№ 408
гр. Разград, 12.11.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети ноември през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Рая П. Йончева
Членове:Валентина П. Димитрова
ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА
като разгледа докладваното от Валентина П. Димитрова Въззивно частно
гражданско дело № 20213300500309 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 407 и чл.274 от ГПК.
Образувано е по повод постъпила частна жалба от „Енерго – Про Продажби“АД,
гр.Варна, ЕИК *********,подадена чрез пълномощник юрисконсулт Л.М., против
определение №260149 от 05.10.2021г., постановено от КРС по ч.гр.дело №559/2020г. по
описа на съда, с което е оставено без уважение искането на частния жалбоподател за
издаване на изпълнителен лист за сторени разноски в заповедното производство по
ч.гр.дело №559/2020г. по описа на КРС в размер общо на 75 лева, съответно ДТ в размер на
25 лв. и юрисконсултско възнаграждение в р-р на 50 лв., както и определението от
04.10.2021г., с което е обезсилена заповед за изпълнение № 260068 от 26.11.2020г. в частта й
за разноските.
Излагат се съображения за неправилност на определението с искане за неговата
отмяна, като се сочи несъобразяването от съда на приетото от ОСГТК на ВКС в т.10в от ТД
№4/2013г. по отношение на дължимостта на разноските в заповедното производство.
Частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок от легитимирана
страна, срещу акт, подлежащ на контрол по реда на настоящото производство.
За да се произнесе, окръжният съд съобрази следното:
Производството по ч.гр. дело №559/2020г.по описа на КРС е образувано по
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, подадено от „Енерго–
Про Продажби“АД, гр.Варна, ЕИК ********* против длъжника К. АХМ. Р., ЕГН
**********, с адрес п.к. 7341, Сеслав, ул. Александър Стамболийски № 32, за сумата
349,73лв., представляваща главница за неплатена ел.енергия по фактури за периода
14.05.2020г. до 1 3.08.2020г. и мораторна лихва в размер 10,4 9 лв. за периода от датата на
падежа на всяка фактура до 12.11.2020г. По подаденото заявление съдът е издал заповед №
260068 от 26.11.2020г., с която е разпоредил осъждането на длъжника за сумите ,
представляващи главница за неплатена ел.енергия, мораторната лихва и разноските по
делото, от които 25 лв.ДТ и юрисконсултско възнаграждение в р-р на 50.00 лв.
Съобщението до длъжника К. АХМ. Р., с приложената за връчване заповед за
изпълнение съдът не е изпратил на посочения в заявлението адрес, с. Сеслав, ул.
Александър Стамболийски № 32, а на постоянния и настоящия адрес на длъжника
съдържащи се в изготвената от съда справка от НБДН – обл. Разград, общ. Кубрат, с. Сеслав,
1
ул. Лудогорие № 9 . От последния адрес съобщението се е върнало в цялост с отбелязване от
връчителя, че лицето е в чужбина. Съдът е разпоредил да се залепи уведомление по реда на
чл.47 ал.1 ГПК. Разпореждането е изпълнено, като уведомлението е залепено на входната
врата на адреса на длъжника на 7.01.2021г. Връчителят отново е отбелязал, че лицето е в
чужбина. С разпореждане № 260059/25.01.2021г. районният съд е приел наличието на
предпоставките на чл.415 ал.1 т.2 ГПК и е указал на заявителя, че следва в едномесечен срок
да предяви иск за установяване на вземането си, за което да представи доказателства в
заповедното производство.Указанието е получено от заявителя на 4.02.2021г. На 4.03.2021г.
пълномощникът на „Енерго-Про продажби“ АД е уведомил съда, че длъжникът е изплатил
претендираните суми, но тъй като в заповедното производство са направени и разноски, е
поискал издаване на изпълнителен лист за деловодните разноски, съобразно издадената
заповед за изпълнение. С определение от 08.03.2021г. заповедният съд е приел, че
заявителят не е предявил иск в срока по чл.415 ал.4 ГПК, и на осн. ал.5 от същия член е
обезсилил издадената заповед.Отхвърлил е молбата за издаване на изп.лист за деловодните
разноски по съображения, че заповедта за изпълнение не е влязла в сила и същата не може
да бъде изпълнително основание.Това определение е било обжалвано от заявителя пред
РОС, като е било образувано ч.гр.дело №117/2021г. по описа на съда. С определение от
18.05.2021г. РОС е отменил определението на КРС от 08.03.2021г. по съображения, че
заповедният съд следва да обезпечи законосъобразността на действията, осигуряващи
надлежно връчване на заповедта за изпълнение на длъжника, което не е било сторено до
издаване на постановяване на определението от 08.03.2021г.
След връщане на делото КРС е предприел повторно действия по връчването на
заповедта на длъжника , при изпълнение на всички указания , дадени в отменителното
определение и законовите изисквания на ГПК С разпореждане от 18.08.2021г. е приел, че
заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК на
05.08.2021г. при залепване на уведомление на регистрирания постоянен и настоящ адрес на
длъжника на 23.07.2021г., на който същия е търсен и не е намерен.На осн.чл.415,ал.1,т.2 от
ГПК е указал на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането в 1-
месечен срок от получаване на съобщението, с указване с дължимите наред с това други
действия Съобщението е връчено на заявителя на 26.08.2021г.
С молба, подадена по пощата на 23.09.2021г., вх.№261371/27.09.2021г. заявителят
отново е уведомил съда, че на 17.12.2020г. длъжникът е заплатил дължимите по заповедта
суми за ел.енергия и лихва, като е отправил искане за издаване на ИЛ само за дължимите в
заповедното производство разноски общо в размер на 75 лв.
С определение от 04.10.2021г. КРС е обезсилил издадената на 26.11.2020 г.заповед за
изпълнение изцяло по съображения, че в дадения му законов срок заявителят не е предявил
иск за установяване на вземането си.На следващия ден, 05.10.2021г. е постановил и
определение, с което е оставил без уважение искането за издаване на ИЛ за сторените от
„Енерго–Про Продажби“АД, гр.Варна разноски в заповедното производство поради това,
че вече е обезсилена заповедта за изпълнение.
При така установеното от фактическа страна, РОС направи следните правни изводи:
Съображенията на заповедния съд за обезсилване на заповедта за изпълнение, както
и за оставяне без уважение на молбата на заявителя за присъждане на разноски не се
споделят от въззивната инстанция.
Окръжният съд не намира за правилни и логични указанията на заповения съд към
заявителя за предявяване на иск при условията на чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, предвид
наличните доказателства за извършено плащане от страна на длъжника на сумите,
претендирани като главница и лихва в заповедното производство .В случая е налице
признато от длъжника задължение по това парично вземане към кредитора, извършено чрез
фактическо плащане на същото в полза на кредитора, макар и връчването на заповедта да е
фингирано при условията на чл.47,ал.5 от ГПК.Признанието е безспорно при изпълението
от страна на длъжника на задължението по издадената срещу него заповед по чл. 410 от
2
ГПК.Плащането е станало през м.декември 2020г., преди още първото обезсилване на
заповедта за изпълнение в цялост от заповедния съд, което не е и необходимо в такъв
случай. Неподаването на иск от заявителя „Енерго–Про Продажби“АД за установяване на
вземането по подаденото заявление не е поради пропуснат процесуален преклузивен срок
при съществуващо вземане, а поради липса на интерес за кредитора от предявяването му
защото към този момент вземането вече е погасено окончателно чрез извършено плащане
след издаване на заповедта, тоест длъжникът по този начин признава валидността и
законосъобразността на издадената срещу него заповед за изпълнение и реално я изпълнява.
Ефектът на възражението на длъжника, каквото законът приема и при фингираното
връчване на същата срещу заповедта за изпълнение в случая е преодолян с факта на
изпълнение на задължението по нея към кредитора.Този съд намира, че заповедта за
изпълнение влиза в сила с плащането на задължението към кредитора и е основание да се
издаде изпълнителен лист на заявителя само за непогасените разноски в заповедното
производство, защото само за тях заявителят има правен интерес, като исков процес по
чл.422 от ГПК само за тях е недопустим.
Ето защо определението на РС-Кубрат от 04.10.2021г. , с което е обезсилена заповедта
за изпълнение в частта й за разноските, както и това от 05.10.2021г. следва да бъде
отменено, като се постанови издаване на изпълнителен лист за сторените от заявителя, сега
частен жалбоподател разноски в заповедното производство.
Водим от горното, Разградският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение №260148/04.10.20121г., с което е обезсилена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 26.11.2020г. в частта й за
разноските, както и определение № 260149/ 05.10.2021г., с което е отказано издаване на ИЛ
за дължими разноски на заявителя, двете постановени по ч.гр.дело №559/2020г. по описа
на Кубратски районен съд, като вместо това постановява:
ДА СЕ ИЗДАДЕ ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ЛИСТ в полза на „Енерго–Про Продажби“АД,
гр.Варна , ЕИК ********* за сумата 75 лв. разноски в заповедното производство по
ч.гр.дело №559/2020г. по описа на РС-Кубрат, от които 25.00 лв.ДТ и 50.00 лв.
юрисконсултско възнаграждение и за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от
ГПК на 26.11.2021г. срещу длъжника К. АХМ. Р., ЕГН ********** от с.Сеслав, община
Кубрат.
ВРЪЩА ДЕЛОТО на Кубратски районен съд за издаване на изпълнителен лист за
посочените суми, съгласно настоящото определение.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3