закона срок, по реда на въззивното производство в
частта, относно приложението на чл. 23 от НК. Счита, че в тази част същото е
несправедливо, тъй като не отговаря на обществената опасност на деянието и на
дееца. Излага подробни съображения в тази насока, като акцентира на факта, че
се касае за един млад човек влязъл за първи път в затвора, като с увеличаване
на наказанието не се цели да се превъзпита осъдения, а да бъде поставен в
условията на „Строг режим”, което не отговаря нито духа, нито на буквата на
закона. Моли настоящата инстанция да отмени определението в обжалваната част и да
редуцира наказанието до една година лишаване от свобода.
В съдебно заседание представителят на
обвинението моли настоящата инстанция да остави без уважение жалбата. Счита, че
постановения от първата инстанция съдебен акт е правилен и законосъобразен. С
оглед на това моли съда да потвърди определението на първоинстанционния съд.
В съдебно заседание процесуалният
представител на Р. поддържа жалбата по съображенията изложени в нея и моли да бъде уважена.
Р. в съдебно заседание подържа казаното
от процесуалния си представител.
Настоящата инстанция като съобрази
изложеното с жалбата, становището на страните в процеса и след като провери
изцяло правилността на обжалвания съдебен акт, приема за установено следното:
Р.Р. е бил осъден с присъда,
постановена по НОХД № 14/2015 г. по описа на Окръжен съд – гр. Ловеч за
извършено престъпление на 02.03.2015 г. на две години лишаване от свобода,
чието изпълнение е отложено за срок от три години и присъдата е влязла в сила
на 15.10.2015 г. Освен това същият със споразумение, постановено по НОХД №
705/2018 г. Районен съд – гр.Ловеч му е наложил наказание „глоба” в полза на
държавата в размер на 1000 лева, за деяние, извършено на 31.03.2018 г., като
същото е влязло в сила на 29.06.2018 г. Със споразумение, постановено по НОХД №
288/2018 г. на Районен съд – гр. Плевен, на основание чл. 23 ал. 1 от НК е
определил на Р. едно общо наказание от една година лишаване от свобода, което
да изтърпи при първоначален общ режим, присъединено му е частично наложеното
наказание „глоба” в размер на петстотин лева и наказание”лишаване от право да
управлява МПС” за срок от 18 месеца, за извършени четири деяния на 29.04.2018
г. и същото е влязло в сила на 04.02.2019 г. Със споразумение, одобрено по НОХД № 373/2018
г. Районен съд – гр. Тетевен му е наложил едно общо наказание от шест месеца
лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален общ режим и глоба в
полза на държавата в размер на 1000 лева, като Определението е влязло в законна
сила на 31.03.2018 г. за три отделни деяния, извършени на 08.06.2018 г. Р. е осъден и с присъда , постановена по НОХД
№ 407/2018 г. на Районен съд, гр. Ловеч, като му е наложено наказание от една
година лишаване от свобода и глоба в размер на 1000 лева в полза на държавата,
като деянието е извършено на 31.03.2018 г. и присъдата е влязла в законна сила
на 06.03.2019 г. С последната присъда съдът на основание чл. 69 ал. 2 от НК,
във връзка с чл. 68 ал. 1 от НК е постановил Р. да изтърпи и част от наложеното
му наказание с присъда по НОХД № 271/2015 г.
в размер на една година лишаване от свобода, при първоначален строг
режим.
Съгласно разпоредбата на чл. 25 ал. 1 от НК, разпоредбите на чл. 23 и чл. 24
от НК се прилага и когато лицето е осъдено с отделни присъди. Съгласно
разпоредбата на чл. 23 ал. 1 от НК, ако
едно лице е извършило престъпление преди да е имало влязла в сила присъда за
което и да е от тях, съдът налага най-тежкото.
От приложените към делото писмени
доказателства - справка за съдимост на Р.Р.,
НОХД № 407/2018 г. по описа на Районен съд – гр. Ловеч, настоящата инстанция
приема, че по отношение на постановените съдебни актове по НОХД № 705/2018 г.
по описа на Районен съд – гр. Ловеч, НОХД № 2882/2018 г. по описа на Районен
съд – гр. Плевен, по НОХД № 373/2018 г. по описа на Районен съд – гр. Тетевен и
по НОХД № 407/2018 г. на Районен съд – гр. Ловеч са налице основанията на чл.
25 ал. 1 от НК, както правилно е приел и първоинстанционния съд.
Престъплението, за което Р. е осъден по НОХД № 14/2015 г. по описа на Окръжен
съд – гр. Ловеч се намира извън тази
съвкупност. С оглед на това съдът намира, че по отношение на посочените по-горе съдебни актове, с изключение на
последния следва да се определи едно общо наказание от една година лишаване от
свобода , както правилно е приел и първоинстанционния съд.
Отчитайки факта, че Р. е осъществил
престъпленията по посочените по-горе дела, след като е имал влязла в сила
присъда по НОХД № 14/2015 г., в изпитателния срок на постановения съдебен акт
по това дело, обстоятелството, че същите са от един и същ вид, а именно
управление на МПС, без да притежава свидетелство за правоуправление на МПС,
след употреба на наркотични вещества, съдът намира, независимо от факта, че към
настоящия момент е на почти двадесет години, че правилно първоинстанционния съд
е приложил разпоредбата на чл. 24 от НК и е увеличил определеното му общо
наказание лишаване от свобода с три месеца и му е определил общо наказание от
една година и три месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален
строг режим. В тази връзка съдът приема, че това наказание съответства на
обществената опасност на деянието и на дееца по смисъла на чл. 36 от НК и като
такова се явява справедливо и законосъобразно. При тези съображения съдът не
споделя възраженията направени от страна на защитника на въззивника.
Правилно първоинстанционния съд е
приложил и разпоредбите на чл. 59 ал. 2 във връзка с ал. 1 от НК, като е
приспаднал времето, през което Р. е бил задържан, на основание чл. 25 ал. 1 във
връзка с чл. 23 ал. 2 от НК е присъединил към определеното обща наказание и наказанието „лишаване от право да управлява
МПС” за срок от 18 месеца, считано от 29.04.2018 г., на основание чл. 69 ал. 2
във връзка с чл. 68 ал. 1 от НК съдът е постановил и че Р. следва да изтърпи и част от наложеното
му наказание лишаване от свобода в размер на една година, постановено по
присъда № 14/29.09.2015 г., като е приспаднал изтърпяната част от него, при
първоначален строг режим.
При горните съображения настоящата
инстанция приема, че Определение № 366/15.05.2019 г., постановено по НЧД №
355/2019 г. на Ловешкият районен съд,
трети наказателен състав е правилно и законосъобразно и следва да бъде
потвърдено.
Водим от гореизложеното и на основание
чл. 334 т. 6 от НПК, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Определение № 366/15.05.2019 г., постановено по НЧД № 355/2019 г. на Ловешкият районен съд, трети наказателен
състав.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно.
Следва да се уведомят страните, че
решението е изготвено, заедно с мотивите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.