РЕШЕНИЕ
гр. София, 17.04.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,
ГО, първи въззивен състав, в публичното заседание на трети април през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЯ ГЕНЕВА ЧЛЕНОВЕ: ДОРА МИХАЙЛОВА
РОСИНА
ДОНЧЕВА
при секретаря Цв. Павлова,
като разгледа докладваното от съдията Михайлова в. гр. дело № 128 по описа за
2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното.
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 138/15.11.2018 г., постановено по гр.
д. № 818/2017 г. по описа на РС – гр. Своге, е отхвърлен предявеният от „У.Б.“
АД срещу В. К.М. иск с правно основание чл.
430, ал. 1 ТЗ за заплащане на сумата от 884. 90 лв. – главница по договор за
кредитна карта № …. – …….. от ………….. година.
Решението на районния съд е обжалвано от ищеца с
доводи за необоснованост, тъй като от събраните по делото доказателства се
установява настъпила изискуемост на вземането, както и с доводи за материална
незаконосъобразност. Искането е за отмяна на обжалваното решение и за
постановяване на нов акт по съществото на спора, с който предявеният иск да
бъде уважен.
Въззиваемата страна оспорва въззивната жалба, като поддържа, че при постановяване на
обжалваното решение районният съд не е допуснал нарушения на процесуалния и
материалния закон.
Жалбата е подадена в срока по
чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима, а разгледана по същество, е основателна.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Процесното първоинстанционно
решение е валидно и допустимо.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните,
събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно
правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и
правна страна.
Районният съд е бил сезиран с кумулативно обективно
съединени осъдителни искове с правно основание чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, като
след прекратяване на производството по делото поради оттегляне на иска за мораторни лихви и след допуснато изменение (под
формата на намаляване на главния иск, съчетано с оттегляне) на главния иск производството по
делото е продължило само по иска с правно основание чл. 430, ал. 1 ТЗ.
Установява се, че на 15.07.2015 г. между „У.Б.“ АД и
В. К.М. е сключен договор за банков
кредит– договор за издаване на кредитна карта, по силата на който банката се е
задължила да предостави на кредитополучателя паричен кредит при кредитен лимит
до 1 300 лв., с цел заплащане на продажна цена, респ. на парично възнаграждение
за извършване на услуги - в съответните търговски обекти посредством карта,
както и теглене на пари в брой от терминални устройства АТМ (банкомати) или
чрез терминално устройство ПОС.
В клаузата на чл. 3.1.2 от договора и чл. 8 от
Общите условия (ОУ) към договора за банков кредит, които с предаването и приемането
им от картодържателя са част от предметното
съдържание на договора за банков кредит – арг. чл.
298, ал. 2 ТЗ, във вр. с чл. 430, ал. 3 ТЗ, страните
не са уговорили разсрочено изпълнение на породеното договорно задължение за
връщане на предоставения банков кредит, а определен падеж за погасяване на
главното парично задължение (главницата по банковия кредит) – от 1 до 15 число
на всеки текущ месец, следващ месеца на извършените усвоявания.
Съгласно чл. 3.4 от договора търговското
правоотношение е със срок до 31.10.2016 г., когато е и крайният срок за
погасяване на усвоените суми.
Тъй като този срок е настъпил, без правно значение
е налице ли е предсрочна изискуемост на дълга или не.
При така установените обстоятелства съдът приема,
че между страните по делото е сключен договор за издаване на кредитна карта,
като чрез използването й картодържателя усвоява
отпуснатия от банката кредит в пределите на уговорения лимит. Този договор е консенсуален, двустранен, възмезден и комутативен –
правните последици настъпват при съвпадане на волеизявленията на страните по
него, като за тях се пораждат взаимни права и задължения, чието предметно
съдържание е известно на страните при сключването на договора. Този договор е
двустранен, като за кредитодателя се поражда правно
задължение да предостави уговорената заемна сума на кредитополучателя, който е
поел следните насрещни договорни задължения - да върне сумата, предмет на
двустранната сделка, в същата валута и размер, както и уговорената възнаградителна лихва.
Когато се извършва разплащане при търговци с
кредитни карти, възникват три отделни, макар и свързани, правоотношения.
Първото– между търговеца и картодържателя. То
представлява т. нар. външно, валутно отношение, което най-често се поражда от
договор за покупко-продажба. Второто – между търговеца и трето лице, което
извършва плащането на продажната цена за сметка на купувача. То е типично
мандатно правоотношение, по силата на което това трето лице се задължава да
извърши плащане по съответния договор за покупко-продажба. Този договор може да
бъде и възмезден. Трето – между купувача и третото лице. То представлява т.
нар. вътрешно отношение, на покритие, което също е породено от договор за
поръчка, съчетан с договор за кредит, по силата на който третото лице се
задължава да извършва плащане на продажната цена при търговеца за сметка на
купувача, като по този начин го кредитира. За купувача възниква задължението да
върне заетата сума заедно с уговорените възнаградителни
лихви и такси по обслужване на кредита.
Чрез използването на съответното техническо
средство – кредитната карта, картодържателят може да
сключва сделки в търговски обекти, които са технически оборудвани да приемат
плащания посредством картата, както и възможност на картодържателя
да тегли кредит в брой срещу задължение от негова страна да погасява на месечни
вноски, определени в месечните извлечения (които му изпраща ищецът),
предоставените му кредити и да заплаща такси за одобряване на кредит, за
обслужване на кредит, за ползване на кредит в брой, за ползване на кредит над
кредитния лимит.
Както бе изяснено, по своята правна същност
договорът за издаване на кредитна карта и отпускането на кредит до уговорения
кредитен лимит представлява револвиращ банков кредит,
тъй като до размера на покритието (лимита) кредитополучателят може да упражнява
правата по договора за банков кредит.
От приетата от районния съд като компетентно
изготвена и неоспорена от страните ССЕ се установява правнорелевантното
обстоятелство, че към 21.05.2016 г. по процесния
договор за банков кредит чрез използване на кредитна карта от ответника е
усвоена като кредит парична сума в размер общо от 982. 99 лв., като за периода
16.03.2016 г. – 28.11.2017 г. уговорената
възнаградителна и мораторна
лихва е в размер общо от 150, 21 лева. Вещото лице изяснява, че
кредитополучателят е върнал през м. май 2017 г. сумата от 80, 00 лв., с която е
погасил акцесорно задължение за лихва за забава и възнаградителна лихва. В хода на производството ответникът
е платил сумата от общо 340. 00 лева, с които е погасила част от главното
задължение (98.09
лева), както и
изцяло уговорените в договора възнаградителна,
наказателна и лихва за забава, като е останала дължима само част от главницата
– 884.90 лева.
По несъмнен начин в процеса на доказване в
настоящото исково производство е установен правнорелевантният
факт, че банката-ищец е изпълнила своето основно договорно задължение за
предоставяне (отпускане) на ответника на банков кредит при кредитен лимит от 1
300 лв., поради което е възникнало насрещното правно задължение картодържателят да върне на банката усвоения кредит от
уговорения кредитен лимит, ведно с възнаградителната
лихва, както и да заплати уговорената наказателна лихва, представляваща
обезщетение за причинени на кредитора имуществени вреди от неточното изпълнение
на главното парично задължение в темпорално отношение.
Обстоятелството, че възникналите от процесния договор за банков кредит чрез използване на
кредитна карта парични задължения са изпълнени, подлежи на пълно и главно
доказване от ответника по правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК. Този правен извод се
извежда от правната норма, регламентирана в чл. 77 ЗЗД, която предписва, че при
изпълнението длъжникът може да поиска от кредитора разписка, за да се снабди с
писмено доказателство, установяващо точното и добросъвестно изпълнение на
своето правно задължение. До края на устните състезания и пред въззивната инстанция картодържателят
не установи този правнорелевантен факт, поради което
решението на районния съд трябва да бъде отменено, а вместо него – постановено
друго, с което искът да бъде уважен.
Наведеното от ответника възражение за изтекла
погасителна давност е неоснователно, тъй като от настъпване изискуемостта на
вземането до предявяване на иска е изминала малко над година.
При този изход на спора в тежест на ответника
следва да се възложат разноските по производството, сторени от ищеца в размер
на общо 684. 36 лева.
С оглед на цената на иска въззивното
решение не подлежи на касационно обжалване.
Така мотивиран, Софийски окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 138/15.11.2018 г., постановено по гр. д.
№ 818/2017 г. по описа на РС – гр. Своге,
И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА В. К.М., ЕГН: **********,***, да заплати на „У.Б.“ АД,
ЕИК: ………, по иск с правно
основание чл. 430, ал. 1 ТЗ сумата от 884. 90 лв. (осемстотин осемдесет и четири лева и 90 ст.) – главница по договор за кредитна карта № …. – …- ….. - …. от ………….. г., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от предявяване на иска – 05.12.2017 г.
– до окончателното изплащане на дължимата сума.
ОСЪЖДА В. К.М., ЕГН: **********,***, да заплати на „У.Б.“ АД,
ЕИК: ………, сумата от 684. 36
лева (шестстотин осемдесет
и четири лева и 36 ст.) – разноски по делото.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.