№ 4500
гр. София, 08.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ВА
при участието на секретаря ЕД
като разгледа докладваното от ВА Гражданско дело № 20211110141353 по
описа за 2021 година
РЕШЕНИЕ
08.12.2021 г., гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О., 156-ти състав, в открито публично
заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВА
при секретаря ЕД, като разгледа докладваното от съдия ВА гр. дело № 41353/2021 г. по
описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Подадена е искова молба от земеделски производител А.Х. А. срещу ЗАД "" АД, в
която се твърди, че бил сключен застрахователен договор, обективиран в застрахователна
полица № 5С103855/27.06.2019 г. за застраховка „Каско“, като застраховката била сключена
1
между ответника и „ОТП Лизинг“ ЕООД, като собственик, а ищецът бил ползвател на
селскостопанска машина – зърнокомбайн „Ню Холанд“, модел „СХ6.80“, рег. № ........
Поддържа, че на 05.09.2019 г. в гр. БС бил възникнал пожар, който бил засегнал
селскостопанската машина. Навежда доводи, че е налице сбъднат застрахователен риск с
оглед условията по договора. Излага съображения, че за отстраняване на повредите по
зърнокомбайна от официалният сервиз били изпратили проформа фактура на стойност
7630,43 лева, като въз основа на това била издадена и фактура. Твърди, че е заплатил сумите
по фактурите и ремонтът бил извършен. Поддържа, че ответникът с писмо от 09.03.2020 г.
бил заявил, че нямало да заплати сумите за ремонт на електрическата инсталация, като на
16.06.2020 г. била изплатена сумата от 5239,35 лева, вместо цялата дължима сума. Навежда
доводи, че ответника необосновано е отказал да заплати цялата сума, което обосновава.
Излага съображения, че ответникът дължал сумата от 2390,48 лева, като последния бил
изпаднал в забава, поради което дължал и мораторна лихва в размер на 168,66 лева за
периода 16.06.2020 г. до 25.02.2021 г. Иска ответника да бъде осъден да заплати
претендираните суми. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на искова молба, с който претенциите
се оспорват. Твърди, че застрахованата земеделска техника не била увредена по твърдения
от ищеца начин, съответно причините за пожара били различни. Поддържа, че не са налице
основания за заплащане на застрахователно обезщетение, като претендирания размер на
обезщетението не представлявало оправдан разход, поради което било подобрение, а не
покрит застрахователен риск. Навежда доводи, че е налице изключен застрахователен риск,
което било пречка за застрахователя да изплати обезщетението поради липса на основание.
Излага съображения, че претенцията е в завишен размер, като значително надвишавала
претърпените вреди, като с плащането на сумата от 5239,95 лева вредите били покрити.
Обосновава, че в случая с оглед клаузата на т. 1.16 от Общите условия към
застрахователния договор не било налице основание за плащане на претендираната разлика
от застрахователното обезщетение. Твърди, че не е изпадал в забава, поради което не се
дължала и претендираната мораторна лихва. Иска отхвърляне на предявените искове, както
и присъждането на деловодни разноски.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени и гласни
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира за установено следното:
СРС, 156-ти състав е сезиран с първоначално обективно, кумулативно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съобразно релевираните твърдения от ищеца възникването на спорното право се
обуславя от осъществяването на следните материални предпоставки (юридически факти): 1.
накърняване на имуществено право, което е застраховано при застрахователя, т.е.
настъпване на покрито застрахователно събитие (риск); 2. съществуване на действително
застрахователно правоотношение към момента на увреждащото събитие между ищеца и
ответника, възникнало от договор за имуществено застраховане за процесния автомобил и
2
3. за ищеца да е възникнало право да получи претендираното застрахователно обезщетение
съобразно уговореното в договора за имуществено застраховане, като не са налице
отрицателните материални предпоставки, при възникването на които застрахователят
обосновано да може да откаже заплащане на уговореното застрахователно обезщетение.
Между страните не се спори, поради което и с доклада по делото на основание чл.
146, ал. 1, т. 3 ГПК е отделно за безспорно, че: 1) е бил сключен застрахователен договор,
обективиран в застрахователна полица № 5С103855/27.06.2019 г. за застраховка „Каско“,
като застраховката била сключена между ответника и „ОТП Лизинг“ ЕООД, като
собственик, а ищецът бил ползвател на селскостопанска машина – зърнокомбайн „Ню
Холанд“, модел „СХ6.80“, рег. № .......; 2) че на 05.09.2019 г. в гр. БС бил възникнал пожар,
който бил засегнал селскостопанската машина; 3) ответникът на 16.06.2020 г. била
изплатена сумата от 5239,35 лева.
От представена застрахователна полица № 5С103855/27.06.2019 г. за застраховка
„Каско“ се установява, че същата е сключена при условията на „Пълно Каско“.
Представени са Общи условия към застрахователната полица, като се изяснява, че
клауза „Пълно Каско“ предвижда, че застрахователят покрива щети, причинени от
застрахователно събитие, посочено в клауза пожар, природно бедствия, ПТП и
злоумишлени действия“, както и допълнителни рискове, които са описани.
От посоченото в общите условия се установява, че клауза „Пожар, природно
бедствия, ПТП“, предвижда застрахователно покритие от пожар и експлозия, като
дефинирано, че „пожар“ е огън възникнал без съобразено за целта огнище или изязъл от
него и който е в състояние да се разпространява чрез собствена енергия, причинен от
техническа неизправност в МПС по време на покой, в работещо състояние или при
движение.
Застрахователния договор, обективиран в процесната застрахователна полица и
общите условия към него са частни диспозитивни документи, които са подписани от
страните и не са надлежно оспорени по отношение тяхната автентичност, поради което
същите обвързват страните с обективираните в тях изявления и произтичащите от това права
и задължения – арг. чл. 180 ГПК.
В нормата на чл. 20 ЗЗД е прието, че при тълкуването на договорите трябва да се
търси действителната обща воля на страните. Отделните уговорки трябва да се тълкуват във
връзка едни с други и всяка една да се схваща в смисъла, който произтича от целия договор,
с оглед целта на договора обичаите в практиката и добросъвестността.
Приложена е фактура № 10000006647/30.04.2020 г., като се установява, че стойността
за отстраняване на вредите по процесния комбайн е в размер на 7630,43 лева.
От приложена проформа фактура № 1GSО000319 се установяват подробно
увредените детайли по комбайна, като същата е на стойност 7630,43 лева.
По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на св. Илия
Иванов.
3
От казаното от св. Иванов се установява, че ищецът му е работодател, като
свидетелят работел като тракторист – комбайнер. Знаел, че комбайна е бил закупен през
м.06.2019 г., като последния бил чисто нов. Поддръжката се извършвала от сервиза.
Изяснява, че той жънел, когато пламнала горната камера и тръгнал огън. Той изгасил
комбайна и започнал да гаси огъня. Когато дошла пожарната огъня комбайна бил загасен.
Установява, че на място бил дошъл представител на сервиза, който откачил буксите на
инстациите и след това прибрали комбайна в базата. Сочи, че кабелите на инсталацията се
бил стопили. Имало изгорели маркучи, като били купили маркучи, които били сменили на
полето. Свидетелства, че комбайна се прибрал на собствен ход.
Настоящата съдебна инстанция приема показанията на св. Иванов за достоверни, тъй
като, преценени по правилата на чл. 172 ГПК, са последователни, житейски и правно
логични, като не се доказа свидетелят да е заинтересован от изхода на правния спор,
предмет на делото. Въпреки наличието на противоречия в някой детайли, това не може да
доведе до извод за противоречивост, нелогичност и непоследователност на показанията.
Нещо повече, логично е с оглед изминалия период от време свидетелят, да си спомня случая
по-общо, допускай неточности в някои детайли, които избледняват с времето, поради
особеностите на човешката памет. Същественото е, че субективните му възприятия по
отношение на правнорелевантните факти са формирани непосредствено и не са
взаимоизключващи се, включително свидетелят ги потвърждава, под страх от наказателна
отговорност. Необходимо е да се изясни, че с оглед непосредственото формиране на
субективните възприятия е нормално свидетелите да описва някои детайли по различен
начин, според собствената си гледна точка. На следващо място трябва да се изясни, че
фактът, че свидетелят се намира в трудово правоотношение с ищеца по делото не може
изначално да изключи възможността свидетелят да дава достоверни показания. Това
обстоятелство е само индиция за съда, когато извършва преценка на показанията да подходи
със завишена доза критичност. В случая казаното от свидетеля, който е и пряк очевидец на
събитието кореспондира с останалите доказателства по делото, като липсват дори индиции,
че свидетелят е недобросъвестен или дава показания, които да са в интерес на някоя от
страните по делото, респ. че самият той е заинтересован от изхода на правния спор.
Прието и неоспорено е заключението на комплексна пожаро-автотехническа
експертиза, от което се изяснява, че верояните версии за възникване на пожара са две –
неизправност в електрическата система или неизправност в хедера (адаптера) за прибиране
на царевицата, който е прикрепен към зърнокомбайна. Вещите лица подробно са обсъдили
двете версии, включително с оглед извършен оглед на комбайна, като са направили извод,
че най-вероятната причина в за пожара е неизправност в хедера. Посочено е, че огнището на
пожара е започнало в предната част на комбайна в дясно от хедера за събиране на царевица,
в карето на кардана. Пожарът се бил развил в посока отдолу на горе, като в тази зона се бил
получил т. нар. коминен ефект. Експертите са посочили, че са установили, че при
възстановяване на уврежданията, не са били включени детайли, които са предизвикали
пожара. В открито съдебно заседание от 25.11.2021 г., вещото лице в пожаро-техническата
4
част заявява категорично, че ел. инсталацията не е причина за пожара, като същият заявява,
че видял кабелите, които не са били увредени. Изяснени са причините пожарът да започне
от хедера от техническа гледна точка. Посочено е, че вредите по комбайна са описани в
представената по делото фактура, която описва стойността на вредите и стойността на всеки
един детайл. Правят извод, че стойността по фактурата отразява пълната необходима
стойност за възстановяване на комбайна.
Съдът, при преценка на заключението на комплексната пожаро-автотехническа
експертиза намира, съобразно правилото на чл. 202 ГПК, че следва да я кредитира, тъй като
е изготвена обективно, компетентно и добросъвестно. Вещите лица са отговорили
изчерпателно на поставените задачи, като по делото липсват доказателства, че експертите са
заинтересовани от изхода на правния спор или са недобросъвестни.
С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав намира, че са установени пълно и
главно всички материални предпоставки, поради което претенцията за главницата следва да
бъде уважена в пълния предявен размер, с оглед основния принцип в българския
граждански процес – за диспозитивното начало (арг. чл. 6, ал. 2 ГПК).
По отношение претенцията на за мораторна лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, съдът намира
следното:
В новелата на чл. 412, ал. 3 КЗ е предвидено, че в срок 30 дни от представянето на
всички доказателства застрахователят трябва: 1. да определи и изплати размера на своето
задължение по предявената претенция, или 2. мотивирано да откаже плащането.
Следователно, една след изтичане на срока за доброволно плащане длъжника изпада в
забава.
От Писмо с изх. № 61-2/09.03.2020 г. се установява, че ответника е отказал да
обезщети вреди по електрическата инсталация. Следователно с този си отказ ответника е
изпаднал в забава по отношение на част от дължимата сума.
При аритметическото пресмятане на претенцията (арг. чл. 162 ГПК) и при
съобразяване на императивната норма на чл. 6 от Закона за мерките и действията по време
на извънредното положение (в редакцията действаща от 13.03.2020 г. до 08.04.2020 г.)
претенцията е основателна за сумата от 168,66 лева за периода от 16.06.2020 г. до 25.02.2021
г., като съдът в случая взема предвид и основния принцип в българския граждански процес
– за диспозитивното начало (арг. чл. 6, ал. 2 ГПК).
Неоснователно е възражението на ответника, че в случая се касаело за изключен
застрахователен риск с оглед клаузата на Раздел IX „Общи изключения“, т. 1.16 от общите
условия. В посочената клауза от общите условия е предвидено, че изключен
застрахователен риск е овехтяване (умора на материала) на отделна част или възел,
конструктивен дефект, скрита неизправност. Ако в резултат на тези причини настъпи
застрахователно събитие, последвалите щети се изплащат без стойността на частта или
възела причинил събитието. При тълкуването на посочената клауза от общите условия,
съобразно нормата на чл. 20 ЗЗД и с оглед събраните по делото доказателства – кредитирано
5
заключение на комплексна пожаро-автотехническа експертиза, следва да извод от една
страна, че не са налице предпоставките в посочената клауза, т.е. възражението е недоказано.
Нещо повече от приетото експертно заключение се прави извод, че не електрическата
система е била причина за пожара, още по-малко по делото е доказано, че в същата е имало
някое от основанията изключващи застрахователния риск по Раздел IX „Общи изключения“,
т. 1.16 от общите условия.
Не може да се приеме, че възстановяване на процесните увреждания в пълен размер
щяло да представлява подобрение. Напротив кредитираното заключение на комплексната
експертиза категорично сочи на извод, че всички необходими разходи са такива за
възстановяване на увредения комбайн. След като застрахователното събитие е настъпило
през време на действието на застрахователния договор, за застрахователя е възникнало
задължението да заплати дължимото застрахователно обезщетение. Съгласно чл. 386, ал. 2
КЗ, при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати
застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня
на настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по
договорена застрахователна стойност. Обезщетението не може да надвишава действителната
(при пълна увреда) или възстановителната (при частична увреда) стойност на застрахованото
имущество, т. е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи
друго със същото качество (чл. 386, ал. 1 КЗ), съответно стойността, необходима за
възстановяване на имуществото в същия вид, в това число всички присъщи разходи за
доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка (чл. 203, ал. 3 КЗ -
отм.). Съгласно чл. 399 КЗ, предмет на застрахователния договор за имуществено
застраховане може да бъде всяко право, което за застрахования е оценимо в пари. С оглед на
така очертания предмет, при обикновената имуществена застраховка максималният размер
на вредите, които могат да настъпят, може предварително да бъде определен, поради което
застрахователната сума не трябва да надвишава действителната или възстановителната
стойност на имуществото. Начинът на определяне размера на дължимото застрахователно
обезщетение при иска по чл. 405 КЗ, съответно чл. 410 КЗ, чл. 411 КЗ и чл. 432 КЗ се
определя в рамките на договорената максимална застрахователна сума, съобразно
адекватната стойност на претърпяната от осъществяване на застрахователното събитие
вреда, който не може да надхвърля действителната стойност на увреденото имущество,
определена като пазарната му стойност към същия момент – така Решение № 37 от
23.04.2009 г. на ВКС по т. д. № 667/2008 г., I т. о., ТК; Решение № 59 от 6.07.2017 г. на
ВКС по т. д. № 2367/2015 г., I т. о., ТК; Решение № 235 от 27.12.2013 г. на ВКС по т. д. №
1586/2013 г., II т. о., ТК.
Съдът намира, че в случая следва да изясни и обстоятелството, че по делото в срока
за отговор на исковата молба не са правени възражения по активната материална
легитимация на ищеца, доколкото същият още в исковата молба твърди, че е
лизингополучател на процесния комбайн. Това е една от причините, съдът да не обсъжда
този обстоятелства, тъй като с оглед чл. 133 ГПК, във вр. чл. 131, ал. 1 ГПК същите са
6
преклудирани, още повече, че предвид извършеното от ищеца извънсъдебно частично
плащане, съдът намира, че между страните липсва спор, че именно ищеца е активно
материално легитимиран да получи застрахователното обезщетение. Още повече, че в
случая трябва да се отбележи и факта, че дори подобно възражение да беше направено,
същото щеше да е неоснователно по аргумент от чл. 384 КЗ. Съгласно правилото на чл. 384,
ал. 2, т. 1 от КЗ, по повод изплащането на обезщетение по застраховка на лизингово
имущество лизингополучателят има права на застрахован, като при частични вреди
обезщетението се изплаща на лизингополучателя.
При този изход на правния спор с правна възможност да претендира разноски
разполага само ищеца. Последният е поискал присъждането на деловодни разноски, като е
доказал, че реално е сторил такива, поради което и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следа да
му се присъди сумата от 846,00 лева, представляващи деловодни разноски и заплатено
адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство.
Съдът констатира, че е дал указания на ищеца да довнесе депозит за допуснатата
експертиза, като в предоставения срок същият не е изпълнил указанията, поради което и на
основание чл. 77 ГПК следва да бъде осъден да заплати сумата от 95,32 лева по сметка на
Софийски районен съд, представляващи дължим депозит за допълнително възнаграждение
на вещо лице.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД "" АД, ЕИК: .............., със седалище и адрес на управление: гр.
......................... да заплати на ЗП А.Х. А., ЕГН: **********, с адрес: гр. БС, ул. .....................,
на основание чл. 405, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата от 2390,48 лева, представляващи
застрахователно обезщетение по застрахователен договор, обективиран в застрахователна
полица № 5С103855/27.06.2019 г. за застраховка „Каско“ за настъпил застрахователен риск,
като на 05.09.2019 г. в гр. БС бил възникнал пожар, който бил засегнал селскостопанската
машина – зърнокомбайн „Ню Холанд“, модел „СХ6.80“, рег. № ......., ведно със законната
лихва от 17.03.2021 г. (датата на подаване на исковата молба) до окончателното плащане,
както и сумата от 168,66 лева, представляващи мораторна лихва върху главницата за
периода от 16.06.2020 г. до 25.02.2021 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ЗАД "" АД, ЕИК: .............. да заплати на
ЗП А.Х. А., ЕГН: **********, сумата от 846,00 лева, представляващи деловодни разноски и
заплатено адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 77 ГПК ЗП А.Х. А., ЕГН: ********** да заплати по
сметка на СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД сумата от 95,32 лева, представляващи дължим
7
депозит за допълнително възнаграждение на вещо лице.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от съобщението пред
Софийски градски съд с въззивна жалба.
Препис от решението да се връчи на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8