Решение по дело №34/2019 на Софийски градски съд

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

N ……

гр. София, 22.06.2020 г.

 

В     И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 3 състав, в публично съдебно заседание на осми юни през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕНЕТА ЦВЕТКОВА

 

при участието на секретаря Р.Аврамова, като разгледа докладваното от съдията т.д. № 34 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството  е образувано е по искова молба на Ю.Б.АД /като правоприемник на Б.П.Б.АД/, който твърди, че ответниците – Н.Г.Ф. и П.Д.П. /ответници по делото, след разделяне на производството образуване на ново дело срещу ответника Д.Й.Б./ са солидарни длъжници за задълженията по сключен договор за предоставяне на кредит с кредитополучателя Е.-Г.ЕООД, както и сключени 15 броя анекси към него, част от дължимите по които суми претендира да бъдат установени в настоящото производство. Твърди и че за претендираната част от главницата е издадена заповед за изпълнение, като в срок са постъпили възражения от длъжниците. Твърди солидарната отговорност на П. и Ф. да произтича от съдържаща се в Анекс № 2 изрична уговорка в този смисъл. Твърди и че крайният срок за изпълнение на всички задължения по кредита е на 31.01.2013 година, когато всички вземания са станали изискуеми, както и че с подаденото срещу всички длъжници /вкл. кредитополучателя/ по договора на 29.07.2013 година заявление по чл. 417 ГПК е спазен шестмесечният срок по чл. 147 ЗЗД по отношение на поръчителя. Твърди също, че производството по установителния иск след постъпилите възражения от настоящите ответници, е прекратено на основание чл. 232 ГПК, а впоследствие срещу тях е подадено ново заявление и издадена заповед по чл. 417 ГПК от 28.11.2014 година и предявени установителни искове за част от дължимата от тези ответници сума за главница, а поради непогасяване на цялата дължима сума в принудителното изпълнение срещу кредитополучателя, е издадена и ЗИ от 26.10.2018 година /вземанията по която са предмет на настоящото дело/. Или, в обобщение, претендира част от дължимата и непогасена главница по договора, която не е била предмет на издадената заповед по чл. 417 ГПК от 28.11.2014 година. Заявява и че правопораждащите факти са установени между страните – Ф. и П. по силата на влязло в сила решение по предявен иск за друга част от вземането за главницата по договора и решението по този иск има сила не пресъдено нещо в тази връзка, като Ф. е солидарен длъжник, а не поръчител. Намира за неоснователно и възражението за давност. Възразява, че за влизане в сила на чл. 4 по Анекс 11 е следвало да се изпълнят условията на чл. 5, което не е станало.

Ответницата Ф. оспорва исковете. Твърди, че задълженията й не произтичат от процесния договор, излага неотносими доводи във връзка с настъпила предсрочна изискуемост, счита за недоказано реално предоставяне на кредита и спазване на условията за това, счита, че задължението й е погасено по реда на чл. 147 ЗЗД. Прави възражение за погасителна давност. Ответникът П. подава идентичен отговор, със същите възражения и искания.

Предявени са субективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 430, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 121 ЗЗД.

            Ищецът носи тежест да докаже следните релевантни факти: сключен договор за банков кредит, по който ответниците са солидарни длъжници за цялото вземане за главница /като поръчители, съответно – уговорена в договора солидарна отговорност/, със задължение за банката да отпусне на кредитополучателя парична сума за определена цел и при уговорени условия и срок; усвояване на сумата по кредита– т.е., че сумата е получена от кредитополучателя /съобразно уговореното между страните/, датата на настъпване на изискуемостта, размер на общо непогасената част от главницата. Носи тежест и да докаже, че ответниците са съдлъжници по договора по силата на изрична уговорка, съответно – възникнала солидарна отговорност.

            При положение, обаче, че по отношение на ответниците Ф. и П. е влязло в сила съдебно решение за друга част от вземането по предявен преди това частичен иск, то със сила на пресъдено нещо ще са установени между страните следните общи за спорното право правопораждащи факти – сключен договор за банков кредит, за задълженията по който ответниците са солидарни длъжници при условията на чл. 122 и сл. от ЗЗД, отпусната и усвоена сума по кредита в договорения размер от кредитополучателя, настъпила изискуемост на цялото вземане на банката по кредита. В тази хипотеза, ищецът носи тежест да докаже единствено размера на неприсъдената и непогасената част от дълга /която е предмет на настоящото производство/, а за ответниците остава тежест на доказване на възражението за изтекъл давностен срок по отношение на претендираната част от вземането.

            Съобразно възприетото по т. 2 от ТР № 3/2016 година на ОСГТК на ВКС, решението по уважен частичен иск за парично вземане се ползва със сила на пресъдено нещо относно правопораждащите факти на спорното субективно материално право при предявен в друг исков процес иск за защита на вземане за разликата до пълния размер на паричното вземане, произтичащо от същото право, а съобразно . Видно от събраните по делото писмени доказателства, с влязло в сила решение по гр.д. № 16467/2015 година на СГС, е признато за установено, че ответниците дължат на ищеца Б.П.Б.АД по предявен частичен иск, част от общо дължимата главница от 1 331 716, 21 евро по процесния договор за кредит и анекси към него. Сред общите, правопораждащи претендираното от ищеца материално право факти, произтичащи от заявеното от него основание на предявените искове са и наличието на действителен, сключен между кредитополучателя и праводателя на ищеца договор за кредит и анекси към него, по силата на № 2 от които страните са изразили съгласие ответниците в настоящото производство да отговарят пред банката като солидарни длъжници по реда на чл. 121 и сл. от ЗЗД, наред с първоначалния длъжник – кредитополучател; предоставяне на сумите по кредита на кредитополучателя; изискуемост на всички задължения по договора, настъпила на 31.01.2013 година, към която дата общият размер на дължимата главница е възлизал на 1 331 716,21 евро /част от която главница е и сумата, претендирана в настоящото производство/. Именно тези факти са установени, съобразно възприетото от ВКС, със сила на пресъдено нещо между страните и в настоящото производство е недопустимо да бъде установено нещо различно във връзка с тях. В този смисъл се явяват преклудирани и възраженията на ответниците във връзка правопораждащите спорното право факти, касаещи възникването и съществуването на материалното правоотношение между страните /вкл. възраженията относно съдържанието на някои от анексите, относно качеството на ответниците – поръчители или солидарни длъжници, неусвояване на главницата по кредита, уговорения падеж по договора/.

            При горните изводи, както е посочено и в доклада по делото, в производството следва да се установи дължимост /доколкото е установена и датата на падежа на цялото вземане/ на остатъка от неприсъдената и непогасена главница в размера, посочен в исковата молба. Това обстоятелство е доказано от приетото и неоспорено от страните заключение по съдебно-счетоводната експертиза, което съдът кредитира, като мотивирано, ясно и изчерпателно. Видно от същото, непогасената главница по процесния договор за кредит към 17.01.2018 година, а и към датата на която е даден ход на устните състезания, е в размер на 400 516,94 евро. Видно от приложените и приетите по делото писмени доказателства, на 17.01.2018 година ищецът е подал заявлението по чл. 417 ГПК относно процесното вземане, възраженията срещу издадената въз основа на което заповед за незабавно изпълнение, са подадени в срок от ответниците.

            Следователно, искът е основателен в предявения размер.

            Възражението на ответниците за погасяване на предявеното вземане в неговия частичен размер по давност е неоснователно.

            Действително, в цитираното по-горе тълкувателно решение е прието и че предявяването на иска за парично вземане като частичен и последвалото негово увеличаване по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК нямат за  последица  спиране  и  прекъсване  на  погасителната  давност  по отношение на непредявената част от вземането. В случая, обаче, това няма и отношение, тъй като както беше посочено е установено със сила на пресъдено нещо, че изискуемостта на вземането за цялата главница е настъпила на 31.01.2013 година или общият давностен срок по чл. 110 ЗЗД не е изтекъл към 17.01.2018 година. Именно той, а не срокът по чл. 111 ЗЗД е приложим в настоящия случай, тъй като не се касае до периодични вземания, както възразяват ответниците, а е налице уговорен падеж за цялото вземане от 1 331 716,21 евро. Изискуемостта на цялото вземане за главницата е настъпило на 31.01.2013 година, поради което това е установено и в частта относно претендирания в процеса размер на вземането.

            По горните съображения искът следва да бъде уважен за пълния предявен размер.

            При посочения изход на делото ищецът, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, има право на направените по делото разноски в общ размер на 19 275,97 лв.- държавна такса, адв.възнаграждение и разноски за експертиза и съгласно представен списък. В полза на ищеца следва да бъдат присъдени и направените в заповедното производство разноски, общо в размер на 11 784, 98 лева -държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

            Мотивиран от горното, Софийски градски съд

 

Р Е Ш И :

 

            ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 430, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 121 ЗЗД, че Н.Г.Ф., ЕГН ********** и П.Д.П., ЕГН ********** дължат солидарно на Ю.Б.АД, ЕИК: ******** /като провоприемник на „Б.П.Б.“ АД, ЕИК********/ сумата 300 000 евро – част от обща дължима главница по договор за инвестиционен кредит № 1330/2007 г. от 12.10.2007 г. в пълен размер от 1 331 716, 21 евро, сключен между ищеца и трето лице - „Е.Г.“ ЕООД, изменен с анекси: А1 – 1330/29.06.2009 г., А2 – 1330/2010/13.07.2010 г., A3 – 1330/2011/31.03.2011 г., А4 – 1330/2011/20.04.2011 г., А5 – 1330/2011/31.05.2011 г., А6 – 1330/2011/23.06.2011 г., А7 – 1330/2011/29.09.2011 г., А8 – 1330/2011/25.10.2011 г., А9 – 1330/2011/21.11.2011 г., А10 – 1330/2011/12.01.2012 г., А11 – 1330/2012/10.02.2012 г., А12 – 1330/2012/27.04.2012 г., А13- 1330/2012/27.07.2012 г., А14 – 1330/2012/31.10.2012 г. и А15 – 1330/2013/24.01.2013 г., ведно със законната лихва, считано от 17.01.2019 г. и до окончателното й изплащане, за която сума е издадена заповед за незабавно изпълнение от 26.01.2018 година по ч.гр.д. № 00439/2018 година на Районен съд – Перник – Гражданско отделение.

            ОСЪЖДА Н.Г.Ф., ЕГН ********** и П.Д.П., ЕГН ********** да заплатят на Ю.Б.АД, ЕИК: ******** /като провоприемник на „Б.П.Б.“ АД, ЕИК********/, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 11 784, 98 лева - разноски в заповедното производство и сумата 19 275,97 лв. – разноски в настоящото исково производство.

            Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

СЪДИЯ: