Р Е Ш Е Н И Е №260108/15.10.2020г.
гр. Ямбол, 15.10.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия
в открито съдебно заседание на двадесет и първи септември две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА
СПАСОВА
с участието на
секретаря Т. К. като разгледа докладваното от съдия В. Спасова гр. дело № 4159/
2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Подадена е искова молба от „ВиК Комерс 2014“
ЕООД -гр.С., представлявано от В. Н. Г., срещу К. Г.В. ***, в която се твърди,
че страните са се намирали в трудово правоотношение въз основа на трудов
договор № *** г., прекратен със заповед № *** г., а впоследствие са сключили нов
трудов договор № *** г., за длъжността „***“ за срок от 6 месеца. Ищецът е
командировал ответника със заповед от 07.01.2019 г. за периода 07.01.2019
г.-31.01.2019 г. в държавите И., Г. и Ф. за извършване на ***. На 21.01.2019 г.
по време на курса ответникът е изоставил управлявания от него *** на пътя, сред
полето, в района на с.М., И.. Автомобилът е бил натоварен със стоки за
автомобилостроенето, на голяма стойност. Работникът не е дал обяснение за
поведението си. Работодателят му не го е открил за изясняване на случая и е
прекратил трудовия му договор на 15.02.2019 г. За да изпълни доставката на
натоварената стока, ищецът е изпратил друг автомобил с друг шофьор, във връзка
с което е направил разходи за заплащане на командировъчни на това лице в размер
на 1092,24 лв. общо за 10 дни (от 22.01.2019 г. до 31.01.2019 г.) и разходи за
гориво в размер на 707 евро, равняващи се на 1382,77 лв. Тези разходи
представляват имуществена вреда, причинена от ответника умишлено. Поради това
се иска осъждането на ответника да заплати сумата общо от 2402 лв.,
представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди, както и присъждане
на направените по делото разноски.
В с.з. искът се
поддържа.
В срока за отговор
ответникът оспорва иска като неоснователен. Признава наличието на трудово
правоотношение между страните, командироването си за извършване на *** в посочения
период и приключването на изпълнението на същия на 21.01.2019 г.. Възразява, че
не е налице противоправно деяние, тъй като е оставил *** на паркинг на
дружеството -получател на стоката, за да бъде осъществено разтоварването й на
следващия ден. Причината за поведението му е била липсата на предоставени от
работодателя командировъчни средства за храна и нощувки. Обадил се е на Д. А. Б.-служител
на фирмата, осигуряваща товарните ремаркета за транспорт и самите курсове- „***“
и е съобщил къде е оставил ключовете и документите на автомобила и че
разтоварването ще се извърши на 22.01.2019 г.. Последното е извършено на
посочения ден и с това курсът е приключил. *** Ж.Ж. е бил командирован за друг
курс, а не за довършване на този на ответника. Той не е извършил транспортиране
на стоката до местоназначението й в посочения в исковата молба период. След
прибирането си в страната ответникът е сигнализирал Инспекция по труда за
извършени нарушения от ищеца, на когото е било дадено предписание да изплати
командировъчните му пари. Претендираната сума от 707 евро се отнася до друго
превозно средство, не управляваното от ответника, и няма връзка с неговия курс.
Въз основа на
събраните по делото доказателства съдът приема за установено от фактическа
страна следното:
Не се спори между
страните, че между тях е съществувало трудово правоотношение, по което ответникът
е изпълнявал длъжността „***” (видно и от представения Трудов договор от
29.08.2018 г.), както и че работодателят му е възложил извършването на превоз в
посочените държави от ЕС, започвайки от Г., където е поел курс с товарен
автомобил на дружеството „***“. Следвало е да разтовари превозваните стоки в
Испания. Не е спорно, че е прекратил изпълнението на курса на 21.01.2019 г.,
като е изоставил автомобила заключен.
В представената
Длъжностна характеристика от 17.01.2018 г., с която ответникът е бил запознат,
се съдържа изискване да носи отговорност за товара и предаването му по
предназначение в съответствие със заявката на превоза и превозните документи;
да спазва регламентирания ред по приемане и предаване на превозното средство и
да изпълнява указанията и разпорежданията на представителите на дружеството.
Свидетелят Ж.Ж.-***,
поел транспортирането на стоките с изоставения камион до получателя на
същите-дава показания, че е намерил автомобила на път сред поле в И. и е
пропътувал с него около 400 км. до адреса на получателя, където е бил
разтоварен. Св. Й.- извършващ дейност по управление и организация на работата в
дружеството –ищец- дава показания, че разтоварването е станало на 22.01.2019 г.,
както твърди в отговора си ответната страна, позовавайки се на представената с
превод от английски език на български Международна товарителница ЧМР №***. В последната
са посочени фирмите изпращач (в Г.), получател (в И., ул. ***, М.), на
превозвача „***“ ООД, В.-Г., И., както и превозвача „ВиК Комерс 2014“ ЕООД
-гр.С.. Посочена е дата на натоварване -17.01.2019 г. и на получаване на
стоката (авточасти) -22.01.2019 г. Представена е и Поръчка за транспорт от
16.01.2019 г. с превод от немски език, издадена от „***“, адресирана до ищеца.
Двамата свидетели
сочат още, че Ж.Ж. е пропътувал от мястото, където е осъществявал друг курс,
възложен от ищеца-в С., И., до изоставения камион около 600 км. Бил е превозен дотам
с лек автомобил „Сеат“- служебен автомобил на фирмата „***“, управляван от
посочения в отговора на ответника Д. Б.. Според св.Й. са били изразходени около
80 л гориво за отиване и връщане на лекия автомобил. След разтоварването, св. Ж.
е закарал празния камион на паркинг във В.. В товарния автомобил е имало гориво
за това разстояние, а лекият автомобил е бил с пълен резервоар. Върнал се е за
продължаване на своя курс. Заплатили са му допълнително около 150 евро
командировъчни пари за трите дена, които са били необходими за довършване на
курса на ответника и връщане до мястото на изпълнение на своя курс. Плащането е
станало по банков път. Същите показания дава и св.Й..
По делото са
представени две заповеди за командировка в чужбина –на името на ответника от
07.01.2019 г. за срок до 31.01.2019г.- 25 дни, с определени дневни
командировъчни средства в размер на 27 евро или общо 648 евро за 24 дни, както
и заповед на името на Ж.Г.Ж. за командироване от 06.01.2019 г. до 31.01.2019 г.
-25 дни с дневни командировъчни средства по 52 евро или общо 1300 евро. Вещото
лице по счетоводната експертиза сочи, че на това лице на 14.02.2019 г. са
преведени 2548,09 лв.- левовата равностойност именно на тези средства от 1300
евро. Не са предоставени други данни, за заплащане на командировъчни пари за
процесния период, освен месечното трудово възнаграждение.
Св. В.-съпруга на
ответника-дава показания, че са му изплатени командировъчните пари за курса,
след като съпругът й е сезирал Инспекцията по труда. Ответната страна също
заявява в съдебно заседание, че парите са изплатени впоследствие, но само до
21.01.2019 г.. На вещото лице не са предоставени данни за това плащане.
Представената му разписка за плащане от 29.08.2018 г. не се отнася до процесния
случай според експерта. В писмото изх.№ *** г. на Дирекция „Инспекция по
труда“-С. до ответника е посочено, че на
ищеца са дадени указания да му изплати командировъчните пари за януари 2019 г.
до 30.04.2019 г.
Представени
са фактури за гориво с превод от испански на български език, издадени на името
на ищеца, в анализа си на които вещото лице посочва, че фактура № *** г. се
отнася и до фактурирано на 22.01.2019 г. дизелово гориво на стойност 0,88 евро
без ДДС и 1,06 евро с ДДС (21%). Ищцовото дружество е направило разход за дизелово
гориво за изминатите 600 км. до М. с лекия автомобил „Сеат“ с рег.№ *** с
разход 12/100 л/км, т.е. общо 72 л гориво. Вещото лице е изчислило стойността
му по средна цена на дизеловото гориво от 0,96 евро на литър, общо 69,12 евро
или 135,19 лв.
Съдът не обсъжда
заключението по задача №3 относно това какви материални щети е нанесло на ищеца
ненатоварването на нова стока на оставения от ответника камион след разтоварването
му (каква печалба би получило дружеството от последващ превоз на стоки),
доколкото не е предявен такъв иск. Поради това не обсъжда и показанията на св. Й.
в тази им част.
Свидетелката В.
дава показания за това, какво и е съобщил ответникът относно мястото, където е
оставил ***-че го е оставил на паркинг. От него е научила още, че е не е
довършил курса си, защото на картата, предоставена му от работодателя, не е
имало средства за закупуване на храна и други разходи и след разговор с
управителя на дружеството му е било отказано превеждането на пари. Св. Й. пък
сочи, че ответникът е заявил на М. Б., че ще започва работа в друга фирма и
повече не го интересува този курс. Според свидетеля работникът е
разполагал с предоставена му от
дружеството банкова карта за закупуване на храна.
Връзка на
товарителници (с превод от испански език) касае два автомобила с посочени
регистрационни номера, единият от които шофираният от ответника, а за втория
вещото лице сочи, че няма данни за връзка с делото.
Въз основа на
горното съдът прави следните правни изводи:
Предявен
е иск с правно основание чл.203 ал.2 от КТ вр. чл. 45 от ЗЗД.
Разпоредбата на чл. 203 ал.2 от КТ препраща към гражданския закон относно
пълната имуществена отговорност на работник или служител за причинени от него
вреди умишлено.
Ищецът следва да докаже с пълно доказване по реда на чл. 154 ал.1 от ГПК противоправно деяние, извършено от ответника при или по повод изпълнението на
възложената работа, с което е причинена вреда на работодателя, представляваща пряка и непосредствена последица от
деянието.
Презумпция за вината е уредена в чл. 45 ал.2 от ЗЗД. Разпоредбата не
разграничава формите на вината, а изрично посочва, че вината се предполага до
доказване на противното във всички случаи на непозволено увреждане (в този
смисъл Решение № 220/19.06.2012 г. по гр.д.№ 741/2011 г., ІV г.о. на ВКС). В практиката си по чл. 290 от ГПК във връзка с чл. 203 ал.2 от КТ ВКС посочва още, че умишлената вина се
предполага, доколкото намират приложение разпоредбите за деликтната отговорност
(Решение № 8/01.02.2018 г. по гр.д.№ 1111/2017 г., IV г.о.). Умисълът в хипотезата на чл. 203 ал.2 от КТ може да бъде пряк или
евентуален (според Решение № 9/31.01.2018 г. по гр.д.№ 1504/2017 г. IV г.о.).
По делото действително се установи, че ответникът е изоставил управлявания
от него товарен автомобил на 21.01.2019 г. преди да бъде разтоварен при
получателя на стоката. Не е изпълнил възложената му работа докрай, не се е
съобразил с горецитираните изисквания по длъжностната характеристика за носене
на отговорност за предаване на товара и превозното средство. Т.е. може да се
приеме, че деянието му е противоправно.
Не е доказано с пълно доказване обаче причинена вреда от заплащане на
командировъчни пари на другия шофьор, натоварен да довърши курса на ответника. За
неговия курс съгласно командировъчната му заповед са определени дневни пари в
размер на 1300 евро, чиято левова равностойност е заплатена съгласно
заключението на вещото лице. В гласните доказателства се сочи, че са заплатени
допълнителни средства от 150 евро по банков път, за което на експертизата не са
предоставени счетоводни данни. Дори и да се приеме, че има такова заплащане, то
не се явява вреда за ищеца, доколкото е негово задължение да заплати
командировъчните на лицето, извършило работата. Ако ответникът бе продължил
курса си, средствата щяха да бъдат дължими на него. Няма доказателства да му е
заплатено нещо повече от дължимото за свършената от него работа –до 21.01.2019
г., т.е. да му платено за следващите три дни и да е налице двойно плащане – и
на двамата шофьори.
След като липсва елемент от фактическия състав на имуществената
отговорност, не може да бъде търсена такава за сумата, претендирана с исковата
молба- командировъчни пари в размер на
1092,24 лв. общо при това за 10 дни (от 22.01.2019 г. до 31.01.2019 г.). Искът
за тази сума следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Установи се, че стоката е разтоварена на 22.01.2019 г. съгласно
международната товарителница и показанията на св. Й.. Т.е. извършена е дейност
по предаване на товара, попълване на документите за това и предаването им на
служител на дружеството-превозвач. След като ответникът не е бил там, очевидно
това е било друго лице, имащо връзка с ищеца. С оглед на тези обстоятелства
житейски логични са показанията на свидетелите на ищеца, че Ж.Ж. е бил
натоварен да довърши курса на ответника, във връзка с което се е отклонил от
изпълнението на своя курс и е бил превозен до камиона на ответника от лицето,
посочено от последния в отговора на исковата молба, на което той е съобщил къде
са документите за превоза. Това пътуване е свързано с разход на гориво. Ищецът
разполага с фактура за гориво, издадена на негово име, в която фигурира датата
22.01.2019 г. Поради това следва да се приеме, че е направил такъв разход. С
оглед на всички данни по делото, следва да се кредитират показанията на
свидетелите на ищеца, които им съответстват. Те сочат изминатото от Ж.Ж.
разстояние в километри и разхода на гориво на лекия автомобил. Показанията на
св. В., че камионът е бил оставен на
паркинг от съпруга й, възпроизвеждат предоставена й от него информация и не
следва да се кредитират в тази им част. Съгласно чл. 172 от ГПК преценката на
показанията следва да почива на критерия съответствие с останалите данни по
делото. С оглед на това следва да се приеме, че е причинена вреда на ищеца,
изчислена от вещото лице като разход на 72 л дизелово гориво на единична стойност,
посочена във фактурата. Тъй като плащането е извършено именно в този размер,
отразен във фактурата, не следва да се взима предвид изчислението от вещото
лице на средна цена на литър гориво. Изразходените 72 л гориво следва да се
умножат по единичната цена с включено ДДС по фактурата- 1,06 евро, при което се
получава сумата от 76,32 евро с левова равностойност от 149,27 лв. Искът следва
да бъде уважен за тази сума, доколкото имуществената вреда е причинена пряко и
непосредствено от противоправното и виновно деяние.
Ответникът не обори презумпцията за вина. По делото се установи, че е допускал настъпването на
вредоносните последици, след като се е обадил на служител на дружеството, предоставило
транспортното средство, да му съобщи къде са документите за превоза и ключовете
на автомобила, за да бъдат открити от това лице, след като пристигне на мястото. Ето защо съдът счита, че данните по
делото не опровергават наличието на евентуален умисъл. Дали работодателят е предоставил
средства за храна, е обстоятелство което не изключва вината. Липсата на
средства би могла да обуслови отказ за започване на курса, за да не бъдат
причинени вреди от недовършването му.
Поради това съдът намира иска
за основателен за
сумата от 149,27 лв. и като
такъв следва да бъде уважен частично, а за разликата до претендирания размер от 1382,77 лв. да бъде
отхвърлен, тъй като ищецът не ангажира доказателства за направен такъв разход
на гориво за довършване на курса на ответника.
Искането на страните за присъждане на направените разноски, на основание
чл. 78 ал.1 и ал.3 от ГПК следва да бъде уважено съразмерно на уважената,
съответно-отхвърлената част от иска.
Ето защо ЯРС
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА Кръстьо Г.В.
***, ЕГН **********, да заплати на „ВиК Комерс 2014“ ЕООД -гр.Сливен, ул.“Цар
Иван Асен“ №12, с ЕИК ***, сумата от 149,27 лв.- обезщетение за имуществени
вреди, както и направените по делото разноски в размер на 58,79 лв., а искът за
разликата над 149,27 лв. до 2402 лв. като неоснователен ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА „ВиК Комерс
2014“ ЕООД -гр.Сливен, ул.“Цар Иван Асен“ №12, с ЕИК *** да заплати на К. Г.В. ***,
ЕГН ********** направените по делото разноски в размер на 468,95 лв.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването пред ЯОС.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: