Р Е Ш Е
Н И Е
гр.София, 23.07.2021г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, І г.о., 8-ми състав, в открито заседание на двадесет и шести
ноември, през две хиляди и двадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН КЮРКЧИЕВ
при участието на секретаря Цветелина Добрева,
като изслуша
докладваното от съдията гр. д. № 2242 по
описа на състава за 2019г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Съдът е
сезиран с обективно съединени искове с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ и с
правно основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД във вр. чл. 497 от КЗ.
Ищците К.С.Р. и Р.С.Р., твърдят, че претърпели значителни
неимуществени вреди в резултат от смъртта на техния възходящ (баща) С.Г.Р.,
която настъпила на 22.02.2018г., но в резултат от настъпило пътно-транспортно
произшествие на 15.02.2018г. на пътен участък от ул. "Славянска" в
гр. Костинброд, с участието на водача на лек автомобил „Мерцедес“ с рег.№ *******–
Ц.М.Л. и водача на лек автомобил „Опел Кадет“ с рег.№ ******* – С.Р.Р.. За
механизма на произшествието бил изготвен Констативен протокол за ПТП и с оглед
смъртта на пострадалия било образувано ДП №63/2018г. по описа на РУ-Костинброд,
в чиито ход било установено противоправното поведение на водача на лекия
автомобил „Мерцедес“ с рег.№ *******Ц.М.Л., чиято гражданска отговорност била
застрахована от ответното дружество. В изпълнение на задължението си по чл.380
от КЗ – на 22.03.2018г. ищците отправили извънсъдебна претенция към
застрахователното дружество за доброволно заплащане на застрахователно
обезщетение, към което приложили необходимите доказателства и посочили банкова
сметка, *** - ответникът не извършил дължимото плащане. При изложените фактически твърдения, ищците претендират за осъждане на
ответното дружество да им заплати застрахователно обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в размер на сумата от по 180 000 лв. на всеки един от тях, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от изтичане на тримесечния срок за произнасяне т.е. от
22.06.2018г., до деня на окончателното изплащане на дължимото застрахователно
обезщетение. Предвид очаквания положителен изход от спора, ищците претендират и
за осъждане на ответника да им заплати сторените съдебни и деловодни разноски.
Ответното дружество З. „Л.И.“ АД поддържа становище за
неоснователност на исковете. Излага становище за необходимост от спиране на
настоящия процес поради наличие на образувано наказателно производство във
връзка с процесното пътно-транспортно произшествие. Не оспорва наличието на
застрахователно правоотношение, по силата на което е поел задължение да
обезпечи гражданската отговорност на водача на процесния лек автомобил
„Мерцедес“ с рег.№ ******Оспорва собствената си надлежна материална легитимация
по предявените искове, тъй като оспорва предпоставките за възникване на
деликтна отговорност на водача на лекия автомобил „Мерцедес“ с рег.№ *******за
настъпване на вредоносния резултат. Оспорва описания от ищците механизъм на
настъпване на произшествието, а независимо от това - оспорва характера и обема
на претърпените неимуществени вреди от страна на ищците. Релевира възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, за когото твърди да е
управлявал автомобил без поставен предпазен колан при на настъпване на
произшествието. Оспорва размера на предявените искови претенции като завишен и
неадекватен на принципа на справедливостта. Отрича твърдението, че е изпаднал в
забава и че дължи законна лихва. Моли за отхвърляне на исковете и претендира за
осъждане на всеки от ищците, да му заплати разноските за водене на далото.
Съдът, като прецени доводите и възраженията на страните,
взети предвид съобразно събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 ГПК,
приема за установено от фактическа страна следното:
Съдържанието на представените с исковата молба и приети като доказателство
преписи от книжа по ДП №63/2018г. по описа на РУ-Костинброд: Констативен
протокол за ПТП с пострадали лица, Скица на ПТП, фотоалбум, Протокол за оглед
на ПТП, които съдържат данни за механизма на настъпването на самото пътно-
транспортно произшествие, мотивира извода за това, че на 15.02.2018г.,
на пътен участък от ул. „Славянска“ в гр. Костинброд е
настъпило ПТП между лек автомобил „Мерцедес С320“ с рег. № ******, управляван от водача Ц.Л., със задължителна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ при З. „Л.И.“ АД и лек автомобил „Опел Кадет“ с
рег. № ******, управляван от С.Г.Р.. В резултат от травмите, които са получени
при настъпването на процесното ПТП водачът Р. е бил приет в лечебно заведение,
където е починал на 22.02.2018г.
Съдържанието на приети като доказателства Препис
извлечение от акт за смърт и Удостоверение за наследници с изх. № РВЕ18-УГ01-1730/07.03.2018г.
сочи, че двамата ищци са наследници по закон – низходящи по права линия от
първа степен (син и дъщеря) на починалия С.Г.Р..
При липсата на спор между страните, съдът прие за установен
факта, че към момента на настъпване на процесното ПТП е било налице валидно
застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите” за водача на лекия автомобил „Мерцедес
С320“ с рег. № ******, със застрахователно покритие,
предоставено от ответното дружество. Споменатото обстоятелство се установява и
от справка от ИЦ на Гаранционен фонд.
При липса на спор между страните и въз основа на приетото
като доказателство Заявление № L-996/27.03.2018г.,
което е приложено на стр.11 от делото, съдът приема за установено, че на
27.03.2018г. ищците са предявили претенция за изплащане на застрахователно
обезщетение по реда на чл. 380 от КЗ, към която са приложили: констативен
протокол за ПТП, удостоверение за наследници и удостоверение на номер на
банкова сметка.
***ебна авто-техническа експертиза (вещо лице Х.И. със специалност –
технология и безопасност в автомобилния
транспорт), анализира съдържанието на споменатите документи и обосновава
следните изводи по правнозначимите факти:
- Процесното пътно- транспортно произшествие е настъпило на На
15.02.2018г. около 09,50ч., тоест в светлата част на денонощието, по ул. „Славянска" в гр.
Костинброд върху суха асфалтова
настилка и на прав участък от пътното платно - лекият автомобил „Мерцедес" с
peг. № ******, който е управляван от водача Ц.Л., се е движил с посока на
движение от жп гарата в града, към кръстовище „Белица". Скоростта на
движение на споменатия автомобил в този момент е била приблизително около
87 км/ч. В същото време, лекият автомобил „Опел Кадет" с рег. № ******,
управляван от водача С. Р. *** с посока на движение от кръстовище
„Белица" към жп гарата в града със корост на движение приблизително
около 40 км/ч. След него, но в същата посока се е движил лек автомобил
„Фолксваген Голф" с peг. № ******. В района на имоти на
административен адрес ул. „******водачът на лекия автомобил
„Мерцедес" навлиза в лентата за движение на автомобили в
противоположната на неговата посока на движение и така пресича траекторията за движение на
лекия автомобил „Опел Кадет" с per. № ******, поради което настъпва
удар с предните десни части на леките автомобили „Мерцедес" и „Опел Кадет". В
следствие на ударните и инерционните сили, двата автомобила променят
първоначалните си траектории на движение, като лекият автомобил „Опел
Кадет" бива отхвърлен назад, спрямо първоначалната си посока на
движение и се установява на мястото описано в протокола за оглед на
местопроизшествие, докато лекият автомобил „Мерцедес" продължава
движението си напред в лентата за движение на автомобили в
противоположната на неговата посока и удря движещия се в същата лента лек
автомобил „Фолксваген Голф" в страничната лява част и двата
автомобила се установяват на
местата, описани в протокола за оглед на местопроизшествие.
·
Според аналитичните
изводи на вещото лице, са
предприетите действия от страна на водача на лекия автомобил „Мерцедес",
който е допуснал управлявания от него автомобил да навлезе в лентата,
предназначена за движение на автомобили в противоположна на неговата посока на
движение, без да се убеди, че с действията си няма да създаде опасност за
останалите участници в движението.
·
Ударът е настъпил
изцяло в лентата за движение на лек автомобил „Опел Кадет“, където е навлязъл
лекия автомобил „Мерцедес С320“;
·
При аналитични
изчисления предвид конкретните пътни условия и механизъм на настъпване на удара
между двата автомобила – вещото лице счита, че ударът е бил обективно
непредотвратим за водача на лекия автомобил „Опел Кадет“, но е бил обективно
предотвратим за водача на лекия автомобил „Мерцедес“, при правилен избор на подходяща за пътните условия скорост на движение;
Заключението на изслушаната в настоящото производство съдебно- медицинска
експертиза (вещо лице Н.С. със специалност – съдебна медицина) обосновава
следните изводи по правнозначимите факти:
·
При аутопсията на
тялото на пострадалия са установени множество травматични увреди /множествена
съчетана травма/, но смъртта е причинена като водеща причина от настъпилата гръдна травма. Тя се изразява в
счупване на множество ребра и несъвместимо с жизнените функции разкъсване на
жизненоважни органи- сърце и бял дроб, последвано от остра кръвозагуба.
·
Налице е пряка
причинно- следствена връзка между смъртта на пострадалия С.Г.Р. и настъпването
на процесното ПТП, вкл. и с оглед неговия непосредствен механизъм;
·
Травматичните
увреждания се дължат на силен удар с твърди и тъпоръбести предмети, в посока от
дясната страна на тялото на пострадалия, която обстоятелство създава обосновано
предположение, че приживе пострадалият е пътувал на предната лява седалка на
лекия автомобил, тъй като в предната част на автомобила е бил съсредоточен
конфликтния челен удар, довел до деформация на купето.
Заключението на изслушаната допълнителна
съдебна авто-техническа експертиза (вещо лице Х.И. със специалност –
технология и безопасност в автомобилния
транспорт), анализира съдържанието на протокола за оглед на местопроизшествие и
фотоалбума, които са изготвени при огледа на процесното ПТП предоставя следните
изводи по правнозначимите факти:
- Предпазният колан е средство за пасивна защита, което е предназначено за удържане на водача на автомобила
и пасажерите му на място при случай на внезапно спиране при авария или
внезапно спиране. Предпазният колан е с предназначение да намали риска от
увреждане на пътника чрез ограничаване подвижността на тялото му в случай
на сблъскване или внезапно намаляване скоростта на превозното средство.
Използването на предпазните колани предотвратява придвижването на
намиращите се в автомобила хора по инерция и съответно възможното им
стълкновение с частите на интериора или с други пасажери, а също така
гарантира, че пасажера ще се намира на положение, гарантиращо безопасно
отваряне на въздушната възглавница. Освен това предпазният колан се
разтяга малко при рязко издърпване, като по този начин поглъща част от
кинетичната енергия на пътника.
- Нормалното положение на закопчаващите катарами и стойките
на колонките на предпазните колани на лекиа
автомобил „Опел Кадет“, в случай, че те не
са използвани, предполага да са
разположени вертикално по продължение на средната колонка на автомобила,
съответно на снимката от фотоалбума, като катарамите трябва да са на
предпазния колан и да „висят" със закопчаващия елемент надолу.
Възможна причина за задържане на закопчаващата катарама на предпазния
колан на водача на пода на автомобила е
блокиране, поради натоварване на прибиращия
механизъм или пък неизправно техническото
състояние на механизма на предпазния колан (поради амортизация), които са били факт преди настъпване на ПТП.
- Причината за изместване на предните седалки на лекиа автомобил са приложените върху тях сериозни
инерционни сили, възникнали по време на удара между двата автомобила. При
челен удар инерционната сила е насочена напред и съответно седалките
(заедно с телата на седящите в тях пътници) биха се изместили също напред,
по посока на движението на автомобила. Задържащото действие на предпазния
колан е насочено в обратна посока, следователно
изместването на седалката напред не влияе върху ефективността на
предпазния колан по време на удара и непосредствено след него.
- Кормилният вал на автомобила е разположен пред
мястото на водача и свързва волана с кормилната кутия/рейка.
- Разтягането на предпазните колани се извършва с
помощта на устройства за удължаване и амортисьори. При определената
сумарната скорост на двата автомобила в момента на удара по между им, не
по-малка от 100 км/ч., правилно поставените предпазни колани биха
ограничили движенията на пътниците във вътрешността на купето в посока
напред.В същото време е необходимо да се отчете, че при челен удар,
какъвто е процесният, деформациите по автомобилите се определят от
посоката на ударния импулс. Отчитайки разликите в масите и възрастта на
автомобилите към момента на настъпване на процесното произшествие може да
се каже, че якостните свойства на конструктивните материали на двата
автомобила са различни, като за лек автомобил Опел Кадет са значително
намалели. На база изложеното дотук; може да се направи обоснован извод, че
при настъпване на удар с механизъм на процесното произшествие и при
изместване на предните седалки напред, в следствие на сумарната скорост на
удара и при наличие на описаните деформации по лек автомобил „Опел
Кадет", е налице придвижване на част от интериора на автомобила
навътре и напред, в посока към водача. Изместените елементи и части биха
могли да причинят увреждания на водача, включително, по принцип не е изключено да бъде причинен удар от кормилния
кръг, арматурното табло и други части от интериора на купето на автомобила, независимо от наличието на поставен
обезопасителен колан от страна на водача.
Заключението на изслушаната комплексна
съдебно- медицинска и автотехническа експертиза (вещи лица Н.С. и Х.И.) обосновава следните изводи:
·
При настъпването на
процесното ПТП пострадалия е пътувал на предната лява седалка /седалката на
водача/ на лек автомобил „Опел Кадет“, който е произведен в периода от 1979г.
до 1984г. и фабрично оборудван с триточкови предпазни колани на предните
седалки.
·
Понеже смъртта е
настъпила поради удари с голяма кинетична енергия, нанесени върху гръдната част
от тялото на пострадалия с тъпи и тъпоръбести предмети – елементи от интериора
на автомобила, следва да бъде направен категоричен извод, че при настъпването
на процесното ПТП, пострадалия не е бил с правилно поставен предпазен колан.
Същия извод се подкрепа и от снимковия материал във фотоалбума, изготвен при
огледа на процесното ПТП, който показва, че предпазният колан се намира в
състояние, визуално изключващо възможността да е бил поставен при настъпването
на удара.
·
Според комплексната
преценка на вещите лица Н.С. и Х.И. - крайният летален изход не би следвало да
настъпи при правилно поставен предпазен колан, въпреки, че ударът е бил със
значителна кинетична енергия, предизвикала значителни деформации в купето - понеже правилно поставеният предпазен колан
при предотвратил тежестта на водещата за леталния изход гръдно- коремна травма.
В дадените пред съда показания свидетелят Р.Г.Р.заявява, че има преки
впечатления от взаимоотношенията между ищеца и баща му, тъй като познавал
семейството, тъй като бил роднина по съребрена линия с пострадалия и с ищците
/братовчед/. Според впечатленията на свидетеля, ищецът Р.Р. бил семеен, но живеел
заедно с родителите си. Тъй като майка му починала малко преди това, баща му
полагал много грижи за него, поради заболяването от психична болест. Баща и син
се разбирали много добре, синът възприемал съветите и разчитал на подкрепата на
баща си. Вестта за пътния инцидент и смъртта на бащата, ищецът Р. приел много
емоционално. Животът му в последствие се променил в негативен план, оплаквал се
и споделял пред свидетеля, че е изгубил подкрепата на баща си, комуто преди
това много разчитал. Според впечатленията на свидетеля, ищцата К.Р., която била
негова първа братовчедка, също била семейна, омъжена за грък и живеела трайно,
повече от десетилетия в Р. Гърция, но при това, поддържала активни социални
контакти с баща си, до настъпването на инцидента. Според впечатленията на
свидетеля - пострадалият подпомагал финансово не само сина си, но и дъщеря си К..
Тя също приела твърде емоционално смъртта на баща си, която настъпила около
седмица след настъпване на пътния инцидент.
В дадените пред съда показания свидетелят А.Р.Р. заявява, че има преки
впечатления от взаимоотношенията между ищеца и баща му, тъй като била дъщеря на
ищеца и внучка на пострадалия С. Р.. Според впечатленията на свидетелката,
бащата приживе полагал много грижи за сина си, понеже последният страдал от
психическо заболяване и се нуждаел от грижи. Свидетелката А.и баща й живеели в
едно жилище, къща на гара Яна, докато дядо й (пострадалия) и баба й, която
починала малко преди инцидента, живеели заедно в жилище в гр. София. Въпреки,
че живеели отделно – бащата /пострадалия/ и синът му /ищеца/ поддържали
интензивно социални контакти, при които синът посещавал често дома на
родителите си в гр. София и поддържали топли лични отношения. Според
свидетелката - пострадалия С. Р. обичал много и дъщеря си К., поради което
поддържал интензивно социален контакт и с нея, макар и по телефона, понеже тя
живеела със семейството си в Р. Гърция. Вестта за пътния инцидент и в последствие
за смъртта на баща си, двамата ищци приели много емоционално. Животът и на
двамата се променил в негативен план, оплаквали се и споделял пред
свидетелката, че са изгубил подкрепата
на баща си, комуто преди това много разчитали.
В дадените пред съда показания, свидетелят Ц. М.Л. заявява, че е възприел
лично настъпването на пътния инцидент, тъй като е участвал в него, в качеството
на водач на лекия автомобил „Мерцедес“. Според впечатленията на свидетеля, насрещно движещия се лек автомобил
„Опел Кадет“ се появил ненадейно /цит./ и поради това, че от дясната страна по
посока на движението на управлявания от свидетеля автомобил имало хора /цит./,
той се опитал да избегне удара. Свидетелят твърди, че не би могъл да определи в
коя лента на пътното платно е настъпил удара, понеже на мястото нямало пътна
маркировка. След удара, свидетелят помогнал на пострадалия С. Р. да напусне
автомобила, като отворил лесно предната врата и тогава възприел факта, че
пострадалия е без поставен предпазен колан. В последствие, пострадалият бил
откаран за оказване на медицинска помощ. Според твърденията на свидетеля, трите
автомобила били деформирани след настъпването на удара, включително лек
автомобил „Опел Кадет“, но свидетелят не можел да опише детайлно какви са
повредите. Сравнимо с настъпилите увреди по управлявания от него самия лек
автомобил „Мерцедес“, то външните повреди
по лекия автомобил „Опел Кадет“ му се стрували по- незначителни.
При така установената фактическа обстановка, настоящият състав на съда
достигна до следните правни изводи:
Съдът е сезиран с претенция за осъждане на ответника, да изплати
застрахователно обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност
на автомобилистите“. Претенцията се основава на търдението, че в качество на
застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите”, ответникът дължи на всеки от ищците застрахователно
обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди, произтичащи от смъртта
на баща им С.Г.Р. и причинени поради противоправното поведение на водача на
лекият автомобил „Мерцедес С320“ с рег. № ******Основателността
на претенциите за изплащане на застрахователно обезщетение е обусловена от
установяване на всички елементи от фактическия състав на непозволеното
увреждане: противоправно деяние на водач на МПС, вреда и причинно - следствена
връзка помежду им, както и от установяване на валидно застрахователно покритие
по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на собственика/ водача на
МПС.
След внимателен анализ на събраните в хода на съдебното дирене
доказателства, съдът намира, че смъртта на пострадалия, която е настъпила на 15.02.2018г.
в действителност е причинена като резултат от виновните противоправни действия
на водача на лекият автомобил „Мерцедес С320“ с рег. № ******Заключението на приетата без оспорване съдебна авто- техническа експертиза
мотивира категоричен извод, който посочва, че причината за настъпването на
пътния инцидент е превишената по смисъла на чл. 21 от ЗДвП и несъобразена по
смисъла на чл. 20 от ЗДвП скорост на лекият автомобил „Мерцедес
С320“ с рег. № ******, която вероятно е способствала и
за допуснатото нарушение на чл.16, ал.1 от ЗДвП. В тази насока, съдът кредитира
изцяло изводите на авто- техническата експертиза, предоставено от вещото лице Х.И.,
които не бяха оспорени от страните.
Не могат да бъдат възприети от съда, релевираните от ответника оспорвания
за механизма на настъпване на процесното ПТП, понеже именно събраните в хода на
съдебното дирене пред настоящия съд доказателства, категорично изясниха
механизма на пътно- транспортното произшествие и субективните действия на
участвалите в него водачи. Водачът на лекият автомобил „Опел Кадет“ с рег. № ******
не е реализирал противоправно поведение - управлявайки автомобила, в рамките на
механизма на настъпването на процесното ПТП, поради което съдът не приема
възражението на ответника, че пострадалият е допринесъл за настъпването на
пътния инцидент. За водача на лекия автомобил „Опел Кадет“ с рег. № ******, ударът
между автомобилите е бил обективно непредотвратим (в тази насока е
категоричното заключение на съдебната авто- техническа експертиза).
При това обаче, ще трябва да бъдат възприети за основателни наведените от
ответника твърдения, че пострадалият е допринесъл за настъпването на
вредоносния резултат, поради нарушение на задължението му да постави предпазен
колан, с какъвто управлявания от него лек автомобил е бил оборудван - чл. 137а
от ЗДвП. Фактът, че при настъпването на удара - пострадалият не е използвал
предпазен колан, беше доказан посредством категоричните аналитични изводи на
комплексната съдебно- медицинска експертиза, която съдът кредитира.
Правилността на експертния извод е илюстриран нагледно и от изготвения в
рамките на досъдебното наказателно производство снимков материал за състоянието
на колана при извършения оглед след инцидента.
Вероятната причина, поради която
предпазният колан не е задействал своята функция по предназначение, може да
бъде свързана във всеки случай със субективното поведение на пострадалия водач
(не е поставил предпазен колан или обективно не е могъл да постави колана,
понеже предпазният механизъм е бил блокирал, респ. силно амортизиран поради дългогодишната
експлоатация на автомобила). Уместно е да се отбележи, че втората хипотеза не
оневинява водача, който е допуснал да управлява автомобил с амортизирани
предпазни колани, понеже е собственик на автомобила и не е могъл да не знае, че
са повредени.
В действителност, заключението на съдебно- медицинската експертиза и на
комплексната съдебно- медицинска и авто-
техническа експертиза посочват, че механизма на нанасяне на удара и причинените
деформации в предната част на купето са предизвикали деформации в предната част
на корпуса на автомобила, но самият факт, че пострадалия не е използвал
предпазен колан, с какъвто автомобилът е бил оборудван също беше категорично
доказан, поради което, за да обсъди правното значение на неизползването на
предпазния колан като допуснато от пострадалия нарушение на чл. 137а от ЗДвП - съдът кредитира преимуществено изводите
на комплексната съдебно- медицинска и автотехническа експертиза, пред
допълнителното заключение на автотехническата експертиза. А комплексната преценка
на вещите лица д-р С. и Х. И. мотивирано
посочва ясно и мотивирано, че макар ударът значителна кинетична енергия да е
предизвикал деформации в купето – то крайният
летален изход, който е източник на вредите, не би следвало да настъпи, защото
коланът би намалил тежестта на
гръдно- коремната травма, която медицинският специалист определя като
водеща за крайния летален изход.
Прецизният
анализ на така установения механизъм на настъпване на инцидента мотивира съда
да възприеме че приносът на пострадалия за настъпване на вредоносния резултат
никак не е пренебрежим и съизмерим на 1/3 от обема на причинно- следствената
връзка.
При изложените
по- горе изводи, съдът приема, че за ответника - в качеството му на застраховател
по застраховка „Гражданска отговорност” на причинителя на вредите, възниква
регламентираното от чл. 432, ал.1 от КЗ задължение за заплащане на
застрахователно обезщетение на правоимащите (увредените) лица, при редукция на
дължимото застрахователно обезщетение с 1/3 част, в приложение на чл. 51, ал.2
от ЗЗД.
Двамата ищци
попадат в кръга от лицата, които по принцип са легитимирани да търсят
обезщетение за причинени неимуществени вреди, в следствие смъртта на
пострадалия. Този извод е мотивиран от установената близка родствена връзка
между ищците и починалия в резулта на инцидента техен баща, защото ищците са
негови низходящи от първа степен. В тази насока, исковете са доказани по
основание и ищците са легитимирани да получат обезщетение за установените в
хода на процеса неимуществени вреди.
По отношение
размера на платимото застрахователно обезщетение - съдът съобрази, че за претендираните неимуществени вреди,
обезщетението следва да се определи по справедливост, съгласно приложимата
разпоредба на чл. 52 от ЗЗД и според действително установения (доказан) техен
размер. Подлежащите на установяване факти, касаещи естеството на личните
отношения между ищеца и пострадалия (приживе) бяха установени чрез допуснатите
свидетелски показания.
В контекста на
въпроса за справедливия размер на платимото застрахователно обезщетение, следва
да бъдат съобразени комплекс от фактори, сред които - от една страна
установените субективни негативни преживявания на всяко едно от увредените
лица, а от друга страна - обществено икономическите условия в страната, които
създават отправен критерии за социалните измерения на понятието за
справедливост, като се отчита към момента на причиняване на увреждането. При липса на нормативно
установен икономически критерий за оценка на понятието справедливост (което не
е абстрактно а е винаги с конкретно измерение), съдът приема за отправен
икономически критерий официалните данни на НСИ за размера на средната работна
заплата и лимитите на застрахователното покритие по застраховка „Гражданска
отговорност” които определят адекватното съответствие на паричния израз на
обезщетението. Именно практиката на ВКС на РБ споделя становището, че при определяне
размера на обезщетението за вреди от непозволено увреждане, следва непременно да се отчита и икономическата конюнктура в страната към момента на
увреждането – например: Решение №
177/27.10.2009 г. по т. дело № 14/2009 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., Решение №
83/06.07.2009 г. по т. дело № 795/2008 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., Решение № 59/29.04.2011
г. по т. дело № 635/2010 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., Решение № 28/09.04.2014 г. по
т. дело № 1948/2013 г. на ВКС, ТК, II т. о., Решение № 1/26.03.2012 г. по т.
дело № 299/2011 г. на ВКС, ТК, II т. о., Решение № 66/03.07.2012 г. по т. дело
№ 619/2011 г. на ВКС, ТК, II т. о., Решение № 242/12.01.2017 г. по т. дело №
3319/2015 г. на ВКС, II т. о. при ТК и др.
В заключение на
анализа се налага извод, че вредите са настъпили и се свързват с негативни
емоционални преживявания, произтичащи от загуба на близък родственик. Не може
да бъде пренебрегнат и факта, че увредените лица, макар и низходящи, са на
възраст, определяща ги като отдавна навършили пълнолетие. Единия от ищците живее в чужбина а за другия има и
данни дори от свидетелките показания, че има собствено семейство.
С оглед анализа
на установените факти и при прилагане на принципа на справедливостта, съдът
намира, че размерът на обезщетението за вредоносните последици, които са
претърпените от ищците следва да бъдат определено на сумата от по 90 000 лева
за всеки ищец. За разликата, която се формира между така определения справедлив
размер на застрахователното обезщетение и пълния претендиран от всеки от двамата ищци размер за 180 000 лева – всяка
от предявените претенции се явява неоснователна и прекомерна, предвид социално-
икономическите условия в страната.
Споменатия по-
горе справедлив размер на застрахователното обезщетение – от по 90 000
лева за всеки ищец обаче, ще трябва да бъде редуциран на основание чл. 51, ал.2
от ЗЗД съответно с 1/3 част, до размер на сумата от 60 000 лева.
За разликата, която се формира между така определения размер на
обезщетението и пълния претендиран размер на обезщетението за 180 000 лева - предявения
иск следва да бъдат отхвърлен, като неоснователен.
По претенциите за присъждане на
законната лихва;
На
основание чл. 497, ал.1, т. 2 от КЗ, във вр. с чл. 380 от КЗ - ответникът
следва да бъде осъден да заплати на всеки от ищците и законната лихва,
изчислена върху съответната сума по присъдения размер на обезщетението, но
считано от изтичането на срока за произнасяне на застрахователя.
Самото
съдържание на извънсъдебната претенция сочи, че тя е била подадена пред
застрахователя на 27.03.2018г., а не на 22.03.2018г., както се твърди в
исковата молба.
От
този извод следва, че срокът за изплащане на дължимото застрахователно
обезщетение в хипотезата по чл. 497, ал.1, т.2 от КЗ е изтекъл на 27.06.2018г., а не на 22.06.2018г.,
както се твърди в исковата молба.
Следователно,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на всеки от ищците законната лихва,
върху присъдената им сума на застрахователно обезщетение, за периода от
27.06.2018г. до деня на окончателното изплащане. Претенциите за изплащане на
същата тази законна лихва, следва да бъдат отхвърлени - по отношение на периода между посочената в
исковата молба дата 22.06.2018г. и установената дата на изпадане на
застраховател в забава - на 27.06.2018г.
По претенциите за разноски;
С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК – всеки ищец е материално
легитимиран да получи от ответника направените съдебни разноски, съразмерно с
уважената част от предявените от него искове. Като отчита факта, че всеки ищец
беше освободен от задължението да внася предварително съдебни разноски и
държавна такса – в частта над сумата от 50 лева - ответникът следва да бъде
осъден да заплати на всеки от ищците сумата от по 50 лева.
На основание чл. 78, ал.6 от ГПК - направените
първоначално за сметка на бюджета на съда разноски, от чието заплащане ищците
бяха освободени, следва да бъдат възложени в тежест на ответника. Ето защо
ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметката на Софийски градски съд
сумата от общо 5 640 лева, която включва за съдебни разноски общо 940 лева
и за държавна такса общо 4700 лева.
Ответникът по принцип има право да претендира действително направените съдебни
разноски, вкл. и за процесуално представителство, на основание чл. 78, ал. 3 и
чл.8 от ГПК. Като отчита представения от ищеца списък на разноските по чл. 80
от ГПК съдът намира, че ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника общо
сумата от 550 лева, включително за възнаграждение на юрисконсулт.
При условията на чл. 38 от ЗА във вр. с чл.7, ал.2, т.5 от НМРАВ, ответникът
следва да бъде осъден да заплати общо на адвокат М.Н.- Т. - сумата от по 2330
лева, представляваща възнаграждение за процесуално представителство на всеки
ищец или общо сумата от 4 660 лева. Искането за „предварително“ присъждане
на нефактуриран и невнесен ДДС върху споменатата сума на адвокатското
възнаграждение по чл. 38 от ЗА не би могло да бъде удовлетворено- именно защото
данъкът върху добавената стойност не е бил начислен, не е издадена данъчна
фактура, установяваща настъпването на данъчно събитие и при това не е доказано,
че в конкретния случай, става въпроса за действително извършен разход /виж т.1
от ТР №6/06.11.2013г. по т.д. № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „Застрахователна компания Л.И.” АД с ЕИК *******и адрес – гр. София, бул. “*******, да заплати на Р.С.Р. с ЕГН **********, със
съдебен адресат – адв. М.Н.- Т.,***, на
основание чл. 432, ал. 1 от КЗ – сумата от 60 000 лева (шестдесет хиляди
лева) представляващи обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност” на
водача на лек автомобил „Мерцедес С320“ с рег. № ******, за неимуществени вреди, понесени в следствие смъртта на С.Г.Р., заедно със
законната лихва върху сумата на присъденото застрахователно обезщетение, считано
от 27.06.2018г. до деня на окончателното плащане, като отхвърля претенцията за застрахователно обезщетение в частта за
разликата - над присъдената сума на обезщетението до пълния претендиран
размер на обезщетение от 180 000 лева и претенцията
за законна лихва, в частта за периода - преди 27.06.2018г.
ОСЪЖДА „Застрахователна компания Л.И.” АД с ЕИК *******и адрес – гр. София, бул. “*******, да заплати на К.С.Р. с ЕГН **********, със съдебен адресат – адв. М.Н.- Т.,***, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ –
сумата от 60 000 лева (шестдесет хиляди лева) представляващи обезщетение по
застраховка „Гражданска отговорност” на водача на лек автомобил „Мерцедес С320“ с рег. № ******, за неимуществени вреди, понесени в следствие смъртта на С.Г.Р., заедно със
законната лихва върху сумата на присъденото застрахователно обезщетение,
считано от 27.06.2018г. до деня на окончателното плащане, като отхвърля претенцията за застрахователно
обезщетение в частта за разликата - над присъдената сума на обезщетението
до пълния претендиран размер на обезщетение от 180 000 лева и претенцията за законна лихва, в частта за
периода - преди 27.06.2018г.
ОСЪЖДА „Застрахователна компания Л.И.” АД с ЕИК *******и адрес – гр. София, бул. “*******, да заплати на всеки от
ищците К.С.Р. с ЕГН ********** и Р.С.Р. с ЕГН **********,
двамата със съдебен адресат – адв. М.Н.- Т.,***,
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК - сумата от по 50 (петдесет) лева разноски за внесена
държавна такса, от чието заплащане ищците не са освободени.
Задължението на ответника към ищците може да бъде
изпълнено чрез паричен превод по банкова сметка ***: UNCRBGSF и IBAN: ***.
ОСЪЖДА „Застрахователна компания Л.И.” АД, с ЕИК *******и адрес – гр. София, бул. “*******, да заплати на адвокат М.Н.-
Т.,***, на основание чл. 38 от ЗА във
вр. с чл.7, ал.2, т.4 от НМРАВ - сумата от общо 4 660 лева (четири хиляди шестстотин
и шестдесет лева) без включен ДДС, представляваща възнаграждение за
процесуално представителство на К.С.Р. и Р.С.Р. пред Софийски градски съд.
ОСЪЖДА С.Г.А.с ЕГН ********** да заплати на „Застрахователна компания Л.И.” АД с ЕИК *******и
адрес – гр. София, бул. “*******, да
заплати на “Застрахователна компания Л.И.”
АД, на основание чл. 78, ал.3 и ал.8 от ГПК - сумата от по 550 лева (петстотин и петдесет
лева), представляващи съдебни разноски пред Софийски градски съд.
ОСЪЖДА „Застрахователна компания Л.И.” АД с ЕИК *******да заплати по сметката на Софийски градски
съд, на основание чл. 78, ал. 6
от ГПК – сумата от общо 5 640 лева (пет хиляди
шестстотин и четиридесет лева), представляваща държавна такса и съдебни
разноски, от заплащането на която ищците са били освободени.
Решението подлежи
на въззивно обжалване, пред Апелативен съд София, с въззивна жалба, която може
да бъде подадена в двуседмичен срок от връчване на препис от него.
СЪДИЯ: