Присъда по дело №212/2021 на Окръжен съд - Хасково

М О Т И В И

към Присъда № 1 от 13.05.2021 г., постановена по НОХД № 212 по описа за 2021 г. на
Окръжен съд – Хасково

Окръжна Прокуратура – Хасково е предявила обвинение срещу К.Т.Ч., р. на *******,
в гр. П., живущ в същия град, ул. *****, с ***** образование, ******, *******, ******, с
****** гражданство – ******* и ********, с ****** произход, с ЕГН ******* за това, че на
25.01.2021 г., на ГКПП "Капитан Андреево“, общ.Свиленград дал дар – парична сума в
размер 300 евро с левова равностойност 586,75 лв. на длъжностно лице, имащо качеството
на ****, а именно на Н.Г.Р. – ****************************** със специфично
наименование на длъжността „*******“, за да извърши действие по служба – да разпореди
на ръководените от него служители, които са на смяна на ****** да продължи пътуването
си и да бъде пропуснат за Р Т. М.В.И. с управлявания от него автобус марка Мерцедес,
****** рег. № ******, като водач на същия, без валидно свидетелство за управление на
МПС – престъпление по чл. 304а, вр. чл. 304 ал. 1 от НК. С обвинителния акт прокурорът
иска и отнемане в полза на държавата на предмета на престъплението – 1 брой банкнота с
номинал от 200 евро, със сериен номер ************ и 1 брой банкнота с номинал от 100
евро със сериен номер ****************
В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура – Хасково сочи, че
събраните по делото доказателства водели до несъмнен извод, че подсъдимият е извършил
престъплението, в което е обвинен. Фокус в заключителната пледоария на прокурора е
индивидуализацията на наказанието, което да бъде наложено на подсъдимия, като намира,
че са налице множество смекчаващи отговорността обстоятелства, респ. пледира за
наказание „лишаване от свобода“ в минимален размер от 3 месеца, както и кумулативно
предвиденото наказание „глоба“ в размер от 100 лв. Претендира още, на основание чл. 307а
от НК, предметът на престъплението да бъде отнет в полза на държавата.
В проведеното разпоредително заседание от страна на подсъдимия Ч. и неговия
защитник е направено искане съдебното производство да протече по реда на глава XXVII от
НПК. Съдът, на основание чл. 372, ал. 1 от НПК, разясни на подсъдимия, че събраните
доказателства по ДП и направеното от него самопризнание ще се ползват при постановяване
на присъдата.
Подсъдимият разбира в какво е обвинен и се признава за виновен, като не оспорва
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и заявява, че не желае
събирането на доказателствата, посочени от прокурора за установяване на тези факти.
След като съдът прецени, че самопризнанието, направено от подсъдимия, се
подкрепя от събраните на досъдебното производство доказателства, както и че даденото от
него съгласие да не се събират доказателства за изложените и признати факти в
обстоятелствената част на обвинителния акт е информирано такова, след запознаване с
правата и последиците от изразеното съгласие, съдебното производство протече по реда на
диференцираната процедура по чл. 371, т. 2 от НПК.
Защитникът на подсъдимия в заключителна си пледоария излага доводи
индивидуализацията на наложеното на подсъдимия наказание да бъде извършена по реда на
чл. 55 от НК, като наказанието „лишаване от свобода“ бъде заменено с наказание
1

„пробация“, а кумулативно предвиденото наказание „глоба“ да не бъде налагано.
Подсъдимият в своя защита изразява съжаление за стореното. В последната си дума моли
съда да му наложи наказание „пробация“.
Съдът, като прецени самопризнанията на подсъдимия в съвкупност със събраните
доказателства, при условията на диференцираната процедура по глава ХХVІІ НПК – чл.
371, т. 2 вр. чл. 373, ал. 2 НПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Към 25.01.2021 г. св. Е. С. М. работил в **** (****) - ***** към ******** „***********“
(**********) - ********* при ************** „***********“ на *******.
Към инкриминираната дата 25.01.2021г. св. Н.Г.Р. работил в **** – ***** към ********** –
********* при *** „***********“ на ******* на длъжност „******“ в ************* от
**** – ***** към ********** – *********, със специфично наименование на длъжността
„*******“, т.е. същият бил ****. Правомощията му са регламентирани в ЗМВР, Наредба за
граничните контролно-пропускателни пунктове, Инструкция № 8121з-813/09.'07.2015г. за
реда и организацията за осъществяване на граничните проверки на граничните контролно-
пропускателни пунктове, изд. от министъра на вътрешните работи, както и длъжностната му
характеристика.
Сред правомощията на св. Р. са дейностите по опазване на обществения ред свързан с
граничния контрол на ***** (чл. 14, ал. 1, вр. ал. 2, т. 3, вр чл.102 от ЗМВР).
Съобразно чл. 2 от цитираната по-горе Наредба, ГКПП са „обособени територии със
специален режим на пропускане и охрана, които се изграждат на международни шосейни
пътища, както и на територията на международни железопътни гари, летища и
пристанищата обществен транспорт, през които единствено се разрешава преминаването на
държавната граница, ако не е предвидено друго в международен договор.“
Наред с това, едно от основните длъжностни задължения на свид. Р. е *********
служителите на **** – *****, които са на смяна на ******, относно пропускателната
дейност на хора и МПС-та на ******. В правомощията му е да разпореди на ръководените
от него служители на *****, които са на смяна (дежурна смяна) да пропуснат за
преминаване от Р България в Р Турция и обратно хора, предметите в тяхно владение и
превозните им средства.
Съобразно чл. 15, ал. 1 от Инструкция № 8121 з-813 „Дежурната смяна се ръководи от
началник на група/смяна (командир на отделение)“. Съобразно чл. 16 „По време на
дежурството на ГКПП всички служители от групата/смяната и придадените служители са
подчинени на началника на група/смяна (командира на отделение), както и на по-
висшестоящите началници, при спазване на йерархичния ред.“. Съобразно чл. 16 от Наредба
за ГКПП „Органите за граничен паспортно-визов контрол на Министерството на
вътрешните работи изпълняват следните задачи:
т.1. осъществяват граничен паспортно - визов контрол на лица и транспортните средства,
преминаващи през границата на Република България;
т. 2. разкриват, разследват и предотвратяват престъпления и нарушения против сигурността
на държавната граница и паспортно-визовия режим на територията на граничните
контролно-пропускателни пунктове;"
Съгласно чл. 102, ал. 1, от ЗМВР - „За осъществяване на граничен контрол полицейските
2

органи:
т. 2 извършват гранични проверки на лицата, предметите в тяхно владение и превозните
средства и не допускат преминаването им през граничните контролно-пропускателни
пунктове, когато те не отговарят на условията, предвидени в нормативен акт, или са налице
мерки, ограничаващи движението им през държавната граница;
т. 5 извършват самостоятелно проверки в граничната зона на лица и превозни средства,
както и на вещите и на стоките, които се пренасят или превозват от тях, включително на
тези, подлежащи на митнически надзор и контрол, като при констатирано митническо
нарушение уведомяват незабавно митническите власти;“
В Инструкция № 8121з-813 е определен редът за осъществяване на минимални гранични
проверки и съгласно чл. 27 ал.3, по правило лица, които се ползват с право на свободно
движение съгласно правото на Съюза, подлежат на минимална гранична проверка. ******
на първа линия осъществява минималната гранична проверка, като приема документа за
пътуване от преминаващото границата лице, при което извършва установяване
самоличността на лицето чрез идентификация; проверка на валидността на документа;
проверка за наличието на признаци за фалшифициране или подправяне на документа
(чл.27 ал.1). Глава четвърта от посочената наредба определя ред за осъществяване на
гранични проверки на пътни превозни средства. Самата проверка на пътните превозни
средства (ППС) съгласно регламента на чл. 37 включва визуална проверка на документите и
на превозното средство, проверка на документите и на превозното средство в
автоматизираните информационни системи и физическа проверка. Съгласно чл. 38, ал.1, т. 1
при проверка на документите на превозните средства ******, извършващ проверка на първа
линия, изисква от водача документ за правоспособността да управлява превозното средство.
Според разпоредбите на ал. 2 и 3 на чл. 38 от Инструкцията, ****** проверява документите
по ал. 1 (документ за правоспособността да управлява превозното средство и др.) за
наличието на признаци за фалшифициране или подправяне и може да извърши сравнение на
идентификационните номера на превозното средство (VIN) с тези, записани в документите.
В случаите, когато бъдат установени признаци или несъответствия при проверката по ал. 2,
водачът, пътниците и превозното средство се отклоняват за задълбочена проверка/.
Така описаната дейност била вменена в задълженията на св. Е. С. М., който на 24.01.2021 г.
за времето от 20:00 часа до 08:00 часа на 25.01.2021 г. застъпил нощна смяна на ****** -
****, общ. *****. След проведен съгласно изискванията инструктаж, бил разпределен като
паспортна проверка на АРМ /автоматизирано работно място/ № 8 на трасе излизащи от
страната автобуси в посока Р Турция. АРМ представлявало гише за проверка на документи
на изходящи автобуси и пътници излизащи от Р България и влизащи в Р Турция. Св. М. бил
облечен с полицейска униформа, с което неминуемо бивал разпознат като длъжностно лице
- полицейски служител.
На 25.01.2021г. ****** в ГКПП Капитан Андреево от ****-***** към **********-
********* – св. Н. Р. изпълнявал служебните си задължения на ****, общ. *****, като
осъществявал и ръководство на подчинените му служителите на **** - *****, които били на
смяна на *******, относно пропускателната дейност на хора и моторни превозни средства
на ГКПП Капитан Андреево. Както всички полицейски служители на **** – *****, така и
св. Р. бил облечен с полицейска униформа, с което неминуемо бивал разпознат като
длъжностно лице - полицейски служител. Под ръководството на св. Р. същия ден
изпълнявали служебните си задължения в ******* в **** служители на **** – *****
включително и свидетелят Е. М..
3

Към 24.01.2021г. ****** гражданин св. Т. Ч. живеел в гр. П. със сина си – подс. К.Т.Ч. и
жена си – С. И. Я. Св. Т. Ч. се препитавал като лично извършвал превоз на пътници от
България за Турция и обратно, с автобус марка Мерцедес с ****** рег. № ******,
собственост на ****** фирма „**************, с която имал договорни отношения. Към
горепосочената дата, св. Ч. бил с отнето свидетелството за управление, но същевременно в Р
Турция се бил снабдил с неистинско СУ на МПС, което бил използвал седмица преди
24.01.2021г. на ******, но бил заловен от органите на реда и осъден от PC – ***** за това
му престъпление. Към горепосочената дата заради пандемията от Ковид 19 и тестовете,
изисквани от Р Турция, нямало много пътници за превоз, но такива успели да съберат, за да
бъде осъществено пътуване до И. за 24.01.2021 г. Тъй като нямал шофьор, който да
управлява автобуса, Т. Ч. наел за сумата от 100 лева шофьор от ***** в гр. П., който да го
управлява. Понеже това станало в последния момент наетият шофьор нямал тест, за да влезе
в Р Турция, затова с този водач на автобуса се уговорили да кара до ***, а от там св. Т. Ч. да
ангажира друг шофьор, който да поеме автобуса и да го кара до И., откъдето смятал да си
намери постоянен шофьор на автобуса. Така на 24.01.2021 г. около 22:00 часа тръгнали с
автобус Мерцедес с ****** № ****** от гр. П.. В автобуса пътували пътниците, между
които и св. М.В.И., св. Т. Ч. и подс. К.Т.Ч.. При приближаването си до ГКПП Капитан
Андреево - ****, на около километър преди пункта, наетият водач спрял автобуса на
бензиностанция „Лукойл“ и казал, че той ще кара до там, слязъл и отишъл на
бензиностанцията да си намери транспорт, който да го върне обратно в гр. П.. Останали без
водач и св. Т. Ч. попитал пътниците от автобуса кой може да кара и св. М.И. потвърдил, че
можел да го управлява. Въпреки че нямал издадено никакво СУМПС, св. И. седнал зад
волана и откарал автобуса до паспортната проверка на ГКПП Капитан Андреево - шосе.
Около 23:45 часа, на 24.01.2021 г. на ГКПП Капитан Андреево на АРМ № 8 на трасе
излизащи от страната автобуси в посока Р Турция, пред гишето за проверка на документите,
където работел свид. Е. М., спрял автобус с ****** peг. № ******. При проверката на първия
човек от автобуса – ****** гражданин Т. Ч., св. М. констатирал, че същият е заложен по
задача R4 за неплатена глоба в размер на 600 лева. За констатираното докладвал на
началника си св. Р.. Научавайки данните на Т. Ч., св. Р. се сетил, че ставало въпрос за
шофьор на автобус, в който в края на 2020г. преди Нова година било открито укрито едно
лице – жена, ***** гражданка. Тогава се установило, че автобусът нямал застраховка зелена
карта, за което е бил съставен АУАН на св. Т. Ч., като водач на автобуса. В последствие в
началото на 2020 г. св. Т. Ч., като водач на МПС, бил задържан на ГКПП Капитан Андреево
- **** при влизането му в страната, тъй като управлявал автобуса с неистинско ********
свидетелство за управление. Поради горните събития св. Р. попитал св. М., кой управлява
автобуса при пристигането му на гишето за проверка. Същият му казал, че св. Т. Ч. е бил
пътник, а автобусът се управлявал от ****** гражданин св. М.В.И., който обаче не
представил свидетелство за управление на МПС. Св. Р., разпоредил на св. М. да отбие
автобуса в страни, за да чакат да се извършат справките, а той да продължи работата си на
трасето. Всички лица, ведно с автобуса, били спрени от пътуване до изясняване на случая.
След като св. Р. извършил справка в системата, се установило, че св. И. е неправоспособен
водач и изобщо няма издавано свидетелство за управление. Св. Р. се обадил на св. М. да го
уведоми за това, като му разпоредил, да отведе водача на автобуса св. И. с документите му и
тези на автобуса в дежурната стая, тъй като ще трябва да му се състави АУАН.
Около 00:10 часа на 25.01.2021 г. св. Р. се обадил по телефона на дежурния на ОД на МВР
Хасково и го уведомил че на ГКПП Капитан Андреево - шосе има случай с неправоспособен
водач, извършил и административно нарушение по чл. 150 от ЗДвП като поискал съдействие
от колегите си от магистрална полиция. Автобусът не можел да продължи пътуването си за
Р Турция управляван от неправоспособен водач и бил спрян от пътуване.
4

Горните обстоятелства станали известни св. Т. Ч. и сина му подсъдимия К. Ч., както и на
всички други лица, пътуващи в автобуса.
Това подтикнало подс. К. Ч. да вземе решение и да пристъпи към действие, като даде пари
като подкуп, за да мотивира Н.Г.Р. - ****** в ****** от **** - ***** към ********** -
*********, за да извърши действие по служба – да разпореди на ръководените от него
служители, които са на смяна на *******, да продължи пътуването си и да бъде пропуснат
за Република Турция св. М.В.И. с управлявания от него автобус марка Мерцедес, с ****** №
******, като водач на същия, без валидно свидетелство за управление на МПС.
В изпълнение на взетото решение да даде подкуп, подсъдимият К. Ч., без ничие знание, взел
от служебните на автобуса пари сумата от 300 евро представляваща 1 /един/ брой банкнота с
номинал от 200 /двеста/ евро със сериен номер ******** и 1 /един/ брой банкнота с номинал
от 100 /сто/ евро със сериен номер ********* и ги поставил в 1 /един/ брой дневник № 05301
(пътна книжка за пътнически манифести по спогодба Интербус) за автобуса с ****** peг. №
******.
Докато св. Р. извършвал справките и описвал в дневника установената задача, в дежурната
сграда дошъл св. Е. М., който донесъл документите на автобуса и паспорта на св. М.И.,
който управлявал автобуса без книжка в дежурната стая.
Около 00:30 часа на 25.01.2021 г. на ******, общ. ***** в дежурната стая били св. Р. и св.
М., който малко преди това бил довел в дежурната сграда служителите на магистрална
полиция, които съставяли АУАН на св. И. и разговаряли с него отстрани на диваните.
Тогава вратата на дежурната стая се отворила и влязъл подс. К. Ч., който държал дневника с
№ 05301 в ръце. Подсъдимият К. Ч. дал на свид. Р. сумата от 300 евро, като оставил
дневника съдържащ сумата от 300 евро до вратата на касата, която се намирала там, и на
*********** език казал, на св. Р. „Шефе, ето ти тука тези документи вземи ги и моля, да ни
пуснеш да продължим за Турция с автобуса, а от там ще си вземем редовен шофьор и вече
ще пътуваме само с него“. Св. Р. се приближил разтворил корицата на дневника и между нея
и първата страница на дневника, видял сумата от 300 евро представляваща две банкноти
едната с номинал 200 евро, другата с номинал 100 евро. Св. Р. попитал подс. К. Ч. за какво е
това, като с поглед посочил банкнотите в отвореният дневник, а подсъдимият К. Ч. видимо
притеснен отново повторил репликата „Моля, шефе, да продължим за Турция с автобуса, а
оттам ще си наемем редовен шофьор да кара автобуса“. Тези събития се случили пред св. М.,
който станал свидетел на разговора и на даването от подсъдимия К. Ч. на св. Р. на сумата от
300 евро.
Св. Р. затворил дневника с банкнотите в него, както ги бил оставил вътре подс. Ч. и го
прибрал в касата, след което се обадил на дежурният ОДЧ на **** *****, за да го уведоми за
случая и дадения му подкуп от 300 евро.
На основание чл. 72, ал.1, т. 1 от ЗМВР подс. К. Ч. бил задържан за срок 24 часа със Заповед
УРИ 4536зз-20 от 25.01.2021г. на Н.Г.Р. - ************ – **** – *****, считано от 04:00 ч.
на от 25.01.2021г.
На място пристигнал разследващ полицай, като ДП било започнато със съставянето
протокол от първо действие по разследването – разпит на св. Н. Р.. С протокол за
доброволно предаване от 25.01.2021г. св. Н. Р. предал по делото: 1 /един/ брой дневник №
05301 (пътна книжка за пътнически манифести по спогодба Интербус) за автобус с ******
peг. № ******, състоящ се от 52 броя листа; 1 /един/ брой банкнота с номинал от 200
/двеста/ евро със сериен номер ********; 1 /един/ брой банкнота с номинал от 100 /сто/ евро
със сериен номер *********, за което били съставени и фотоалбуми.
5

Същевременно против св. М.В.И. бил съставен АУАН № 26881/2021 г., за това че е
управлявал автобус марка Мерцедес с ****** № ******, без да е правоспособен водач.
От приложената по делото банкова справка се установява че по фиксинг по данни на БНБ за
евро за 25.01.2021 г. – 1,95583, което сочи, че към тази дата 300 евро са с левова
равностойност 586,75 лева.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от самопризнанието на подсъдимия К.
Ч., разпита му в хода на ДП в качеството му на обвиняемо лице и в присъствието на
защитник, от разпита на свидетелите Е. С. М., Н.Г.Р., М.В.И., Т. Ч., Р.Д.Р., Д.З.П.,
приобщени по реда на чл. 371, т. 2 НПК; от приобщените по реда на чл. 283 НПК писмени
материали по ДП № 15/2021 г., по описа на **** – *****, от предявените, на основание чл.
284 НПК, на страните веществени доказателства, представляващи 2 бр. банкноти с номинал
300 евро.
Изложената по-горе фактическа обстановка се потвърждава от показанията на разпитаните
по делото свидетели и приобщените чрез прочитането им писмени доказателствени средства
и приложения. Тези доказателства напълно кореспондират с направените от подсъдимия
самопризнания и с възприетите от обвинението фактически положения. Заради това,
направеното от подсъдимия признание на изложените в обвинителния акт обстоятелства не
може да се счита за изолирано от цялостния доказателствен материал, а следва да се приеме
за изцяло консолидирано от този материал с изводимата от него информация. Показанията
на свидетелите Е. С. М., Н.Г.Р. и Р.Д.Р. са конкретни и ясни относно времето, мястото и
начина, при които са предприели проверката на автобуса, управляван от св. М.И., а в
последствие и относно предприетите от самия подсъдим К. Ч. действия и техния механизъм,
по който подсъдимият се е опитал да предотврати извършване на по-нататъшната проверка
и пропускане на св.И. с управлявания от автобус през границата, като св. М. и Р.,
присъствали в дежурната стая към инкриминирания момент, са категорични и еднопосочни,
че действията на подсъдимия Ч. са се изразявали в даване на парична сума – сгънати
наполовина една банкнота от 200 евро и 1 банкнота от 100 евро, поставени между корицата
и първата страница на дневник и даването е било съпътствано от вербалната подкана,
отправена към св. Р. автобусът да продължи движението си към Р Турция. Свидетелите
посочват, че даването на парите е станало в момента, когато се е изчаквало вземането на
отношение за извършеното от св. М.И. административно нарушение по чл. 150 ЗДвП.
Именно тогава подсъдимият влязъл в дежурната стая и оставил на една каса дневника с
постановени в него 2 банкноти с общ номинал от 300 евро и подканил вербално св. Р. да
разпореди на ръководените от него служители на смяна да пропуснат автобуса да продължи
пътуването си за Р Турция. Така представените от свидетелите факти не само, че не
разкриват каквито и да било вътрешни противоречия или колебливост, но синхронизират с
писмените доказателствени средства за възложената им съгласно длъжностното разписание
полицейска работа.
При така установените фактически положения следва да се приеме, че подсъдимият К.Т.Ч. е
осъществил състава на престъплението по чл. 304а, вр. чл. 304,ал.1 НК, тъй като е дал дар, а
именно парична сума в размер 300 евро с левова равностойност 586,75 лева на длъжностно
лице, имащо качеството на ****, а именно на Н.Г.Р. - ****** в ******" от **** - ***** към
********** - *********, със специфично наименование на длъжността *******, за да
извърши действие по служба – да разпореди на ръководените от него служители, които са на
смяна на ****** да продължи пътуването си и да бъде пропуснат за Р Турция М.В.И. с
управлявания от него автобус марка Мерцедес, ****** рег. № ******, като водач на същия,
без валидно свидетелство за управление на МПС.
6

Следва да се отбележи, че св. Р. с обективни действия е показал, че не е приел дадения му
подкуп и незабавно е предприел действия по уведомяване на компетентните органи и
задържане на извършителя на престъплението, но съдът прие, че престъплението е
довършено, тъй като даването /като действие/ е било извършено от страна на подсъдимия,
имущественият дар е излязъл от неговата фактическа власт, въпреки, че не е бил приет от
полицейския служител. Този активен акт от страна на подсъдимия- даването на парите
пряко кореспондира с преследваната от него цел – св. Р. да разпореди на ръководените от
него служители на смяна да пропуснат управлявания от водача без валидно СУМПС – М.И.
автобус да продължи движението си към Р Турция. Подсъдимият е осъществил състава на
т.нар. активен подкуп при форма на изпълнителното деяние - „даде". В случая
престъплението е довършено, тъй като подкупът /дарът/, представляващ пари, е излязъл от
неговата фактическа власт с поставянето на банкнотите в бележника и оставянето му на
съответното място, въпреки че св. Р. с обективни действия е показал, че не приема дадения
му подкуп и незабавно е предприели действия по уведомяване на ОДЧ и задържане на
извършителя на престъплението. Инкриминираното от обвинението изпълнително деяние
настоящият съдебен състав приема за довършено с осъществяване на действията на
подсъдимия - поставянето на банкнотите в в бележника, предоставяйки я на разположение
на полицая и подканвайки го вербално да нареди на подчинените си да бъде пропуснат И. с
управлявания от него автобус. Известно е от правната теория и непротиворечивата съдебна
практика на ВС и ВКС , че деецът отговаря за престъпление по чл. 304, ал. 1 НК не само
когато даде дар, а длъжностното лице получи този дар, или каквато и да е облага на
длъжностно лице, за да извърши или да не извърши или загдето е извършило, или не е
извършило действие по служба, но и когато деецът предложи, или обещае дар (облага).
Вярно е, че при даването на дара е необходимо получаването му от длъжностното лице,
докато при предложението, е достатъчно от фактическа страна деецът да е
индивидуализирал и обективирал волята си чрез конкретни фактически действия за
предоставянето на облагата. В случая поставянето на банкнотите в бележника с документи ,
преддоставен з апроверк ана св. Р. е конкретно фактическо действие за предоставянето на
парите в неговата фактическа власт, с което деянието по чл. 304, ал. 1 НК е довършено дори
и при първата форма на неговото изпълнение, която е предложение за даване на дара, тъй
като в състава се инкриминира не само даването, но и предлагането на облага, респ.
обещаването на дар или облага, въпреки, че не е включено в обвинението. В случая е
ирелевантно за отговорността на подсъдимия дали свидетелят е взел или не банкнотата. От
правно значение са фактите, че подсъдимият е преустановил своята фактическа власт върху
нея и то след като са изискани документите за проверка, като е поставил парите в бележник
с последните и ги е поставил във фактическата власт на полицейския служител, въпреки
неприемането на дара, което обаче не сочи на недовършеност на деянието, като то не е
останало във фазата на опита, а е довършено. / ТР № 1 / 12.03.2021год. на ВКС.
Безспорно лицето, на което въпросната сума е била „дадена“, е длъжностно по смисъла на
чл. 93 т.1 б.”а” от НК, защото е изпълнявал служба в държавно учреждение. От приложените
по делото писмени доказателства се установява, че към 25.01.2021 г. свидетелят Н.Г.Р. е
назначен на служба в **** (****) - ***** към ******** „***********" (**********) –
*********, които са структури на ************** „***********" на ******* и има
качеството на длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т. 1, б. „а" НК. Освен това е и **** по
смисъла на ЗМВР, което го отнася към по-тежко квалифициращия деянието признак по
чл.304а от НК. В този смисъл обективните признаци на престъплението по чл.304, ал.1 от
НК следва да се приемат за установени.
Качеството **** се извежда и от обстоятелството, че свидетелят Р. е назначен в звено на
************** „***********" на ******* и изпълнява охранителна и контролна дейност
на *****, които дейности могат да се осъществяват само от ****и, както гласи чл. 14, ал. 1 и
7

ал. 2, т. 2, т. З и чл. 30, т. З и т. З от ЗМВР. Качеството **** се извежда и от статута, който
има съгласно чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР оперативният и униформеният състав (в т.ч.
Охранителна полиция).
В допълнение към това следва да се посочи, че съгласно чл. 31, т. 1 от ЗМВР
административнонаказателна дейност се осъществява от органите на *******.
Правомощията на ****** в *****" на Н.Г.Р. като служител на структура при
************** „***********" на ******* са регламентирани в: Закон за министерството
на вътрешните работи (ЗМВР); Наредба за граничните контролно-пропускателни пунктове
(приета с ПМС №104/20.05.2002г.); Инструкция № 8121 з-813/09.07.2015г. за реда и
организацията за осъществяване на граничните проверки на граничните контролно-
пропускателни пунктове, изд. от министъра на вътрешните работи, обн. ДВ, бр.
55/21.07.2015г.; и длъжностната му характеристика. Сред правомощията на св. Н.Г.Р. са
дейности по опазване на обществения ред свързан с граничния контрол на ГКПП Капитан
Андреево. ( чл. 14, ал. 1, вр. ал. 2, т. З от ЗМВР, вр чл.102 от ЗМВР).
Съобразно чл. 2 от Наредба за ГКПП - „Граничните контролно-пропускателни пунктове
(ГКПП) са обособени територии със специален режим на пропускане и охрана, които се
изграждат на международни шосейни пътища, както и на територията на международни
железопътни гари, летища и пристанища за обществен транспорт, през които единствено се
разрешава преминаването на държавната граница, ако не е предвидено друго в
международен договор.“
Наред с това, едно от основните длъжностни задължения на св. Р. е ********* служителите
на **** - *****, които са на смяна на ******* относно пропускателната дейност на хора и
моторни превозни средства на ГКПП Капитан Андреево. В правомощията на ******
******* Н. Р. е да разпореди на ръководените от него служители на *******, които са на
смяна (дежурната смяна) да пропуснат за преминаване от Р Турция в Р България и обратно,
хора, предметите в тяхно владение и превозните им средства.
Съгласно чл. 15, ал. 1 от Инструкция № 8121 з-813 „Дежурната смяна се ръководи от
началник на група/смяна (командир на отделение).“
Съгласно чл. 16 от Инструкция № 8121з-813 „По време на дежурството на ГКПП всички
служители от групата/смяната и придадените служители са подчинени на началника на
група/смяна (командира на отделение), както и на по-висшестоящите началници, при
спазване на йерархичния ред.
Разпоредбата на чл. 16 от Наредба за ГКПП повелява, че „Органите за граничен паспортно-
визов контрол на Министерството на вътрешните работи изпълняват следните задачи:т. 1.
осъществяват граничен паспортно - визов контрол на лица и транспортните средства,
преминаващи през границата на Република България; т. 2. разкриват, разследват и
предотвратяват престъпления и нарушения против сигурността на държавната граница и
паспортно-визовия режим на територията на граничните контролно-пропускателни
пунктове;“
Съгласно чл. 102, ал. 1, от ЗМВР - „За осъществяване на граничен контрол полицейските
органи: т. 2 извършват гранични проверки на лицата, предметите в тяхно владение и
превозните средства и не допускат преминаването им през граничните контролно-
пропускателни пунктове, когато те не отговарят на условията, предвидени в нормативен акт,
или са налице мерки, ограничаващи движението им през държавната граница; т. 5
извършват самостоятелно проверки в граничната зона на лица и превозни средства, както и
8

на вещите и на стоките, които се пренасят или превозват от тях, включително на тези,
подлежащи на митнически надзор и контрол, като при констатирано митническо нарушение
уведомяват незабавно митническите власти;"
Съгласно чл. 150 от ЗДвП „Всяко пътно превозно средство, което участва в движението по
пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен
водач“. А съобразно чл. 177 ал.1 т. 2 от същия закон : „Наказва се с глоба от 100 до 300 лв.:
който управлява моторно превозно средство, без да е правоспособен водач, без да притежава
свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него
моторно превозно средство.“
Видно от разпоредбата на чл. 39, ал. 3, от ЗМВР ************** „***********“ (*******)
осъществена дейностите по чл. 6, ал. 1, т. 1 - 3, 6 - 9 в граничната зона, в зоните на
граничните контролно-пропускателни пунктове: тоест оперативно-издирвателна;
охранителна; разследване на престъпления; информационна; контролна; превантивна;
административно наказателна и предоставяне на административни услуги.
Съгласно чл. 14, ал. 1 и ал. 2, т. З от ЗМВР охранителната дейност е дейност по опазване на
обществения ред и осигуряване безопасността на движението по пътищата в Република
България. Дейността се осъществява от полицейските органи съобразно компетентността им
и наблюдение на държавната граница и др.
Съгласно чл. 30, ал. 1, т. 2, 3, 5 и 8 ЗМВР Контролната дейност се осъществява от органите
на ******* в случаите, определени със закон, чрез проверки на документи и на място;
гранични проверки, проверки за спазване на правилата за движение по пътищата, на
техническата изправност и регистрацията на моторните превозни средства, на водачите на
моторни превозни средства и при пътнотранспортните произшествия; изискване на
информация и документи.
Съгласно чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР служителите на ******* са държавни служители - ****и.
Съгласно чл. 56 вр. чл. 37 ЗМВР - Органите на главните дирекции и на техните структури и
звена са държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 1. Съгласно чл. 57 ЗМВР ****и са
органите на .... ************** „***********“.
Чл. 70, ал. 1 ЗМВР Полицейските органи могат да извършват проверки за установяване
самоличността на лице за което има данни, че е извършило престъпление или друго
нарушение на обществения ред; когато това е необходимо за разкриване или разследване на
престъпления и при образувано административнонаказателно производство; по искане на
друг държавен орган за оказване на съдействие при условия и по ред, предвидени в закон.
Установяването на самоличността се извършва чрез представяне на документ за
самоличност на лицето.
От субективна страна престъплението е извършено при условията на пряк умисъл.
Обективните характеристики на дейността не поставят съмнение в това, че подсъдимият е
имал представи за деянието – той е съзнавал, че дава дар на длъжностно лице, както и че то
е полицейски служител. Съпътстващите даването думи обективират осъзнатата от дееца
връзка между даваната сума от 300 евро и преследваното разпореждане от страната на св. Р.
спрямо ръководените от него служители на смяна да бъде пропуснат автобуса да продължи
пътуването си за Р Т..
Както се посочи тези фактически и правни изводи се установяват на база самопризнанията
на подсъдимия К.Т.Ч., съпоставени с показанията на разпитаните свидетели и изготвената
експертна справка и Показанията на цитираните свидетели са ясни и конкретни,
9

установената при преценката им фактология е еднозначна, а съпоставката ѝ в отделните
изложения сочи такава хронологична и логическа последователност, която не поставя
съмнения за преднамереност или необективност.
Причината за извършване на престъплението е незачитането на установения правопорядък в
държавата и стремежът за неговото преодоляване.
За престъплението по чл. 304а, вр. чл. 304, ал. 1 от НК е предвидено наказание „лишаване от
свобода“ до десет години и „глоба“ до петнадесет хиляди лева.
Съдът определи вида и размера на наказанието за извършеното от подсъдимия престъпление
на плоскостта на чл. 55 НК, като прие, че степента на обществената опасност деянието му,
при така установената фактология по делото, не позволява да се приеме, че извършеното от
дееца се отличава с признаци, които да обуславят по-висока степен на обществената
опасност в сравнение с други подобни случаи. От друга страна, личността на самия деец не
се отличава с висока степен на обществено опасност, а напротив същият е с чисто съдебно
минало и се намира в много млада възраст – навършил е ***** едва няколко дни преди
деянието и изразява искрено съжаление за извършеното, съдействал е в хода на развилото се
производство и признава изцяло вината си. Отегчаващи отговорността обстоятелства не се
установиха. При така обусловеното наличие на множество смекчаващи вината обстоятелства
и в светлината на чл. 58а, ал. 4 от НК, настоящият състав на Окръжен съд – Хасково, на
основание чл. 55, ал.1, т.2, б. „б“, замени предвиденото наказание „лишаване от свобода“ и
определи наказание „пробация“ при следните пробационни мерки, а именно „задължителна
регистрация по настоящ адрес“ за срок от 6 месеца с периодичност 2 пъти седмично и
„задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от 6 месеца.
По отношение на кумулативно предвиденото наказание „глоба“, съдът намери, че на
основание чл. 55, ал. 3 от НК, същото не следва да бъде налагано на подсъдимия, като по
този начин не биха се накърнили целите на чл. 36 от НК. Видно от представената от самия
подсъдим декларация за семейно и материално положение и имотно състояние, същият
няма никакви доходи и предвид скорошното навършване на *****, вероятно същият се
издържа от доходите на своето семейство, като на практика налагането на наказанието
„глоба“ би натоварило неговото семейство, т.е. санкцията ще бъде спрямо неговите
родители, а няма да изиграе своята възпираща роля спрямо самия подсъдим.
За постигане целите на индивидуалната и генерална превенции и с оглед констатацията, че
личността на подсъдимия не се отличава с висока степен на обществена опасност,
наложеното наказание „пробация“ в пълна степен покрива критериите на чл. 36 от НК.
Налице е предпоставката на чл. 307а НК, предвиждаща отнемане в полза на държавата на
предмета на престъпленията по раздел IV на глава осма от НК. В изпълнените на
законоустановеното изискване, съдът постанови отнемане в полза на държавата на
веществените доказателства и предмет на извършеното от подсъдимия престъпление по чл.
304а от НК, представляващо 1 брой банкнота с номинал от 200 евро, със сериен номер
************ и 1 брой банкнота с номинал от 100 евро със сериен номер ****************
Мотивиран от изложеното, съдът постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :
10

Номер на акта:	1
Дата:	13 май 2021 г. (в сила от 29 май 2021 г.)
Съдия:	Боряна Петрова Бончева-Димитрова

Дело:	20215600200212
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	9 април 2021 г.

Присъда по дело №212/2021 на Окръжен съд - Хасково

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите